Р Е
Ш Е Н И Е
номер 124 10.10.2019
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести септември
2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 386 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на Г.В.Б. срещу „Рудник Трояново 1“, клон на „Мини
Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Ищецът твърди, че
е работил при ответното дружество на изпълнение на длъжността „****с.“. Твърди,
че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 49 от 21.05.2019
г. на управителя на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.
190, ал 1, т. 7 КТ – изнесъл на 08.05.2019 г. стоково-материални ценности без
надлежно разрешително. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 194 КТ и чл. 195 КТ, не било посочено ясно и
точно в какво се състои тежкото нарушение на трудовата дисциплина и в както се
състои злоупотребата с доверието на работодателя. Твърди, че веднъж било
посочено в заповедта само СМЦ без посочване какви са те, а втори път био
посочено дизелово гориво без посочване на количество, а какво разрешително не
било дадено. Твърди, че това е вътрешно противоречие в мотивите на заповедта,
поради което не се разбирала волята на работодателя, а и не било ясно как е
установено, че нафтата била собственост на дружеството. Твърди, че не било
посочено защо трябва да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание при
условие, че бил дългогодишен работник без други дисциплинарни наказания. Иска
от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и
да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново 1“, клон на „Мини Марица -
изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни
и недоказани. Твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 99 от
29.11.2016 г. за изпълнение на длъжността „машинист еднокофов багер от 0,5 до
2,4 к.м.“. Твърди, че било установено, че ищецът на 08.05.2019 г. изнесъл от
дружеството дизелово гориво около 10 литра, собственост на ответното дружество,
с което е злоупотребил с доверието на работодателя и е извършил тежко нарушение
на трудовата дисциплина поради нарушения на вътрешните нормативни актове на
дружеството. Твърди, че на 08.05.2019 г. около 20 часа дежурният охранител на
КПП Трояново – Н.К.Х. направил проверка на автомобил ****с рег. № ****на ищеца,
в който открил раница между предната и задната седалка с туба около 10 литра
дизелово гориво, за което били сигнализирани РУ-Раднево и образувано ДП № 327
ЗМ-92 от 06.06.2019 г. по описа на РУ-Раднево, а тубата с горивото иззета като
веществено доказателство. Излага съображения за законосъобразното налагане на
дисциплинарното наказание при спазване на процедурата за това. Иска от съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 23.07.2019 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 04.07.2019 г.,
с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните трудов договор №
99 от 29.11.2016 г. за изпълнение на длъжността „машинист еднокофов багер от
0,5 до 2,4 к.м.“; връчената на ищеца заповед № 49 от 21.05.2019 г. на
управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез
дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е
съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например
решение
№ 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на
мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; неспазване на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и
несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
По
отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност
на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът Г.В.Б. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени в стегнат вид достатъчно обстоятелства относно вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /заповед/, дата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана за неоснователно.
За
пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на
които е наложено същото.
Ясно
и точно е посочено в заповедта в т.I
нарушението на трудовата дисциплина, което е вменено във вина на ищеца.
Посочена е точната дата и час на извършване на нарушението, как е извършено
същото и в какво се състои – ищецът е изнасял в личния си багаж /раница/,
намираща се в автомобила между предна и задна седалка, туба от 10 литра, пълна
с индикирано дизелово гориво. Посочено е, че ищецът е направил опит да транспортира
и изнесе стоково-материални ценности /СМЦ/ без надлежно разрешително за това.
Съдът не намира никакво вътрешно противоречие в описаното в заповедта като
„изнасяне на СМЦ без надлежно разрешително“, което СМЦ е посочено по-нататък в
заповедта с точно описание – „туба от 10 литра, пълна с индикирано дизелово
гориво“. Това описание на нарушението е точно и ясно, като не поставя никакви
съмнение за какво нарушение е санкциониран дисциплинарно ищеца. И поради това
съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че имало вътрешно
противоречие в мотивите на заповедта. А дали изнасянето на СМЦ представлява
злоупотреба с доверието на работодателя, както е посочено в заповедта, е въпрос
по същество дали извършеното е нарушение на трудовата дисциплина и дали е тежко
такова, а не въпрос за мотивираността на заповедта. Дали въпросното СМЦ е
собственост на дружеството също е въпрос по същество на извършеното нарушение,
а не въпрос от категорията на мотивираността на заповедта.
Неоснователно
е и възражението на ищеца, че не било посочено какво разрешително не било
дадено за изнасяне на СМЦ – ясно е посочено в заповедта „няма издадена служебна
бележка за транспортиране на СМЦ, съгласно заповед № 406/22.11.2005 г.“.
Посочените
в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от
страна на ишеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната
законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012
г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV
г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
По
отношение на второто въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност
на заповедта /чл. 194 КТ/:
Съгласно
чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
В
случая нарушението е открито на 08.05.2019 г., а заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е връчена на ищеца на 22.05.2019 г., тоест в рамките
на 14 дни от откриване на нарушението. В този смисъл работодателят в кратки
срокове от откриване на нарушението е наложил дисциплинарното наказание и
изцяло в рамките на сроковете по чл. 194 КТ. По изложените съображения съдът
намира, че в конкретния случай ответното дружество е спазило срокът по чл. 194,
ал. 1 КТ, а това води до извод за неоснователност на възражението на ищеца в
тази насока.
По
отношение на третото и четвъртото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина съгласно чл. 186,
чл. 187 и чл. 190 КТ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на
нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
Основен
момент във възраженията на ответника по същество на вмененото му дисциплинарно нарушение
е, че въпросното СМЦ /индикирано дизелово гориво/ не е доказано да е собствено
на ответното дружество. По този въпрос са събрани по делото доказателства,
които макар и косвени такива, установяват с нужната за гражданския процес
сигурност, че въпросното гориво е изнесено от ответното дружество.
По
делото е разпитан като свидетел лицето Т.С.Т., който в показанията си посочва,
че преди да изгонят ищеца от работа, излезли да пият кафе около 20,30 часа –
21,00 часа, но ищецът му казал, че трябвало първо да си вземе една нафта.
Посочва, че около 21,00 часа – 21,15 часа около болницата на паркинга три
момчета около 20-25 годишни попитали ищеца колко туби нафта по 10 литра иска,
като ищецът си платил 14 лева и си прибрал тубата в една раница отзад зад
седалката. В тази част показанията на свидетеля са такива от очевидец. В
останалата част показанията му са пресъздаване на казано му именно от ищеца, а
те са в смисъл, че ищецът не налял нафтата в колата и в рудника го хванали с
тази нафта и са го упрекнали, че е крадена.
Показанията
обаче на свидетеля Т. в тази втора им част се опровергават от показанията на
разпитаните по делото свидетели Я.И.В.и Н.К.Х., последният от които е
охранителят, който е видял и установил нарушението. От показанията на св. Н.Х.
е видно, че същият във въпросния ден и час бил извънредна смяна на КПП в рудник
„Трояново 1“. От показанията на св. Х. се установява следното: Св. Х. дошъл
по-рано на КПП и трябвало да изчака до 20 часа, когато работниците започвали да
напускат след приключване на смяната. При изчакването на служителите да си
чекират картите, св. Х. забелязал ищеца Г.Б., който не познавал до онзи момент,
заедно с още двама колеги да минават покрай пожарната и геоложка база и отишли
към колите си, а конкретно ищеца Г. забелязал да носи раница, проследил го с
поглед и видял, че оставил раницата не в багажника, а между седалките отзад. Ищецът
му се сторил съмнителен и през цялото време го следял с поглед. Ищецът чекирал
картата си на геоложка база и се насочил с колата си към КПП, където го спрял
за проверка. След това ищецът отворил багажника за проверка, при което св. Х.
го приканил да му покаже оставената пред задната седалка раница, тъй като има
камери, на което ищецът я извадил и я сложил до КПП. Като отворил ищеца
раницата, св. Х. установил наличието вътре на ПВЦ туба от 10 литра, с
червеникав цвят и мирис на нафта. След това св. Х. казал на ищеца да премести
колата да не затруднява движението през КПП на другите коли и да дойде при тях,
което ищецът изпълнил. Тогава св. Х. казал на колежката си да се обади на
началник-смяната да поеме нещата, а той да продължи да проверява автомобилите.
Тогава началник-смяната се обадил на полиция и на лицето Я.В.от специалния
отдел, който беше също разпитан по делото като свидетел. От показанията на св. Х.
се установява, че докато чакали полицията и специалния отдел ищецът Б. направил
опит да вземе раницата и да си тръгне, а свидетелят го настигнал и започнали да
се дърпат, но свидетелят го убедил, че ще стане по-лошо, тъй като имало камери.
След това дошли на място полицията и св. Я.В., като полицията са иззели
горивото. Установява се също от показанията на св. Х., че като си говорили с
ищеца докато чакат полицията и специалния отдел, ищецът му казал за момент, че
горивото било от работното му място и че работил като тракторист на „***“ /от
писмото на л.94 е видно, че тракторът е „***“/, който имал големи резервоари за
нафта. За всичко констатирано св. Х. изготвил докладна записка /това е докладната
записка на л. 73-74, която свидетелят потвърди при предявяване в съдебно
заседание, че това е неговата докладна записка/. В докладната записка св. Х.
посочва до организатора охрана за установената от него нафта в раница в
автомобила на ищеца. Съдът констатира, че няма разлика в посоченото от св. Х. в
докладната записка и от дадените в съдебно заседание показания, което
свидетелства за неговата последователност, което пък води до извод за
безпристрастност на показанията му.
По
делото е разпитан като свидетел и лицето Я.В., работещ като организатор охрана
в ответното дружество. От показанията му се установява, че му се обадил
началник смяната, че имало задържано лице от св. Н. Г. /касае се за св. Н.Х.,
но това обстоятелство не е съществено, тъй като показанията на свидетеля
напълно съвпадат с показанията на св. Г. и другите писмени доказателства по
делото/. Установява се, че пристигнал на място и на КПП видял задържана колата
на ищеца и охранителят му казал, че забелязал съмнително, подозрително
поведение у ищеца, поради което охранителят спрял ищеца на КПП за проверка. Установява
се, че ищецът не преминал през обичайния път към автомобила си, а заобиколил
през пожарната, покрай една ограда и от там до автомобила си. Установява се, че
като отишъл на място св. В.установил раницата и находящата се в нея бутилка с
гориво. Св. В.посочва, че ищецът Б. му споделил на него, че закупил горивото от
непознато лице от гр. Раднево. Установява се от показанията на св. В., че
целият рудник борави с индикирано дизелово гориво, което е оцветено с червен
цвят съобразно заповед за оцветяване на горивата, както и че имало други случаи
на изнасяне на гориво от рудника.
От
анализа на свидетелските показания, поотделно и в съвкупност, съдът намира, че
дори и ищецът да си е закупил нафта от непознато лице
/както той е казал при проверката/ или лица /както посочи св. Т./ в гр.
Раднево, то конкретното дизелово гориво в раницата, установено от охранителя св.
Н.Х., не закупената от ищеца нафта. За да достигне до този релевантен фактически
извод, при прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или
липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства, съдът отчете,
че ищецът е вървял с раницата си към колата си, по необичаен път, имал е
съмнително за охранителя поведение. Ако ищецът е бил закупил горивото по-рано
от лице/лица от гр. Раднево, то е необяснимо защо е свалил същото от колата до
работното си място и след това е отново го е върнал в колата с раницата си.
Тази защитна теза на ищеца съдът намира за неустановена по делото, а той носи
доказателствената тежест да я установи съгласно чл. 154 ГПК. От друга страна
следва да се отбележи, че кражбата на горива от рудниците е проблем на
ответното дружество от дълги години, с който проблем дружеството се опитва да
се справи, а за работниците тези обстоятелства не са неизвестни. От гледна
точка на логиката /опитните правила при изграждане на извод за наличие или
липса на връзка между фактите/ съдът намира за несъстоятелна цялата теза на
ищеца като съвкупност от последователни факти, а именно да е закупил нафтата от
гр. Раднево, да я е внесъл в ответното дружество в автомобила си, да я е свалил
в раница до работното си място и след това да я е върнал в автомобила си пак в
раницата си. Посоченото от ищеца на св. Я.В., като казано му от ищеца, че конкретната
нафта е била закупена от непознато лице в гр. Раднево, съдът намира, че е
защитна теза на ищеца и няма опора в доказателствата по делото, още повече, че
ищецът действително е закупувал нафта от непознати лица от Раднево. Фактът на
закупуване на нафта от ищеца от три лица в гр. Раднево, в който смисъл са
показанията на св. Т. Т., съдът намира, че не може да се свърже с констатираната
от охранителя нафта в раницата на ищеца при проверката на КПП.
От
друга страна е видно от показанията на св. В.и св. Х., че откритото в тубата
гориво било червеникаво на цвят и миришело на нафта /дизелово гориво/, каквито
са били индикираните горива в ответното дружество съобразно заповед за
оцветяване на горивата в дружеството.
По
делото е приета като писмено доказателство декларация от ищеца от 29.11.2016 г.
/л.51/, от която е видно, че се е запознал с Правилника за вътрешния трудов ред
/ПВТР/. С предхождаща това запознаване от ищеца, заповед на управителя на
ответното дружество /№ 406 от 22.11.2005 г. на л.76-77/ е въведен ред за
изпълнение на изискванията на ПВТР и т.1.3 от Ред за внасяне и изнасяне на СМЦ
от „Правилника за пропускателния режим“ с цел превенция на нерегламентираното
изнасяне на СМЦ от територията на рудника. С посочената заповед са въведени
образци на служебни бележки за съпровождащи СМЦ в района на рудника и за
изнасяне на СМЦ извън района на рудника. В заповедта е посочено, че водачът на
МПС предоставя на КПП и охранителя придружаващия документ и транспортирания
товар. От тук следва извод, че ищецът е запознат с въведения режим в рудника за
внасяне и изнасяне на СМЦ. Безспорно е установено по делото, че ищецът не е
поискал издаване на служебна бележка при влизане в рудника с налична туба с
нафта в автомобила си. А това е допълнителен аргумент, че ищецът не е внесъл в
ответното дружество тубата с нафта, която е констатирана от охранителя при
излизане на ищеца през КПП. От друга страна и една допълнителна индиция към
горния извод е, че ищецът е работил на трактор с голям резервоар за нафта, без
монтирана GPS система за следене на горивото /виж
писмото на л.94-95/, с оглед на което е в пряк досег с горивото. Всички
анализирани доказателства в съвкупност, макар и косвени, водят до извода, че
констатираното от охранителя гориво в туба ПВЦ около 10 литра, находящо се в
раница пред задната седалка на управлявания от ищеца автомобил, е индикирано
гориво на ответното дружество. Поради това съдът намира за установено, че
ищецът е направил опит да изнесе от ответното дружество СМЦ, без издадена
служебна бележка за това, а именно туба от ПВЦ около 10 литра с червеникаво на
цвят дизелово гориво, собственост на ответното дружество, с което е установено
извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.
Самото
нарушение е от такава категория, че за да бъде квалифицирано като нарушение на
трудовата дисциплина, не е необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт
на работодателя като такова. Винаги кражбите и присвояванията на СМЦ от
работодателя представляват дисциплинарно нарушение. Кражбата, обсебването и
длъжностното присвояване, са престъпления съгласно НК, което неминуемо
обосновава тези деяния да представляват нарушения на дисциплината като част от
обществените отношения, свързани с полагането на труд.
Поверяването
на СМЦ на работника във връзка с извършваната от него работа е неизменна част
от процеса по престиране на труд, което изисква доверие на работодателя, че
работника ще използва поверените му СМЦ за изпълнение на трудовите си
задължения. Кражбата, присвояването на СМЦ от работника поради това
представлява накърняване на доверието, което работодателят му има. Едно от
изрично предвидените в чл. 187, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина е
именно злоупотреба с доверието на работодателя /т.8/ във вр. чл. 126, т. 9 КТ -
при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с
неговото доверие.
В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с
доверието на работодателя“.
Константна
е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата
дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във
всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/.
Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се
преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното
уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в
този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Относно
тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността на наложеното
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че
работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на ищеца.
При
оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината,
мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и
неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите,
ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл разясненията в решение №
109/13.08.2018 г. по гр.дело № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието е
извършено умишлено и с користна цел, а ищецът не изразява съжаление за
стореното.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е
тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което
следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на
трудовото правоотношение. Без значение е също така обстоятелството дали са
констатирани липси от процесното гориво в рудника. Присвояването/кражбата на
СМЦ, в частност на гориво от страна на работника, винаги е било преценявано в
съдебната практика като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
представлява най-тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя
/например решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то
ГО; решение № 32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви
гр.с-в, необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по
в.гр.д. № 1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То
освен че носи пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни
последици за работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението
като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално
съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение
върху трудовия процес /в този смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. №
620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. №
626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Липсата на наказване на такъв вид нарушения на
трудовата дисциплина от страна на работодателя носи не само спад в авторитета
му спрямо работниците, но и носи като пряка последица отрицателно въздействие
върху трудовия колектив и цялостния трудов процес. Ответното дружество има
дейност, която е пряко свързана с употребата тежка техника и големи количества
гориво, които горива са индикирани с цвят с цел превенция от присвояване. Тази
индикация на горивото в червен цвят в случая не е възпряла ищеца, като същият
се е опитал да си тръгне непозволено от КПП /виж показания на св. Х./, но е бил
спрян от охранителя. Липсва критично отношение на ищеца към извършеното
нарушение.
В
разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им -
трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. Всички
тези обстоятелства съдът намира, че в съвкупност обосновават избора на
най-тежкото дисциплинарно наказание от страна на работодателя, а именно дисциплинарно
уволнение.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание “уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради
което също следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но
такива не са поискани, а съдът служебно не може да присъди разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.В.Б., ЕГН **********,***, срещу Рудник
„Трояново-1“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
8330175520023, с адрес на управление с. Трояново, община Раднево, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване
за незаконно на наложеното със заповед № 49 от 21.05.2019 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца Г.В.Б.
и отмяна на заповедта, и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „****с.“ в звено „****“ при ответното дружество.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 10.10.2019
г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: