Решение по дело №1492/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Сдружение „Асоциация хипофиза“, представлявано от В.Д.Д., чрез адв. М.В., срещу Решение № 619/24.04.2023 г., постановено по АНД № 695/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено НП № 03-2201173/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на Сдружение „Асоциация хипофиза“, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ „имуществена санкция“ е намалена от 2 000 лв. на 1 500 лв.

Заявеното касационно основание за обжалване е неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд е кредитирал единствено доказателствата представени от административния орган, като не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. В допълнение се твърди, че не е бил призован и разпитан свидетелят по АУАН, както и, че въззивният съд не е обсъдил възражението за нарушение на чл.40 от ЗАНН. Сочи, че не е изследвано обстоятелството попадат ли украинските граждани с предоставена временна закрила като лица по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. Допълва, че украинският гражданин е дошъл в България, бягайки от войната в родината си, за да запази живота и здравето си. Излага съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Направен е извод за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалният представител.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 619/24.04.2023 г., постановено по АНД № 695/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав. С оспореното решение е изменено НП № 03-2201173/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на Сдружение „Асоциация хипофиза“, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ „имуществена санкция“ е намалена от 2 000 лв. на 1 500 лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 02.11.2022г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството. При насрочената документална проверка от Сдружение “Асоциация хипофиза“ представили уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, подписано с електронен подпис на същата дата. Било установено, че дружеството не е уведомило ТП на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок до 08.09.2022 г. от действителното започване на работа 01.09.2022г. на В П, която е чужденец, гражданин на трета държава – Украйна. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, за което бил съставен АУАН № 03-22001173/29.11.2022 г., а въз основа на него е издадено НП № 03-2201173/14.12.2022 г., с което на Сдружение „Асоциация хипофиза“ на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Въззивният съд, приел, че АНО е издал законосъобразно НП, при спазването на процесуалните разпоредби и на материалния закон. Приел е, че като гражданин на Украйна П се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. Поради това сдружението е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Проноза писмено да уведоми за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Установено е от въззивния съд, че на Проноза е предоставен режим на временна закрила, но е направен извод, че това не води до отпадане на задължението за подаване на уведомление. Пояснено е, че изискването за подаване на уведомление не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Предвид липсата на изложени от АНО мотиви за определяне на санкцията над минимума, въззивният съд е намалил размера на същата в минимален.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с материалния закон.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на актосъставителя, на съображение, че юрисконсулт Б. по друго дело е била актосъставител. Първо, АУАН от 29.11.2022 г. е съставен от М. О. М – Ж, на длъжност главен инспектор, в присъствието на свидетеля Е.Н. Второ, съгласно чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" инспекторът е контролен орган и има правомощията по ЗТМТМ.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възражението за нарушение на чл.40 от ЗАНН. Първо в жалбата и становището по същество липсва твърдение за нарушение на чл.40 от ЗАНН. Такова е наведено в подаденото възражение срещу съставения АУАН. Второ, не става ясно коя именно алинея не е обсъдил въззивният съд на чл.40 от ЗАНН, предвид наличието на четири хипотези. Трето, въззивният съд много точно и ясно е обсъдил в мотивите си, че съставянето на АУАН само в присъствие на един свидетел, макар че е нарушение, не е от категорията на съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила, защото не е бил разпитан свидетелят при съставяне на АУАН. Съдът няма задължение да разпитва посочения за свидетел в АУАН. Няма и направено искане от страна на жалбоподателя пред въззивния съд, поради което не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпитан е актосъставителят, с което са изяснени фактите по случая.

Твърденията, че съдът е изградил изводите си единствено на твърденията на АНО, както и че е неясно как е определена датата на нарушението, са неоснователни. В мотивите на оспореното решение, много точно е описана фактическата обстановка – на коя дата Проноза е започнала работа, поради което въззивният съд като е приложил приложимия закон е определил до коя дата е следвало да уведоми ТП на ИА „ГИТ“, съответно и датата на нарушението – 09.09.2022 г.

Неоснователно е възражението, че въззивният съд не е направил тълкуване относно формирания между страните спор - попадат ли украинските граждани с предоставена временна закрила в обхвата на понятието "Гражданин на трета държава" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ“. Даденият отговор е, че украинските граждани попадат в обхвата на посоченото понятие. Временната закрила ползва единствено търсещите работа граждани на трети държави, каквато в случая е държавата Украйна, като им осигурява право на достъп без за това да е необходимо да получат разрешение от компетентните органи на приемащата държава, т. е. тази закрила не се отразява на съществуващите за тях задължения по чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ. Наличието на предоставена на работничката Проноза временна закрила е изцяло ирелевантно за разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ - поради липсата на корелация между правото на работника и задължението на работодателя. Като за последния не е отпаднало задължението да уведоми писмено в 7-дневен срок ИА „Главна „Инспекция по труда“ за започването на работа от страна на гражданката на държавата Украйна. Неизпълнението от дружеството-касатор на това задължение сочи на осъществяване на визирания в НП състав на административно нарушение. Като е приел същото, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Разглежданата национална нормативна уредба е съобразена със съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, съгласно което, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава и с разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО, в която е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. „в“ от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. Република България не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. „в“ от Директивата е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Правилни са мотивите на районния съд за неприложимост на института „маловажност“ към нарушението. Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна. В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието. Настоящата инстанция намира за правилни изводите на ВРС относно намаляването на размера на наложеното наказание.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на оспореното решение. Този порок представлява касационно основание по чл.209, т.3 от АПК, докато настоящото производство се развива по реда на чл.63в от ЗАНН и приложим е НПК.

На горните съображения Решение № 619/24.04.2023 г., постановено по АНД № 695/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния ответник, поради което съдът му присъжда 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 619/24.04.2023 г., постановено по АНД № 695/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация хипофиза“ ЕИК **** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: