Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 505
04.10.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Валентина Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №649 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А., гражданка на М., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х., и посочен по делото адрес: ***, срещу Решение №1619/07.06.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващата твърди, че обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на съпруга ѝ Р. Е. М. А., ЛНЧ: **********, гражданин на Сирия. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че между оспорващата и съпруга ѝ нямало доказана дълготрайна и стабилна връзка по смисъла на §1, т.3, б.„б“ от ЗУБ, макар че безпротиворечиво и двамата заявили, че имат отношения от началото на 2020 г., а от 25.02.2020 г. и сключен брак в Р.Турция. Административният орган не бил съобразил, че лице, поискало международна закрила от Турция, получавало единствено карта с валидност една година, с която можело да установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на пребиваване не му позволявала съгласно турското законодателство да работи законно. Поради това оспорващата считала, че Турция формално не отговаряла на изискването, визирано в §1, т.9, б.„г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото фактически съпругът ѝ не можел да упражнява тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в §1, т.9, б.„б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди. Сочи, че на електронната страница на Дойче веле била публикувана статия със заглавие „Какво стои зад плана на Турция за „презаселване“ на бежанци?“ и цитира част от съдържанието на същата: „Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е готов да изпрати обратно в страната част от 3,6-те милиона сирийски бежанци, които се намират в момента в Турция. Ердоган възнамерява да върне поне 1 милион от тях в така наречената „зона за сигурност“ – областта, над която Турция получи контрол чрез военната операция „Извор на мира“. Турските власти обаче настояват, че изпращането им обратно на сирийска територия ще става само доброволно. Доклад на неправителствената организация Амнести Интернешънъл наскоро отправи критики към Турция за това, че е принудила сирийски бежанци да напуснат страната. Турското правителство категорично отхвърли тези твърдения…“ Сочи се, че тази информация съвпадала с текста на приетата през 2021 година Резолюция на Европейския парламент относно конфликта в Сирия – 10 години след въстанието (2021/2576(RSP)): „….36. припомня на всички държави-членки на ЕС, че Сирия не е сигурна страна за обратно връщане; счита, че всяко връщане следва да бъде безопасно, доброволно, достойно и информирано, в съответствие с заявената позиция на ЕС; призовава всички държави-членки на ЕС, да се въздържат от промени в националните политики, целящи лишаване на определени категории сирийци от техния защитен статут и да обърнат тенденцията към такива промени, ако вече са прилагали подобни политики; настоятелно призовава Ливан, Турция и всички държави в региона временно да преустановят депортирането на сирийци обратно в Сирия против волята им;…“. От изложеното можело да се направи обоснования извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност съпруга на чужденката, не съществувала защита от принудително връщане на територията на Сирия.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ Любимец, към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-1591/24.08.2020 г. (с имена Д. А.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№729/26.08.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15745/26.08.2020 г., А.А., гражданка на М., е поискала закрила от Република България.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 15745/26.08.2020 г. като А.А., гражданин на М., родена на *** г. в М., ***, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, омъжена, без документи за самоличност, други документи – фотокопие на копия, върнати след регистрация. В Регистрационния лист са посочени данните за съпруга на чужденката – Р. Е. М. А., роден на *** г., с местонахождение РПЦ – Харманли, а в приложение към Регистрационния лист са посочени данни относно семейството на чужденката: баща, майка, трима братя, намиращи се към момента в М..
С Писмо рег.№УП-15745/27.08.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А.А. молба за закрила. В писмо с рег.№М-5776/14.09.2020 г. (рег.№УП- 15745/18.09.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-15745/28.08.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденката заявила, че не използвала други имена. Използвала италиански документ лична карта, която била фалшива с други имена. На въпроса кога използвала този документ отговорила, че сега, на Видин, когато влезли в България, се опитали да напуснат нелегално страната на път за Румъния. Този документ съпругът ѝ се сдобил с него, за да могат да стигнат до Европа, понеже не им давали виза. Нямала роднини в държава-членка на ЕС. Когато тръгнали от Любимец попитали за документите си, а те им казали, че ще ги изпратят. Взели ѝ паспорта в Любимец и личната ѝ карта. Заявила, че напуснала легално М. на 14.01.2020 г. с паспорт, със самолет от летище Казабланка до Турция, Истанбул. Когато напуснала М. била със сестра си, която се намирала тук в лагера. Относно това, че на регистрационния лист не било записано, че има сестра, пояснила, че майката на Нухаила я оставила в тяхното семейство, когато била на година и половина и от тогава родителите на чужденката се грижели за нея. Израснали заедно и били като сестри. Дошла в България през месец май 2020 г., нелегално. Качила се в товарен влак със сестра си и мъжа си. Посрещнал ги един трафикант, при когото били два дни в една необитаема къща. После ги закарал до София с кола. Около месец били в София. После с такси стигнали до Видин. Целта им била да стигнат до Румъния. Когато напускала М., не мислила да идва в Европа. Напуснала М., за да отиде в Турция и да работи. На Видин ги задържали властите, изпратили ги в затвора, където били месец и една седмица. Преди да напусне М., живяла в родното си с.С. А.. Причината, поради която напуснала страната си, била лична – да работи в Турция. Нямало друга причина да напусне страната си. Съпругът ѝ се казвал Р. Е. М. А., роден бил на *** г. в Сирия, в гр.Дамаск. Оженили се на 25.02.2020 г. в Истанбул с официален брак пред турските институции и религиозен брак. Имали документи, издадени в Турция за брака, но по време на пътуването с товарния влак, когато скачали от него, изгубили част от багажа си. Там били документите, но предвидили да им ги изпратят от Истанбул и заявила, че ще ги представят. Съпругът ѝ казал, че ще им ги издадат отново. Сключили религиозния брак със съпруга си в джамия, но не знаела как се казва джамията. Не била ходила в Сирия. Не познавала лично родителите на съпруга си, но се чували по телефона. Бащата на съпруга ѝ починал, но с майка му разговаряла. Заявила, че не би се завърнала в държавата си по произход, нямало как съпругът ѝ да е тук, а тя да е в М.. Вече нямало как двамата със съпруга си да заминат за М., защото подали молба за закрила тук. Може би ако вземел тук документи, след това да пътуват заедно. Доброволно подписала молбата за закрила, тъй като другите варианти не били изгодни за тях. Не знаела какви са другите варианти, мъжът ѝ знаел и той казал, че е по-добре да подадат молба за закрила. Интервюираната декларирала, че не е била арестувана (освен когато били задържани в България) или осъждана в държавата си по произход или в друга държава, нямала проблеми заради етническата си принадлежност – арабка, нямала проблеми заради изповядваната от нея религия – *, не била членувала в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Отрича към нея лично да е имало отправена заплаха или да е било оказвано насилие.
Под рег.№УП-15745/03.12.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата следващо интервю с А.А.. Чужденката заявила, че се запознали с Рашид през януари тази година – 2020 г., в Истанбул, в кв.„Алфатех“ – за пръв път се видели там. Живеела в кв.„Таксим“. Търсила си работа и един неин познат ѝ казал, че ще отидат в кв.„Алфатех“, където той имал познат и щял да им помогне – на нея и сестра ѝ. Отишла в кв.„Алфатех“ с този свой приятел и доведената си сестра, мисли, че било около 20.01.2020 г. Срещата им била в едно кафе, но не помнела как се казва. Този човек, който я запознал с Рашид, бил сириец и познавал мъжа ѝ. Запознали се с Рашид и той казал, че ще ги има предвид със сестра ѝ и ще им търси работа. Намерил им работа в магазин, където продавали козметика – и на нея, и на сестра ѝ, като продавачки. Със сестра ѝ започнали работа или на 26 или на 28 януари. Пристигнала в Турция на 14.01.2020 г. Магазинът се намирал в кв.„Таксим“, на ул.„Алистеклал“. Започнали работа. Не знаела турски. Магазинът бил посещаван предимно от туристи арабско говорящи, от арабския залив. След 15 дни той я заговорил, че желае да се омъжи за нея. Излизали няколко пъти. За тези 15 дни всеки ден идвал, тъй като работното време на магазина било до 2 часа вечерта. Рашид работел като майстор на климатици. Поискала да си помисли и той ѝ дал време. После се съгласила. Оженили се на 25.02.2020 г. Първоначално религиозен брак в джамия, която се намирала в кв.„Алфатех“. Не помнела как се казва джамията. Относно това как преминал ритуала в джамията разказала, че имама или шейха попитал дали доброволно ще се омъжи за Рашид, да не би някой да я кара насила, въз основата на Корана и Шериата. Говорил на арабски. После им казал, че за да имат здраво семейство трябва всеки да уважава другия, да го подкрепя, да има доверие в него, за да израсне брака им и да съществува. Имало двама свидетели. Мъжът ѝ ги познавал – единият бил турчин, а другият сириец. Турчинът бил Я., а сириецът мисли, че е А.. Имали и граждански брак. В джамията им дали един документ, че са сключили религиозен брак. Същия ден отишли в съда в кв.„Алфатех“. Срещнали се с един човек – мъж, и пак ги питали дали са съгласни да се омъжат. Разказала за залата, в която сключили официалния брак – имало едно бюро, зад него стоял човека, тя била от едната страна срещу бюрото, а Рашид от другата. Били само двамата, нямало други хора в стаята. Явно върху основа на религиозния брак и не трябвало да има пак свидетели с тях. Когато свършила церемонията в съда, им дали документ. Само религиозния брак представили, защото документа за гражданския брак го изгубили и трябвало да им го дадат чрез пълномощно от друг човек. Изгубили документа по време на пътя към България, когато се качили на влака, мъжът ѝ имал една чанта. Когато скачали от влака, тя паднала от него и там бил документа. Доведената ѝ сестра била с тях по време на церемониите, но чакала отвън. Чужденката не била с булчинска рокля, защото нямала родители с нея. След като се оженили и със сестра ѝ се преместили при него в кв.„Алфатех“. Живели в апартамент, на третия етаж, но не знаела името на улицата.
Изготвено е Становище Рег.№УП-15745/08.12.2020 г. на Интервюиращ орган, че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А..
Въз основа на Докладна записка вх.№КП-284/11.02.2021 г. на Директора на Дирекция КПМЗ в ДАБ, резолирана от Председателя на ДАБ, е установена необходимостта от събиране на допълнителна информация във връзка с това, че Р. Е. М. А., гражданин на Сирия, пристигнал на територията на Р.България с А.А., гражданка на М., за която се твърди, че е негова съпруга, е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх.№729 на РПЦ – Харманли и е регистрирана в ДАБ при МС.
С Докладна записка вх.№РД 11-522/26.02.2021 г. на мл.експерт в РПЦ – Харманли, резолирана положително от Председателя на ДАБ на 01.03.2021 г, е направено предложение за продължаване с два месеца, считано от 26.02.2021 г., срокът на производството, образувано по молбата на А.А. за предоставяне на международна закрила, поради необходимостта от събиране на допълнителни данни.
За разпореждането на Председателя на ДАБ от 01.03.2021 г. за удължаване срока на производството А.А. е уведомена писмено с Уведомление №УП-15745/04.03.2021 г.
Допълнителните данни са събрани с прилагане към преписката на проведените интервюта с Р. Е. М. А. от Сирия, обективирани в Протокол Рег.№УП-15746 от 28.08.2020 г.; Протокол УП-15746 от 20.10.2020 г. и Протокол Рег.№УП-15746 от 03.12.2020 г. В последните две интервюта чужденецът е отговорил на поставените му въпроси относно представения от него документ на арабски език за сключен брак с А.А., съответно къде и кога е сключен брака, имат ли сключен граждански брак, или само религиозен, разказал подробно кога, къде и как са се запознали, къде са живели в Турция, как са преминали ритуалите по техния брак на територията на тази държава.
Представен е български превод от арабски език на документ, озаглавен Законен брачен договор №41045 от дата 25.02.2020 г. и превод на български език от турски език на документ – Законен договор за брак от дата 25.02.2020 г. за съпруг Р. Е.и съпруга А. Д. – представляващ заверен превод от арабски на турски език.
Представена е и Справка вх.№МД-622/16.11.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Турция, в която са разгледани въпросите съществува ли джамия „Бари Паша“ в Истанбул, и какви са реквизитите на документ за религиозен брак, издаден в Турция.
Изготвено е ново Становище на Интервюиращ орган, с Рег.№УП-15745/20.04.2021 г., с което отново се предлага да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А..
С Решение №1619/07.06.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 14.06.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 24.06.2021 г.
По делото беше разпитан като свидетел Р. Е. М. А., който заяви, че е гражданин на Сирия. В момента бил в производство по предоставяне на международна закрила в Република България. Същият заяви, че с жалбоподателката са съпрузи. Пристигнали заедно. Сега живеели в гр.П., под наем.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и
обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни
норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната
в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителката. Същите са подробно анализирани, като въз основа на
тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по
отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в
страната ѝ по произход М., както и в Турция, където е живяла преди да
пристигне в България. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни
доводите в насока, че административният орган не изпълнява задължението си при
произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което
сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на
чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на А.А. с Регистрационен лист
Рег.№УП-15745/26.08.2020 г. същата е
регистрирана като гражданин на М., с постоянен адрес М., с.С. А., с оглед на
което за държава по произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва да се
приеме М..
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателката интервюта не се
установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката
не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се
направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена
социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е
нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят
до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход
да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е
било обект на репресии. По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1
от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна
страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.8 от ЗУТ други причини от хуманитарен характер.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-185/14.04.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно М., като е приел, че от информацията в цитираната справка може да се
направи обоснован извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен
въоръжен конфликт на територията на М.. Никъде в справката не се говори за
безогледно насилие в страната. Прието е, че не се установява спрямо
заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че
единствено на основание присъствието ѝ на територията на държавата
ѝ по произход тя би била изправена пред реален риск да стане обект на
заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. В проведеното с нея интервю кандидатката за закрила изрично
посочва като единствена причина да напусне страната си желанието да работи в
Турция. Административният орган е извършил преценка на сигурността в държавата
ѝ и с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на
територията ѝ няма въоръжен конфликт. При постановяване на решението
органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУТ при
произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да
се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателката да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложена на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за нея е възможно да се завърне в М., се подкрепя напълно и от
допълнително представените по делото актуални справки на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ. Представена е Справка вх.№МД-431/02.09.2021 г., съдържаща
данни относно общото положение в М., актуалната политическа и икономическа
обстановка в страната и спазване на човешките права.
В проверяваното решение са изложени мотиви и във
връзка с обстоятелството, че от изявленията на интервюираното лице става ясно,
че същата е дошла в България и подала молба за закрила тук, тъй като следвала
мъжа, за когото, по нейни думи, се е омъжила в Турция. Решаващият орган е
сравнявал твърденията, направени от А.А. и от Р. Е. М. А. в провежданите с тях
интервюта, с данните в представения от Р. Е. М. А. оригинал на писмен документ
– договор за религиозен брак, издаден на арабски език. Въз основа на установени
противоречия и анализ на справката, от която ставало ясно, че в Турция било
забранено да се извършват религиозни бракове на чужденци, административният
орган е приел, че почти цялата бежанска история на А.А. и Р. Е. М. А. е идентична, но ако е достоверна,
то не може да се установи истинността на част от нея, и конкретно дали двамата
са съпрузи и членове на едно семейство. Възприел е за недостоверна бежанската
история на кандидатката за закрила в частта за сключен брак и твърдението ѝ,
че е омъжена за сирийския гражданин.
Настоящият съдебен състав намира, че тези мотиви
не следва да бъдат обсъждани, тъй като на този етап са неотносими към
законосъобразността на оспореното решение. Неоснователно в мотивите на същото е
прието, че мароканската гражданка би получила закрила в България само въз
основа на това, че е омъжена за сирийски гражданин. Обсъждането на
обстоятелството дали А.А. има семейна връзка с конкретното лице е относимо за
преценката наличието на някоя от хипотезите, предвидени в чл.8, ал.9, или чл.9,
ал.6 от ЗУБ. Следва да се отбележи
също, че в §1, т.3 от ДР на ЗУБ е формулирана легална дефиниция за „членове на
семейството“ по смисъла на този закон, която включва (б.„а“) освен съпругът,
така също и лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка,
т.е. административният орган неправилно е ограничил преценката си до валидното
сключване на граждански брак между двете лица.
Съгласно чл.8, ал.9 от ЗУБ, за бежанци се смятат и
членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при
условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията
на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице
обстоятелствата по чл.12, ал.1.
В чл.9, ал.6 от ЗУБ е предвидено хуманитарен
статут да се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен
хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на
чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им
статус и не са налице обстоятелствата по чл.12, ал.2.
Тези две хипотези в случая не са налице, тъй като
по делото няма обективирани данни жалбоподателката да е член на семейството на
чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут.
Безспорно е обстоятелството, че Р. Е. М. А., гражданин
на Сирия, пристигнал на територията на Р.България с жалбоподателката А.А. и
съвместно живеещ и към момента с нея, е подал пред ДАБ молба за международна
закрила. С Решение №1618/07.06.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ е
отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Е. М.
А., жалбата срещу това решение е била отхвърлена с Решение №466/21.07.2021 г.,
постановено по адм.дело №648/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково,
което решение е обжалвано пред ВАС. Образуваното касационно адм.дело №8294/2021
г. по описа на ВАС не е приключило към настоящия момент. Това означава, че както
към момента на постановяване на оспореното Решение за отказ, така и към
настоящия момент за жалбоподателката не са налице предпоставките, визирани в чл.8,
ал.9, или чл.9, ал.6 от ЗУБ. Евентуалното предоставяне на статут на лицето, за
което същата твърди, че е омъжена, би представлявало ново обстоятелство, което
е допустимо да бъде разгледано и преценявано при последваща молба от нейна
страна.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А., гражданка на М., срещу
Решение №1619/07.06.2021 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: