Решение по дело №310/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба от П.М.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез адв. П.К., срещу Заповед № РД-09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните, в частта ѝ, в която извън одобрените окончателни слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. са останали следните площи: 0.7 ха от парцел 10152-208-3-2, 0.87 ха от парцел 10152-246-2-2, 0.49 ха от парцел 10152-246-3-1, 6.27 ха от парцел 10152-41-1-1, 0.22 ха от парцел 10152-190-1-2, всички в землището на с. В., обл. Х., и 0.73 ха от парцел 10152-199-4-3, 0.88 ха от парцел 47468-51-3-1 – в землището на с. М., обл. Х..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита се, че същият е издаден при неспазване на законовата форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби, като не съответствал и на целта на закона.

Твърди се, че с подаденото от жалбоподателя заявление с УИН 26/080622/31881 той посочил конкретните физически блокове, които съвпадали с площите, допустими за подпомагане. Тези площи отговаряли на изискванията за да бъдат одобрени като специализиран слой „площи, допустими за подпомагане“.

Сочи се, че първоначално допустимите за подпомагане площи били определяни на база ЦОФК, съществуващи преди 2022г., като за кампания 2022г., заснемането закъсняло, картите били изготвени късно, а впоследствие след подадените множество възражения от страна на заявителите било физически невъзможно да бъдат разгледани внимателно и да бъдат обработени огромният брой парцели, за които било възразено, с аргумента, че не попадат в специализирания слой „площи, допустими за подпомагане“. Набързо и некоректно били оставени като неодобрени множество площи. Така, в случая от страна на административния орган не била спазена разпоредбата на чл.35 от АПК.

На следващо място, заповедта била издадена в противоречие с процесуалните и материалноправни разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 105 от 2006г., тъй като при издаването ѝ не била спазена предвидената последователност в чл.16 и сл. от Наредбата, защото преди да били готови заснеманията за територията на цялата страна, били извършвани одобрявания на земеделските площи.

Освен това, от отбелязване в Системата за индивидуални справки и директни плащания на сайта на ДФЗ-РА било видно, че площите не били коригирани, а за база били взети самолетни снимки от 2021г., от които не можело да се установи дали декларираните площи били в добро земеделско състояние или не. До такъв извод можело да се стигне, само ако се извършвали специализирани теренни проверки, каквито явно не били извършвани, с оглед липсата на упоменаване за това в заповедта. Дори и да били извършвани специализирани теренни проверки, за което никой не уведомил жалбоподателя, не били съставени надлежни констативни протоколи, а самите блокове били големи и не можело да се определят границите им визуално, т.е. не можело да се определи дали площите били в добро земеделско състояние. Твърди се в тази насока, че при изработването на специализирания слой данните от самолетните снимки и/или извършените теренни проверки, не били нанесени коректно в Системата за идентификация на земеделските парцели, което представлявало нарушение по чл.33, ал.4 и чл.33а, ал.1 и 2 от ЗПЗП при изработването на слоя.

При извършената проверка на подаденото от заявителя възражение също имало допуснато нарушение по чл.16г, ал.1 и ал.2 от Наредба № 105 от 2006г., защото не била проверена коректността на нанасяне на данните от самолетните снимки или от теренните проверки в специализирания слой.

Счита се въз основа на така изложеното, че процесния акт е издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

Също така, в обжалваната част на заповедта, както и в приложенията към нея, липсвали данни за извършени конкретни проверки и констатирани нередности и несъответствия, които да обосновават изключването на част от площите като недопустими за подпомагане, съответно не било спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта.

Претендира се отмяна на оспорената част на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

Оспорването се поддържа от пълномощник, чрез доводи изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Обосновава се общо твърдение за допустимост на подпомагането за всички визирани парцели, като конкретно за четири от тях – в с.В. и парцел 47468-51-3-1 в с.М., се заявява, че са допустими, тъй като § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби от Наредба №5/24.02.2015г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, предвиждала, че допустима за подпомагане по отношение на постоянно затревени площи била площта на заявения земеделски парцел, който попадал във физически блок с начин на трайно 6/12 ползване – „Пасища, мери и ливади”, в това число „Естествени пасища и ливади” и „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, като в тази връзка се сочи, че жалбоподателят през 2022г. кандидатствал именно по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ и същите попадали в защитена зона „Сакар“ - BG0002021. Изтъква се в тази насока, че самолетно заснемане било направено на 03.07.2022г., т.е. преди датата 15.07.2022г., когато изтичал срокът на забраната по чл.7, ал.1, т. 2, буква „б“ от Наредба 5/24.02.2015г. за косене – от периферията към центъра, с бързодвижеща се техника.

Ответникът – Министър на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Релевира подробни съображения в тази насока и претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства, сред които е и 1 бр. CD, съдържащ цифрови данни (означени като „Таблица с данни за УРН 596021“), се установява, че жалбоподателят П.М.Г. е заявил пред ДФ „Земеделие“ парцели за подпомагане, сред които и 10152-41-1-1 с обща декларирана площ 11.97 ха, 47468-51-3-1 с обща декларирана площ 14.87 ха, 10152-246-2-2 с обща декларирана площ 1.80 ха, 47468-199-4-3 /грешно посочен в жалбата: 10152-199-4-3/ с обща декларирана площ 1.94 ха,10152-208-3-2 с обща декларирана площ 1.44 ха, 10152-246-3-1 с обща декларирана площ 2.19 ха, и 47468-190-1-2 /грешно посочен в жалбата: 10152-190-1-2/, с обща декларирана площ 1.24 ха, всички с култура: “ Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“.

Видно е от Таблица с данни за УРН 596021, че част от заявените парцели са определени като такива, с площ попадаща, извън обхват на проектослой ПДП (площи, допустими за подпомагане) за 2022г., а именно: 10152-41-1-1 с площ 6.27 ха, 47468-51-3-1 с площ 13.26 ха, 10152-246-2-2 с площ 0.87 ха, 47468-199-4-3 с площ 1.94 ха, 10152-208-3-2 с площ 0.70 ха, 10152-246-3-1 с площ 0.49 ха и 47468-190-1-2 с площ 1.24 ха.

Със Заповед № РД 09-1319/02.12.2022г. (л.12), на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.16б, ал.1 от Наредба №105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006г.), министърът на земеделието и храните е одобрил проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. В раздел IV от заповедта изрично е указана възможността земеделските стопани в срок до 20.12.2022г. да подават възражения относно граници и начин на трайно ползване на физически блокове и непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022.

На 14.12.2022г. под вх.№АР-12-200 е било регистрирано подаденото от П.М.Г., чрез Общинска служба „Земеделие“ – Свиленград, до министъра на земеделието и храните, Възражение срещу границите/начина на трайно ползване на цифровите географски данни, като е отправена и молба те да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат парцели с установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ. Сред изброените в табличен вид парцели са и: 10152-41-1-1, 47468-51-3-1, 10152-246-2-2, 47468-199-4-3, 10152-208-3-2, 10152-246-3-1 и 47468-190-1-2.

В Таблица с данни за УРН 596021 са посочени парцели с площи от тях, които попадат извън окончателния обхват на слой ПДП за 2022г., а именно: 10152-41-1-1 с площ 6.27 ха, 47468-51-3-1 с площ 0.88 ха, 10152-246-2-2 с площ 0.87 ха, 47468-199-4-3 с площ 0.73 ха, 10152-208-3-2 с площ 0.70 ха, 10152-246-3-1 с площ 0.49 ха и 47468-190-1-2 с площ 0.22 ха.

С оспорената Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл.33а, ал.2 от ЗПЗП и чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006г. са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2022г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на МЗ и проверки на получени възражения срещу обхвата на проектните слоеве, одобрени със Заповед № РД 09-1319 от 02.12.2022г.

В т.II от заповедта е предвидено одобрените специализирани слоеве по т.I от заповедта за кампания 2022 да се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП на подадените през кампания 2022 заявления за подпомагане и на финална оторизация и плащания на площ за 2022г. съгласно чл.43 от ЗПЗП, за площите, които не били обект на проверки.

С т.V е разпоредено окончателните специализирани слоеве по т. I за кампания 2022 и заповедта, да се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните, а в т.VI – заповедта да се изпрати за обнародване в „Държавен вестник“.

От данните, представени чрез CD в табличен вид се установява, че правните и фактически основания за изключване на процесните площи от слоя, допустим за подпомагане са, както следва:

- за 6.27 ха от парцел 10152-41-1-1 – съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т.1, т.7, чл.8, ал.2, т.2, т.3 и чл.10, ал.1, т.4, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018г. – в южната и западната част - площи с бедна или липсваща тревна растителност с множество камъни и скални участъци; неподдържани площи без видими следи от земеделска дейност.

- за 0.7 ха от парцел 10152-208-3-2 - Съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т.7, чл.8, ал.2, т.1, т.2, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, т.4, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. – плътно захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност, участъци заети от скали и ерозирали площи.

- за 0.87 ха от парцел 10152-246-2-2 – съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.8, ал.2, т.1, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018г. – плътно захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност; полски път в южната част на парцела.

- за 0.49 ха от парцел 10152-246-3-1 – съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.8, ал.2, т.1, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. – плътно захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност, участъци с повече храсти и дървета.

