Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр. Силистра, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на първи юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83 по описа за 2021 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 от данъчно-осигурителния
процесуален кодекс/ ДОПК/.
Образувано е по жалба на Г.Р.Р. ***, чрез
адв. Н., против Ревизионен акт № Р-03000320003249-091-001 / 14.12.2020 г.,
потвърден с Решение № 14 / 19.03.2021 г. на директора на Д “ОДОП“ на НАП-Варна,
В ЧАСТТА, касаеща определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер
на 3 159 лева главница и лихва в размер на 2 125 лева, ведно с
дължимата лихва върху главницата, считано от деня, следващ падежа по акта, до
окончателното изплащане. Счита се, че оспореният акт е незаконосъобразен поради
нарушение на материалния закон, тъй като давността спрямо вземания за 2013 г.,е
изтекла. Падежът на процесните задължения е през 2014 г., давността започва да
тече от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г.,а процесното ревизионно
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизията от 04.06.2020 г.
Моли се за отмяна на акта и за присъждане на разноски.
Ответната страна - директорът на Д „ОДОП“ на
НАП - гр. Варна, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. С
писмено становище /л. 1202/ сочи, че давността не е изтекла, тъй като същата е
спирана и прекъсвана. Процесното ревизионно производство не е започнало с
цитираната от жалбоподателя заповед от 04.06.2020 г., а една година по-рано,
със Заповед № Р-03001919004615-020-001 от 17.07.2019 г., връчена на 05.08.2019
г. Т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Това е така, тъй като
производството по определяне на процесните задължения е започнало на 05.08.2019
г., а цитираната от жалбоподателя заповед е издадена в рамките на висящото
производство по установяване на процесните задължения и не поставяне начало на
ново такова. Налице са основания за спиране на давността чл. 172, ал. 1, т. 1
от ДОПК - откриване на производство по установяване на публични вземания. На
следващо място, налице е основание за спиране на давността и по чл. 172, ал. 1,
т. 5 от ДОПК - налагане на обезпечителни мерки, тъй като с постановления от
19.09.2019 г. и съответно от 03.02.2020 г. са наложени предварителни
обезпечителни мерки по повод на подлежащия на издаване оспорен ревизионен акт.
Налице е и трето основание за неоснователност на жалбата предвид прекъсването
на давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК. След като давността е била спряна, е
издаден Ревизионен акт № Р-03001919004615-091-001 от 25.02.2020 г., който е
отменен по пътя на контрола от горестоящия административен орган, с връщане на
преписката за ново разглеждане, в рамките на което са издадени цитираните
по-горе заповеди за започване на ревизията, връчена на 05.08.2019 г. и заповед
за възобновяване на ревизията от 04.06.2020 г. В резултат е издаден оспореният
в настоящото съдебно производство ревизионен акт от 14.12.2020 г., потвърден с
Решение на горестоящия орган. В обобщение относителната давност не е изтекла
поради спирането й, респ. и поради прекъсването й. Не е налице и абсолютна
10-годишна давност. Претендира се за отхвърляне на оспорването и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно интереса – 594,18
лева.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на спор е данък върху доходите на
физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г.
Петгодишният давностен срок изтича на
31.12.2019 г. /падежът на данъка е 30.04.2014 г., давността започва да тече от
01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 г./
Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001919004615-020-001/17.07.2019 г., връчена на 05.08.2019 г., е образувано
производство за установяване вземанията по оспорения ревизионен акт.
На 19.09.2019 г. е издадено постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки ПНПОМ изх.№С190019-023-0002803 /
19.09.2019 г. и съответно - ПНПОМ с изх.№ С200019-023-000353/03.02.2020 г. на
публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна, като действието им е продължено по
реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК с постановление изх.№С200019-139-000566 /
23.03.2020 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна.
С отменително Решение № 117 / 29.05.2020 г.
на Директора на ДОДОП-Варна преписката по повод на процесните публични
задължения е върната за възобновяване на производството, като на основание чл.
121, ал. 1 от ДОПК на 09.10.2020 г. е издадено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки ПНПОМ изх.№С- 2000019-023-0003043 /
09.10.2020 г., с което окончателните мерки по постановление от 23.03.2020 г. са
трансформирани в предварителни такива. На 29.12.2020 г. е издадено ППДНПОМ №
С2000019-13- 0002550 / 29.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, с което действието им е било продължено по реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320003249-020-001 / 04.06.2020 г. са определени ревизиращ екип, срок и
обхват на продължаващото ревизионно производство, в рамките на което на
14.12.2020 г. е издаден процесният ревизионен акт № Р-03000320003249-091-001,
потвърден с Решение № 14 / 19.03.2021 г. на директора на Д“ОДОП“ на НАП-Варна.
Въз основа на така установените факти, съдът
извежда следните правни извод:
Процесният акт е издаден от оправомощен за
това орган в рамките на неговата компетентност, а именно – определените
длъжностни лица със съответна заповед, като е потвърден от горестоящия
контролен орган – Директора на Д „ОДОП“ – Варна при НАП. Следователно не е
налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК-невалидност.
Решението е издадено в писмена форма. В
административната преписка се съдържат данни за фактическите обстоятелства,
послужили за формиране съдържанието на волеизявлението. Следователно не е
налице отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК - липса на мотиви.
В хода на административното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Преценка за материалната законосъобразност на
оспорения акт:
По делото не е спорно, че публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. В
случая се касае за данъци по ЗДДФЛ, които съгласно чл. 53 се декларират и
плащат в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване - тоест
за 2013 г. през 2014 г. Началният момент, от който тече 5 годишният давностен
срок за погасяване на задължения по ЗДДФЛ за спорния период 2013 г., е 01.01.2015
г. и изтича на 31.12.2019 г. Този срок се прилага в случаите, в които няма
основания за спиране или прекъсване на давността, съобразно нормата на чл. 172,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
По делото няма спор и съдът възприема тезата
на ответника, че процесният ревизионен акт е издаден при възстановена висящност
на ревизионно производство, тъй като е бил издаден предходен ревизионен акт РА
№Р~03001919004615-091-001 / 25.02.2020 г. на ТД на НАП - Варна, който е отменен
с Решение №117 / 29.05.2020г. на Директора на ДОДОП - Варна и преписката е
върната за ново разглеждане.
От представените доказателства се установява,
че тази предходна ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизионно
производство /ЗВР/ №Р- 03001919004615-020-001 / 17.07.2019 г., връчена на 05.08.2019
г. като към този момент са изтекли 4 г.,7 м.и 5 дни, т.е. давността за събиране
на вземането не е изтекла и е спряла да тече на основание чл. 171, ал. 1, т. 1
от ДОПК. Тази предходна ревизия е завършила в рамките на едногодишния срок, в
който действа спирането на давността според разпоредбата, като е издаден
ревизионен акт /РА/ № Р-03001919004615-091- 001 / 25.02.2020 г. на ТД на
НАП-Варна. Към момента на издаването на този ревизионен акт, според чл. 172,
ал. 2 от ДОПК давността се е смятала за прекъсната и е започнала нова давност.
Тази нова давност е спряла да тече с оглед обжалването на предходния акт с
жалба до Директора на ДОДОП на 26.03.2020 г. Тъй като с решението си Директорът
на ДОДОП-Варна е отменил предходния акт, то с обратна сила е проявена фикцията
на чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК. При това положение сроковете между
26.02.2020 г. до 27.03.2020 г. са съобразими към изтичането на общата
погасителна давност.
Независимо от горното, давността е спряла да
тече и поради наложените обезпечителни мерки /чл. 172, ал, 1, т. 5 от ДОПК/,
цитирани по-горе.
Относителната
давност е била прекъсната с издаването на процесния акт за установяване на
публични вземания, издаден преди изтичането на давността / чл. 172, ал. 2 от ДОПК/.
Неоснователна е тезата на жалбоподателката,
че давността е изтекла, тъй като посочената заповед за възлагане на ревизия,
издадена на 04.06.2020 г. не поставя начало на ново производство, а определя
параметри на проверка в рамките на висящо такова, започнало с връчване на заповед
по чл.112 от ДОПК на 05.08.2019 г., който момент предхожда крайния срок за
изтичане на давността – 31.12.2019 г.
В процесния случай са налице две основания за
спиране на давността и едно – за прекъсване.
В обобщение и след служебна преценка за отменителни
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорването е неоснователно, тъй
като обжалваният акт е валиден, постановен с мотиви, при спазване на
процесуалните изисквания за развиване на призводството, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 594,18 лева като получател следва да бъде посочено
юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал акта.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160
от ДОПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.Р., ЕГН: ********** ***
против Ревизионен акт № Р-03000320003249-091-001 / 14.12.2020 г., потвърден с
Решение № 14 / 19.03.2021 г. на директора на Д “ОДОП“ на НАП - Варна, В ЧАСТТА,
касаеща определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на
3 159 лева главница и лихва в размер на 2 125 лева, ведно с дължимата
лихва върху главницата, считано от деня, следващ падежа по акта, до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Г.Р.Р., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Национална Агенция за приходите – София, ЕИК по БУЛСТАТ: 1310631880221 с
административен адрес: гр. София, ул. “Триадица” № 2, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 594,18 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: