№ 3279
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110201506 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-025080 от 05.12.2022 г., Гергана
Владимирова Борисова началник група към СДВР ОПП е наложила на Б. Е. Б.,
административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице,
което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че не е узнал за прекратената
регистрация, като твърди и че автомобилът не е негова собственост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.08.2022 г. било издадено Разрешение за временно движение № за л.а., марка
„Пежо 607“, собственост на Десислава Георгиева Дончева, със срок валидност до 31.08.2022
г. като причина за издаване била посочена за проверка на МПС.
На 1.9.2022 г., около 06:20 часа, в гр. София, по бул. "Владимир Вазов", с посока
на движение от ул. "Генераб Инзов" към ул. "Хан Тервел", Б. Е. Б. управлявал лек
автомобил, марка "Пежо", модел "607", с *** който бил с изтекъл срок на регистрация.
1
Същият бил спрян за проверка от служителите на ОПП - СДВР, които след
проверка установили това обстоятелство, В. К. съставил на водача АУАН. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което
не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на
досъдебно производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува ДП, било
съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-025080 от 05.12.2022 г.,
Гергана Владимирова Борисова началник група към СДВР ОПП е наложила на Б. Е. Б.
административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП,
Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповеди и актове за
удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за отказ да се образува ДП и
материалите от проверката.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
За правилното решаване на делото съдът счете, че не е необходимо да се разпита
неявилият се свидетел.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага потвърждение на наказателното
постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание
на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според
настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере
жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административно-наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН
по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в
наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да
образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН
урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да
се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея
предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид
наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил
началото на производството.
Посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е изтекла.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за
издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото,
където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както
и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи, както
актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и
издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за
нарушения на този закон.
Според чл. 33. ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува, като чл. 33, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за което
е образувано административнонаказателното производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В този
3
случай нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН съответно предвиждат, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване
на извършеното административно нарушение, като без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В
случай, че наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи
преценят, че са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят
преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези случаи може да
издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съответно, на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство
или откаже да образува такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият
орган може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН, тоест в
конкретния случай е направено в повече – издаден е АУАН, като по този начин е създадена
предпоставка да се защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя – след като има
издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение срещу него. В тази
връзка се явява неоснователно възражението на адвоката, че административнонаказателното
производство било опорочено, понеже вече имало произнасяне на прокурора. Действително
има постановление на прокурора, с което обаче е отказано образуването на ДП и
материалите са препратени на Началника на ОПП-СДВР, тоест приложена е разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според чл. 3, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на
вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
По делото категорично се установи от обективна страна, че на 1.9.2022 г., около
06:20 часа, в гр. София, по бул. "Владимир Вазов", с посока на движение от ул. "Генераб
Инзов" към ул. "Хан Тервел", Б. Е. Б. управлявал лек автомобил, марка "Пежо", модел "607",
с *** който бил с изтекъл срок на регистрация.
Неоснователни са твърденията на защитника, че за да е налице нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП трябвало едновременно автомобилът да е дерегистриран и да е без табели
с регистрационен номер. Това е превратно тълкуване на законовата разпоредба, която гласи,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
4
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, тоест дори само едното от тези изисквания да не е
налице, то ще има нарушение на разпоредбите. Двете изисквания - да са регистрирани и да
са с регистрационен номер са дадени кумулативно, което означава, че и двете трябва да са
налице, за да се допусне движение на автомобила по пътищата. Ако двете изисквания не са
едновременно налице, то има нарушение на разпоредбата, тоест нарушение ще има в три
случая – когато автомобилът не е регистриран и няма регистрационни табели; когато е
регистриран и няма регистрационни табели; когато не е регистриран и има регистрационни
табели, а ще липсва нарушение само когато едновременно е регистриран и има
регистрационни табели. Посоченото от защитника изискване за наличието на двете условия
е, за да няма нарушение, а не за да е налице такова. Освен това и санкционната разпоредба
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, тоест за да се наложи наказание е достатъчна само липсата на
регистрация.
Задължението за пререгистрация е на купувача по договора, тъй като съгласно чл.
4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. В случая на
01.08.2022 г. на Десислава Георгиева Дончева е издадено разрешение за временно движение
със срок на валидност 30.08.2022 г. От друга страна настоящото нарушение не е за
неизпълнение на това задължение, а за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Следователно всеки, който управлява такова МПС, е субект на
административнонаказателната отговорност, независимо дали е собственик или само
ползвател на автомобила. В случая превозното средство е било управлявано от
жалбоподателя Б. Е. Б. и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Налице е виновно поведение от субективна страна. Дори при управлението на
автомобила жалбоподателят да не е знаел за изтичане на срока на временната регистрация,
то нарушението ще е извършено по непредпазливост и отново ще е виновно. Преди
управлението на автомобила също е имал възможност и е бил длъжен да провери дали
временната регистрация не е изтекла, но и това не е било сторено от него. Според чл. 7, ал. 2
от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
този не е такъв. С оглед на горното е неоснователно възражението на жалбоподателя за
липса на вина. Паралелно с това в проведеното съдебно заседание на 22.5.2023 г. признава
извършването на нарушението.
В настоящата хипотеза не се изисква уведомяване на собственика на пътното
превозно средство за изтичане на регистрацията от службите на Пътна полиция, каквото
5
изискване има при прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП заради липса на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В хипотезата на
липсваща застраховка първо се изпраща уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането до Пътна полиция и едва тогава се прекратява
регистрацията, като изискването за уведомяване на собственика на автомобила е, защото
независимо, че няма валидна застраховка на автомобила, той не знае дали и кога
Гаранционният фонд е изпратил уведомление до Пътна полиция, а това уведомление е
предпоставката за прекратяване на регистрацията.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пред. 1
от ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са в минимален размер –
глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което
съдът не може да ги намалява повече.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада
в категорията на маловажните такива. Според чл. 28, ал. 1 от ЗАНН при маловажен случай
на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като
го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от НК – "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото
не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид, тоест неговата обществена опасност се явява
типична, обичайна за това нарушение. Същото е формално, като настъпването на вреди не е
елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да обоснове
приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Тоест наличието на вреди би било отегчаващо
отговорността обстоятелство, но липсата им не може да бъде изключително смекчаващо
такова.
В подкрепа на изложеното до тук е и практиката на касационната инстанция по
идентични казуси, а именно Решение № 3852 от 14.07.2020 г., постановено по КАНД №
2285/2020 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав; Решение № 6810 от 19.11.2021 г.,
постановено по КАНД № 8131/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав;
6
Решение № 6677 от 10.11.2022 г., постановено по КАНД № 6832/2022 г. по описа на АССГ,
XV-ти касационен състав и др.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 14 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) 22-4332-025080 от 05.12.2022
г., с което Гергана Владимирова Борисова началник група към СДВР ОПП е наложила на Б.
Е. Б., административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7