РЕШЕНИЕ
гр. София, …...01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ „Б” въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15373 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата
З.П.К. срещу решение от 22.06.2017г., постановено по гр. дело № 4285/2017г. на
Софийски районен съд, 128 състав, в ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателката искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено
дължимостта на сумата 2 897. 31 лв. – главница за потребена топлинна енергия за
абонатен № 042718 за периода м. 10.2013г. – м.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 22.11.2016г. до окончателното изплащане и за сумата
423. 28 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2013г. – 10.11.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66352/2016г.
на СРС, 128 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ищеца – „Т.с.” ЕООД.
В жалбата се поддържат
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото
не е представена първична счетоводна документация, а изводите на СРС се
основават само на заключенията на вещите лица, поради което вземанията на са
недоказани. Жалбоподателката твърди, че е налице грешка в заключението на
приетата СТЕ относно посочената сума 1126. 97 лв. – топлинна енергия за периода
м. Октомври 2013г. до т. 9 в Приложение № 1 към заключението, която сума като
верен аритметичен сбор възлиза нна 1076. 79 лв. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове;
претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият – ищец не е депозирал в
писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД
не заявява становище.
Решението в частта за отхвърляне на
иска за главницата е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 66352/2016г. на СРС, 128 състав.
СРС е уважил
частично иска за главницата, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, като за
процесния период е извършен реален отчет на уредите за отоплителен сезон 2014г.
– 2015г. , а за останалите два отоплителни сезона поради неосигурен достъп е начислена
топлинна енергия за имот на база максимална мощност. СРС е приел за
неоснователно поддържаното в хода на пъвоинстанционното производство възражение
за давност.
Възникването
на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на
топлинна енергия и качеството потребител на топлинна енергия на въззивницата са
безспорни обстоятелства по делото, тъй като исковете са оспорени само по
размер.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в
имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за
топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните
лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото
лице е дало заключение, че в рамките на исковия период в имота е имало
монтирани три отполителни тела, а в банята – щранг лира, като за периода
01.05.2014г. – 30.04.2015г. е осигурен достъп
и е налице реален отчет, а за останалата част от периода е начислена
сума за топлинна енергия по реда на т. 6.7 вр. т. 6.5. от Методиката към чл. 61
от Наредба № 16-334/2007г. , на база
максимална мощност, поради неосигурен достъп, установен с подписани от потребителя
констативни протоколи. Надлежното удостоверяване на неосигурен достъп не е
оспорено от ответницата в хода на първоинстанционното производство.
Съгласно заключенито на СТЕ, общо за
процесния период начислената сума за топлинна енергия е в размер на 2139. 20
лв., начислеслена сума за БГВ е в размер на 688. 45 лв. и изравнителна
сума в рамките на процесния период в
размер на 69. 66 лв. , или общо - 2 897. 31 лв., за която сума общо е уважил
иска за главницата първоинстанционният съд. В заключението на СТЕ към общия
размер на задължението са включени сумите 42. 37 лв. – дялово разпределение за
периода 30.06.2014г. – 31.05.2015г. и неплатена сума от 109 лв. – изравнение за
период преди процесния – 01.05.2013г., за които суми искът е отхвърлен с влязло
в сила съдебно решение.
Ето защо довода в жалбата относно
наличие на аритметична грешка в заключението на ССчЕ е без значение за крайния
извод. Такава грешка действително е налице при посочване на междинната сума от
1226. 97 лв. за периода до м. май 2014г., но същата не е отразена в крайната
сума както на заключението на ССчЕ, така и на заключението на СТЕ, което е
кредитирал първоинстанционния съд. Ето
защо посочената аритметична грешка не рефлектира на крайния извод.
Неоснователен е и другия бланкетно
поддържан в жалбата довод за липса на първична документация по делото. Вещите
лица в заключенията си са посочили подробно цялата проверена от тях
документация, находяща се при ищцовото дружество. Заключенията на вещите лица
не са оспорени, включително и с оглед документите, въз основа на които са
изготвени; във въззивното производство не са релевирани искания за представяне
на други доказателства от въззивницата, поради което липсва процесуално
основание заключенията да не бъдат кредитирани, респ. исковете да се приемат за недоказани.
С оглед липсата на други релевирани
възражения относно начина на изчисление на главницата, както и изводите на
вещото лице по приетата СТЕ за спазване на нормативните изисквания при
изчисляване на всички компоненти на
топлинната енергия – отопление, БГВ и сградна инсталация за процесния период,
съдът намира иска за главницата за основателен и доказан до уважения от СРС размер.
Други оспорвания, включително и
относно размера на лихвата за забава, не са въведени във въззивното
производство.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна
и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъждат на въззиваемия, поради липса на реално
извършени процесуални действия в рамките
на въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.06.2017г.,
постановено по гр. дело № 4285/2017г. на Софийски районен съд, 128 състав, в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззивника – „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.