№ 129
гр. Враца, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
Членове:Евгени Божидаров Ангелов
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Частно наказателно дело №
20251400200554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на
надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
(ЗПИИСРРПОУНПМАС).
Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 6 от Рамково
решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. от дата 10.07.2025 г. с положен
кръгъл печат № 21 и заверени преписи на два броя съдебни решения, постановени
съответно от Районен съд Сеница и Окръжен съд Пезинок, Република Словакия. С
удостоверението се иска признаване и постановяване изпълнението на съдебно
решение на Районен съд Сеница, Република Словакия по дело № 1Nt/47/2024 г. от
21.11.2024 г., с което са наложените мерки за принудително лечение срещу
българския гражданин Л. П. Л., роден на *** в гр. Враца, Република България, с
адрес ***, изразяващи се в защитно психиатрично лечение в институционална
стационарна форма, изменено с Решение по дело № 50Nt/31/2025-14 от 28.05.2025
г. на Районния съд Пезинок, Република Словакия, с което са изменени наложените
с първото решение мерки за принудително лечение и е постановено амбулаторно
психиатрично лечение, което да се състои в редовни посещения в медицинско
заведение (психиатрична амбулатория).
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Враца моли
искането да бъде уважено, доколкото по делото е установено, че лицето Л., който
обичайно живее в с.***, обл. Враца, в състояние на невменяемост е извършил
1
деяние, което съставлява престъпление по НК в България и Словакия, което е
наложило лечението му. Счита, че наложената от съда в Република Словакия
алтернативна санкция – амбулаторно психиатрично лечение, съответства на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. а) от българския НК. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да признае решението на Районен съд
Сеница и да определи принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. а) НК, а
именно – да го предаде на неговата сестра А. Л. със задължение да осигури
лечението му, което да се осъществи под наблюдение на психиатрично лечебно
заведение.
Лицето Л. П. Л., по отношение на което е постановено амбулаторното
психиатрично лечение, е представлявано от адв. К., назначена за негов служебен
защитник, която заявява, че не са налице основания за отказ от признаване на
съдебното решение, постановено на територията на Република Словакия. Намира,
че са налице условията за принудително лечение по българското законодателство,
както и изрично съгласие на негов близък – сестра му А. Л., да наблюдава и
контролира изпълнението на тези мерки. Моли съда да постанови решение, с което
да признае решението на Районен съд Сеница и наложените с него принудителни
мерки.
По делото са извършени служебно 2 броя справки по отношение на лицето Л.
Л. - справка в НБД и справка за родствени връзки на лицето, съгласно които Л. е с
адрес ***, с. ***, обл. Враца и има следните роднини: майка К. А. М., баща П. Л.
М., сестра Петя П. В., сестра Ж. П. В. и сестра А. П. Л..
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите А. П. Л. и Ж. П. В. – сестри на болното лице Л. Л.. Сестрата Ж. В.
свидетелства, че понастоящем живее със семейството си в Кралство Испания, в гр.
Хака. Казва, че брат й Л. живее с родителите си на адреса им в с. ***, но в момента
отсъстват, тъй като са във Федерална република Германия и полагат труд на
сезонна работа. Казва, че има желание да се грижи за брат си, но не може да поеме
такова задължение, защото обичайно не се намира в България. Сестрата А. Л. също
излага пред съда, че брат й и родителите по принцип живеят на адрес им в с. *** и
че в момента отсъстват само временно. Потвърждава, че Л. се лекува понастоящем,
като редовно прави консултации с доктор в столицата. Свидетелства, че
медицинското лице е разрешило Л. да полага труд временно. По делото са събрани
и писмени доказателства – амбулаторен лист от извършен преглед, протокол с
резултати от лабораторно изследване, два броя медицински рецепти.
Окръжен съд – Враца, след като прецени доказателствата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Установява се от сезиращото съда удостоверение и приложените към него
актове, че е налице влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 3, т. 7 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, а именно решение на Районен съд Сеница, Република
Словакия по дело № 1Nt/47/2024 г. от 21.11.2024 г., частично изменено с Решение
по дело № 50Nt/31/2025-14 от 28.05.2025 г. на Районния съд Пезинок, Република
Словакия. Решението, чието признаване и изпълнение се иска, представлява
окончателен съдебен акт, постановен в държава членка на Европейския съюз –
Република Словакия, с който на българския гражданин Л. П. Л. е постановена
2
алтернативна санкция по чл. 4, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС – задължение за Л.
Л. да се подложи на психиатрично лечение в амбулаторна форма за неопределен
срок, съобразен с целта на лечението.
Безспорно установено е от писмените и гласните доказателства, че Л. има
местоживеене на територията на Република България – в с. ***, ***, обл. Враца,
което определя Окръжен съд – Враца като компетентен съд съгласно чл. 8 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС. От свидетелските показания, които са безпротиворечиви
и съдът кредитира като логични и достоверни, се установява, че болното лице
действително живее там със своите родители, макар временно да се намира с тях
на територията на Германия за полагане на труд със сезонен характер, което му е
разрешено от наблюдаващия го лекар.
От съдържанието на полученото Удостоверение по чл. 6 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС и придружаващите го документи се установява, че по
отношение на Л. П. Л. е образувано наказателно производство за две престъпления
– телесна повреда във фазата на опита и т.нар. нарушаване на домашната свобода,
което производство е спряно поради невменяемост на обвиняемия. С решението на
Районен съд Сеница е постановена по отношение на обвиняемия „алтернативна
санкция“ по смисъла на ЗПИИСРРПОУНПМАС, изразяваща се в защитно
психиатрично лечение в институционална стационарна форма, което се е
осъществило. Посоченото решение е изменено с решение на съда в Пезинок, който
е изменил начина на извършване на защитното лечение от стационарно на
амбулаторно защитно психиатрично лечение. Срещу второто решение не е
подавана жалба и същото е влязло в законна сила на 05.06.2025 г. Съдът на
издаващата държава е постановил защитното лечение да трае толкова дълго,
колкото изисква целта му, като съдът решава дали да промени формата, дали да го
освободи от изпълнение или да го прекрати. Посочено е, че амбулаторното
психиатрично лечение се състои в редовни посещения в медицинско заведение,
като Л. е подал заявление лечението му да се изпълнява в Република България, при
доктор П. И. Н. - К. в гр. Враца.
При извършена проверка по същество съдът намира, че са налице условията
по чл. 14 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване и приемане за изпълнение на
територията на Република България на окончателния съдебен акт, с който е
наложена алтернативна санкция по отношение на Л.. Актът е постановен във
връзка с деяния, които съгласно фактическото описание на изпращащия съд
покриват признаците на предвидени и в българското законодателство
престъпления, а именно – телесна повреда във фазата на опита - чл. 128, ал. 2 във
вр. с чл. 18 НК, и нарушаване неприкосновеността на жилище по чл. 170, ал. 1 НК.
Актът несъмнено съставлява окончателен акт, с който е наложена алтернативна
санкция по смисъла на ЗПИИСРРПОУНПМАС, доколкото с него Л. е задължен да
се подложи на защитно психиатрично лечение в амбулаторна форма за
неопределен срок, а това е санкция, изрично посочена в т. 10 на чл. 4 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Л. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България,
обл. Враца, което обстоятелство се установява както от официалните регистри,
така и от свидетелските показания. Нещо повече, от представените в съдебно
3
заседание и приети от съда писмени доказателства, които са в унисон и с
показанията на сестрите на болното лице, се установява, че Л. активно провежда
такова лечение и към настоящия момент, наблюдава се от лекар и приема
изписаните му лекарства.
Същевременно се установява, че не са налице основанията за отказ по чл. 15
от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Представеното удостоверение е пълно и ясно, Л. е с
установено местоживеене на територията на Република България, не е налице
хипотезата на чл. 14, ал. 4 от същия закон, предвид което е безпредметно
обсъждането й, съдебният акт касае санкция, по отношение на която липсва
изразено от нашата страна при приемане на Закона несъгласие или резерви, нито
изпълнението на санкцията би било в противоречие с принципа ne bis in idem.
Както се каза, деянията, посочени в съдебния акт, са наказуеми по българското
право, не се касае за наказание, предвид което не се налага да се съобразява
погасяване по давност на неговото изпълнение. От данните за самоличността на Л.
се установява, че е пълнолетен, като няма данни да е лице с имунитет. Видно от
описанието на процедурата, предоставено от изпращащия съд, Л. е участвал лично
в производството пред Районен съд Сеника и не е подал жалба срещу
второинстанционното решение, като процесуалните му права са били спазени.
Предвиденото медицинско лечение може успешно да се провежда тук, като
санкцията е за неопределен срок.
По отношение на самата т.нар. алтернативна санкция съдът намира, че следва
да приложи метода на адаптиране по чл. 5 от Закона, като намира, че най-близката
аналогична процедура по нашия НК е принудителната медицинска мярка по чл. 89,
б. а) от НК, доколкото с нея се осигурява лечение под медицинско наблюдение
посредством поето от близък на болния задължение за неговото контролиране и
надзор и се постановява именно по отношение на лице, което преди постановяване
на присъда е изпаднало в състояние на невменяемост. Сестрата на болното лице А.
Л. ясно и категорично изрази готовност да поеме задължение за лекуването на брат
си под наблюдение на психо-неврологически диспансер, като това ще се
осъществява на адреса им в с. ***, ***. Съдът счита, че по този начин ще се
осигури не само формалното изпълнение на закона, а и реалната защита на правата
и здравето на Л., доколкото същият ще бъде в родната си страна, в обичайна и
позната среда и под надзора на свои близки. Наложената мярка е с неопределен
срок, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 91 НК, поради което темпорално не се
налага извършване на адаптиране и редуциране на срока, а следва да се постанови,
че прекратяването или изменянето се извършва от съда, когато това се налага от
настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, Окръжен съд – Враца
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС Решение на Районен съд Сеница, Република Словакия по
4
дело № 1Nt/47/2024 г. от 21.11.2024 г., с което е спряно поради невменяемост на
обвиняемия наказателното производство спрямо българския гражданин Л. П. Л.,
роден на *** в гр. Враца, Република България, с адрес – ***, и е наложено защитно
паихиатрично лечение в институционална стационарна форма, което решение е
изменено с Решение по дело № 50Nt/31/2025-14 от 28.05.2025 г. на Районния съд
Пезинок, Република Словакия, с което е изменен начинът на извършване на
защитното психиатрично лечение от стационарно лечение на амбулаторно
защитно психиатрично лечение, което се състои в редовни посещения в
медицинско заведение (психиатрична амбулатория), като посредством
АДАПТИРАНЕ съдържанието на наложената от съда алтернативна санкция
„защитно амбулаторно психиатрично лечение“ ОПРЕДЕЛЯ ПРИНУДИТЕЛНА
МЕДИЦИНСКА МЯРКА на основание чл. 89, б. а) от НК – предаване на неговата
сестра А. П. Л. с адрес: *** със задължение да наблюдава протичане на лечението
на Л. П. Л. под наблюдение на ЦПЗ – Враца за неопределен срок, съобразен с целта
на лечението.
На основание чл. 91, ал. 1 НК прекратяването и изменяването на
постановената мярка да се извърши от съда, когато това се налага от настъпила
промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр.
София в петдневен срок от днес.
След влизане в сила на решението на основание чл. 16, ал. 8
ЗПИИСРРПОУНПМАС незабавно да се информира компетентният орган на
изпращащата държава – Районен съд Сеница, пл. „Освобождение“ № 1, 905 30,
Република Словакия, както и Министерство на правосъдието на Република
България, като им се изпрати препис от решението.
Препис от решението след влизането му в сила да бъде изпратено и на
управителя на ЦПЗ-Враца и на Окръжна прокуратура – Враца за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5