№ 2246
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201911 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на и.к.и.., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СО-Т-И-21-10-197 от 25.06.2021 г., издадено от зам. кмет на
Столична община Д.Б., с което за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), на жалбоподателката е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
недоказаност на деянието. Сочи се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
1
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 13.03.2021 г. свидетелите Т.И. и М.В. - инспектори в Столичен инспекторат,
извършили проверка на лица, извършващи търговска дейност на територията на Ю.п. в
гр. София, район „**“. На същата дата, около 16:20 часа, жалбоподателката и.к.и..
извършвала търговия на открито в парка до входа от към улица „**“, като предлагала
за продан варена и печена царевица, печени кестени, чипс и минерална вода от
съоръжения за търговия на открито. За осъществяване на търговската дейност
жалбоподателката заемала около 4 кв. м. от тротоара. В изпълнение на служебните си
задължения свидетелите И. и В. извършили проверка на жалбоподателката, която не
представила разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „**“.
Предвид на това срещу и.к.и.. бил съставен АУАН № 21-10-197 от 13.03.2021 г.
за извършено нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен на
жалбоподателката, която го подписала без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем наказателно постановление № СО-Т-И-21-10-197 от 25.06.2021 г., с което
за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), на жалбоподателката е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева, на основание
чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Т.И. и М.В.. Двамата заедно са извършили процесната проверка, като
свидетелката И. заяви, че нямала конкретен спомен за случая, понеже извършвали
множество подобни проверки. След като АУАН й беше предявен, тя потвърди, че го е
съставила, но отново нямаше спомен за проверката. Предвид на това по делото беше
разпитан и свидетелят по акта М.В., който заяви, че лицето И. е била установена да
предлага варена и печена царевица в Ю.п. на входа от към ул. „**“. Проверяващите
лично не закупили нищо от И., но видели как други граждани си закупували
хранителни стоки от нея. На И. бил съставен АУАН, понеже тя извършвала
търговската дейност, като продавала хранителните стоки. Показанията на двамата
свидетели са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно се допълват,
поради което съдът ги кредитира напълно. Независимо, че свидетелката И. не си
спомняше подробности за самата проверка, тя потвърди, че е съставила акта и
извършвали множество подобни проверки, а детайлната фактология беше изяснена при
2
разпита на свидетеля В., който разказа, че И. е продавала хранителни продукти на
различни граждани в Ю.п. на входа от към ул. „**“. Представена е и информация от
Столична община, район „**“, че към дата 13.03.2021 г. не е имало издадено
разрешение от районната администрация на и.к.и.. или на свързано с нея юридическо
лице или ЕТ за ползване на територия в Ю.п. в гр. София, район „**“ до входа от към
улица „**“.
По делото не са представени трудов договор или други доказателства, И. да е
работила от името и за сметка на търговец юридическо или физическо лице, тоест да е
извършвала търговската дейност от името и за сметка на друго лице.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на нарушителката, която
го е подписала без възражения. НП е издадено от компетентен за това орган като в
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на
извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на
което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителката е била запозната с
всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна
до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителката.
Според разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО, търговия на открито се извършва
въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността. По делото категорично се
установи от обективна страна, че на 13.03.2021 г. жалбоподателката И.И. е извършвала
търговия на открито на територията на Ю.п. в гр. София, район „**“ до входа от към
улица „**“, като е предлагала за продан хранителни стоки от съоръжения за търговия
на открито. В същото време тя не е имала разрешение за ползване на мястото, издадено
от кмета на район „**“, което се доказва и от предоставената информация от Столична
община, район „**“, поради което е нарушила цитираната по-горе разпоредба. Отново
трябва да се подчертае, че по делото не са представени трудов договор или други
доказателства, И. да е работила от името и за сметка на търговец юридическо или
3
физическо лице, тоест да е извършвала търговската дейност от името и за сметка на
друго лице, поради което правилно е приета за субект на извършеното нарушение.
Наказващият орган е доказал, че И. е извършвала търговията на открито, а ако самата
тя твърди да е осъществявала тази дейност от името и за сметка на друго лице, то тя
трябва да ангажира доказателства в тази насока, които да подкрепят твърденията й.
Няма как това доказване да се вмени в задължение на наказващия орган. Същият е
ангажирал доказателства във връзка с обективната и субективната съставомерност на
деянието, извършено от И., а за наведените от нея възражения относно субекта на
деянието, тя трябва да представи доказателства. В противен случай те остават
недоказани голословни твърдения.
От субективна страна деянието е било извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателката И. е знаела, че няма издадено разрешение за ползване
на мястото, издадено от кмета на район „**“, но въпреки това е извършвала търговия
на открито на територията на Ю.п. в гр. София, район „**“ до входа от към улица „**“.
Дори тя да не е знаела за задължението да има такова разрешение, то това представлява
незнание на закона, което не е извинително.
Нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно отнесено към
санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, която гласи, че за нарушения
на разпоредбите на чл.4, чл.22а, чл.23, чл.28, чл.28а, чл.28б и чл.31, чл.33а, чл.33ж и
чл.33н на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева. На жалбоподателката И.И. е
била наложена глоба в минимален размер от 300 лева, поради което съдът не може да я
намалява повече.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл.28 от ЗАНН,
като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез
извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно. Нарушението не
представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Поведението на жалбоподателката
води до вредни последици за Общината, тъй като И. реализира доходи осъществявайки
търговия на публична общинска собственост, за ползването на която не заплаща
съответната цена, от своя страна Общината не реализира средства, а постъпленията от
тези наеми служат за покриване на немалко разходи - за почистване, озеленяване и
поддръжка на парковете. Проблемът с нерегламентираните търговци в парковете е
сериозен и същият може да бъде решен само и единствено, чрез налагане на ефективни
наказания, които биха дисциплинирали и превъзпитали не само нарушителите, но биха
повлияли предупредително и върху останалите членове на обществото, тоест би се
постигнала не само индивидуалната, но и генералната превенция (цел) на наказанието.
4
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно,
поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и предвид искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът
намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-И-21-10-197 от
25.06.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община Д.Б., с което за нарушение на
чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО), на и.к.и.., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, на
основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА жалбоподателката и.к.и.., ЕГН ********** да заплати на Столична
община сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5