ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2049/15.10.2019г.
гр.
Пловдив, ……………… год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в закрито заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3120 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството
е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е
по жалба на „Ювик - Голд“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Западен“, ул. „Кръстьо Раковски“ № 21, представлявано от управителя И.И.К, чрез адвокат Т.Ц., срещу заповед № ФК-659-0407757/07.10.2019г.,
издадена от Д.Т.Т.- за началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите /ЦУ на НАП/, в частта на разпореждането за допуснато предварително
изпълнение на приложената със заповедта принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект - „склад № 59“, намиращ се в с. Първенец, СТ
„Родопи – 95“, стопанисван от „Ювик - Голд“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 20 дни.
В жалбата се
твърди, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е нищожно, немотивирано,
незаконосъобразно и несъразмерно. Поддържа се че, не са налице основанията,
предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК, за което се излагат подробни мотиви.
Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до
окончателното разрешаване на спора по жалбата. Претендира се присъждане на
сторените съдебни разноски и се възразява срещу размера на претенцията за
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
Ответникът -
началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в нарочно писмено
становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енева твърди, че допуснатото
предварително изпълнение е законосъобразно, съразмерно и необходимо. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на претенцията на
жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар.
Разпореждането,
с което се допуска предварително изпълнение на заповедта, може да се обжалва в
3-дневния срок, визиран в чл. 60, ал. 4 АПК, който е преклузивен и след
изтичането му се преклудира правото на обжалване.
Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 10.10.2019 г. Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповедта е подадена до съда чрез куриер на
11.10.2019г., т.е. в предвидения в закона тридневен срок от връчването, поради
което се явява допустима.
От
приложените към жалбата доказателства и представената административна преписка
се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 03.10.2019 г. в 07:30 ч. на търговски обект по на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС — склад № 59, находящ се в с. Първенец, СТ „Родопи-95“,
стопанисван от „Ювик – Голд“
ООД с ЕИК *********, е констатирано, че „Ювик – Голд“ ООД в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба H-18 от 13.12.2006 г. за регистриран и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби на стоки чрез електронни
магазини на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
За извършена контролна покупка на боб - 10
кг. /1 чувал/ на стойност 32 лв., платени в брой на лицето М.Д.П.на длъжност
общ работник от Й.Н.Й.— проверяващ, преди
легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
в обекта ФУ „Eltrade A3 KL” с ИН на ФУ ED327693 и ИН
на ФП 44327693, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Като
доказателство за извършеното нарушение е посочена установеното наличие на касова разлика в размер на 32 лв., между
наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези във ФУ.
За извършената
покупка следвало да бъде издаден фискален бон с №0000646/03.10.2019 г. С този
номер от проверяващия екип е изведен дневен финансовотчет.
Изведен е и КЛЕН от ФУ за 03.10.2019г., от който се установява че няма издаден
фискален бон. Нарушението е довело до неотразяване на приходи.
Като
доказателство за резултатите от проверката, на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, е съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0407757/03.10.2019 г., ведно с дневни финансов
отчет и КЛЕН от 03.10.2019г. и опис на паричните средства в каста на обекта. В
протокола е отразена фактическата наличност в кастата от 419,30 лв., като 32
лв. са от покупката на контролните органи, с неиздаден фискален бон, а
положителната разлика от 387,30 лева е установена в резултата на нерегистрирана
от задълженото лице чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност.
За
удостоверяване компетентността на ответника да издава актове от категорията на
процесния, по делото се представени: заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал.1,т.1 от Закона
за НАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като длъжностни лица с компетентността да
издават заповеди за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС; заповед №
ЗЦУ-854/22.06.2018г. на главния секретар на НАП, с която на основание чл. 84 от
Закона за държавния служител и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е наредено при
отсъствието на титуляря Жулиета Николова Михайлова – началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, да бъде замествана от Д.Т.Т.–
началник на сектор „Мобилни групи“ – Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП; заповед №
10486/30.09.2019г., с която на Жулиета
Николова Михайлова е разрешено ползването на 7 дни платен отпуск, считано от
07.10.2019г. до 15.10.2019г. вкл.
При тази
фактическа обстановка и на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС със заповед № ФК-659-0407757/07.10.2019г. Д.Т.Т., в условията на заместване на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, е наредила запечатване на
търговски обект - „склад № 59“, намиращ се в с. Първенец, СТ „Родопи – 95“,
стопанисван от „Ювик - Голд“
ООД и забрана за достъп до него за срок от 20 дни.
В
диспозитива на заповедта административният орган е включил разпореждане за
допускане на предварителното й изпълнение, основано на разпоредбата на чл.188
от ЗДДС във връзка с чл.60 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС,
заповедта по чл.186, ал.1 за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на
предпоставките, въведени в чл.60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на
предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като установи, че то
се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В конкретния
случай, видно от заповедта, мотивите за издаване на разпореждането по чл.188 от АПК са следните: а/ да се защити интересът на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в проверения търговски обект, респективно правилното определяне на
реализираните от задълженото лице приходи и размера на публичните му задължения;
б/ съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и в/ от закъснението на изпълнението могат да последват значителни
или трудно поправими вред за бюджета.
По отношение
на първото основание органът е изложил и конкретните обстоятелства, въз основа
на които е приел, че е застрашен важен държавен интерес, а именно: ако не бъде
допуснато предварително изпълнение съществува възможност да се извърши ново
нарушение, при което опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, би била непосредствена. В
този аспект е съобразена големината на обекта (склад с 165 кв.м търговска
площ), местоположението, постоянния човекопоток, разнообразието от предлаганите
в него артикули, работното време и популярност на обекта, които съвкупно дават
възможността за реализирани на високи приходи от продажби. Формиран е извод, че
с неиздаването на касов бон лицето накърнява съществено държавния интерес и
фискалната политика на държавата. Възприето е, че търговецът цели отклонение от
данъчното облагане, за което е създал организация в търговския обект в разрез с
установените правни регламенти. В този аспект е отбелязано, че предварителното
изпълнение ще гарантира постигане на желания ефект от корекция в поведението на
търговеца.
На следващо
място, изводът, за съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено
или сериозно затруднено, е обоснован с обстоятелството, че дружеството търговецът
е извършил и други нарушения на данъчното законодателство, установени при
гореописаната проверка, документирана с ПИП сер. АА №
0407757/03.10.2019 г., а именно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006г. – констатирана касова разлика в размер на 387,30 лв. между
разчетената наличност във ФУ - 0,00 лв. и фактическата наличност на парични
средства в касата, като посочената сума не е
регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ във ФУ.
Посочено е
също, че дружеството е извършило и предходни нарушения на данъчното
законодателство, за които има:
-
съставен АУАН № F0077796/15.05.2017 г.,
издадено наказателно постановление № 275422-F0077796/06.07.2017 г. /влязло в
сила на 15.08.2017г./ и заповед за
налагане на ПАМ № 276490-0077796/06.07.2017г. – запечатване на обект, за това,
че в качеството на задължено лице по Наредба № 13.12.2006 г. на МФ не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация за обекта
фискални устройства, с което е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н — 18 от 13.12.2006г. във вр. чл. 118 от ЗДДС;
- съставен
АУАН № F210245/27.04.2016г. и издадено наказателно постановление № 198440-F210249/11.07.2016
г. /влязло в сила на 30.11.2017г., за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006г. във вр. чл. 118 от ЗДДС;
- съставен АУАН
№ F210245/27.04.2016г. и издадено наказателно постановление № 198402-F210245 за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006г. на МФ.
Тези обстоятелства
са ценени като свидетелство за липса на промяна в поведението на лицето към
спазване на данъчното законодателство и основание за необходимостта от
предварително изпълнение, за да се приведе поведението на данъчния субект към
спазване на фискалната политика.
На трето
място са изложени и съоръжения, че от закъснението на изпълнението ще последва
значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от
данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Това нарушение препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.
По
възраженията на жалбоподателя за нищожност на разпореждането съдът съобрази правилото
на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, че процесната принудителна административна мярка се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП изрично сочи като органи
по приходите и началниците на отдели и сектори в приходната администрация.
По смисъла
на чл. 188 от ЗДДС във вр. чл. 60 от АПК органът,
издал административния акт, има правомощието да включи и разпореждане за
предварителното му изпълнение. Съгласно чл. 84 от ЗДСл при отсъствие на държавен служител
изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения
ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната
администрация. Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз
основа на искане от непосредствения ръководител. По правилото на чл. 6, ал. 2
от ЗДСл органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни
свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на
главния секретар.
При така обсъдената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че разпореждането за предварително
изпълнение е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма, без
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този аспект
съдът намира, че дефицитът в административната преписка на заповед по чл. 6,
ал. 2 от ЗДСл за делегиране на правомощията по чл. 84 от ЗДСл на главния
секретар на НАП в случая не разколебава извода за наличието на материална
компетентност за органа по отношение на разпореждането за предварително
изпълнение. Каза се по смисъла на чл. 188 от ЗДДС във вр.
чл. 60 от АПК органът, издал административния акт, има правомощието да включи и
разпореждане за предварителното му изпълнение. Субсидираният характер на
настоящото производство и съкратените срокове за провеждането му изключват изследване
на въпроса за материалната и териториалната компетентност на административния
орган по издаване на акта за налагане на принудителната административна мярка,
който въпрос е по съществото на спора и подлежи на отговор при съдебното
оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
От съществено
значение за законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е да се
разграничи преследваната от него цел и тази на приложената принудителна
административна мярка. Без съмнение целта на предварителното изпълнение на
наложената принудителна административна мярка е различна от целта на
административната принуда, поради което е недопустимо мотивиране на акта по чл.
60, ал. 1 АПК с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения. Така описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели
кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни
от необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта
досегашното фактическо положение. Каза се, тази промяна може да се разпореди с
оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в чл. 60, ал.
1 АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или
осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което
би обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки
конкретен случай. Съдът намира, че такива индивидуални мотиви в случая са изложени.
Фактическите констатации на контролните органи се подкрепят от доказателствата
по делото. Фактът на извършеното нарушение е отразено в ПИП сер.
АА № 0407757/03.10.2019г., подписан без възражения от присъствалия на
проверката представител на търговеца. Жалбоподателят не оспорва и факта на
предходно извършените в обекта на
търговия нарушения на правилата за фискален контрол, за който са му наложени и
съответни административни наказания. Административният орган е извършил анализ
на водените в търговския обект счетоводни документи – отчети на фискална памет и
дневни финансови отчети от датата на проверката, при което обосновано е стигнал
до извода, че липсва промяна в поведението на лицето към спазване на данъчното
законодателство. Установените на 03.10.2019г. нарушения при въвеждането на
парични средства в касата на обекта, хронологично предшествани от нарушенията през
2016г. и 2017г., допълнително сочат на системност в действията на лицето по
избягване на данъчните му задължения. Трайната тенденция в поведението на
търговеца е в разрез с установения ред на държавно управление и без съмнение
засяга неблагоприятно особено важни обществени интереси, за които се дължи
незабавна защита. Налице са безспорни данни, че поведението на търговеца е било
надлежно проследено от контролните органи, за да се формира обоснованият извод,
че евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента
на налагането й би изключило нейния преустановителен
и превантивен характер. Да се допусне хронология в противоправното поведение на
търговеца би довело до вреда за фиска, чийто размер
не би могъл да бъде оценен, респ. ограничен, поради което вредата се явява
трудно поправима. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на мярката,
съществува реална възможност от извършване на ново нарушение от същия вид,
индиректно до ново отклонение от данъчно облагане, от което за държавния бюджет
биха възникнали и значителни вреди.
Настоящият
съдебен състав счита, че установените факти правилно са подведени от
административния орган под две от хипотезите, разписани в чл. 60, ал. 1 АПК, а
именно: 1) за защита на особено важни държавни интереси - интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилно
определяне на реализираните от него доходи и публичните му задължения и 2)
наличие на реална опасност от закъснението на изпълнението на мярката да
последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
От
гореизложеното следва, че в конкретния случай, предвид неговите особености,
законосъобразно е допуснато предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Това обосновава
извода, че жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Наведените доводи по
отношение липсата на мотиви при определяне на срока за прилагане на
принудителната мярка, неговата несъразмерност, респ. прекратяване на мярката по
ред на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС са въпроси по съществото на спора, които са извън
обхвата на съдебния контрол в настоящото производство.
Според чл.
60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й
решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата
жалба. Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за
жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за
допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на
защита спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за
административния процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя, в
какъвто смисъл са доводите в жалбата, не може да се противопостави по значимост
на интереса на фиска. Недопустимо е оспорващият като
се стреми да прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни
правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Прочие,
жалбоподателят не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече
от необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на
акта. По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение
не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на
чл.6, ал.1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва
да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Предвид
изхода на делото претенция на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултска защитя се явява основателна, но не в размера по чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като в случая същата не намира приложение. По реда на чл.
144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Ето защо,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жабата на „Ювик - Голд“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Западен“, ул. „Кръстьо Раковски“ № 21, представлявано от управителя И.И.К, срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на заповед № ФК-659-0407757/07.10.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на „Ювик - Голд“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Западен“, ул. „Кръстьо Раковски“ № 21, представлявано от управителя И.И.К, за спиране на предварителното изпълнението на заповед №
ФК-659-0407757/07.10.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция по приходите до окончателното решаване на спора по жалбата.
ОСЪЖДА „Ювик - Голд“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, ул. „Кръстьо
Раковски“ № 21, представлявано от управителя И.И.К,
да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева,
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: