№ 55
гр. Кърджали, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100841 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от М. А. К. срещу Д. Г. „М.Г.“ гр. Кърджали, в която се
твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, въз основа на което
ищцата изпълнявала длъжността „учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. Кърджали, като със Заповед №
104/31.01.2022 г. на Директора на ДГ „М.Г.“, ответникът прекратил трудовия договор на
ищеца. Твърди се, че в цитираната заповед ответникът не е разпоредил и съответно не е
заплатил дължимите на ищеца обезщетения, съгласно разпоредбите на трудовото
законодателство, както следва: 1. обезщетение на основание чл. 224 КТ за 52 дни
неизползван платен годишен отпуск в периода 2020 г. – 2021 г., дължими от страна на
работодателя, към момента на прекратяване на ТПО; 2. обезщетение за представително
облекло на педагогическите специалисти в детските градини за периода 2020 г. – 2021 г.,
дължимо от страна на работодателя пропорционално на отработените месеци за периода на
съществуване на ТПО на основание Наредба №14/16.11.2016 г., чл. 51, ал. 1 от браншовия
Колективен трудов договор /КТД/ в системата на предучилищно и училищно образование и
Заповед №924/01.09.2021 г. на Кмета на Община - Кърджали; 3. обезщетение за
допълнително трудово възнаграждение по повод Коледни и новогодишни празници в
периода 01.01.2021 - 22.08.2021 г., дължимо от страна на работодателя пропорционално на
отработените месеци за периода на съществуване на ТПО на основание чл. 32 от браншовия
КТД в системата на предучилищно и училищно образование и Заповед №1412/13.12.2021 г.
на Кмета на Община - Кърджали.
Твърди, че поради неплащане на посочените обезщетения, ищцата депозирала до
Районен съд - Кърджали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
което предявила искане за заплащане на неизплатено парично задължение, представляващо
обезщетения на горепосочените основания, ведно с дължимите лихви, въз основа на което
по ч.гр.д. №459/2022 г. по описа на КРС била издадена Заповед за изпълнение, с която било
разпоредено длъжникът (ответник в настоящото производство) да заплати на кредитора
претендираните в заповедното производство суми, срещу която ответникът възразил, което
поражда правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли да се
постанови решение, с което да се признае за установено вземането й, за което е издадена
Заповед №188/06.04.2022 г. по ч.гр.д. №459/2022 г. по описа на КРС, а именно: 1. сумата в
1
размер на 3970.76 лв. /три хиляди деветстотин и седемдесет лв. и седемдесет и шест ст./ -
главница, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 52 дни неизползван
платен годишен отпуск в периода 2020 г. - 2021 г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 69.49 лв. /шестдесет и девет лв. и четиридесет и девет стотинки/ лв., считано от
31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. включително, както и законна лихва от 04.04.2022 г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането; 2. сумата
в размер на 430 лв. /четиристотин и тридесет лв./ - главница, представляваща неизплатено
обезщетение за представително облекло на педагогическите специалисти в детските градини
за периода 2020 г. – 2021 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 7.53 лв. /седем лв.
и петдесет и три стотинки/ за периода от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. включително, както и
законна лихва от 04.04.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на вземането и 3. сумата в размер на 200 лв. /двеста лв./ - главница,
представляваща неизплатено обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по
повод Коледни и новогодишни празници в периода 01.01.2021 г. - 22.08.2021 г., ведно с
мораторна лихва за забава 3.50 лв. /три лв. и петдесет стотинки/ от 31.01.2022 г. до
03.04.2022 г. включително, както и законна лихва от 04.04.2022 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането. В хода на съдебното
производство е постъпила молба за изменение размера на предявения иск от ищеца на
основание на чл. 214 от ГПК. С влязло в сила протоколно определение № 24 от 16.01.2023 г.
съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница, представляваща незаплатено
обезщетение за представително облекло на педагогическите специалисти в детските градини
за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. чрез намаляване на размера на иска до сумата от 420
лв., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК и изменение на предявения иск за главница,
представляваща незаплатено обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по
повод коледни и новогодишни празници в периода 01.01.2021 г. – 22.08.2021 г., чрез
намаляване на размера на иска до сумата от 193.26 лв. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като
е оставил без уважение направеното искане за изменение размера на предявения иск за
главница, представляваща незаплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 52 дни неизползван
платен годишен отпуск за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. чрез увеличаване размера на
иска до сумата от 4102.80 лв. Допуснато е уточнение на предявената исковата молба, като
незаплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ се претендира за 52 дни, вместо погрешното
изписаните поради техническа грешка в исковата молба 51 дни. Ищецът моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който счита предявените искове за неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба
правни и фактически твърдения, като излага подробни съображения. Твърди, че ищцата не е
била член на синдикална организация, поради което и не се ползва от правото на удължен
платен годишен отпуск, но въпреки това на 05.08.2022 г. на К. е изплатена сумата в размер
на 3852.95 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за 52 дни или в повече от
поисканото, поради което счита иска в тази му част за неоснователен. По иска за
неизплатено обезщетение за представително облекло сочи, че работно облекло за периода
2020 г. - 2021 г. се дължи на основание чл. 51, ал. 1 от КТД за системата на предучилищното
и училищно образование № Д01-100/11.06.2018 г. и чл. 48, ал. 1 от КТД за системата на
предучилищното и училищно образование № Д01-197/17.08.2020 г., като договореностите
имат задължителен характер за членовете на синдикалните организации. Твърди, че ищцата
не е била член на такава организация за претендирания период, поради което няма право на
средства за представително облекло. На следващо място излага съображения, че безплатно
работно облекло се полага само за времето, през което работникът или служителят реално
изпълнява трудовите си функции на работното място, където условията на труда налагат да
се използва работно облекло, за да се запазят личните му дрехи, както и че
представителното работно облекло е свързано с изпълнението на функциите на длъжността
2
и същото се предоставя при ефективно заемане на длъжността, поради което и сумите за
него не се включват в размера на обезщетението при отмяна на уволнението като
незаконосъобразно. Ето защо счита, че за периода, през който ищецът не е работил по ТПО,
независимо, че причина за това е незаконно уволнение, не му се дължи представително
работно облекло. Сочи, че ищцата е била уволнена на 22.02.2021 г. и възстановена през 2022
г., поради което не й се дължи обезщетение за посочения период. По иска за неизплатено
обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по повод Коледни и новогодишни
празници в периода: 01.01.2021 г. - 22.08.2021 г., счита искането за неоснователно, тъй като
няма данни за изплащане на подобно допълнително възнаграждение на служителите в
детската градина. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан, като моли по отношение на иска за обезщетение по чл.
224 от КТ в. т.ч. и законната лихва, делото да бъде прекратено. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът М. А. К. не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат.
Ответникът Д. Г. „М.Г.“ гр. Кърджали се представлява от надлежно упълномощен
адвокат.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 459/2022 г. по описа на Районен
съд - Кърджали се установява, че на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 188/06.04.2022 г., с която е разпоредил длъжникът Д. Г. „М.Г.“ - гр.
Кърджали, БУЛСТАТ: **********, с адрес: **********, представляван от директора П. С.
Д. да заплати на кредитора М. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********,
следните суми: 1. сума в размер 3970.76 лв. /три хиляди деветстотин и седемдесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ - неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 51 /петдесет и
един/ дни неизползван платен годишен отпуск в периода 2020 г. – 2021 г. и лихва за забава в
размер на 69.49 лв. /шестдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода от
31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. включително; 2. сума в размер на 430 лв. /четиристотин и
тридесет лева/ - неизплатено обезщетение за представително облекло на педагогическите
специалисти в детските градини за периода 2020 г. – 2021 г. и сума в размер на 7.53 лв.
/седем лева и петдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до
03.04.2022 г. включително; 3. сума в размер на 200 лв. /двеста лева/ - неизплатено
обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по повод коледни и новогодишни
празници в периода 01.01.2021 г. - 22.08.2021 г. и сума в размер на 3.50 лв. /три лева и
петдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г.
включително, ведно със законна лихва върху главниците от 3970.76 лв. /три хиляди
деветстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, 430 лв. /четиристотин и
тридесет лв./ и 200 лв. /двеста лева/, считано от 04.04.2022 г. - дата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземанията; 4.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. /петстотин и
осемдесет лева/.
В законоустановения срок ответникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
От представеното писмено доказателство по делото, приложено към исковата молба
3
- Заповед № 104/31.01.2022 г. на Директора на ДГ „М.Г.” безспорно се установява, че
трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжността „ст. учител“ в ДГ „М.Г.“, е
прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, въз основа на подадено от нея заявление с вх.
№58/31.01.2022 г., считано от 31.01.2022 г. по взаимно съгласие.
От приетото становище от Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Кърджали, с изх.
№22069131/28.07.2022 г. се установява, че първоначално трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено със Заповед №60/22.02.2021 г., с която и е наложено дисциплинарно
наказанание "уволнение", считано от 22.02.2021 г., като с Решение №8/11.01.2022 г. на РС-
Кърджали, уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на длъжността,
която е заемала. С допълнително споразумение към трудово договор №103/31.01.2022 г.,
ищцата е възстановена на работа и в същия ден по нейно искане на основание чл.325, т.1 от
КТ, трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 104/31.01.2022 г.
Установява се, че ищцата е била член на Синдикална секция в Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ при ДГ „М.Г.“ гр. Кърджали за периода 2020 г. –
31.01.2022 г., съгласно прието Уведомление с Изх. № 23/10.10.2022 г. от Председателя на
регионалната организация.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест и определянето на размера на
дължимото на М. А. К. обезщетение на основание чл. 224 КТ на основание чл. 192, ал. 1 от
ГПК по молба на ищцата е изискано от трето неучастващо по делото лице – Кмета на
Община Кърджали, справка от обединено счетоводство на детските градини при Община
Кърджали за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в периода 2020 г. – 2021 г., дължими от страна на работодателя към момента на
прекратяване на ТПО. Видно от постъпилите документи на ищцата се дължи обезщетение за
52 дни неизползван платен годишен отуск.
По делото е прието писмо от Община Кърджали с Вх. № 9091 от 02.11.2022 г., ведно
с приложени към него Заповед № 924 от 01.09.2021 г. на Кмета на Община Кърджали, с
която е възложил на директорите на общинските детски градини и директора на ЦПЛР-ОДК
Кърджали, в качеството им на работодатели, да издадат заповед за предоставяне на средства
за представително облекло на педагогическия персонал в поверената им институция в
размер на 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/, спазвайки разпоредбите на Наредба № 14
от 16 ноември 2016 г. /обн. ДВ. бр. 95 от ноември 2016г./ за представителното облекло на
лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование в сила
от 01.01.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката; Заповед № 1412 от
13.12.2021 г. на Кмета на Община Кърджали, с която е наредил: по случай предстоящите
Коледни и Новогодишни празници директорите на общинските детски градини в Община
Кърджали да изготвят заповеди за изплащане на допълнително трудово възнаграждение в
размер на 300 лв. на зает щат в поверената им институция, като допълнителното трудово
възнаграждение да се изплати на служителите пропорционално на отработените месеци за
календарната 2021 г. Приет е и фиш за изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ на
лицето М. А. К., от който е видно, че сумата в размер на 3852.95 лв., е изплатена по банков
път.
По делото са приети и копия от колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-100 от 11.06.2018 г. и колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197 от
17.08.2020 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че обезщетението по чл. 224 от КТ за 52 дни неизползван платен годишен отпуск
за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., дължими на ищцата от страна на ответника към
датата на прекратяване на трудовия договор - 31.01.2022 г. е в размер на 4102.80 лв. От
4
главницата е заплатена на ищцата сума в размер на 3467.65 лв. и внесен в приход на
бюджета данък по чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 385.30 лв. или общо начислената сума е в
размер на 3852.95 лв., а е следвало да бъде 4102.80 лв. Лихвата за забава върху главницата
от 4102.80 лв. за периода от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. е в размер на 71.80 лв., лихвата не
е заплатена на ищцата.
Съгласно заключението на ССЕ, дължимата на ищцата сума за представителното
облекло, пропорционално на месеците трудов стаж за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021
г. , е в размер на 420 лв., изчислено за претендирания период в следните размери: за периода
01.09.2020г. до 31.12.2020г. /за 4 месеца/ в размер на 143.00 лв.; за периода 01.01.2021 г. до
22.08.2021 г. / за 7 месеца/ 251 лв. + 26лв. за м. 08.2021 г. или 277 лв. Лихвата за забава
върху главница от 420 лв., считано от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. вкл. е в размер на 7.35
лв. Не е платена от ответника изчислената сума - главница от 420 лв., както лихва за забава в
размер на 7.35 лв. Вещото лице дава заключение, че дължимото на ищцата допълнително
трудово възнаграждение по повод коледни и новогодишни празници за период 01.01.2021 г.
до 22.08.2021 г. е в размер на 193.26 лв. Лихвата за забава върху главницата 193.26 лв.,
считано от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г. включително е в размер на 3.38 лв. Не е платена от
ответника изчислената сума - главница от 193.26 лв., както лихва за забава в размер на 3.38
лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, като
заявява, че на стр. 4 по отношение на допълнителното възнаграждение по повод коледни и
новогодишни празници е посочила, че следва да се изплати срещу изготвени заповеди от
директорите на общински детски градини в Община Кърджали. След извършена справка от
вещото лице не са констатирани издадени заповеди. За този период допълнителното
възнаграждение не е изплащано на други служители. Вещото лице не е установило да са
издадени заповеди и по отношение на обезщетението за представително облекло и
заплащането на такова на другите служители.
Съдът намира за частично основателен искът за претендирано обезщетение по чл. 224
КТ за неизползван платен годишен отпуск в периода 2020 г. – 2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението,
определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма спор, че на ищцата е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в рамер на
3852.95 лв. и заплатено на дата 05.08.2022 г., съгласно заключението на ССЕ. Поради
настъпило плащане в хода на процеса, към момента на приключване на съдебното дирене,
вземането на ищеца до този размер се явява погасено поради плащане, който факт е от
значение за спорното право и като настъпил в хода на процеса следва да се вземе предвид на
осн.чл.235 ал.3 от ГПК , с оглед на което искът, като неоснователен до размера на
направеното плащане следва да се отхвърли.
С оглед на горните изводи, предявеният иск за главница, представляваща
незаплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 51 дни /с направено уточнение в о.с.з. , че е
допусната техническа грешка и се касае за 52 дни/ неизползван платен годишен отпуск за
периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен за сумата 117.81
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявения размер от 3970.76 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради извършено плащане в хода на съдебното производство на сума в
размер на 3852.95 лв., съгласно фиш за получено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Тъй като плащането на част от задължението е станало след предявяване на иска,
5
ответникът дължи заплащане на законна лихва върху платената част от дължимата
главницата в размер на 3852.95 лв, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК / 04.04.2022 г./ до датата на погасяване на задължението на дата 05.08.2022 г.
Искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 3970.76 лв. в
размер на законната лихва от 69.49 лв. /шестдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/ за периода от 31.01.2022 г. до 03.04.2022 г., следва да бъде уважен в пълен размер,
който размер съдът определи при условията на чл. 162 ГПК и собствени изчисления в
портала на НАП чрез услугата „лихвен калкулатор“. Този извод на съда не се променя от
факта на извършеното частично плащане на сума в размер на 3852.95 лв. в хода на процеса
на дата 05.08.2022 г., тъй като обезщетението за забава касае минал период от 31.01.2022 г.
до 03.04.2022 г., за който вземането като дължимо в пълен размер не е било заплатено и се
дължи обезщетение за забава.
Съдът намира за неоснователни претенциите за заплащане на обезщетение за
представително облекло и допълнително трудово възнаграждение по повод коледни и
новогодишни празници.
Съдът намира, че изплащането на сумите за облекло и за допълнително трудово
възнаграждение по повод коледни и новогодишни празници се реализира при наличието на
две условия - предвидени средства в бюджета и заповед на органа по назначаването за
определяне на конкретната стойност. Съдът намира, че в хода на процеса тези искови
претенции останаха недоказани по аргумент на извършена справка от вещото лице, при
която не са констатирани издадени заповеди и не са изплащани на други служители.
Съдът намира, че няма как да се произнесе по размера на средства за
представително облекло, за допълнително трудово възнаграждение по повод коледни и
новогодишни празници и тяхната дължимост, тъй като същите не са одобрени от органа по
назначаването и съдът няма правомощие да изземва неговите правомощия да ги определи,
игнорирайки значението на бюджета за съответната администрация, общия брой на
служителите с право да получат средства за представително облекло, отработените месеци
за годината, други фактори от значение при издаване на заповедта, които са в преценката на
органа по назначаването.
Предвид допуснатото изменение по чл.214 от ГПК, чрез намаляване на размера на
част от исковете, съдът намира, че следва да обезсили издадената заповед за изпълнение за
разликата над предявения размер на иска от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ до
размера на сумата по издадената заповед за изпълнение от 430.00 лв. /четиристотин и
тридесет лв./-за неизплатено обезщетение за представително облекло на педагогическите
специалисти в детските градини за периода 2020г.-2021г./, както и за разликата над предявения
размер от 193.26 лв. /сто деветдесет и три лева и двадесет и шест стотинки / до размера на
сумата по издадената заповед за изпълнение от 200.00 /двеста/ лева - неизплатено обезщетение
за допълнително трудово възнаграждение по повод коледни и новогодишни празници в периода
01.01.2021 г.-22.08.2021г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска /в това число и по отхвърлената част от иска
поради извършено плащане в хода на процеса/. Този извод се налага по аргумент, изведен от
чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна
намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска
защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие,
индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията
между страните по съществото на спора. В този смисъл е и Определение № 626 от
20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275 /2010г., по описа на ВКС. Така в тежест на ответника следва се
6
възложи сумата 866.16 лв. от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1000 лв. Ищецът има право и на разноски заповедното ч.гр.дело №459/2022 г., по
описа на РС-Кърджали, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 502.37
лв. , от общо направени в размер 580 лв. за адвокатско възнагрждение.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на ответника в заповедното
производство за защитата по подаденото възражение от упълномощен адвокат, като
ответникът има право на разноски само в производството по предявения иск по чл.422 от
ГПК, поради идентичността на защитата, която се осъществява. Възражението по чл.414
ГПК не е предмет на разглеждане в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била
напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо -
по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и
двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в
производството по чл.422 ГПК. Предвид изложеното следва да се остави без уважение
искането на ответника за присъждане на направените разноски в заповедното производство
по подаване на възражение в размер на 400 лв.
При това следва в тежест на ищеца да се възложи сумата от 80.30 лв. от заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната
такса по делото съразмерно на уважената част от предявените искове за незаплатена
главница за дължимо обезщетение по чл. 224 КТ и мораторна лихва, но не по-малко от 50
лв. /чл.1 от ТДТГПК/ по всеки иск, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС-Кърджали сумата от 100 лв., както и съразмерно с уважената част от иска
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещо лице в размер на 290.16 лв. /от общо заплатено 335 лв./
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г. „М.Г.” -
гр. Кърджали, БУЛСТАТ: **********, с адрес: **********, представлявана от директора П.
С. Д. дължи на М. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, следните суми:
1. сума в размер 117.81 лв. /сто и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ -
остатък от незаплатена главница за дължимо обезщетение по чл. 224 КТ за 51 дни /с
допуснато уточение в исковото производство, че се касае за 52 дни поради наличие на
техническа грешка/ неизползван платен годишен отпуск в периода 2020 г. – 2021 г.;
2. сума в размер на 69.49 лева /шестдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 31.01.2022г. до 03.04.2022г. вкл. върху сумата от 3
970.76 лв., дължимо обезщетение по чл.224 КТ за 51 дни /с допуснато уточение в исковото
производство, че се касае за 52 дни поради наличие на техническа грешка/ -неизползван
платен годишен отпуск в периода 2020 г. - 2021г. / от която сума 3852.95 лв. заплатена в
хода на процеса/, ведно със законната лихва върху главницата от 117.81 лв. /сто и
седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, считано от 04.04.2022 г.- дата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането и законна лихва върху заплатената в хода на процеса главницата от 3852.95 лв.,
считано от 04.04.2022 г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
7
датата на изплащане на задължението /05.08.2022 г./,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимостта на:
1. сума в размер 3852.95 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и два лева и деветдесет
и пет ст./ - част от главница за дължимо обезщетение по чл. 224 КТ за 51 дни /с допуснато
уточение в исковото производство, че се касае за 52 дни поради наличие на техническа
грешка/ - неизползван платен годишен отпуск в периода 2020 г. – 2021 г., като
неоснователен, поради извършено плащане в хода на процеса.
2. сума в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ - неизплатено обезщетение
за представително облекло на педагогическите специалисти в детските градини за периода 2020г.-
2021г./ и сума в размер на 7.53 лв. /седем лева и петдесет и три стотинки/- л ихва за забава за
периода от 31.01.2022г. до 03.04.2022г. вкл., като неоснователен.
2. сума в размер на 193.26 лв. /сто деветдесет и три лева и двадесет и шест
стотинки/ - неизплатено обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по повод коледни
и новогодишни празници в периода 01.01.2021 г.-22.08.2021г., и сума в размер на 3.50 лв. /три
лева и петдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 31.01.2022г. до 03.04.2022г. вкл., като
неоснователен, за които суми е издадена Заповед № 188 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 459/2022 г. РС-Кърджали.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 188 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 459/2022 г. РС-Кърджали за разликата над
предявения размер на иска от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ до размера на сумата
по издадената заповед за изпълнение от 430.00 лв. /четиристотин и тридесет лв./-за
неизплатено обезщетение за представително облекло на педагогическите специалисти в детските
градини за периода 2020г.-2021г./, както и за разликата над сумата от 193.26 лв. /сто деветдесет
и три лева и двадесет и шест стотинки / до размера на сумата по издадената заповед за
изпълнение от 200.00 /двеста/ лева - неизплатено обезщетение за допълнително трудово
възнаграждение по повод коледни и новогодишни празници в периода 01.01.2021 г.-22.08.2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. „М.Г.” - гр. Кърджали, БУЛСТАТ: **********, с адрес: **********,
представлявана от директора П. С. Д. да заплати на М. А. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********, следните суми: 866.16 лева - разноски по съразмерност за настоящото
производство и 502.37 лв. - разноски по съразмерност за заповедното производство по
ч.гр.д. № 459/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** да заплати на
Д. Г. „М.Г.” - гр. Кърджали, БУЛСТАТ: **********, с адрес: **********, представлявана от
директора П. С. Д., сумата от 80.30 лв. разноски по съразмерност за настоящото
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Г. „М.Г.” - гр. Кърджали, БУЛСТАТ: **********, с адрес:
**********, представлявана от директора П. С. Д. да заплати по сметка на Районен съд -
Кърджали държавна такса в размер на 100 лв., както и възнаграждение на вещо лице в
размер на 290.16 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8