- за 0.88 ха от парцел 47468-51-3-1 – съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.8, ал.2, т.1, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018г. – захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност; дере.

- за 0.22 ха от парцел 47468-190-1-2 – съгласно ЦОФК/дешифрация, северната част от парцела не попада в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т. 1, чл.8, ал.2, т.1, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018г. – захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност, дере с дървета и храсти.

- 0.73 ха от парцел 47468-199-4-3 – съгласно ЦОФК/дешифрация, части от парцела не попадат в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл.3, ал.1, т.1, т.4, чл.8, ал.2, т.1, т.3 и чл.10, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018г. – захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност; полски път в южната част на парцела, воден обект в западната част, дере с храсти и дървета.

Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник бр. 15 от 14.02.2023г., неофициален раздел – https://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces.

Жалбата на П.М.Г. срещу Заповед №РД09-94 от 31.01.2023г. е подадена до съда, чрез административния орган, на 22.02.2023г.

По искане на жалбоподателя по делото беше допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) със задача да даде отговор на конкретни поставени въпроси. Заключението на вещото лице включва подробна информация за всеки от процесните парцели. Установено е, че на териториите, в които попадат, заявените за подпомагане площи било извършено самолетно заснемане на 03.07.2022г., което означавало, че дешифрираната цифрова ортофотокарта (ЦОФК) била актуална. Прегледани от вещото лице са всички файлове, касаещи процените площи от парцели и е извършен оглед на място, при което се установило наличие в стопанството на жалбоподателя на селскостопанска техника – два трактора, плуг, сеялка, шредер, косачка и балировачка. Водил се и „Дневник на стопанството“, в който били отразени извършвани агротехнически мероприятия. Прегледани от експерта са записите в дневника за времето след 15.07.2022г. – когато отпадала забраната за косене по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“. Съгласно тези записи, на процесните площи било извършено косене в периода 20.07.2022 – 07.08.2022 г., като същите попадали във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“. При прегледа на „Заявление 2022“ се установило, че пет от седемте парцела, с които жалбоподателят кандидатствал по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ попадали в защитена зона „Сакар“ – BG0002021. Указва се, че на предоставените от ДФ „Земеделие“ снимки от заснемането на 03.07.2002г. границите на физическите блокове са в лилав цвят, границите на декларираните парцели – в жълт цвят, а границите на площите допустими за подпомагане в син цвят.

Вещото лице посетило процесните парцели през октомври 2023г., като в тази връзка посочва конкретно следното:

По отношение на площта от парцел 10152-41-1-1 установило, че парцелът бил окосен. Тревната растителност била суха и ниска, нямало камъни и скални участъци. Двете предварително изключени като недопустими площи представлявали малко възвишение (могила) и вдлъбната земна повърхност, обрасла с храсти и едно средно голямо дърво. Парцелът бил почистен (окосен) до границата с обработваема в съседство площ и бил подходящ за паша на животни. В „Дневник на стопанството“ било отбелязано, че на парцела било извършено косене на 24.07.2022г.

Относно парцел 10152-208-3-2 ВЛ посочва, че парцелът бил почистван със селскостопанска техника – ясно се виждали следи от гуми, както и изсъхнали, начупени растителни стъбла. Наличната тревна растителност била суха и ниска, а във вътрешността на парцела имало 3-4 дървета, разположени на разстояние едно от друго, което не затруднявало пашуването на животни. В „Дневник на стопанството“ било отбелязано, че на парцела било извършено косене на 21.07.2022г.

За площта от парцел 10152-246-2-2 експертът сочи, че парцелът представлявала дълъг и тесен участък, зает с ниска и суха тревна растителност на ивици с ширина около два метра, и ясно се различавали следи от гуми на селскостопанска техника. В средата на първата част от парцела имало 1 средно голямо дърво, а в южната част на парцела ясно се виждала част от черен път с ширина, която не надвишавала два метра и бил с неголяма дължина. В западната си част парцелът опирал в дере, като почистването било извършено до самото дере. В „Дневник на стопанството“ било отбелязано, че на парцела било извършено косене на 20.07.2022г.

При запознаването с картата на парцел 10152-246-3-1 ВЛ установило, че същият бил с неправилна форма и при очертаването му предварително била изключена недопустима площ за подпомагане по една от границите. При посещението на място през октомври 2023г. се установило, че предварително изключената недопустима за подпомагане площ представлявала купчина струпани камъни (снимка 1). Тревната растителност върху парцела била суха и ниска, а във вътрешността имало няколко средно големи дървета на доста голямо разстояние едно от друго. Виждали се следи от ивици с ширина около 1.5 – 2.0 два метра, което показвало, че било извършвано почистване със селскостопанска техника – ширината на ивиците съответства на работната ширина на най-често използваните шредери. В „Дневник на стопанството“ било отбелязано, че на парцела било извършено косене на 20.07.2022г.

В заключението, за парцел 47468-51-3-1 е посочено, че от файл KP COFK10152-51-3-1 от CD по делото, било видно, че при заявяването на парцела за подпомагане за 2022г. предварително били изключени четири недопустими площи – три по границите и една във вътрешността на парцела. При посещението на място и прегледа на заявлението за подпомагане за 2022г. се установило, че парцелът бил деклариран по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ тъй като попадал в защитена зона „Сакар“ - BG0002021 и за него била в сила забраната за извършване на косене преди 15-ти юли. От записите в „Дневник на стопанството“ за 2022г. ставало ясно, че парцелът бил почистван от 3 до 6 август 2022г.

По отношение парцел 47468-190-1-2 ВЛ сочи единствено, че от записите в „Дневник на стопанството“ за 2022г. се установявало почистване на същия от 3 до 6 август 2022г.

Що се отнася до парцел 47468-199-4-3, експертът посочва в заключението си, че бил силно засегнат от възникнал през септември 2023г. пожар, който обхванал землищата на селата В., М. и Присадец, общ.Свиленград. Площите били обгорели, нямало налична тревна и храстовидна растителност, нямало видими следи от селскостопанска техника и не било възможно обективно да се прецени дали върху парцелите била извършвана някаква земеделска дейност. От записите в „Дневник на стопанството“ за 2022г. било видно, че парцелът бил почистван на 07.08.2022г.

В заключение, във връзка с установяванията по въпрос първи, ВЛ счита, че през 2022г. процесните площи били в състояние, което позволявало да се подпомагат по схемите и мерките за директни плащания. Поддържали се съобразно изискванията на схемите/мерките, по които било кандидатствано. Пет от седемте парцела попадали в защитена зона „Сакар“ и съгласно допълнителната разпоредба на Наредба 5/24.02.2015г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, § 1, т.2, такива земеделски парцели – постоянно затревени площи, били допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадали в специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. На останалите два парцела имало извършена поне една обработка (косене) през август 2022г., съгласно записите в дневника на стопанството.

На второ място експертът сочи, че на процесните площи не била извършена специализирана теренна проверка на място от служители на Общинска служба „Земеделие“ – Свиленград през 2022г. Дирекция „Технически инспекторат“, също не извършвала проверки на заявление за подпомагане с УИН 26/080622/31881 през 2022г.

На последно място, заявява, че сателитните изображения от програма „Коперник“, ползвани от ДФ „Земеделие“ били с висока резолюция, което позволявало коректно дешифриране на данните и установяване на състоянието на декларираните за подпомагане площи.

В съдебно заседание ВЛ допълва и пояснява, че парцелите, които не попадат в Защитена зона „Сакар“ са 47468-190-1-2 и 47468-199-4-3. Сочи, че заявителят изключил част от парцел 10152-41-1-1 и не го заявил в цялост по негова преценка, с оглед вероятност от „проблеми“. На картите това ясно се виждало, тъй като било оградено с жълт контур. За парцел 10152-208-3-2 заявява, че по преценка на заявителя установените от административния орган „участъци, заети от скали и ерозирали площи“ всъщност попадали извън парцела, а тази част в средата на парцела – според снимката, с високи и гъсти храсти, я нямало и не можело да се каже какво всъщност представлявало това, защото било почистено към момента на проверката на място. Относно парцел 10152-246-2-2 пояснява, че полският път, заради който бил изключена площта от него, бил тесен. Образуван бил от преминаване на техника, не бил постоянен полски път, като бил в началото на парцела и заемал малка част. Ширината му била под 2 метра. Почистено било и извън рамките на заявеното. Що се касае до площта, изключена от допустимите площи поради наличие на водоем, заявява, че при проверката не установило да има вода на парцела, но след като бил отбелязан водоем, то правилно площта била изключена.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок за оспорване по чл.179 от АПК, от лице с правен интерес и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, в предписаната писмена форма, при спазване на изискванията на от чл.59, ал.2 от АПК, вкл. с посочване на фактически и правни основания.

Разпоредбата на чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП предвижда, че за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), състояща се от отделни системи, една от които е Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) – чл.30, ал.2, т.2 от ЗПЗП, която, съгласно чл.30, ал.4, т.2 от ЗПЗП, се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните. Въз основа на законовата делегация по чл.30, ал.6 от ЗПЗП, министърът на земеделието и храните е издал и Наредба № 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В чл.33а, ал.2 от ЗПЗП (ред. ДВ бр. 102 от 2022г., в сила от 1.01.2023г.) е посочено, че „данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове се одобряват със заповед на министъра на земеделието и храните по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.“

Предвид горното, обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма.

Възражението за липса на мотиви за издаване на заповедта не се споделя, предвид спецификата на административния акт, а именно с него да бъдат одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за територията на цялата страна. Ето защо обективно не е възможно в заповедта да бъдат излагани детайлни аргументи по отношение на всеки отделен парцел. Съгласно Тълкувателно решение №16/75г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Издаването на заповедта за одобряване на т.нар. допустими слоеве не се извършва по искане на заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което за мотивирането ѝ е достатъчно административната преписка да съдържа проверими данни и доказателства за начина, по който са определени специализираните слоеве, от които да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой ПДП. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд – Решение №8396/05.06.2019г. по адм.дело №5391/2017г.; Решение №8511/06.06.2019г. по адм.дело №5870/2018г. и др.). В случая административната преписка съдържа такива доказателства – CD с „Таблица с данни за УРН 596021“. В тези доказателства са обективирани съображенията за изключване на части от процесните парцели от одобрения окончателен специализиран слой, допустим за подпомагане за 2022г. Представени в подкрепа на установеното в посочените доказателства са и дешифрирани самолетни снимки (на CD) – файлове с наименования: KP_COFK_10152-41-1-1, KP_COFK_10152-208-3-2, KP_COFK_10152-246-2-2, KP_COFK_10152-246-3-1, KP_COFK_47468-51-3-1, KP_COFK_47468-190-1-2, KP_COFK_47468-199-4-3.

Не се установява в хода на процедурата по издаване на оспорената заповед да са били допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените правила, регламентирани в разпоредбите на чл.16б, чл.16в и чл.16г от Наредба №105 от 22.08.2006г., в съответните редакции. Предвидените правила са спазени, като видно от приложената административна преписка, производството е открито със заповед, издадена на правно основание чл.16б, ал.1 от Наредбата №105 от 22.08.2006г., която няма спор, че е била оповестена по предвидения ред. Дадена е възможност на земеделските стопани да се запознаят с одобрения проект на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение, което е било разгледано и безспорно е било частично уважено (видно от Таблица с данни за УРН 596021). Последвало е издаване на процесната заповед – след вече изготвената по чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006г. информация (ред. ДВ бр. 33 от 20.04.2021г., в сила от 20.04.2021г.), която в оспорената си част има пряко действие по отношение на отделни площи в част от заявените от оспорващото лице парцели – попадащи извън обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, като заповедта е била обнародвана в „Държавен вестник“.

По отношение спазването на материалноправните разпоредби, що се отнася до площите от процесните парцели, съдът намира следното:

В Таблица с данни за УРН 698921 (CD) ясно са посочени нормативните разпоредби, на които се основава недопустимостта на площта от всеки един от парцелите, останали извън окончателния обхват на ПДП, а именно: чл.3, ал.1, т.1, т.4 и т.7, чл.8, ал.2, т.1, т.2 и т.3, чл.10, ал.1, т.1, т.4 и ал.2, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба №2 от 26.03.2018г.). Визираните разпоредби предвиждат: чл.3, ал.1 – кои площи са неземеделски: т.1. необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки; т.4. водните обекти и прилежащите им площи - реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали, рибарници и др.; т.7. голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали. Член 8, ал.2 – кои площи представляват постоянно затревените площи според начина им на ползване:т.1. има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл.10, ал.1, т.2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение; т.2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10, ал.1, т.4; т.3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Член 10, ал.1 – кои са трайно неподходящите за подпомагане земеделските площи или части от тях: т.1. дървесна и храстовидна растителност; т.4. сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Член 10, ал.2, т.1 – кои са временно неподходящи за подпомагане земеделските площи или части от тях, а именно: изоставени – земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност.

Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на възприетите от органа факти и обстоятелства, мотивирали същия към издаване на оспорения акт по посочените разпоредби. Съдът не кредитира направеното от ВЛ заключение за допустимост на изключените площи за подпомагане. Намира, че доколкото извършената от ВЛ проверка на място е станала в един отдалечен във времето период, а именно през октомври 2023г., направеният извод не се основава на факти и обстоятелства съществували към датата на издаване на оспорения акт, а на такива съществували по време на проверката на ВЛ. Доколкото визираните от органа основания за изключване на процесните площи касаят факти и обстоятелства подлежащи на промяна, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същата е била налице именно към датата на постановяване на процесния акт, а не към дата на извършената от ВЛ проверка в хода на съдебното оспорване. Такива доказателства обаче по делото не се събраха. В приетото по делото заключение, ВЛ приема че е налице извършено косене в периода 20.07.2022 – 07.08.2022г. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав и намира същия за необоснован, доколкото се основава единствено на направени записвания в „тетрадка“ (описана в СТЕ като „Дневник на стопанството“), в която от стопанството вписвали мероприятия и която не е номерирана, прошнорована, подпечатана или заверена от физическото лице жалбоподател или от държавен орган или организация. С други думи, тетрадката представлява частен документ без достоверно съдържание, респ. не притежава материална доказателствена сила.

Следва също така да се обърне внимание на представените по делото изображения (снимки) на парцелите, видно от които към момента на заснемането на площите – 03.07.2022г., същите не са били почистени, така че да са били допустими за подпомагане. Съдът кредитира така направените изображения като релевантни относно дължимите от органа фактически установявания към датата на постановяване на процесния акт. В съдебно заседание и самото ВЛ посочва, че представените от органа изображения са с резолюция позволяваща тяхното визуално обследване и извършване на измервания относно площите приети като недопустими.

По отношение доводите на жалбоподателя, че за процесните парцели е съществувала забрана за косене по чл.7, ал.1, т.3, букви от „а“ до „в“ от Наредба № 5 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба № 5 от 24.02.2015г.), следва да се посочи, че тази забрана обхваща общо дати 15 юни, 1 юли и 15 юли на съответната година, а именно: чл.7, ал.1, т.3 б. „а“ – до 1 юли, б. „б“ – от периферията към центъра, с бързодвижеща се техника и преди 15 юли, б. „в“ – от периферията към центъра, преди 15 юни. По аргумент на противното всяко косене, което е различно като период и метод от изрично посочените е допустимо, поради което не е съществувала пречка да се осъществи поддръжка на заявените за подпомагане площи, включително и чрез използване на бавно и среднодвижеща се техника. Ето защо напълно неоснователно се изтъква от жалбоподателя, че процесните площи не били косени (респ. и почиствани) поради визираните нормативни забрани с оглед факта, че били заявени по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ и попадали в защитена зона „Сакар“ – BG0002021.

Освен това, отделно от обсъжданото мероприятие „косене“ е необходимо да се посочи, че спорните площи касаят предимно участъци, които са силно захрастени, с налични по тях камъни и скални участъци, без растителност върху тях, с наличен в един от тях воден обект, с дерета в други, с пътища и множество дървета.

В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че по отношение на площта 6.27 ха от парцел 10152-41-1-1 в Таблица с данни за УРН 596021 административния орган е посочил, че в южната и западната му част са налични площи с бедна или липсваща тревна растителност с множество камъни и скални участъци и същите са неподдържани площи без видими следи от земеделска дейност. Визирано от органа от фактическа страна напълно отговаря на действителното фактическо положение към дата на заснемане на парцела – 03.07.2022г., като изрично следва да се посочи, че обективното съществуване на площи с бедна или липсваща тревна растителност и с множество камъни и скални участъци ясно се вижда на изображението на парцел 10152-41-1-1 (KP_COFK_10152-41-1-1). Предвид изложеното в действиетелност площта не е била в годно за подпомагане състояние в своята цялост и констатирайки тези обстоятелства, правилно административният орган се е позовал на изброените в таблицата нормативни разпоредби за да откаже подпомагане за посочената площ от парцела. Обсъжданите площи не са земеделски по смисъла на чл.3 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018г.) и в определени части са трайно или временно неподходящи за подпомагане по смисъла на чл.10 от същата наредба.

Посоченото от ВЛ, че площта била окосена, съответно тревната растителност била суха и ниска, че нямало камъни и скални участъци, няма как да бъде споделено от настоящият съдебен състав като относимо към датата на издаване на оспорения акт предвид факта, че проверката на място от страна на експерта е извършена едва през октомври тази година, като за обективното състояние на цялата площ не е без значение и фактът, че проверката на място е обхванала само една част от парцела, който е 62.7 дка (6.27 ха).

Обсъжданата площ от визирания парцел, не може да се счита и за такава по чл.8, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 2 от 26.03.2018г., на които правилно се е позовал ответникът. Съгласно тези норми, допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях: т.2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10, ал.1, т.4; 3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. От фактическа страна в случая множеството камъни и скални участъци, и площите с бедна или липсваща тревна растителност (които следва да считат за оголен терен) видимо представляват повече от 10 % от общата заявена за подпомагане площ на парцела, която видно от „Таблица с данни за УРН 596021“ е 11.97 ха, а от страна на жалбоподателя не се ангажират доказателства установяващи точния размер на тези площи.

На следващо място, за площта от 0.7 ха от парцел 10152-208-3-2 административният орган сочи констатирани плътно захрастени, неподдържани площи, без видими следи от земеделска дейност, участъци заети от скали и ерозирали площи.

От прегледа на изображението на този парцел фактическите изводи на ответника се потвърждават. Видно че, значителна част от парцела – в западна му част, както и участък от източната, представлява площ, върху която са разположени скали, и ерозирал земен терен, без каквато и да е растителност, като с оглед това несъмнено няма как да се приеме, че към дата на извършване на заснемането площта е била почистена. Обективно коментираната площ е явно негодна за съществуването върху нея на каквито и да било растителни видове. Ето защо, като е съобразил това обективно състояние на площта, правилно административният орган не я е включил в слоя, допустим за подпомагане.

Освен това, част от коментираната площ представлява дървесна и храстовидна растителност.

Изключенията по чл.8, ал.2 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. не са налице и по отношение на тази площ. Без да са необходими специални знания, от изображението на парцела се установява, че значителна част от него е обхваната от ерозирала площ и скали (вж. KP_COFK_10152-208-3-2), която площ е не по-малко от 10 % от общо заявената, в случая е 1.44 ха.

При това положение, установеното ВЛ почистване със селскостопанска техника на процесната част от парцела и наличието на тревна растителност по нея, няма как да бъде споделено както с оглед времето на извършване на проверката на място, така и предвид характеристиките на терена. Не се приема и изложеното от ВЛ в съдебно заседание, че установените от административния орган участъци, заети от скали и ерозирали площи всъщност попадат извън парцела. Видно от очертанията с жълт контур на изображението, такива площи са налице както в част от заявения за подпомагане парцел, така и извън него, като тези в коментираните площи са значителни.

Относно площите от 0.87 ха от парцел 10152-246-2-2, 0.49 ха от парцел 10152-246-3-1, 0.88 ха от парцел 47468-51-3-1 и 0.22 ха от парцел 47468-190-1-2, съдът приема за релевантни констатациите на ответника.

Прегледът на изображенията на парцелите действително показва плътно захрастени, неподдържани участъци, без видими следи от земеделска дейност (в западната част) и полски път в южната част – на парцел 10152-246-2-2, като изложените обективни факти са налице и по отношение на участъци от парцели 10152-246-3-1, 47468-51-3-1 и 47468-190-1-2.

Предвид естеството на растенията, разположени на частите от парцелите, което се установява при прегледа на изображенията, както и размера на заявените за подпомагане площи по тези парцели, не може да се приеме по отношение на коментираните части да е относима хипотезата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. Очевидно е, че съществувалите към 03.07.2022г. растения на всяка една от частите на четирите визирани парцели, са повече от 100 бр. на хектар, респ. на процесните площи (съответно 0.87 ха, 0.49 ха, 0.88 ха, 0.22 ха) . В този смисъл, дори и мозаечното разположение на храсти и дървета не обосновава определянето им като площи, попадащи в допустимия за подпомагане слой. Съответно, предвид явно съществуващите дървета и храсти, не са налице и следи от косене.

Установено от ВЛ за първите два от последно посочените четири парцела, е с акцент върху предположения за извършено почистване, което се извежда на база констатации за следи от работа на селскостопанска техника. В тази връзка тук следва да се отбележи, че изрично в заключението си експертът не сочи дали това почистване се отнася за цялата заявена площ от съответния парцел или не. Дори и последното да се игнорира, следва отново да се посочи вече изложеното по-горе, а именно, че проверката на място е направена след изтичане на значителен период от време от извършеното заснемане на пощите, което заснемане е относимо за подпомагането на земеделските стопани по заявленията им за кампания 2022г. В този смисъл, установяванията на експерта не са от значение при преценката на фактическите основания за издаване на оспорения акт, в частта му на спорните площи от парцели 10152-246-2-2 и 10152-246-3-1. Що се отнася до установеното от ВЛ за площта от 0.88 ха от 47468-51-3-1, а именно че парцелът бил деклариран по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, тъй като попадал в защитена зона „Сакар“ - BG0002021, и за него била в сила забраната за извършване на косене преди 15-ти юли, отново съдът посочва, че забраните по чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 24.02.2015г. не препятстват осъществяване на поддръжка на заявените за подпомагане площи, включително и чрез използване на бавно и среднодвижеща се техника. По отношение на процесната площ от парцел 47468-190-1-2 вещото лице не излага в заключението си конкретни обстоятелства от проверката на място, а единствено се позовава на „Дневник на стопанството“ за 2022г. (които в о.с.з. описва като „тетрадка“), който съдът не разглежда като документ, притежаващ материална доказателствена сила, респ. описаните в него данни не се считат за достоверни, и не са доказани по делото.

На последно място, констатираните от страна на ответника факти за площта от 0.73 ха от парцел 47468-199-4-3 действително се установява да са налице. Видно е от представено по делото изображение на парцела, че на същия има множество храсти, дървета, воден обект, дере, като заявена е и част полски път. Тези констатации не бяха оборени от страна на жалбоподателя и не се установяват от ВЛ опровергаващи ги факти и обстоятелства, предвид общоизвестния факт за възникнал пожар в община Свиленград през септември 2023г., обхванал землищата на селата В., М. и П.. В тази насока експертът посочва, че пощите са обгорели, нямало налична тревна и храстовидна растителност, както и видими следи от селскостопанска техника, и не било възможно обективно да се прецени дали върху парцелите била извършвана някаква земеделска дейност. Единствено от записите в „Дневник на стопанството“ за 2022г. било видно, че парцелът бил почистван от на 07.08.2022г.

За прецизност на мотивите на съдебния акт, съдът намира за нужно да отбележи, че обективно установеното от ВЛ при проверката му през октомври т.г. е несъпоставимо с данните към момента на самолетното заснемане от 03.07.2022г., като тази дата се потвърждава от експерта, който в тази връзка е определил за актуална дешифрираната цифрова ортофотокарта.

При така изложеното, настоящият съдебен състав намира за установено по съответния ред, че спорните площи не са допустими за подпомагане. В хода на съдебното производство ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергаха установените в административното производство факти и обстоятелства, въз основа на които е направен извода за оставяне на площите извън окончателния обхват на слой ПДП за 2022г. Не се посочиха конкретни обстоятелства, от които по безспорен начин да се направи обоснован извод, че попадналите, според извършените от съответните държавни органи проверки, извън окончателния обхват на слой ПДП за 2022г. площи от парцелите, всъщност подлежат на подпомагане.

Изрично следва да се посочи, че доводите на процесуалния представител на оспорващия в насока допустимост на частите от процесните парцели, обосновани с твърдения за това, че те са част от Натура 2000 – намират се в защитена зона „Сакар - BG0002021“, не се споделят и по следните съображения:

Съгласно чл.13 от Наредба №2 от 26.03.2018г., постоянно затревени площи, които попадат във физически блок с начин на трайно ползване: „Пасища, мери и ливади“, в т. ч. „Естествени пасища и ливади“ и „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, са допустими за подпомагане по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите от ПРСР 2014 – 2020 г.“, когато попадат в териториалния обхват на мярката и не повече от 25 % от площта на парцела е заета от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, които са с единична площ под 100 кв. м. От доказателствения материал по делото, респ. от графичните изображения от ортофото картите (налични на CD), се установява на първо място, че една част от недопустимите площи не попадат в посочените категории НТП, а друга част дори и да попадат в някоя или няколко категории от визираните НТП видимо са с повече от 25 % наличие на мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, които са с единична площ над 100 кв. м. – що се касае до процените площи от парцелите. Конкретно, не се установи нито една от процесните площи в парцелите да представлява пасище, мера или ливада, т.е. площите нямат характеристиките, описани в §1, т.22 от ДР на ЗПЗП, нито представляват мери – земи, определени за пасище, нито са ливади – място в поле или в планина, обрасло с трева за косене или паша. От изображенията не се установява също площите да представляват горски ливади. Същите не представляват и естествени пасища или постоянно затревени площи по смисъла на §1, т.15 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. Не е налице и смесено земеползване на площите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че след като процесните парцели съдържат недопустими за подпомагане площи, законосъобразно тези площи са останали извън окончателния обхват на слой ПДП за 2022г. Ето защо жалбата против Заповед №РД-09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните, в частта ѝ, в която извън одобрените окончателни слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. са останали следните площи: 0.7 ха от имот 10152-208-3-2, 0.87 ха от парцел 10152-246-2-2, 0.49 ха от парцел 10152-246-3-1, 6.27 ха от парцел 10152-41-1-1, 0.22 ха от парцел 10152-190-1-2, всички в землището на с. В., обл. Х., и 0.73 ха от парцел 10152-199-4-3, 0.88 ха от парцел 47468-51-3-1 – в землището на с. М., обл. Х., се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на съдебния спор, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Г. *** срещу Заповед №РД-09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните, в частта ѝ, в която извън одобрените окончателни слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022г. са останали следните площи: 0.7 ха от парцел 10152-208-3-2, 0.87 ха от парцел 10152-246-2-2, 0.49 ха от парцел 10152-246-3-1, 6.27 ха от парцел 10152-41-1-1, 0.22 ха от парцел 47468-190-1-2 (грешно посочен в жалбата като парцел 10152-190-1-2), всички в землището на с. В., обл. Х., и 0.73 ха от парцел 47468-199-4-3 (грешно посочен в жалбата като парцел 10152-199-4-3), 0.88 ха от имот 47468-51-3-1 – в землището на с. М., обл. Х..

ОСЪЖДА П.М.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия: