ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК във връзка с чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения М. М. М., подадена чрез служебния му защитник
адв. Ш., срещу определението от 14.11.22 г. по ЧНД № 1862/22 г. на ПОС, с което е
извършено групиране, на основание чл. 25 и 23 НК, на наложени му наказания лишаване от
свобода, определено е общо най-тежко наказание от същия вид и е приложено увеличаване
на срока му по реда на чл. 24 НК.
Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува решението за приложение
разпоредбата на чл. 24 НК. Жалбоподателят изразява виждането, че общото най-тежко
наказание е достатъчно високо и не следва да бъде увеличавано. Моли съдебният акт да
бъде изменен в този смисъл.
При пренията адв. Ш. поддържа жалбата. Аргументира становище, че определеното
общо най-тежко наказание е със срок, който е годен да постигне целите на наказанието.
Осъденият потвърди искането за отмяна приложението на чл. 24 НК.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни,
намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото, че са налице условията за групиране на наложените на
осъдения М. наказания по н.о.х.д. № 1945/21г. по описа на ПОС и по н.о.х.д. № 1117/22г. по
1
описа на РС-Пловдив, както и формалните предпоставки за извършеното по реда на чл. 24
НК увеличение с четири месеца на общото най-тежко наказание 11 г. и 8 м. лишаване от
свобода, определено след групирането. Наказанията по посочените дела са кумулируеми,
доколкото са наложени за престъпления, извършени преди някой от крайните съдебни
актове да е влязъл в сила, а увеличението е в допустимата граница.
Спорът е относно оценъчната предпоставка за приложение нормата на чл. 24 НК,
свързана с извод за съответствие между тежестта на двете престъпления и увеличението на
общото наказание лишаване от свобода (арг. от чл. 35, ал. 3 НК). Според ПАС окръжният
съд не е постигнал подобно съответствие. Касае се за две престъпления, твърде различни
според степента на своята обществена опасност – изнасилването надхвърля предела на
изключителност, който е предопределил квалификацията особено тежък случай по смисъла
на чл. 152, ал. 4 НК, поради което е индивидуализирано при отчетлив превес на
отегчаващите обстоятелства, а наказанието една година лишаване от свобода за лека телесна
повреда, причинена на полицейски орган във връзка със задържането за изнасилването, е
определено при превес на смекчаващите обстоятелства. Телесната повреда по чл. 131, ал.2,
т. 4 НК не е никак леко престъпление. Представлява обаче част (продължение) от
престъпната ситуация, в центъра на която е изнасилването. Посредством участието си в тази
ситуация деецът е разкрил своята много висока лична степен на обществена опасност.
Разглеждайки разискваната престъпна ситуация в цялост и ведно със степента на
обществена опасност на дееца, проявена в различните моменти на тази ситуация, въззивната
инстанция намери общото най-тежко наказание 11г. и 8 м. за оптимално.
Вярно е, че неприлагането на чл. 24 НК създава впечатление за „поглъщане“ на по-
лекото наказание от по-тежкото, както е отбелязал ПОС. С подобен мотив обаче не може да
се утежни санкционирането. Не е приемлив и мотивът, изразяващ се в отчитане на
бонифицирането по чл. 58а, ал.1 НК, доколкото то е свързано с упражняване на
регламентирано в закона право (на участие в диференцираната процедура по чл. 371,т.2
НПК). Съдът следва да изхожда единствено от преценката по чл. 35, ал. 3 НК и да държи във
внимание целите по чл. 36 НК, изразяващи се в поправително-превъзпитателно и
принудително-възпиращо въздействие.
Видно от горните разсъждения тези цели са постижими с изтърпяване на общото най-
тежко наказание 11г. и 8 м. лишаване от свобода.
Следователно жалбата се явява основателна.
Проверяваното определение следва да се измени, като се елиминира увеличението по
чл. 24 НК.
С оглед гореизложеното апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ определението № 1458/14.11.22 г. по ч.н.д. 1862/22 г. на Окръжен съд гр.
Пловдив, с което на М. М. М. е наложено общо най-тежко наказание 11 г. и 8 м. лишаване от
свобода, увеличено по реда на чл. 24 НК с четири месеца, като ОТМЕНЯ приложението на
чл. 24 НК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3