Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 07.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2185/2017 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от Л.А.А. против С. С.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД за
прогласяване нищожност на договор за аренда поради липса на съгласие и
противоречие с добрите нрави; против С. С.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД за
прогласяване нищожност на договор за дарение поради привидност; против С. С.Г.,
С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П., Б.П.П., В.Р.П. и „Агроком инвест“ ЕООД
за изкупуване на недвижим имот; против М.П.Г., „Агроком инвест“ ЕООД, С.Н.К. и В.Н.А.
за заплащане на обезщетение за вреди от неправомерно поведение.
Ищецът твърди, че с решение
на Общинска служба „Земеделие“ Ловеч на наследниците на Н. Г. С. е възстановено
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 21823.149.2, с. Дойренци, община Ловеч, обл. Ловеч по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД –
18-20/20.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността
„Каша“, с площ от 9 600 кв. м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план
194002, при граници имоти № ра: 21833.194.12; 21833.194.3; 21833.194.18;
21833.194.10 и 21833.194.1. По силата на настъпило в нейна полза наследствено
правоприемство твърди, че притежава 1/6 ид. част от правото на собственост
върху имота. На 25.08.2018 г. по телефона с ищеца се свързала В.Н.А.. Тя
ѝ се представила като арендатор, обработващ имота ѝ и ѝ
заявила, че трябва да се видят, за да уточнят как ще получава рентата си.
Предложила ѝ също да изкупи дела ѝ от имот при цена от 400,00 лв.
на дка., която ще ѝ бъдат платени в деня на изготвяне на пълномощно.
Ищецът отклонила предложение, а с А. се уговорили да се чуят отново, след като
се изясни позицията на останалите съсобственици по предложението за продажба.
По време на среща на ищеца и част от останалите наследници на Неда Станчева, А.
се обадила отново. Разговаряла с ответника С. С., който се съгласил да ѝ
продаде имот на свой наследодател. За сключването на сделката с този имот С.
уведомил ищеца на 29.08.2016 г. Ищецът започнала да се снабдява с документи
относно наследниците на Неда Станева и собствеността на възстановения на
наследниците ѝ имот в с. Дойренци, като провела разговори с евентуални
купувачи относно цената на имота. В тези разговори ѝ се предложила цена
от 800,00 лв. на дка., след запознаване с документите. В един от разговорите,
проведен на 30.08.2016 г., ищецът научила, че наследствения имот е продаден. В
същия ден направила справка в СВ, от където я уведомили, че няма вписвания и
отбелязвани за имота. В същия ден ищецът отново била потърсена от А. по
телефона. На обаждането отговорила дъщеря ѝ. А. крещяла за това, че са се
обаждали на фирми купувачи. След приключване на разговора последвало
изпращането на съобщения с обидно и заплашително съдържание от А.. По указания
на ищеца дъщеря ѝ се чула с А. и ѝ заявила, че няма да продава
имота. На следващия ден А. отново звъннала на ищеца, а в разговор с нея
последната ѝ заявила, че не се е ангажирала да ѝ продаде земята, не
е взела решението за това, но ако вземе, няма да я продаде на нея. След този
разговор ищецът получила отказ от фирмата, с която договаряла за продажбата на
имота, че няма да го купи, защото върху него има тежести. Няколко дни след това
ищецът научила, че имотът на наследодателя ѝ е отдаден под аренда, като
това е вписано по партидата на С. Г.. Ответникът А. продължила да ѝ
изплаща съобщения, които тя спряла да чете. Преживените негативни изживявания
/болки и страдания/ във връзка с проведените разговори с ответника А. ищецът
остойностява на сумата от 500,00 лв.
На 15.09.2016 г. ищецът твърди, че
узнала, че останалите наследници са се разпоредили със своите части от
съсобствения имоти. С. С.Г. дарил 1/6 ид. част от имота в полза на ответника
„Агроком инвест“ ЕООД. С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П., Б.П.П. продали
на ответника „Агроком инвест“ ЕООД 4/6 ид. части от имота. Впоследствие с
правата в съсобствения имот се разпоредил и В.Р.П. в полза на ответника
„Агроком инвест“ ЕООД. Твърди се, че договорът за дарение, сключен между С. С.Г.
и „Агроком инвест“ ЕООД, прикрива покупко-продажба и е сключен, за да лиши
ищеца от възможността да изкупи дела на останалите съсобственици. Твърди се, че
преди сключването на договорите за покупко-продажба останалите съсобственици не
са предложили на ищеца да изкупи правата им в съсобствеността при същите
условия, при които сделките са сключени с ответника „Агроком инвест“ ЕООД,
поради което иска да изкупи дела им.
Ищецът твърди, че договорът за аренда
между С. С.Г., чрез пълномощника му М.П. и „Агроком инвест“ ЕООД, е сключен от
представител без представителна власт, тъй като в ангажираното по делото
пълномощно уговорката за сключване на договори за аренда е вписана след
подписването му от пълномощника. Наред с това се твърди, че договорът е сключен
при цена в пъти по-ниска от пазарната, поради което иска той да бъде прогласен
за нищожен.
Ищецът твърди, че със сключването на
договора за аренда от пълномощника М.П.Г., при годишна рента от 8,00 лв. на
дка., ѝ е причинена вреда за стопанската година 2016/2017 г. в размер на
52,00 лв. Посочва, че тази вреда се формира от разликата между размера на
рентното плащане за земи в с. Дойренци в размер на 40,00 лв. на дка. и
договорената цената по договорната връзка.
Твърди се, че със сключването на договора
за аренда ответникът М.П.Г. /действаща като пълномощник С. С.Г. по сделката/,
ответникът „Агроком инвест“ ЕООД и нотариуса, заверил подписите на страните под
нея, са причинили на ищеца вреда в размер на 1 380,00 лв., за което претендира
заплащане на обезщетение. Казва се, че договорът за аренда, като тежест върху
имота, е попречил на ищеца да продаде правата си в него при цена от 800,00 лв.
на дка. или 1 280,00 лв. за дела ѝ, за което е имало уговорка с
купувач, като за сключването на неосъществилата се сделка е сторила разноски в
размер на 100,00 лв.
Твърди се също, че при изповядване на
сделките покупко-продажба, сключени между С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П.,
Б.П.П. и „Агроком инвест“ ЕООД и В.Р.П. и „Агроком инвест“ ЕООД ответникът С.Караивонова,
действаща като нотариус, е удостоверила прехвърлянето на по-голям обем от
права, отколкото те притежават в съсобствеността, като въз основа на
съставените от нея нотариални актове е извършена промяна в регистрите към
Агенция по кадастър, а за коригирането им ищецът е сторил разноски в размер на
600,00 лв., които претендира като обезщетение.
Отправя се искане до съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожност на сключени договор за дарение между С. С.Г.
и „Агроком инвест“ ЕООД поради привидност, да прогласи нищожност на сключения
между С. С.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД договор за аренда поради липса на
съгласие и противоречие с добрите нрави; да се допусне изкупуване на 5/6 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 21823.149.2,
с. Дойренци, община Ловеч, обл. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД – 18-20/20.03.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Каша“, с площ от 9 600 кв. м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– нива, с номер по предходен план 194002, при граници имоти № ра: 21833.194.12;
21833.194.3; 21833.194.18; 21833.194.10 и 21833.194.1, прехвърлени с договор за
дарение, прикриващ покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 118, том VI, рег. № 6655, дело № 607/2016 г.; договори за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № 119, том VI, рег.
№ 6659, дело № 608/2016 г. на 14.09.2016 г. и нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 189, том VI, рег. № 7239, дело № 665/2016 г. да осъди ответника В.Н.А.
да и заплати обезщетение в размер на 500,00 лв. за причинени болки и страда от
непозволено увреждане; да осъди М.П.Г., „Агроком
инвест“ ЕООД, С.Н.К. да ѝ заплати обезщетение за вреди в размер на 1
38,00 лв. и срещу С.Н.К. за заплащане на обезщетение за реди в размер на 600,00
лв.
В депозиран по делото отговор ответникът С.
С.Г. твърди, че е потърсен по телефон от лице на име В., с предложение за
продажба на притежавани от него наследствени земи. В. вече се била свързала с
ищеца по телефон. Срещнали се в гр. Плевен, като на срещата присъствала
дъщерята на ищеца и наследника на Ц.Б. – П.. Присъствалите на срещата се съгласили
да продават наследствени им имот, а Г. поел ангажимент да се свърже с
наследниците на сестра си – Невяна. Б.П. и П.Р. го овластили с правата да се
разпорежда с имота, както намери за добре. След проучване на пазара установили,
че предлаганата от В. цена е идентична с тази от другите фирми и започнали да
подготвят продажбата. Г. овластил представител на фирмата, на която щели да
продадат имота, да се снабди с нужните документи. Дъщерята на ищеца водила
самостоятелно проучване на пазара и в едни момент между ищеца и Г. възникнал
разрив в отношенията. След това се казва, че са сключени сделки за
покупко-продажба, по които са получили уговорените в договорите суми.
В депозиран по делото отговор от
ответника Б.П. същата потвърждава, че е разговаряла със С. С.Г. по повод
наследствени имоти на майка ѝ – Н.Г.. Разговор казва, че водила със сина
на брат си Р. П., а той с В.Р., като всички дали съгласие на Г. да се
разпорежда с имотите, както намери за добре.
В депозиран по делото отговор от ответника
„Агроком инвест“ ЕООД оспорва основателността на иска за прогласяване нищожност
на договор за аренда поради липса на съгласие и в противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че сделката е сключена чрез пълномощник. Пълномощното е подписано от
лицето, посочено за негов издател. В него са вписани допълнителни права, а
добавката е удостоверена от нотариуса, заверил подписа на издателя му.
Уговореното в договора рентно плащане ответникът оспорва да противоречи на
морала, тъй като всяка една от страните по договорната връзка може да поиска
изменението ѝ. По иска за изкупуване ответникът „Агроком инвест“ ЕООД
твърди, че той е предявен извън 2-месечни срок от узнаването, а сделките, по които
ищецът иска да упражни правото си на изкупуване, са сключени между
съсобственици.
По заявените на деликтно основание
претенции ответниците „Агроком инвест“ ЕООД, М.П.Г. и С.К. оспорват от тяхно
противоправно поведение да са произлезли вреди за ищеца, които да са обект на
обезщетяване. Оспорват договор за аренда да е попречил на ищеца да се разпореди
с правата си в съсобствеността и ако е претърпяла вреда тя е следствие от
нейното поведение.
В депозиран по делото отговор от ответника
В.Н. Алексанвора чрез адв. П.К. се излага становище за неоснователност на
заявената претенция за заплащане на обезщетение за вреди. Оспорва се от
противоправно поведение на А. за ищеца да са настъпили вреди.
В депозиран по делото отговор от
ответника Б.В., чрез адв. Н.С. се твърди, че молбата за изкупуване е депозирана
извън 2-месечния срок от узнаване за разпореждането.
В депозиран по делото отговор от
ответника В.Р.П. чрез назначения му особен представител – адв. Д., се твърди,
че искът за изкупуване е предявен извън 2-месечния срок от узнаването за
разпореждането. Сделката, по която се заявява искане за изкупуване, е сключена
между съсобственици.
В хода на делото ищецът се представлява от назначен му
от съда особен – адв. Н., който по същество излага становище за основателност
на заявените искове, а подробни съображения развива депозирани по делото
писмени бележки.
Ответникът В.А.Н. се представлява по делото от
назначен ѝ от съда особен представител – адв. К., която по същество
излага становище за неоснователност на заявената срещу нея искова претенция,
поради недоказаност на предпоставките, пораждащи отговорност за вреди от
неправомерно поведение.
Ответникът В.Р.П. се представлява по делото от
назначен му от съда особен представител – адв. Д., която по същество излага
становище за неоснователност на заявената срещу него претенция за изкупуване и
съображения в тази насока. Д. заявява, че искът за изкупуване е заявен извън
срок, разписан в закона, алтернативно, че разпореждането не е направено в полза
на трето за съсобствеността лице.
