Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.07.. 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1022 по описа за 2019
год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от И.Г. срещу Решение № 1190/21.03.2018 г. ,постановено по
гр.д. 10553/2018 год по описа на ВРС в частта, с която е отхвърлена претенцията
за разликата от предявения от ищеца размер от 1897,43 лв. и съответната част от
разноските, съответстваща на отхвърлената част от претенцията.
Излага
се че първоначално ищецът е претендирал обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения имот в размер на 1897,43 лв., като в с.з. на 19.02.2019 г. искът е
изменен, като сумата е намалена на 1772,25 лв., като за разликата до
първоначално претендирания размер е направен отказ от иск. Съдът не е взел
предвид изменението, което е довело до постановяване на неправилно решение,
съответно и неправилно определяне на дължимите в производството разноски.
Претендира се отмяна на решението в посочената част.
В.М.Ш.
е депозирала въззивна жалба срещу Решение № 1190/21.03.2018 г. в частта, с
която е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК,
вр. чл. 31 ЗС и е осъдена да заплати сумата 1772,25 лв. обезщетение за лишаване
на съособственика от ползване на съсобствения имот, за периода от 16.10.2017 г.
до 4.07.2018 г. Жалбоподателката счита, че в посочената част решението е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Претендира отмяна в тази част и постановяване на ново по същество, с което
предявеният иск да се отхвърли, а в условията на евентуалност, обезщетението да
бъде намалено като се съобрази ползването на имота и от непълнолетното дете на
страните.
И.Г.
е оспорил въззивната жалба, подадена от В.Ш. като неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение като се потвърди решението в тази част.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд,УСТАНОВИ СЛЕДНОТО :
В исковата молба ищецът И.Г. твърди, че
с решение № 3520/04.07.2014г. по гр.д.№ 17069/2013г. по описа на ВРС, бракът
между него и ответницата В.Ш. е прекратен, като е било одобрено постигнатото
между тях споразумение, уреждащо и ползването на съсобственото им семейно
жилище апартамент/складово помещение/ с площ 85,18кв.м. по КККР на гр.Варна с идентификатор 10135.2555.247.1.13,
находящ с в гр.Варна, ул.*** ет.4, състоящ се от
три стаи, баня, тоалет, коридор и два балкона, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 15 с площ от 6,44 кв.м. и 5,5496% от общите части на сградата,
ведно с 37,02 кв.м.идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2555.247 целият с
площ от 675 кв.м.
Ищецът
твърди, че жилището е изцяло обзаведено, като във владение на ответницата са
останали всички движими вещи. Сочи се, че след постановяване на съдебния акт,
ответницата се е установила да живее в дома на новия си съпруг, но ищеца не е
ползвал процесния имот. Твърди, че с
влязло в сила решение №826 / 01.03.2018г. по гр.д.№ 13387/2014г. на ВРС,
процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, а движимите вещи са
разделени в два дяла между двамата съделители. Решението е било обжалвано от
ответницата в частта за заплащане на обезщетение в размер на 6416,17лв. за
еднолично нейно ползване на съсобствения недвижим имот за периода от
11.05.2015г. до 15.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на претенцията -16.10.2017г. до окончателното
изплащане на основание чл.31, л.2 от ЗС.
Твърди, че е отправил покана до ответницата за заплащане на обезщетение
в размер на по 220лв. месечно с исковата молба, с която е сезирал съда с иска
по чл.34 от ЗС, въз основа на която е било образувано гр.д.№ 13387/2014г. по
описа на ВРС. Към настоящия момент, ответницата продължава еднолично да
ползва жилището и поставените в негов
дял и изключителна собственост движими вещи, без да е заплатила обезщетението
за това. Моли да се постанови решение, с което да се осъди В.М.Ш. да
заплати на И.Т.Г. обезщетение в размер на 1897,43лв. за еднолично ползване на
съсобствен недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда, апартамент
/складово помещение/ с идентификатор 10135.2555.247.1.13 по КККР на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.**, ет.* с площ от 85,18 кв.м. и състоящ се от три
стаи, баня, тоалет, коридор и два балкона, при граници: на същия етаж
10135.2555.247.1.14, под обекта 10135.2555.247.1.9, над обекта няма, с
принадлежащото му избено помещение № 15 с площ от 6,44 кв.м., както и 5,5496%
от общите части на сградата, ведно с 37,02 кв.м. ид.ч. От ПИ с идентификатор
10135.2555.247, целият с площ от 675 кв.м. при граници: ПИ 10135.2555.246,
10135.2555.266, 10135.2555.13, 10135.2555.4 за периода от 16.10.2017г. до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до
окончателното и плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор,
в който счита предявения иск за неоснователен по основание и размер. Възразява,
че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие и одобрено
споразумение за безвъзмездно ползване на семейното жилище, поради което
предявени впоследствие искове за определяне на наем за неползващия бивш съпруг
са неоснователни. Твърди, че към нея няма отправено искане от страна ищеца за ползване на имота. Твърди,
че процесния имот е придобит чрез банков заем, който след развода се изплаща
изцяло от ответницата. В условията на евентуалност счита, че поисканото
обезщетение в размер на 220лв. месечно не отговаря на пазарната ситуация и
характеристиките на имота, неговото местоположение и наличните обременения и
тежести. Не възразява, че живее на друг адрес в с.Орешак, като с нея живее и
общото им с ищеца дете, като твърди, че ползва процесното жилище за отдих. Моли
да се отхвърли като неснователен иска. Претендира разноски.
Настоящият
въззивен състав възприема определената от ВРС правна квалификация - чл.57, ал.2 от СК вр. чл.31
от ЗС.
Съдът
след като взе предвид представените по делото доказателства - нотариални актове
от 20.11.2007г. и от 23.06.2009г. за покупко-продажби на недвижим имот, скици
на имоти, удостоверение за въвеждане в експлоатация, решение №3520/14.07.2014г.
по гр.д.№17069/2014г, молба до ЧСИ от В.Ш. за образуване на изп.д. срещу И.Г.,
протокол за опис по изп.д. и за оценка на имот, договор за ипотечен кредит,
решение от 26.05.2016г. по в.гр.д.№399/2016г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД
извлечение за времето от 1.01.2014г. до 20.03.2018г., заключение на ССчЕ,приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
ОТНОСНО
ЖАЛБАТА НА И.Г.:
С
определение от 19.02.2019 год,обективирано в протокол от съдебно
заседание,проведено на същата дата , на осн.чл.124 ГПК е допуснато изменение в
петитума на исковата молба, като претенцията е прието да се счита предявена за
сумата от 1772,25 лв,а не както първоначално е заявена за сумата от 1897,43
лв,като за разликата от 1772,25 лв до първоначално предавения иск
производството по делото е прекратено.
С
оглед изложеното, като е отхвърлил претенцията за разликата до претендираните
първоначално 1897,43 лв, ВРС е
постановил недопустимо решение в тази
част, което следва да се обезсили.
Пооради
постановяване на недопустимо решение в тази част, И. Т. не дължи разноски по
делото в размер съответстваща на отхвърлената част- 23,94 лв, поради което и в
тази част решението на ВРС следва да се отмени
ПО
ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА В.М.Ш. :
Безспорно
се установява по делото, че страните-ищец и ответник са съсобственици на
недвижим имот представляващ апартамент /складово помещение/ с идентификатор
10135.2555.247.1.13 по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.**, ет.* с
площ от 85,18 кв.м. и състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и два
балкона, при граници: на същия етаж 10135.2555.247.1.14, под обекта
10135.2555.247.1.9, над обекта няма, с принадлежащото му избено помещение № 15
с площ от 6,44 кв.м., както и 5,5496% от общите части на сградата, ведно с
37,02 кв.м. ид.ч. От ПИ с идентификатор 10135.2555.247, целият с площ от 675
кв.м. при граници: ПИ 10135.2555.246, 10135.2555.266, 10135.2555.13,
10135.2555.4.
Безспорно
/ решение №3520/14.07.2014г. по гр.д.№17069/2014г./ е, че бракът между страните
по делото /сключен на 19.06.2004г./ е прекратен, като процесният имот е
придобит по време на брака и по отношение на него е възникнала бездялова
съпружеска общност, която с прекратяването на брака се е трансформирала в
обикновена съсобственост при която всеки от съпрузите има равен дял от
имуществото.
Посочената
съсобственост е била предмет на производство за прекратяването и по
гр.д.№13387/2014г. на ВРС, като с решение по същото дело е постановено изнасяне
на публична продан на имота, поради неподеляемост , при признати квоти на
съсобственост за всяка от страните от по 1/2ид.ч.
Установява
се, от приетото като доказателство
решение за прекратяване на брака / л.18-20/ , че съгласно решението за
прекратяване на брака страните процесното жилище се предоставя за безвъзмездно ползване
на ответницата В.Ш..
Действително
е налице обективиран отказ от И.Г. съгласие да не получава наем на осн чл.57 СК, на това не означава,че последният е изгубил самото материално право,.
Напротив, последният притежава правото и възможността, в един бъдещ момент, при
изменение на обстоятелствата да претендира
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на собствения недвижим
имот. Произнасянето по чл.57 от СК представлява уреждане на спорна съдебна
администрация по отношение на ползването на съсобствен на бившите съпрузи имот
за времето на навършване на пълнолетие на родено от брака им дете. По силата на
същото произнасяне възниква наемно правоотношение, което по дифиниция е
възмездно. Иначе казано наемното правоотношение възниква с влизането в сила на
бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната
цена, която е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от
вида на този, представляващ семейно жилище /решение № 392 от 01.02.2012 г. по
гр. д. № 1641/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО/.
Споразумението
между съпрузите в частта с която са се договорили да не се дължи заплащане на
наемно възнаграждение макар и обективирано в съдебното решение предвид
характера на производството по спорна съдебна администрация подлежи на
изменение за в бъдеще.
Покана
за обезщетение не следва да се дължи, макар ищецът да е отправил такава в
делбеното производство по гр.д. 13387/2014 год-
искане за заплащане на обезщетение е направено в исковата молба по
посоченото дело, което е получено от ответницата В.Ш. на 11.05.2015 год.
Спорният
въпрос в настоящето производство е ползва ли в.Ш. процесния имот, сама ли го
ползва или с детето родено от прекратения брак на страната , дължи ли
обезщетение за ползване и в какъв размер.
Безспорно
е обстоятелството, че процесното жилище е било предоставено на В.Ш. по силата
на бракоразводното дело В отговора на исковата молба по настоящето дело
ответницата В.Ш. не оспорва
обстоятелството,че ползва процесния имот и периода, за който се претендира
обезщетението - „ Синът ни
посещава училище в града / Варна/, поради което периодично процесният
имот се ползва от нас за отдих” „Често
между учебните му занятия и други негови ангажименти си отпочиваме в
апартамента. В бившето ни семейно жилище все още се съхраняват вещи на сина ни”.
Твърдението
на ответницата,че ползва жилището със сина на страните от прекратения
брак,което дете е малолетно и по закон и съдебно решение живее с майка си,не е
било оспорено от ищеца по делото,след прилагане на отговора на исковата молба.
Настоящият
съд счита, че от представеното по делото копие от заповед за предоставяне на
мерки за защита от домашно насилие не се опровергават твърденията на
ответницата направени в отговора на исковата молба. Ответницата има нов брак, живее
в с.Орешак, но това не опровергава твърденията и, че използва процесния
имот в определени периоди от време, заедно
с детето Т. Г..
При
безспорно установено ползване на процесния имот от ответницата за претендирания
период, същата следва да заплаща
обезщетение.Поради обстоятелството, че
ответницата заедно с детето обитават периодично имота претендираното от ищеца
обезщетение следва да се намали чрез
съобразяване правата на детето.
От
приетата тройна ССчЕ се установява,че наемната цена за процесния имот за времето от 16.10.2017г. до 4.07.2018г. е в
размер на 3 544.51лв., което разделено съобразно дяловете на съсобственост
на страните- по ½- прави
1 772.25лв.. Поради обстоятелството,че процесния имот се ползва съвместно
с детето,родено от брака на страните,
размерът , който следва да се приеме, че се дължи от ответницата,настоящият
състав определя в размер на 886,13 лв, като претенцията за разликата до претендираната
сума от 1 772,25 лв следва да се
отхвърли като неоснователна.
С
оглед изложеното, решението на ВРС следва да се отмени в частта над 886,13 лв, като се отхвърли за разликата до
1 772,25 лв.
С
оглед изложеното, следва да се отмени решението на ВРС в частта относно
присъдените по делото пред ВРС разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1190/21.03.2018 г. ,постановено
по гр.д. 10553/2018 год по описа на ВРС,в частта в която се
ОСЪЖДА В.М.Ш. ЕГН**********
*** да заплати на И.Т.Г. ЕГН********** *** сумата от 886,
13 лв,представляваща разлика между
сумата от 886,12 до претендираната сума от
1 772.25лв. , за лишаването му от ползване на съсобствения между страните
имот за времето от 16.10.2017г. до 4.07.2018г. намиращ се в апартамент
/складово помещение/ с идентификатор 10135.2555.247.1.13 по КККР на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.**, ет.* с площ от 85,18 кв.м. заедно със законната
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда 4.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата на осн. чл.57, ал.2 от СК вр. чл.31, ал.2 от ЗС и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Т.Г. ЕГН********** ***
против В.М.Ш. ЕГН********** да се осъди В.М.Ш.
ЕГН********** *** да заплати на И.Т.Г. ЕГН********** *** сумата от 886,
13 лв,представляваща разлика между
сумата от 886,12 до претендираната сума от
1 772.25лв. , за лишаването му от ползване на съсобствения между страните
имот за времето от 16.10.2017г. до 4.07.2018г. намиращ се в апартамент
/складово помещение/ с идентификатор 10135.2555.247.1.13 по КККР на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.**, ет.* с площ от 85,18 кв.м. заедно със законната
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда 4.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл.57, ал.2 от СК вр. чл.31, ал.2 от
ЗС
ОТМЕНЯ решение № 1190/21.03.2018 г. ,постановено
по гр.д. 10553/2018 год по описа на ВРС,в частта в която се ОСЪЖДА В.М.Ш. ЕГН********** *** да
заплати на И.Т.Г. ЕГН********** *** сумата от 416,23 лв , представляваща
разлика между сумата от 416,23 лв до сумата от 832.45лв. разноски по делото .
ОБЕЗСИЛВА решение № 1190/21.03.2018 г. ,постановено
по гр.д. 10553/2018 год по описа на ВРС,в частта в която се като отхвърля претенцията за разликата до търсените
1 897.43лв, КАКТО и в частта в
която се ОСЪЖДА И.Т.Г. ЕГН**********
*** да заплати на В.М.Ш. ЕГН********** *** сумата от 23.94лв. разноски по
делото съответстваща на отхвърлената част от претенцията.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на основание чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :