№ 5773
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100511274 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД,
ответник пред СРС, срещу решение от 19.07.2023 г., постановено от СРС,
156-ти състав по гр.д.№ 7180 по описа за 2023 г.,
с което претенциите на ищеца ЗД „Е.“ АД срещу ответника /въззивник/,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД са били уважени, както и в негова тежест са възложени разноските в
процеса.
Излагат се доводи за неправилност и несправедливост на така
постановеното от СРС, решение. Счита, че били допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в недопускане на своевременно заявеното искане за
свидетелски показания- разпит на водача К.К.. Твърди, че по този начин било
нарушено правото му на защита, както и СРС не могъл да установи
обективната истина.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
1
решение и вместо това да постанови друго, с което иска по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлен, както и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- ЗД „Е.““
АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Налице били всички
предпоставки за уважаване на иска по чл.411 КЗ и този по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Доводите за допуснати нарушения били неоснователни. От страна на
ответника не били оспорени писмените доказателства по делото, вкл.
протокола за ПТП, съставен между двамата водачи; същите били постигнали
съгласие относно механизма на ПТП и вината за настъпването му. Водачът на
товарния автомобил собственоръчно бил написал, че е виновен за ПТП,
Ответникът не бил направил и възражения по доклада. СРС бил отделил
спорните от безспорни обстоятелства. Изводите на съда били правилни и в
съответствие със събраните по делото доказателства, вкл. заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Доказателствата били подложени на
обстоен анализ. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.07. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 04.08.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината
за настъпването на същото.
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между
страните не се спори, поради което и с доклада по делото било обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 28.07.2021 г., в 17:40
ч. в с. Обнова, област Плевен, на паркинга на центъра на селото било
настъпило ПТП между товарен автомобил "Волво FH 12460", рег. № *******
АК, собственост на "Ч.Л." ООД, управляван от К.К. и лек автомобил "Мазда
6", рег. № *******, собственост на "Райфайзен Лизинг България" ЕООД,
управляван от М. С. Д.; 2) че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен
протокол, като виновен за настъпването му бил водачът на товарен автомобил
"Волво FH 12460", рег. № ******* АК, който при тръгване от спряло
състояние на паркинга не се бил убедил, че няма да създаде опасност за
другите МПС-та, като в следствие на това блъснал намиращият се пред него
лек автомобил "Мазда 6", рег. № *******, по който били нанесени вреди; 3) че
към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил е имало валидно
сключена застраховка "Каско", обективирана в застрахователна полица №
5050001000004091 с период на застрахователно покритие от 10.10.2019 г. до
09.10.2024 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна
преписка (именувана "щета") № **********, като на сервиза извършил
ремонта била изплатена сумата от 3923, 58 лева - по банков път на 04.01.2022
г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на
15, 00 лева; 5) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на
виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/30/121001512159, с период на застрахователно
покритие от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г.; 6) че ответника бил поканен да
възстанови дължимата сума, като бил заплатил сумата от 1984, 29 лева на
21.02.2022 г.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепяли от представените
по делото и неоспорени писмени доказателствени средства. Неуважените
доказателствени искания за събиране на гласни доказтелствени средства били
безпредметни, доколкото процесуалните представители на страните не
вземали предвид факта, че след като обстоятелствата са обявени за безспорни,
вкл. по отношение на механизма на ПТП и вината за настъпването му, ако не
се искало изменение на доклада, то настъпвала процесуална преклузия за
попълване на делото с факти като СРС се е аргументирал с чл.146, ал.3 ГПК
3
вр. с чл.145 ГПК вр. с чл.143 ГПК. Този извод се подкрепял и от съдебната
практика на ВКС, която е цитирана.
Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-
автотехническата експертиза /САТЕ/, СРС е приел за установен следния
механизъм на ПТП, а именно: на 28.07.2021 г., около 17:40 ч., водачът на лек
автомобил "Мазда 6" № *******, предприема маневра за движение на заден
ход за излизане от ред на паркирани автомобили на паркинг в с. Обнова. По
същото време на територията на паркинга в центъра на с. Обнова, водачът на
товарен автомобил "Волво ФХ 12.460", рег. № ******* предприема маневра за
потегляне, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар. Експертът посочил, че по лекия автомобил са
нанесени вреди по задна броня, ляв стоп, парктроник, които са в причинно-
следствена връзка с инцидента. Изяснено било, че стойността необходима за
възстановяването на увредения лек автомобил "Мазда 6" № ******* по
средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3923, 58 лева.
Вещото лице уточнило, че с оглед данните по делото по част от поставените от
страните въпроси не може да се даде отговор, тъй като нямало метод и начин
за изследването, а единият въпрос очевидно не касаел процесното ПТП (по
отношение навлизането в кръстовище, каквото в случая липсвало, тъй като
удара бил настъпил на паркинг). С оглед данните по делото било отразено, че
към момента на удара лекия автомобил е бил в покой, т. е. скоростта на
движение е била 0 км./., а за другия автомобил не можело да се определи
скоростта, тъй като нямало данни по делото. Посочено било, че от техническа
гледна точка, водачът на лекия автомобил "Мазда 6" е можел да предотврати
удара, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и
позволява безпрепятственото извършване на маневрата за движение на заден
ход, съответно водачът на товарния автомобил е имал възможност да избегне
инцидента, ако е изчакал извършването на маневрата на заден ход за излизане
от реда на паркираните автомобили от страна на другия автомобил. В о. с. з.
от 26.06.2023 г., вещото лице изчерпателно било посочило, че при
извършването на заключението е взело предвид всички данни по делото, като
с оглед на тях не можело да се направят различни изводи без да са налице
допълнителни данни по делото - вкл. за това какво е било разположението на
превозните средства, съответно кое от тях кога е потеглило. Посочено било, че
това е причината да се направи извод в заключението, че всяко от превозните
4
средства е можело да предотврати настъпването на ПТП-то. Уточнено било,
че не може да се направи извод какво е било ускорението на превозните
средства, като принципно маневрата можела да се извърши и за една секунда,
каквото и принципно било времето за реакция на водача. Посочено било, че
водача на лекия автомобил "Мазда" може да е извършил маневрата за секунда
или секунда и половина, като в това време другия водач да е предприел
потегляне - натискайки педал за подаване на газ, след това обаче следвало да
спре в рамките на тази секунда. Изяснено било, че фактът, че едно превозно
средство спира, трябва да отчете и това, че то може да се е движело дори една
секунда. С пример вещото лице сочело, че лекия автомобил може да е
потеглил да се движи една секунда, но другият водач да не е могъл да спре в
тази секунда или две, поради което обстоятелството, че водачът на лекия
автомобил е спрял не води до извод, че другият водач е спрял, за което имало и
време за реакция.
Съдът е посочил, че е извършил преценка на заключението на САТЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК и счел, че следва да го кредитира, тъй
като било изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице
било отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото
липсвали доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния
спор или е недобросъвестен. Не можели да се вземат предвид направените
оспорвания от ищеца в о. с. з. от 26.06.2023 г. Възприемането на заключението
на вещото лице от решаващия съд не било обусловено от оспорването му или
не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение
било правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението
му за крайния правен резултат по делото - в този смисъл са дадени примери с
Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК;
Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В
случая експертното заключение кореспондирало с останалите доказателства
по делото, като изводите на вещото лице били подробно обясни и защитени в
откритото съдебно заседание от 26.06.2023 г. Именно в заседанието при
изслушването на заключенията на САТЕ, вещото лице подробно и
изчерпателно било отговорило на поставените въпроси от ищеца, като
отговорите му кореспондирали и с направените в заключенията изводи. Нещо
повече, експертът изрично бил посочил, че с оглед данните по делото е
разгледал хипотези на извода си, доколкото липсвали достатъчно данни в една
5
или друга насока, поради което отговорите по последната задача следвало и се
ценели от съда като варианти на различни хипотези, за което се вземали
предвид обаче и събраните по делото и кредитирани доказателствени
средства, в това число и отделените за безспорни обстоятелства.
Съдът като взел предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност е достигал до извод, че искът за главницата следва да
бъде уважен в пълния предявен размер - с оглед заключението на САТЕ и
отделеното за безспорно обстоятелство за извършено извънсъдебно плащане и
при съобразяване на принципа на диспозитивното начало - арг. чл. 6, ал. 2
ГПК, който бил основен за българския граждански процес.
По отношение претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СРС
се е позовал на чл. 412, ал. 3 КЗ, където било предвидено, че в срок 30 дни от
представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2.
мотивирано да откаже плащането. Следователно, едва след изтичане на срока
за доброволно плащане длъжника изпадал в забава.
С оглед ангажираните по делото доказателства и отделените за
безспорни обстоятелства, съдът е намерил, че ответника е изпаднал в забава за
плащане на цялото дължимо вземане на 22.02.2022 г., поради което при
артиметичното изчисление на дължимата мораторна лихва, вкл. съобразно
приложение на правилото на чл. 162 ГПК, трябвало да се направи извод, че
претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Не можело да се уважи направеното от ответника възражение за липса
на вина от застрахования при него водач, респ. за съпричиняване. По делото не
били ангажирани доказателства в тази насока, напротив с оглед обявените за
безспорни обстоятелства изводът бил различен - че именно водачът на
товарния автомобил е станал причина за инцидента. При това положение и с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е счел,
че следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
6
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, л.48 и следв.
пред СРС/ от страна на ответника е оспорен механизма на ПТП. Твърди се, че
били налице обстоятелства, които изключват изключителната вина на водача
К.К.. Твърди се, че е налице съпричиняване на ПТП от страна на водача на
лекия автомобил марка „Мазда“, застрахован при ищеца, който водач бил
допуснал нарушение на чл.37, ал.2 ЗДвП. Представеният протокол за ПТП бил
съставен от двамата водачи и имал характер на частен документ. Оспорено е
вредите да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че
при тези обстоятелства бил заплатил 50 % от сумата, която е необходима за
възстановяване на уврежданията по лекия автомобил марка „Мазда“.
В случая от страна на участниците в ПТП, действително, е бил съставен
двустранен констативен протокол /л.12 по делото пред СРС/, което е
допустимо в рамките на закона, тъй като няма пострадали лица, в ПТП
участват само две превозни средства, няма увредено друго имущество, освен
процесните МПС-та, като и двете МПС-та са в състояние да се движат на
собствен ход след произшествието, и двамата водачи не са употребили алкохол
и упойващи вещества.
Видно от съдържанието на протокола за ПТП, водачът на МПС, марка
„Волво“, рег.№ ******* АК, действително е посочил, че е виновен за ПТП.
Настоящата инстанция намира за основателен довода на въззивника, че в
случая протокола за ПТП има характер на частен документ поради което не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият
съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само
7
с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, като не обвързва
съда. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на
протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за
настъпване на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа
техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства.
Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с
материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност,
като последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
В хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК въззивната инстанция допусна гласни
доказателства на всяка една от страните в процеса.
В показанията си свидетелят М. С. Д. сочи, че е бил спрял за почивка на
паркинга при с.Обнова за почивка, перпендикулярно, както били паркирали
останалите МПС-та. В момента, в който тръгнал да си ходи, т.е. предприел е
маневра „излизане от реда на паркираните МПС-та“, имало един ТИР, който
бил спрял, на място, което е алея на паркинга на пътното платно и си говорел
с друг свой колега, пак с ТИР, който бил паркирал. Водачът на „Волвото“
запушвал пътното платно, което е за движението на автомобилите на паркинга
и свидетелят не можел да излезе от мястото, където бил паркирал. При
предприемане на маневрата за излизане от паркинга, свидетелят Д.
сигнализирал като свирнал /подал звуков сигнал/. Водачът на ТИР-а го
погледнал, но не го отразил, че иска да излиза. В момента, в който свидетелят
минал малко напред с първата маневра, водачът на „Волвото“ запалил ТИР-а.
Водачът на ТИР-а не подал сигнал преди да потегли, а просто запалил и
тръгнал. Свидетелят подал звуков сигнал, но последвал удар, тъй като водачът
на ТИР-а не го видял. Според свидетеля, последният изглеждал много уморен.
Свидетелят сочи, че към момента на удара той не се е движел, т.е. МПС
„Мазда 6“ е било в покой; скоростта е „нула“ км/ч. Свидетелят сочи, че на
управляваното от него МПС е монтирано устройство, което в момента, в който
включи задна и ако на 180 градуса от автомобила му има движение, то колата
започва да пищи, т.е. няма как да се случи той да тръгне назад и да удари
МПС-то.
Изложеното от свидетеля Д. съответства на отразената в двустранния
протокол схема на ПТП, намираща се на л.12 от делото пред СРС.
8
Въззивната инстанция намира свидетелските показания за логични и
последователни поради което ги кредитира.
Налага се извод, че в случая водачът на автомобила, застрахован при
ответника е нарушил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвп, тъй като преди да
потегли не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
При така направения по-горе извод, следва, че удара е бил предотвратим
само от страна на товарния автомобил марка „Волво“, който е следвал да
изчака завършването на маневрата на заден ход за излизане от ред на
паркирани автомобили на лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№ *******, след
което безпрепятствено да продължи своето движение. В този смисъл следва да
се кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, отговор на задача 8,
само в частта, в която се приема, че ударът е бил предотвратим от страна на
водача на товарния автомобил. Това е така, защото изложеното в същия
отговор, че ударът е бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил
не съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства /пред
двете съдебни инстанции/. Видно и от отразеното на л.12 в двустранния
протокол, изрично е отбелязано, че лекия автомобил е спрял. Нещо повече,
при изслушването си вещото лице е отговорило, че е посочил, че ударът е бил
предотвратим и от двамата водачи на база „хипотези“, тъй като не е
разполагал с данни, за да даде категоричен отговор - по делото пред СРС не са
били допуснати поисканите от страните гласни доказателства.
Тезата на въззивника, комуто е доказателствената тежест, че е налице
съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, остана
недоказана.
Като краен извод обжалваното решение в частта, в която е уважен иска
по чл.411 КЗ се явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не съдържа никакви
доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не следва да излага мотиви.
Следователно обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
9
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
призоваване на свидетел в размер на 50 лв. Разноски за адв.възнаграждение
не се доказаха да са правени пред настоящата инстанция поради което съдът
не присъжда такива.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.07.2023 г., постановено от СРС, 156-ти
състав по гр.д.№ 7180 по описа за 2023 г., изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е." АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "*******, сумата в размер на 50 лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10