Ответниците М.П.Г., „Агроком инвест“ ЕООД, С.Н.К., С.С.Г.,
С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П. и Б.П.П. не участва лично или чрез
представил по делото и не изразяват становище по същество.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 13 от 12.06.1995 г. на
Общинска служба „Земеделие“ Ловеч на наследниците на Н. Г. С., съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. Дойренци, е възстановено правота на
собственост върху следния имот: нива, от 9,600 кв. м., трета категория, местността
„Каша“, имот № 194002, при граници /съседи/: **************************************
0 нива на наследниците на Марин Нанков Кънев; № 194009 – нива на наследниците
на Марийка Нейкова Аджарска и № 194003 - нива на кметско с. Дойренци /л. 19 и
20 от делото/. Актуалният статут на имота се установява от ангажирана по делото
скица, издадена от СГКК /л. 23 от делото/.
Неда Г. С.е починала на 02.04.1954 г. и
оставила за свои наследници по закон низходящите Г. Г.А., П. Г. С.и Сава Г.С.. Г.
Г.А. е починала на 08.07.1977 г. и оставила за свои наследници по закон
низходящите Л.А.А. и С.А.М.. П. Г. С.е починала на 05.061979 и оставил за свои
наследници низходящите Васил Б.В. /починал на 12.08.1970 г. и оставил
низходящите Б.В.В. и Г.В.В./ и Ц.Б.П.. Сава Г.С. е починал на 09.02.1996 г. и
оставил за свои наследници преживяла съпруга – М. Ц. С. /починала на 20.10.2003
г./ и низходящи С. С.Г. и Н. С. Г., последната починала на 07.02.2012 г. и
оставила за наследници дъщеря си Б.П.П. и сина си Р. П.П.. Р. П.П. е починал на
28.07.2013 г. и оставил за наследници низходящите П.Р.П. и В.Р.П.. Казаното се
установява от ангажирани по делото удостоверения за наследници изх. №
АО-08-96/29.08.2016 г. и изх. № АО-08-101/30.08.2016 г., издадени от Община
Ловеч, с. Дойренци; изх. № 14-3677/29.08.2016 г. и изх. № 14-3685/28.08.2016
г., издадени от Община Плевен /л. 13-19 от делото/.
С. С.Г. е овластил М.П.Г. и П.К.П.,
заедно или по отделно, с правата да се продава на когото намери за добре и при
цена каквато прецени, включително да договаря сам със себе си или с лица, от
които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД със следните
собствени и/или получени по наследство земеделски земи, находящи се в землището
на с. Дойренци, община Ловеч, както следва: имот № 194002, с площ от 9,600 дка
местността „Каша“, с начин на трайно ползване – нива, като се снабдява с всички
необходими документи; да прекратява вече сключени договори за аренда /наем/,
като го представлява пред ОС „Земеделие“, нотариус, съдилища, физически и/или
юридически лица, наематели и/или арендатори; да дарява от негово име идеални
части от наследствени земеделски земи на когото прецени, включително на себе
си, както и да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на
друго основание съгласно чл. 38 ЗЗД. Подписът и съдържаните на пълномощното са
заварени от помощник нотариус по заместване С.К. на 31.08.2016 г., като на
пълномощното е направено съответно отбелязване /заверки рег. № 6321 и 6322/. В
текста на пълномощното е нанесена корекция, както в частта, досежно правата, с
което Г. овластява Гергиева с права да прекратява договори за аренда ръкописно
е изписано текста, „както и и сключва нови“. Върху текста е поставен печата на
нотариус Анна Ценкова /л. 26 и 27 от делото/. В обясненията на ответника Г.,
снети при отговори на въпроси по реда на чл. 176 ГПК /протокол от 24.01.2019 г.
л. 282-286 от делото/ заявява, че подписът под предявеното му пълномощно /л. 26
и 27 от делото/ е положен от него, но не знае дали добавката в него е направена
в негово присъствие или в последствие, като заявява, че тя не му е известна.
Между С. С.Г., действащ чрез
пълномощника си М.П.Г., действаща въз основа на пълномощно рег. № 6321 и №
6322, от една страна и „Агроком инвест“ ЕООД, представлявано от М.П.Г. е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първия
предоставя на втория за ползване и обработка следната земеделска земя, находяща
се в землището на с. Дойренци, община Ловеч, имот № 21823.194.2, с площ от
9,600 дка, местността „Каша“за срок от 20 стопански години, считано от
стопанска година 2016/2017 г. до 2035/2036 г. срещу заплащане на възнаграждение
от 8,00 лв. на декар. Подписите на страните и техните пълномощници са заверени
на 31.08.2016 г. от помощник нотариус по заместване С.К., което е удостоверено
върху договора /удостоверителното изявление на нотариуса е регистрирано под №
6327/ - л. 70-71 от делото.
За стопанска година 2016/2017 г.
рентното плащане на земеделски земи в района на с. Дойренци е в размер на 31,00
лв., което са установява от прието по делото заключение по допусната съдебно
техническа експертиза.
Между С. С.Г., действащ чрез пълномощника
си М.П.Г., действаща въз основа на пълномощно рег. № 6321 и № 6322, от една
страна и „Агроком инвест“ ЕООД, представлявано от М.П.Г. е постигнато съгласие
за сключване на договор по силата, на който първия дарява на втория 1/6 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 9,600 кв. м., находящ се в землището
на с. Дойренци, община Ловеч, местността „Каша“, с трайно предназначение –
земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, категория – трета, при
граници, съседи: ************************* от нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 118, том VI, рег. № 6655, дело № 607/2016 г.
В обясненията на ответника Г., снети при
отговори на допуснати въпроси па чл. 176 ГПК, той казва, че всички
съсобственици на имота в м. „Каша“ са имали разговори за продажбата на имота.
Всички, включително и ищеца, били съгласни да продадат имота. Издирили ли го
ищецът, свидетеля Г. и лице на име В.. Съгласил са да подпише пълномощно,
защото всички съсобственици били готови да продават. Договорил цена за продажба
на дяловете си предварително, като получил пари за своята идеална част. Не може
да каже колко пари е получил за идеалните си части, тъй като продал части от
имот в местността „Ашлъка“ и местността „Каша, а втория е този, за който се
води спор по делото. Уговорките били ако се продават идеални части цената да е
400,00 лв., ако продават заедно цената да е двойна, като максималната цена била
по 800,00 лв. на дка според правата на всеки. В дадени обяснения в рамките в
производството по преписка 1847/2016 г. Г. отново заявява, че той и всички
съсобственици, са получили парите си от продажбата на имота, колкото са били
договорени /л. 100, том I, преписка
1847/2016 г./
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 119, том VI, рег. № 6659, дело № 608/2016 г. на 14.09.2016 г.
между С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П., П.Р.П. и Б.П.П. чрез пълномощника М.П.П.
от една страна и „Агроком инвест“ ЕООД от друга страна, е постигнато съгласие
за сключване на договор по силата, на който първите продават на втория 4/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 9,600 кв. м., находящ се в
землището на с. Дойренци, община Ловеч, местността „Каша“, с трайно
предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, категория –
трета, при граници, съседи: имот № - ра **************.1 за сумата от
4 500,00 лв., изплатени б преди подписването на договора.
Между В.Р.П., действащ чрез пълномощника
си М.П.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД е постигнато съгласие за сключване на договор
по силата, на който П. продава на „Агроком инвест“ ЕООД 1/6 ид. част от правото
на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от 9,600 кв. м., находящ се в землището на с. Дойренци, община Ловеч,
местността „Каша“, с трайно предназначение – земеделска земя, начин на трайно
ползване – нива, категория – трета, при граници, съседи: имот № ра **************.1
за сумата от 296,00 лв., платена в брой преди подписването на договора, което
се установява от нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № 189, том VI, рег. № 7239,
дело № 665/2016 г.
В нотариални актове за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим №- ра 199 и
200, том VII, рег. №-ра 8650 и 88655, дело
№ 842 и 843 от 216 г. е обективирано съгласие между С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П.,
П.Р.П. и Б.П.П. чрез пълномощника М.П.П. и „Агроком инвест“ ЕООД и между В.Р.П.,
действащ чрез пълномощника си М.П.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД за поправка в
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 119, том
VI, рег. № 6659, дело № 608/2016 г. на 14.09.2016 г. и
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 189, том VI, рег. № 7239, дело № 665/2016 г. досежно обема права,
предмет на двете сделки, като в първата те се четат 15/24, вместо 4/6, а във
втората 1/24, вместо 1/6.
Обсъдените по горе сделки са изповядани
от помощник нотариус по заместване С.К..
В разписка, с нотариална заверка на
съдържанието от 03.1.2018 г., Л.А. е удостоверила, че е получила от С.Л.С.
сумата от 200,00 лв. за продажба на идеални части от недвижим имот, придобит по
наследство от нейната баба Неда Ганева Станчева, съставляващи 1/6 ид. част от
нива, находяща се в землището на с. Дойренци, местността „Каша“, с площ от
9,600 дка., с описан актуален статут според действащата КК, при цена на декар
от 820,00 лв. или 1 312,00 лв. за целия обем права. В разпискате се
посочва, че сумата е предназначена за снабдяване с документи за изповядване на
сделката. Под разписката са положени подписи за предал и приел, като е изпълни
имената за предал на Л.А., а за приел на С.С..
С протоколно определение от 24.01.2019
г. е открито производството по оспорване автентичността на разписката в частта
досежно подписите на предалия /свидетеля С.С./ и приелия сумата /Л.А./. В тази
връзка са събрани обяснения от ищецът А. /вписани в протокол от 25.02.2019 г./,
която потвърждава, че подписът под разписката за получил, е неин. Изслушано е заключение
от вещо лице графолог досежно подписа, положен за предал сумата под разписката.
В него експерта приема, че подписът за предал и името С.Л.С. са
положени/изписани от лицето, сочен като техен автор. Съдът дава вяра на
отразеното в закючението от вещото лице, тъй като изводите му се базират на
образци, които са с висока степен на достоверност /заявления във връзка със
снабдяването с документи за самоличност, съхранявани в звено на МВР/, а при
сравнителния анализ между тях и обекта на изследване е установено съвпадение на
общите графични признаци. Това се потвърждава и от показанията на свидетелят С.,
който при предявяване на разписката потвърждава, че подписът под нея е негов.
При тези данни съдът приема, че заявеното оспорване не е успешно проведено и
разписката не следва да се изключва от доказателствени материал по делото.
От показанията на свидетеля С. се
установява, че между него и ищеца са водени преговори за продажба на процесния
имот, във връзка с които е изготвена разписката, като е заявена готовност от
негова страна за закупи целия имот, при съгласие на останалите съсобственици,
което да получи ищецът. За водени разговори между свидетеля С. и ответникът се
споменава и в показанията на свидетеля Г..
През м. август 2016 г. ответникът С. Г.
посетил дома на ищеца, заедно с една жена, с предложения да продадат
съсобствения им с ищеца имот. А. отклонила предложението с мотива, че не
разполагали с удостоверение за наследници на Неда Г. С.и всични наследници не
били уведомени, поради което не можело да се вземе решение. Ответникът Г.,
свидетеля Г. и ищеца посетили дома на С.М. /сестра на ищеца/. Г. провел
телефонен разговор с лице, представило се с името В.. Взели решение да се
снабдят с удостоверение за наследници на децата на наследодателката им Неда,
които да представят в с. Дойренци. На 29.08.2016 г. ищецът и свидетелят Г.
посетили кметството в с. Дойренци и подали молба декларация за снабдяване с удостоверение
за наследници на Неда Ганева Станчева, като представили удостоверения за
наследници на нейните низходящи /удостоверение на л. 13-15 от делото от 29.8.2016
г./. На следващия ден ищецът и свидетелят Г. се видели в гр. Ловеч, ката
посетили Общинска служба „Земеделие“ Ловеч и подали молби за снабдяване с
документи от там /виж. квитанции за платени суми за получаване на преписи от
книжа, подадена на 30.08.2016 г. от ищеца и ответника С. Г. – л. 65 и 66, т. 3-ти
от преписка № 1847/2016 г./, подали и заявление за получавана на суми за бели
петна /виж. заявления на л. 61 и 62 т. 3-ти от преписка № 1847/2016 г./. На
07.09.2016 г. ищецът узнала, че имотът в с. Дойренци, е отдаден под аренда,
като се снабдила с препис от вписания договор /виж. л. 143, т. 1-ви, от
преписка № 1847/2016 г./.На 14.09.2016 г. ищецът и свидетеля Г. направили
справка в службата по вписванията и установили, че имота в местността „Каша“ е
продаден /виж. заявление за издаване на препис от нотариални актове л. 54, т. 2
от преписка № 1847/2016 г./ Ищецът започнала за подава жалби до различни
институции, включително до прокуратурата /това се установява от приложените в
преписка № 1847/2016 г. отговори от началника на СГКК – л. 73, том 2-ри от
преписката; на Омбудсман на Република България – л. 12, том 3-ти от преписката
и др./. Казаното се установява от показанията на свидетеля Георгиев, като съдът
му дава вяра, тъй като се подкрепя от останалия докателствен материал, видно от
направеното по горе съвместно обсъждане.
В разписка от 03.01.2018 г., е
удостоверено, че Л.А. е предала на С.С. сумата от 440,00 лв. съставляваща
задатък от 220,00 лв. и 220,00 лв. – неустойка 220,00 лв. във връзка с
продажбата на 1/6 ид. част от имот с идентификатор 21823.194.2, тъй като върху
имота има тежести. Разписката е подписана от Л.А. за предал и от С.С. за приел,
като подписите им са заверени на 03.01.2018 г., за което върху разпискате нотариуса
е направил отбелязване. Разписката е представена в нотариално заверен препис по
делото от 04.01.2018 г.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Г. в частта, досежно оправяните заплахи от ответника А. /изплащани
заплашителни съобщения/ към ищеца. Заявеното от свидетеля не се подкрепя от
останалия по делото доказателствен материал, включително материалите по
приложената преписка. По нея е издадена предупредителен протокол по ЗМВР, но
няма доказателства във връзка с дадените указания на А., че тя е упражнява
психическо насилие над ищеца. По същите съображения съдът не дава вяра на
казаното от Г. за влошаване на здравословното състояние на ищеца във връзка с
упражнявано над нея насилие от страна на А..
Изводите си по фактите съдът не основава
на показанията на свидетелите Г. и С. за уговорки между ищеца и свидетеля С. за
заплащане на неустойка, поради обремененост на имота в м. „Каша“ с тежести.
Уговорките между страните относно параметрите на бъдещ договора за
покупко-продажба са обективирани в обсъдена по горе разписка за предаване на
сумата от 200,00 лв. В тях страните по договорната връзка не са включени
уговорка за неустойка. При писмено уговорени условия на договорната връзка,
уговорки, включени в нея, включително относно размера на вреди във връзка с
неизпълнението на задължения по нея, не могат да се доказват с гласни
доказателства /арг. чл. 164, ал. 1 т .5 ГПК/. Ангажираната по делото разписка
от 03.01.2018 г. не установява, че между страните е постигната такава уговорка,
а че е предложено изпълнение.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
При
условията на първоначално съединяване на искове са предявени претенции за
прогласяване нищожност на договор за аренда поради липса на съгласие и противоречие
с добрите нрави с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД и чл. 26, ал.
1, пр. 2-ро ЗЗД; за прогласяване нищожност на договор за дарение поради
привидност с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4-ри ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД; за изкупуване на недвижим имот с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС; за
заплащане на обезщетение за вреди от неправомерно поведение с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД.
В
ангажиран по делото нотариален акт за дарение, е обективирана волята на
ответникът С. Ганчев, действащ чрез пълномощника си М.Г. за дарение на идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. в полза
на „Агроком инвест“ ЕООД. В отговора на исковата молба, дадени обяснения по
преписка № 1847/2016 г. и в обясненията, снети от съда при отговори на
поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК, Г. е заявил, че с „Агроком инвест“
ЕООД са водени преговори за сключване на договор за продажба при цена от 400,00
лв. на дка. при разпореждане с идеални части от правата и 800,00 лв. при
прехвърляне правата върху целия имот, че е постигнато съгласие за сключване на
сделка на това основание, както и че той и останалите съсобственици са получили
договорената цена. Г. е страна по оспорената сделка. В отговора и обясненията
си, той е заявил неизгодни за себе си факти, относно параметрите при които е
постигнато съгласи с „Агроком инвест“ ЕООД и същественото съдържание на
сделката. Една и съща теза той е поддържал пред съда в отговора и в обясненията
си, както пред органите по разследване в преписката. Заявеното от него се
подкрепя и от ангажираното по делото пълномощно, с което е изповядана оспорената
сделка. С него той е снабдил пълномощника М.Г. с правата да се разпореди чрез
покупко-продажба с идеални части от правото на собственост върху имота, което е
индикация за водени преговори за сключване на договор за покупко-продажба, както
и че са получили уговорените суми. По сделката той е категоричен, че е получил
уговорената цена, което изключва намерение у него да прехвърли правата си в
съсобствеността с дарствено намерение, макар с такива права да е овластил Г..
При
тези данни съдът приема, че сключената между С. Ганчев, действащ чрез
пълномощника си М.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД е нищожна, като привидна, като
същата прикрива действителен договор за покупко-продажба. Страните са
постигнали съгласи, че не желаят правното действие на външно обективираното
волеизявление, т. е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Симулацията е относителна, тъй като привидното основание – договор
за дарение, прикрива действителен договор – договор за покупко–продажба, а
страните са се споразумели да прикрият действителната сделка с друга, привидна,
като са постигнали съгласие по същественото съдържание на прикритата продажба и
по нея е предложено и прието изпълнение. Съдът приема, че цената по сделката е
640,00 лв., тъй като Г. се е разпоредил със своите идеални части, за което е
договорена цената от 400,00 лв. /1,6 по 400,00/.
Ищецът
и прехвърлителите по разпоредителните сделки /ответници в производството/ са
съсобственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № 21823.194.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД –
18-50/20.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съсобствеността върху
имота е възстановена с решение на Общинска служба „Земеделие“. Ответниците са
се разпоредили със своите идеални части в съсобствеността, като са сключили с
„Агроком инвест“ ЕООД договори за покупко-продажба.
Искът
за изкупуване на идеални части от недвижим имот, продаден на трето за
съсобствеността лице, следва да се предяви в 2-месечен срок. Срокът започва да
тече от узнаването за продажбата, когато тя е изповядана без другия
съсобственик да е бил поканен. Въпросът, за това упражнено ли е правота на
изкупуване в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС е въпрос по същество, не по допустимост,
в каквато насока са наведени възражения от ответниците, вкл. в хода по същество
/в този смисъл решение № 197/03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. на I ГО на ВКС/.
По
делото не се установява ищецът да е канен от ответниците да изкупи дела им, следователно
срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е започнал да тече от датата
на узнаването за извършените разпоредителни сделки. За първите разпоредително
действия ищецът е узнала на 14.09.2016 г., като въз основа на подадена молба за
издаване на преписи от вписани актове се е снабдила с нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим имот № 118, том VI, рег. № 6655, дело № 607/2016 г. и нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 119, том VI, рег. № 6659, дело № 608/2016 г. на 14.09.2016 г.
Производството по подадената искова молба от А. е образувано първоначално пред
Окръжен съд Ловеч, като исковата молба е регистрирана на 10.09.2016 г. /л. 3-ти
от делото/. В исковата молба не са наведени твърдения, очертаващи предмета на
иск по чл. 33 ЗС, а и обективно това не е било възможно, тъй като към тази
датата действия на разпореждане с идеални части от съсобствен имот не са били
извършени /първите разпорежданията са извършени на 14.09.2016 г./. Извод в тази
насока може да се направи и от определение № 11/06.01.2017 г. по гр. д. №
423/2016 г. по описа на ОС Ловеч /това е делото образувано по подадената от А.
искова молба – л. 43-44 от делото/, с което по подадената от А. молба за първи
път са дадени указания за изправяне нередовности на сезиращия акт, като те не
касаят претенции за изкупуване. В уточняваща молба от 02.03.2017 г. /л. 45-58
от делото/ ищецът за първи път, макар и неясно, навежда твърдения, очертаващи
предпоставките на иска по чл. 33 ЗС. От този момента претенцията му, на това
основание, следва да се счита заявена. Към тази датата срокът за предявяване на
иск за изкупуване на идеални части от недвижим имот е изтекъл досежно първите
две сделки /той е започнал да тече на 14.9.2016 г. и е изтекъл на 14.11.2016
г., а искът е предявен на 02.03.2017 г. по гр. д. № 423/2016 на ОС Ловеч/.
Последното разпоредително действие с идеални части от имота е извършено на
05.10.2016 г. По отношение на него ищецът не е провел доказване относно момента
на узнаване, респективно предявяването му в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, за което
носи тежест и са му дадени указания. Ищецът извлича ползи от факта, че искът е
предявен в разписания в закона срока, а след като не е провел доказване в тази
насока, съдът следва да приеме, че по отношение на това разпоредително действие
искът е предявен извън законовия срок.
По
изложените съображения съдът приема, че исковете за изкупуване са заявени извън
разписания в закона 2-месечен срок от узнаването за извършените разпореждания, което
е основание за тяхното отхвърляне.
Предявени
са искове да прогласяване недействителност на договор за аренда в земеделието.
Наведени са два порока на оспорената сделка – противоречие с добрите нрави и
липса на съгласие. Исковете са заявени в тази поредност и в нея следва да се
разгледани, още повече, че липсата на съгласие се основава на твърдения за
сключване на сделка от представител без представителна власт, която до
потвърждаването ѝ се намира в състояние на висяща недействителност, а това
основава извод за по-лек порок на волята, който не обосновава нищожност.
В
ангажирания по делото договор за аренда е обективирано в него съгласие за
предоставяне за временно и възмездно ползване на имот със земеделско
предназначение срещу заплащане на цена от 8,00 лв. на декал за стопанка година.
Уговорено е ползване на имота в рамките на продължителен период от време – 20
стопански години. Договорът е сключен при действието на ЗАЗ в редакцията му до
07.02.2017 г. Съгласно действащата тогава разпоредба на закона /чл. 3, ал. 4/
договорът за аренда може да се сключи от някоя от съсобствениците на земеделски
земи, като отношенията между тях се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. Този договор е
непротивопоставим на останалите съсобственици, вкл. ищеца, по аргумент от чл.
21 ЗЗД, но ако те предоставят ползването на имота на друго лице срещу заплащане
на възнаграждение, не биха могли да осигурят ползването му, тъй като тяхното
основание би имало по-късна датата на вписване.
Законът дава възможност страните по правната връзка сами
да уговарят условията по нея, като по този начин прогласява принципа на
договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Договорната свобода се ограничава тогава,
когато се накърняват добрите нрави. Добрите нрави не са писани, а съставляват
общи принципи. Един от тях е справедливостта, а от него се извежда и
задължението на съда да съблюдава поетите задължения от страните да съчетават
техния взаимен интерес. Съобразявайки изложеното, съдът прима, че при
сключването на процесния договор, в частта досежно уговорката за запращане на
възнаграждение за ползването на земеделската земя от 8,00 лв. на дка за
продължителен период от време, е нарушен този взаимен интерес. Средното рентно
плащане за годината, в която е сключен договора, за земи в землището на с.
Дойренци, е 31,00 лв. Договорената цена е близо четири пъти по-ниска от
средната. Заплащането ѝ е договорено за продължителен период от време, а
ищецът, тъй като не е страна по договора, не може да иска негово изменение, в
каквато насока са наведени възражение от ответника „Агроком инвест“ ЕООД.
Ищецът, по аргумент от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в редакцията му до 02.07.2017 г., може
да търси само припадащата се част от събраната полза и то не от арендатора по
договора, а от съсобственика, предоставил му ползването на имота. Наред с това,
след сключването на договора, арендодателят се е разпоредил с правата си в
съсобствеността в полза на арендатора, поради което е настъпило сливане в
качествата на длъжник и кредитор по нея. Към момента обективно няма кой да
въздейства върху съдържанието на договорната връзка. Уговореното възнаграждение
за ползване е несъразмерно със средното за ползването на имоти в същия район и
със срока за ползване на имот, поради което съдът приема, че договорната връзка
влиза в противоречие с добрите нрави, което е основание за прогласяване на
нейната нищожност.
При направения извод съдът не следва да изследва
второто наведено основани за недействителност на сделката. Дори сделката да е
недействителна и на другото заявено основание това е без правно значение, защото,
дори да съществуват повече от едно основание за нищожност едновременно, правния
резултат от уважаването на иска по едно от тях, е един и същ.
Договорът за аренда е сключен чрез пълномощник. Той е
договарял при цена по-ниска от средната за района, в който се намира процесния
имот. От тези действия на пълномощника вреда евентуално може да настъпи в
правната сфера на упълномощителя, не и на трето лице, каквото е ищеца, по
аргумент от чл. 40 ЗЗД. Обезщетение ищецът може да претендира от ползвалото
имота лице /„Агроком инвест“ ЕООД/, при евентуално уважаване на заявена
претенция за ревандикация срещу него. С оглед на изложеното, съдът намира, че
не налице основания за ангажиране отговорността на ответника М.Г. за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 52,00 лв. – разлика между
договорената цена по арендата и цената, по която са се отдавали по аренда имоти
в района.
Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, във връзка с
упражняван присихически тормоз от ответника А.. В хода на производството не са
установи между ищецът и ответникът А. да са водени разговори, респективно на
ищеца да са изпращане заплашителни текстови съобщения, в пряка причинна връзка
с които ищецът да е имала негативни изживявания. В тежест на ищеца е да докаже
всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника –
деяние, противоправност, причинна връзка между деянието и вреда и вреда.
Доказване не е проведено, което е основание за отхвърляне на претенцията.
С поредица от сделки съсобствениците на поземлен с
идентификатор № 21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г., без ищеца, са се разпоредили с
правата си в съсобствеността. Твърди се, че в сделки, обективирани с нотариални
актове недвижим имот № 118, том VI, рег. № 6655,
дело № 607/2016 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № 119, том VI, рег. № 6659,
дело № 608/2016 г. на 14.09.2016 г. помощник нотариус К. е удостоверила
по-голям обем права, отколкото прехвърлителите са притежавали, с което на ищеца
е причинена вреда в размер на 600,00 лв. – разходи във връзка с промяна на
отразените данни в кадастъра.
Правата на ответниците С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Цветана
Бенова Павлова, П.Р. Петрови Б.П.П. са 15/24 ид. части, а на В. Р.о П. са 1/24
ид. част. При изповядване на сделките между продавачите и приобретателя е
постиганато съгласие за прехвърляне на по-голям обем права – 4/6 ид. части от
първата сделка и 1/6 ид. част по втората, като то е удостоверено от нотариуса.
С последващ акт за поправка, обемът права, предмет на прехвърляне, е коригиран
в рамките на действителния, на който прехвърлите са титуляри. Това е допустимо
с оглед разпоредбата на чл. 579, ал. 3 ГПК. Становище в този смисъл е изложено
решение № 63/23.02.2012 г. по гр. д. № 766/2011 г. на II ГО на ВКС, допуснато по въпроса: „По какъв начин
следва да бъде поправено волеизявлението при сключен договор за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот при липса на спор между страните за
действителната им воля - задължително ли е отстраняването на несъответствието
между действителната и изразената в нотариалния акт воля да стане по съдебен
ред чрез унищожаване или е възможно да се извърши поправяне по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК
(отм.), респ. чл. 579, ал. 3 от
сега действащия ГПК под формата на нотариален акт, с който
сключеният договор да бъде изменен по взаимно съгласие като страните изразят
действителната си воля.“ В отговор на поставения въпрос касационната инстанция
е приела, че ако страните не спорят за съдържанието на действителната им воля,
отразени в нотариалния акт, действителните им волеизявления могат да бъдат
разкрити и обективирани по реда чл. 579, ал. 3 ГПК,
а редът, установен в чл. 32, ал. 2 ЗЗД
следва да бъде спазен само ако грешката е от такова естество, че една от
страните, респ. двете страни в правоотношението, не желаят то да продължи да
съществува и да ги обвързва, т. е. действителната им воля дотолкова се
различава от отразената в акта, че би имала за последица промяна в останалите
елементи на правоотношението. Ако грешката касае само
естеството на една от насрещните престации, за което между страните не
съществува спор и те желаят да запазят облигационната връзка и правните й
последици, действителната им воля може да бъде изразена под формата на нотариален
акт, с който страните да разкрият тази действителна воля по взаимно съгласие,
запазвайки по този начин правните последици на договора.
Съобразявайки казаното, съдът приема, че издавайки
нотариален акт за поправка на грешка, досежно обема права, който продавачите
прехвърлят в полза на купувача, нотариусът е действал правомерно, в рамките на
разписаното му по закон правомощия. След като от негова страна не е налице
неправомерно поведение, то не може да се ангажира отговорността му за вреди.
Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за вреди от сключването на договор за аренда чрез пълномощника Г. с
арендатора „Агроком инвест“ ЕООД, заверен от Караивонова, свързани с не
възможността на А. да продаде правата си в съсобствеността за сумата от
1 280,00 лв., както и за сторени разноски по подготовката на документите
по нея е направила разходи в размер на 100,00 лв. Ищецът е влязла в договорни
отношение със свидетеля С. за продажба на идеални части от поземления имот. Тя
е поела обещание към за разпореждане с целия имот, преди да проведе разговори с
останалите съсобственици. Сделката не е сключена, не по причини, че имота е
обременен, а защото оставалите съсобственици са се разпоредили с правата в
съсобствеността. В тази връзка, сключването на договора за аренда не се намира
в пряка причинна връзка с вредата, чието обезщетяване ищецът търси.
Ищецът не е заявил искане за разноски, на което съдът
да отговори с решението.
Ответниците на се заявили също искания за разноски, на
което съдът да отговори с решението.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК по уважените искове
дължимите такси следва да се възложат в тежест на ответниците по тях. Така по
иска за нищожност на договор за дарение таксата в размер на 50,00 лв. и по иска
за недействителност на договора за аренда таксите следва да се възложат на С. Г.
и „Агроком инвест“ ЕООД в размер на 111,44 лв. /64,44 лв. по иска за нищожност
на договор на аренда и 50,00 лв. по иска за нищожност на дарение/.
На особените представители адв. К. и адв. Д. следва да
се изплати възнаграждение в размер на по 300,00 лв. от бюджета на съда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
по предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против С. С.Г., с адрес ***
и „Агроком инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил
Левски“ № 174, ет. 5, офис 7, представлявано от М.П.Г. иск чл. 26, ал. 2 пр.
последно ЗЗД нищожност на сключения между С. С.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части на
недвижим имот, № 118, том VI, рег. № 6655,
дело № 607/2016 г., по силата на който Г. дарява на „Агроком инвест“ ЕООД 1/6
ид. част от поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 9,600 кв. м., находящ се в
землището на с. Дойренци, община Ловеч, местността „Каша“, с трайно
предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, категория –
трета, при граници, съседи: имот № - ра **************.1, като на основание чл.
17, ал. 1 ЗЗД ОБЯВАВА, че той прикрива покупко-продажба на същия имот при цена
от 640,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против С. С.Г., с адрес ***
и „Агроком инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил
Левски“ № 174, ет. 5, офис 7, представлявано от М.П.Г. иск с правна
квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, целия с площ от 9,600 кв. м., находящ се в землището на с. Дойренци,
община Ловеч, местността „Каша“, с трайно предназначение – земеделска земя,
начин на трайно ползване – нива, категория – трета, при граници, съседи: имот №
- ра **************.1, като замести „Агроком инвест“ ЕООД по действително
уговорените между него и С. С.Г. условия по сделка, обективирана в нотариален
акт № 118, том VI, рег. № 6655, дело № 607/2016
г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против С.А.М., с адрес ***,
Б.В.В., с адрес ***, Г.В.В., с адрес ***, Ц.Б.П., с адрес ***, П.Р.П., с адрес ***,
Б.П. Петова, с адрес *** и „Агроком инвест“ ЕООД за изкупуване на 15/24 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 9,600 кв. м., находящ се в
землището на с. Дойренци, община Ловеч, местността „Каша“, с трайно
предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, категория –
трета, при граници, съседи: имот № - ра **************.1, като замести „Агроком
инвест“ ЕООД по действително уговорените между него и С.А.М., Б.В.В., Г.В.В., Ц.Б.П.,
П.Р.П. и Б.П. Петова условия по сделка, обективирана в нотариален акт № 119,
том VI, рег. № 6659, дело № 607/2016 г. и № 199, том VII, рег. № 8650, дело № 842/2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против В.Р.П., с адрес *** и
„Агроком инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“
№ 174, ет. 5, офис 7, представлявано от М.П.Г. иск с правна квалификация чл.
33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор
21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от 9,600 кв. м., находящ се в землището на с. Дойренци, община Ловеч,
местността „Каша“, с трайно предназначение – земеделска земя, начин на трайно
ползване – нива, категория – трета, при граници, съседи: имот № - ра **************.1,
като замести „Агроком инвест“ ЕООД по действително уговорените между него и С. С.Г.
условия по сделка, обективирана в нотариален акт № 189, том VI, рег. № 7239, дело № 665/2016 г. и № 200, том VII, рег. № 8655, дело № 843/2016 г.
ПРОГЛАСЯВА
по предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против С. С.Г., с адрес ***
и „Агроком инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил
Левски“ № 174, ет. 5, офис 7, представлявано от М.П.Г. иск чл. 26, ал. 2 пр.
3-то ЗЗД нищожност на сключения между С. С.Г. и „Агроком инвест“ ЕООД договор
за аренда на поземлен имот с идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. с
нотариална заверка подписите на страните от 31.08.2016 г., поради противоречие
с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против В.Н.А., с адрес ***
претенция с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени ѝ неимуществени вреди в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/
във връзка с упражнявано психическо насилие в периода 30.08.2016 г. до
15.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против Маргарига Г.П., с
адрес *** претенция с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени ѝ имуществени вреди в размер на 52,00 лв.
/петдесет и два лева/ от сключването на договор за аренда на поземлен имот с
идентификатор 21823.194.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18-50/20.03.2008 г. при цена от 8,00 лв. на дка.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против Маргарига Г.П., с
адрес ***, „Агроком инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул.
„Васил Левски“ № 174, ет. 5, офис 7, представлявано от М.П.Г. И С.Н.К., с адрес
*** за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1 380,00 лв. /хиляда
триста и осемдесет лева/, от които 1 280,00 лв. пропуснати ползи от
продажба на недвижим имот и 100,00 лв. – разходи по снабдяване с документи,
произтичащи от сключването на договор за аренда от 31.08.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** против С.Н.К., с адрес ***
иск с правна квалификация чл. 73 ЗННД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600,00 лв. във връзка с изготвяне и обявяване на
нотариални актове за проправка на очевидни фактически грешки.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. С.Г., с адрес *** и „Агроком инвест“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 174, ет. 5, офис 7,
представлявано от М.П.Г. да заплатят в полза на РС Ловеч държавна такса от
111,44 лв. /сто четиридесет и четири лева/ по уважените искови претенции.
ДА
СЕ ИЗПЛАТЯТ на адв. адв. П.К., особен представител на В.Н.А. и адв. С.Д. –
особен представител на В. Р. П., възнаграждения в размер на по 300,00 лв. от
бюджета на съда, за което се издадат РКО.
Решението
може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: