Р
Е Ш Е Н И Е №
216
17.10.2019г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение в
публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛБВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на секретаря Камелия Спасова,като разгледа докладваното от
Председателя МНЧХД №$ 1521/2019г по
описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на гл. ХХI НПК.
С присъда № 137/13.05.2019г по НЧХД №$ 1442/2018г по описа на ПРС Х н.с. подс.Г.Т.
е признат за виновен в това, че на *** в
гр. П., е причинил на А.А. лека телесна повреда изразяваща се в три
кръвонасядания в основата на шията отляво над ключицата, охлузване в лявата
носно-устна гънка и травматичен оток в лявата слепоочна област, с което е причинил
поотделно и по съвкупност болка и страдание, без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл.78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
адиминистративно наказание „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,като
го е оправдал по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
С
присъдата подс.Т. признат за невинен в това на *** в гр. П., да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на А.
А. и в негово присъствие, като е употребил думите „идиот“ и „мръсник“ и
израза „ще те пребия“,като обидата да е била нанесена публично и го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение по чл.148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Подсъдимия
Г.Т. с е осъден да заплати на частният тъжител А.А. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени
от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, като е отхвърлил гражданския иск до пълно предявения му размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/, като недоказан.
Предявения граждански иск от А.А. за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лева
претендирани от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146 ал.1 от НК е отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. блуза със син основен цвят с надпис на етикета „Теодор“
на латиница находящо се на съхранение в Архива на ПРС е постановено да се унищожи като вещ без
стойност след влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.189, ал.1 от НПК подс. Г.Т. е осъден да заплати на частният тъжител А.А. сумата в размер на
2132 /две хиляди сто тридесет и два/
лева, представляващи направени от последния разноски в производството, а по
сметка на ПРС - сумата от 589,58 лева /петстотин осемдесет и девет лева и 58
ст./ направени разноски от бюджета на съда.
Депозирани са въззивни жалби ведно с допълнителни изложения от страна на
поверениците на частния тъжител и гр.ищец А.А. адв. С.К. и адв. Д.М. със
съображения против постановения първоинстанционен акт. По същество доводите касаят част от повдигнатите
обвинения относно престъплението
„обида“, за което има оправдателен диспозитив, с молба да се постанови
осъдителна присъда по това престъпление,наред с наведени съображения по
отношение на гражданско осъдителната част и искането да се уважи размера на предявените искове за двете престъпления изцяло.В съдебно заседание
се претендират разноските по настоящото съдебно производство.
Депозирана е и въззивна жалба и допълнителна такава от адв. Т.,като
защитник на подсъдимия и която представя съображения по отношение на
наказателно осъдителната част. Моли да се отмени първоинстанционната присъда
като необоснована и незаконосъобразна и
да се постанови нова оправдателна присъда,предвид осъждането на по чл. 130 ал. 2 от НК. Алтернативно се иска
по-нисък размер на наказанието по чл. 78а от НК.
Пловдивският окръжен съд,въззивна
инстанция,след като провери изцяло атакуваната присъда,с оглед изискванията за
обоснованост,законосъобразност и справедливост,като взе предвид доводите
изразени от страните и предвид събраните по делото доказателства,намира и
приема за установено следното:
Жалбите на поверениците на гражданския ищец и частен обвинител са
процесуално допустими и разгледани по същество са неоснователни.
Жалбата на адв. Т.,като защитник на подс. Т. е процесуално допустима и
разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови своята присъда първостепенният съд е възприел
фактическа обстановка,която настоящата съдебна инстанция намира за
обоснована.Тя се основава на обсъдените в логически план факти относно обстоятелствата,че подс. Т. към
инкриминирания период бил във влошени взаимоотношения със своята дъщеря св. И. Т., която била разведена
със св. К. и от когото имала син.След развода тя заедно с малолетният си син Г. К. живеела при родителите си. Поддържала
интимна връзка с частния тъжител А., като за известно време пребивавала заедно
със сина си и в ползвано от него жилище. Детето обаче предпочитало да живее в
дома на подсъдимия Т. и неговата съпруга и баба на детето. То не харесвало частния
тъжителя и не желаело да пребивава в дома му. Връзката между св. И. Т. и
тъжителят А. първоначално била приета от страна на родителите й, но постепенно
те започнали да изразяват силното си неодобрение към отношенията на дъщеря им
частния тъжител А., за когото разбрали, че бил женен, имал проблемни отношения
със съпругата си,както и че упражнява непрекъснат контрол и изразява
патологична ревност спрямо дъщеря им. В тази връзка подсъдимия и неговата съпруга желаели дъщеря им да е близо до детето си и св. И. Т. да преустанови
отношенията си с частни тъжител. На това основание между последния и родителите
на И. Т. възниквали конфликтни отношения. Така в края на 2017 г. св. И. Т.,
която по това време живеела при частния тъжител била взела сина си нея, но потърсила помощ от родителите си, на които
заявила, че А. не й е позволил синът й да се срещне с баща си св.К., който по
това време работел в чужбина.
След
конфликта тя се прибрала в дома на родителите и им споделила, че се е задължила финансово
към тъжителя А., като станало ясно, че във връзка със закупуване на скъп
автомобил е подписала договор за заем с тъжителя като заемополучател за
значителна сума, както и запис на заповед в негова полза. За да не е финансово
зависима от страна на тъжителя, родителите на свидетелката И. Т. поели
задълженията й, като ги изплатили на тъжителя, съответно придобили автомобил,
за който тя била се била задължила да плаща лизингови вноски, а тъжителят бил
поръчител по договора за лизинг. Свидетелката И. Т. твърдяла пред майка си, че
желае да преустанови връзката си с тъжителя А., но след Коледа на 2017 г. без
предупреждение тя оставила сина си при нейна близка с поръка да го заведе при
родителите й, а самата тя отново отишла да живее заедно с тъжителя А.. Детето Г.
преживявало раздялата с майка си тежко,
не се виждало с нея и отказвало да контактува с нея по телефона. Последната
оставила грижите за детето й да бъдат изцяло поети от баба му св. Н. Т. и подсъдимия
Г.Т.. Освен това при завръщанията си в България бащата на детето св.М. К. също
отсядал в дома им, за да се вижда с детето.
На *** около обяд, св. И. Т. пожелала да види сина си
и му занесе мартеница и подаръци в училището, в което учел в ***. Тя била
придружена от тъжителя А., който управлявал автомобил „Ифинити“. Понеже знаела,
че детето не желае да я вижда, нито да вижда тъжителя, както и че до училището
го води и взима от занятия подс. Т., с когото тя и нейния приятел А. били във влошени отношения, тя предала носените от
нея подаръци на съученичка на сина й, за да му ги предаде. Детето Г. обаче
разпознало автомобила на тъжителя А. и видяло в него тъжителя и майка си и
притеснено да не би да го вземе майка му, уведомило за това дядо си подсъдимият
Т. и баща си К., които били там също с автомобил, за да го вземат от училище. След
като ги забелязал тъжителят А. управлявайки автомобила потеглил заедно със св.
И. Т.Подсъдимият Т., силно подразнен от присъствието на дъщеря си и най-вече на
тъжителя, когото не харесвал и не одобрявал, потеглил с управлявания от него
автомобил, в който се намирали свидетелят К. и детето Г., след автомобила на
тъжителя, с цел да го спре и да му потърси сметка, защото с това си поведение
притеснил внучето му. След като известно време се движел след автомобила,
управляван от тъжителя, като му правел знаци да спре, при ***, където на
булеварда се било образувало задръстване, подсъдимият успял да премине пред
автомобила на тъжителя и спрял със своя автомобил пред автомобила на тъжителя
почти косо, така че последният да не може да продължи. След това тъжителят
видимо ядосан и намерението си да търси
обяснение и саморазправя с тъжителя, слязъл от автомобила и се насочил към
тъжителя, заставайки до шофьорската врата. Тъжителят А. отворил прозореца на
шофьорската врата, при което подсъдимият Т. му поискал с думи сметка какво
тъжителят прави в училището на внучето му, хванал грубо с дясната си ръка
слънчевите очила, които се намирали на лицето на тъжителя и му ги свалил, при
което го одрал с очилата по лицето, след което все още с очилата в дясната ръка
започнал да посяга към лявата част на главата на тъжителя и успял да го удари
леко няколко пъти, като държал очилата, докато междувременно с лявата си ръка,
го хванал отпред за блузата и тя се скъсала в предната си част на деколтето от
дърпането. Тъжителят, притеснен от поведението на подсъдимия, започнал да се
опитва да вдигне стъклото на автомобила, за да преустанови действията на подсъдимия,
при което последният хвърлил слънчевите очила
на тъжителя и те паднали вътре в автомобила му, а излезлият от другия автомобил
св.К. издърпал назад подсъдимия, виждайки, че ръцете му ще бъдат затиснати от
стъклото на автомобила на тъжителя. С това кратко, но интензивно протеклият
инцидент приключил, като подсъдимият се върнал в автомобила и потеглил с него
от мястото на инцидента.
Във връзка с причинените
му увреждания по лицето и по главата от ляво в резултат от случилото се на
булеварда, тъжителят посетил лекар, който го прегледал и му издал амбулаторен
лист, установил охлузване и оток по лицето и главата в ляво. Била му
препоръчана криотерапия. На *** тъжителят бил прегледан и освидетелстван и от доктор - съдебен медик,
който му издал СМУ, като при прегледа и от представения амбулаторен лист
установил и записал в СМУ, че му е причинена контузия на главата отляво с
травматичен оток и палпаторна болка в лява слепоочна област, а също и към лява
долночелюстна става, ивичесто охлузване в лява носно-устна гънка,
кръвонасядания по шията отляво над ключицата, които водят до причиняване на
болка и страдание. Непосредствено след инцидента и през нощта след случая
тъжителят се оплаквал от безсъние, както и болка в челюстта при отваряне и
затваряне на устата, като заявил на свидетелката И. Т., че го боли глава и има
световъртеж. По случая, освен тъжба до съда, тъжителят подал жалба до Районна
прокуратура Пловдив, както и до Началник Второ РУ Полиция, като било възложено
извършването на проверка, осъществена по преписка №2205/2018 г. на РП
Пловдив.
При възприемането на
тази фактическа обстановка съдът е изложил като основна теза преценката на гласните доказателства по
делото, с оглед обективната заинтересованост
на всеки един свидетел от изхода на делото,предвид възникналите влошени взаимоотношения между
частния тъжител,неговата дъщеря св. А. и
приятелката му св. Т. от една страна и
нейните родители-подсъдимия Т., майка й
Н. Т. и бившия и съпруг К. от друга. Правилно и обосновано съдът е
поставил на прецизна преценка съответствието на тези гласни доказателства с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. На това основание обосновано и
правилно съдът е дал съответния кредит на доверие на част от показанията на свидетелката И. Т., в частта относно проявените
инкриминирани действия от страна на подс. Т. спрямо частния тъжител по начина,по който ги е
изложил съда, с обективната обосновка,че
този механизъм на причиняване на телесната повреда на частния тъжител
изцяло съответства със заключението на вещото лице от СМЕ- сваляне на слънчевите очила на
тъжителя от подсъдимия и чрез дърпането им с ръка и последвал поне едни много
лек удар с ръка от подсъдимишя на тъжителя,който е попаднал в лявата
слепоочната област и което е довело до установения в СМУ травматичен
оток.Обсъдените свидетелски показания на свидетелите Н. Т., М.К. и
непълнолетната В.А., са оценени като добросъвестни и в по-голямата им част
достоверни, доколкото не са опровергани от останалите кредитирани от съда
доказателства по делото. Правилно съдът ги
представя под условието,че те преди всичко представят фактите
опровергаващи обвинителната или защитната теза на двете страни по делото с
оглед пряката им зависимост от подсъдимия или частния тъжител и са оценени като
достоверни единствено за твърденията им,който
са били потвърдени от други свидетели и приетите
писмени доказателства – амбулаторен лист, съдебно – медицинско удостоверение,
справка за съдимост на подсъдимия, писмо и справка от РП Пловдив, писмо от
„Хеброс бус“ АД, Автогара „Родопи“, медицинска документация относно подсъдимия Т.,
включваща епикризи, рецептурна книжка, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК,
изследвания и консултации, ГДД по ЗКПО, справки за лице от служба по вписвания,
копие от съдебно решение по гр.дело на ПРС, копие от социален доклад за оценка
на постъпил сигнал и заключителен доклад, както и доклад от психологическа
оценка за работа с детето В. А., както и писмени доказателства от приобщената
прокурорска преписка с № 2205/2018 г., включващи жалба до РП Пловдив и до Втор
РУП, справка за лице от АИС БДС, справки за лице, установен извършител на
престъпление и за регистрация в ЦПР, както и писмо от РП Пловдив до ОЗД и
социален доклад за детето Г. К., протокол за полицейско предупреждение, както и
приобщеното веществено доказателство – 1 бр. блуза.
Въззивният съд приема за
законосъобразни и обосновани правните аргументи в мотивите към присъдата относно възприетата правна квалификация на
обвинението по чл. 130 ал.2 от НК. Доводите на съда са подкрепени обективно от събраните гласни и
основно писмени доказателства и доказателствени средства,от които по несъмнен начин е установено,че констатираните травматични
увреждания – три кръвонасядания в
основата на шията отляво над ключицата, охлузване в лявата носно –устна гънка и
травматичен оток в лявата слепоочна
област са причинили болка и страдание без разстройство на здравето, както и че
са повърхностни, причинени от действието на твърд тъп предмет с малка до
незначителна сила и интензитет, от удар с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие, или от тангенциалното действие на твърд
тъпоръбест предмет. Заключено е, че по своята морфологична характеристика
травматичните увреждания отговарят да са причинени по време,така както е било съобщено от пострадалия на 01.03.2018 г.
във времето между 9,40 часа и 21,40 часа.
В тази насока съдът правилно е обосновал, че възприетите от фактическа страна действия на подс. Т.,се
подкрепят и в част от обсъжданите гласни доказателства и показания на св. И. Т. и св. К. С оглед на това съдът е приел,че от обективна страна осъщественото от подс. Т. престъпление против
личността на пострадалия А. се е изразило конкретно в причиняването на болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Това съдът е обосновал чрез
подкрепата на СМЕ,където вещото лице е изключило от претърпяната болка и
страдание да е налице и разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.На това основание правилно съдът не е възприел за достоверни
и налично установени фактите,които се съдържат в част от гласните
доказателства; че подсъдимия бил нанесъл на частния тъжител удари с
юмруци.Законосъобразно и обосновано мотивите към присъдата съдържат ясни правни
изводи относно оправдателния диспозитив по чл. 130 ал.1 от НК на постановената присъда,които са
подкрепени и с част от съдебната
практика,която е свързана с обективните признаци на основния състав на леката телесна повреда.
Субективната страна на
осъщественото деяние е обсъдена
задълбочено и с необходимия анализ на дефинираното от подсъдимия
поведение,което се е дължало на раздразнение по повод изградените в
продължителен период негативни взаимоотношения с частния тъжител и изразената
погрешна представа у подсъдимия,че с така изразеното си поведение и действия може да разреши този семеен проблем.
Мотивите към присъдата,в
които са изложени доводите и съображенията на съда за постановената
оправдателна присъда по обвинението обида се възприемат от въззивната съдебна
инстанция като обосновани и законосъобразни. Те почиват върху пълния анализ на установените фактически
положения за времето и мястото на възникналия конфликт и възприетите от
свидетелите очевидци на действията на подс. Т. изразени спрямо частния тъжител.
По съществото на тези факти съдът е приел,че
единствената подкрепа на така повдигнатото обвинение се намират в
показанията на св. И. Т.,която схематично
е повторила описаните в жалбата против подсъдимия инкриминираните
реплики, част от които според тъжителя са били обидни и насочени към унижаване неговото
достойнство, а други изразявайки словесна закана за физическа разправа и
засягане телесната му неприкосновеност.Съдът е възприел наличното противоречие
между част от възприетите от св. Т. думи
изречени от нейния баща и подсъдим, с тези,които тъжителят е предявил като
обвинение в частната жалба като основание да
изрази вътрешното си убеждение за невъзможността да възприеме,че това
обвинение е доказано по несъмнен начин.Според настоящата съдебна инстанция
обективната невъзможност по делото да бъдат събрани други доказателства по това
обвинение и обективно установената по
делото предпоставка за съществуващия интерес
на свидетелите очевидци: св.Т. да поддържа обвинението, а св. К. да
оневинява подсъдимия е налице съмнение в броя и действително отправените думи изрази от подсъдимия Т. спрямо частния
тъжител, а с това и невъзможността да се постанови присъда по смисъла на чл. 303 от НПК.
Наложеното
наказание и постановената
индивидуализация законосъобразно е определена от съда по реда на чл. 78а от НК,чрез наказанието Глоба. Обосновано
съдът е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,като е приел,че наказанието следва да се определи при баланса между смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и при размер от 2500 лева.Въззивната съдебна
инстанция намира,че размера на наказанието е справедлив.Той обективно отчита налично установените от съда
смекчаващи обстоятелства и макар мотивите към присъдата да не представят
отегчаващи такива,според настоящия съд деянието се отличава с изразената по-висока степен на обществена
опасност по механизма на своето проявление и се отличава от обикновените случаи
на нанасяне на лека телесна повреда.
Мотивите към присъдата по отношение на предявения и приет за разглеждане в наказателния процес граждански
иск против подсъдимия за неимуществени щети от престъплението по чл.130 от НК
се възприемат за законосъобразни. Предвид постановената осъдителна присъда и признаването
на подсъдимия Т. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК спрямо тъжителя А., гражданският иск правилно
е приет за доказан по основание. В съответствие с установената съдебна практика
по реда на чл. 45 и следващите от ЗЗД
съдът е обсъдил в пълнота предявените
от тъжителя претенции за извършеното спрямо него престъпно
посегателство и претърпените болки и
страдания. Съдът правилно е отчел характера и степента на нанесените увреждания, с оглед техния повърхностен характер на нанасяне
и причинените с малка до незначителна
сила и интензитет,които отшумяват за 10 до 15 дни, като болките са налице в
първите няколко часа след увреждането, след което е налице дискомфорт. Обосновано
съдът е посочил основанията да изключи от настъпилите неимуществени вреди оплакванията
за главоболие и световъртеж,тъй като
вещото лице е посочило,че за тези
оплаквания не са налице извършени обективни изследвания, които да ги потвърдят
или отхвърлят, поради което и същите се определят като субективни усещания на пострадалия
и затова не следва да се вземат предвид оценката за настъпилите неимуществени
вреди. По отношение размера на предявения иск съдът е постановил справедлива
обезщетение в размер от 1500 лева, който според въззивния съд се явява
справедлив и съответен на изискванията за определянето му по чл.52 от ЗЗД.
Присъдените на основание чл.189 от НПК разноски,които
подсъдимия Т. следва да заплати на тъжителя и граждански ищец А.,ведно с направените от последния разноски по делото,
направените от бюджета на съда разноски по делото и ДТ върху уважения размер на гражданския
искса обосновани и законосъобразни.
Настоящата съдебна
инстанция не намира за обосновани доводите на защитата с оглед алтернативното
искане за намаляване размера на наказанието Глоба по реда на чл. 78а от НК.
Според съда част от доводите изложени от частния тъжител,чрез неговите
повереници пред първоистанционния съд,че
деянието извършено от подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност е обосновано.Дефинираното от
подс. Т. поведение е осъществило част от признаците на престъплението
хулиганство,чрез незачитането на правовия ред и е изразило явното си неуважение
към обществените порядки за използване
на МПС и стремеж към публичност на намеренията си към саморазправа.
С оглед изложените мотиви без уважение се оставят съображенията
на поверениците на частния тъжител по отношение предявените претенции за отмяна
на оправдателната част на атакуваната присъда и по справедливост да бъдат
уважени предявените граждански искове в техния пълен размер. Според въззивната
съдебна инстанция степента на обществена опасност на деянието по чл. 130 ал.2
от НК се явява ответна на размера на наложеното наказание. Като
механизъм,причинените телесни увреждания
не обосновават увеличаване размера на присъденото от първия съд
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението.
Предвид изложеното липсва основание възизвният съд да
възложи разноските от настоящото съдебно производство на подс.Т..
При цялостната проверка
на атакуваната присъда не се установиха нарушения на процесуалните
правила,които да релевират някое от отменителните основания на чл. 348 ал.3 от НПК.
Предвид основанията на
чл. 334 т.6,вр. чл.338 НПК съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №-137/13.05.2019г по НЧХД №$ 1442/2018г по описа на ПРС Х н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: