№ 18
гр. Шумен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Гражданско дело №
20223600100422 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК.
Ищецът Й. М. Й. твърди, че с първата ответница С. А. Й. били законни съпрузи от
20.04.2013г., като към момента помежду им имало висящо дело за развод-гр.д.№618/2022г.
на НПРС, образувано по молба на Й.. С молбата ответницата поискала също, той да бъде
осъден да заплаща издръжка на детето Г. Й. М., р. на 07.05.2022г. в гр.Шумен. Ищецът
сочи, че след като получил препис от исковата молба и се запознал със съдържанието й
установил, че ответницата по време на фактическата им раздяла и преди развода да стане
факт, родила това дете. Сочи също, че с ответницата били във фактическа раздяла от
15.01.2021г., от която дата до настоящия момент нямал какъвто и да е контакт с нея-било
словесен или физически. Ето защо и категорично детето Г. не било заченато от него. Детето
било родено шестнадесет месеца след началото на фактическата им раздяла. Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че детето
Г. Й. М. не е заченато и не произхожда от него.
Ответницата С. А. Й., действаща лично и като законен представител на Г. Й. М.,
взема становище по основателността на претенцията. Заявява, че детето Г. не е заченато от
ищеца. Детето било заченато през м.август 2021г. от връзката й с друг мъж, а с ищеца
живеели разделени, като фактическата им раздяла датирала от 15.01.2021г. и продължавала
до днес. През този период не били поддържали никакви контакти помежду си, включително
и физически.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни и в срока по чл.62, ал.1 от СК, поради
което е допустим.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
1
установи от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и видно от
удостоверение за сключен граждански брак , издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак №46/20.04.2013г., ищецът и първата ответница са сключили граждански
брак на 20.04.2013г..
Съгласно удостоверение за раждане от 14.09.2022г., издадено въз основа на акт за
раждане №395/12.05.2022г., детето Г. Й. М. е родено на 07.05.2022г., като майка на детето
в посочения документ е вписана С. А. Й., а като баща-ищецът Й. М. Й..
От показанията на разпитания по делото свидетел Р.Р./първи братовчед на ищеца/, се
установи, че Й. Й. и С. Й. били съпрузи, като имали родени три деца. Свидетелят чул, че С.
имала и четвърто дете, но биологичен баща на същото не бил ищецът, тъй като двама
отдавна-повече от две години, били разделени и живеели в различни населени места-
ищецът в с.Т.И., а ответницата - в с.Д.. В този смисъл са и показанията на свидетелите
Н.Н./сестра на ответницата/ и Й.В./майка на ответницата/, които сочат, че ищецът и
ответницата имали три общи деца, че на 15.01.2021г. ответницата се разделила с ответника и
заедено с трите деца се прибрала при родителите си в с.Д., като оттогава не се била виждала
с ищеца/живеели и в различни населени места/ и нямали никакви контакти помежду си. На
07.05.2022г. същата родила дете-Г., но баща на последното не бил ответника, а друг мъж, с
когото последната имала кратка авантюра. Детето не приличало и на ищеца. Ответницата
се грижела за отглеждането на детето Г., като Й. не поддържал каквато и да е връзка с него.
Видно от представеното удостоверение за раждане детето Г. е родено на 07.05.2022г.,
поради което и предвид ноторния факт за продължителността на човешката бременност,
най-вероятният момент на зачеването му е в началото на м.август 2021г.. Съгласно
представената епикриза, детето е родено в стационар, след нормално продължила
бременност/в 39 гестационна седмица/.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че ищецът Й. Й. не е биологичен баща
на детето Г. Й. М.. Установи се, че повече от шест месеца преди зачеването на детето, Й. и
Й. са били във фактическа раздяла и липсвали контакти помежду им. По време на
фактическата раздяла със съпруга си, Й. е създала краткотрайна интимна връзка с друго
лице, от която връзка е родено детето Г.. В периода на евентуалното зачеване на детето-
началото на м.август 2021г., майката е била разделена с ищеца и двамата са живеели в
различни населени места. Искът с правно основание чл.62, ал.1 от СК се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът не е
биологичен баща на детето на ответницата – Г. Й. М.. Оборена е законовата презумпция за
бащинство на съпруга.
След влизане в сила на решението следва да се изпрати препис от него на
длъжностното лице по гражданско състояние при съответната община за вписване на
промени в акта за раждане на детето Г. Й. М..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че роденото от С. А. Й. с ЕГН**********, постоянен
адрес: с.Т.И., Ш..., съдебен адрес: гр.Н.п..., чрез адв.Н. И. при ШАК, дете Г. Й. М. с
ЕГН**********, р. на 07.05.2022г. в гр.Шумен не е могло да бъде заченато и не произхожда
от Й. М. Й. с ЕГН**********, с.Т.И., Ш..., съдебен адрес: гр.К...., чрез адв.Т.М. при ШАК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
община Шумен за заличаване на Й. М. Й. като баща в акта за раждане на детето Г. Й. М..
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3