№ 42375
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110165101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [ФИРМА] срещу [ФИРМА] и ЯВ. ИВ. АЛ. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
следните вземания:
- за сумата от 16 959,15 евро, представляваща главница по договор за заем Бизнес
кредит клиентски № 6627 с нотариална заверка на подписите, сключен на 24.01.2020 г.
между [ФИРМА] /понастоящем [ФИРМА]/, в качеството на заемодател, [ФИРМА] в
качеството на заемател и ЯВ. ИВ. АЛ., в качеството му на солидарен длъжник;
- за сумата от 4 978,71 евро, представляваща договорна лихва за периода от
25.06.2020г. до 14.09.2021г.
- за сумата от 19 552,33 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. ( c) и (d) от
договора за заем Бизнес кредит клиентски № 6627 с нотариална заверка на подписите,
дължима за периода 14.07.2020 г. – 14.09.2021 г.
,ведно със законната лихва и разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави.
В случая заявителят претендира заплащането на неустойка в размер на 19 552,33
евро, начислена с оглед забава на длъжника относно изпълнението на което и да е
имуществено или неимуществено задължение по процесния договор за заем /без същите да
се конкретизират/, т.е. неизпълнение на съответната дата на падеж. Неустойката е
определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата непогасена част от всички
просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по
договора за заем, като изрично е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата
непогасена сума по заема, независимо дали последният е усвоен изцяло. Съгласно чл. 2.3, б.
(d) от процесния договор за заем неустойката се начислява от деня, следващ падежа на
съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално
изминали дни, т.е. не е определен и предвиден краен предел на дължимата неустойка.
Съгласно разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
1
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
В процесния случай неустойката е уговорена като компенсаторна – при забава в
изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено задължение от страна на
заемополучателя, като в този случай е дължима неустойка, определена в размер от 0,27 % на
ден върху сборът от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за
главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е
посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по заема, независимо
дали последният е усвоен изцяло.
Съдът намира, че такава уговорка се явява нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от длъжника в определен размер, без обаче да
се престира насрещно, респективно да извършва допълнителни разходи по договора. Това
влече неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост, доколкото води
до получаването на сума, приблизително равна по размер на заетата сума. Допълнителен
довод в този смисъл е и обстоятелството, че не е предвиден и краен предел на дължимата се
неустойката /аргумент от чл. 2.3, б. (d) от процесния договор за заем/, поради което съдът
намира, че целта й излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. неустойката противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая кредиторът е обезпечил вземанията си
с ипотека върху недвижим имот, което минимизира вероятността същият да търпи вреди от
продължително неизпълнение и създава висока степен на сигурност, че ще получи пълно
удовлетворение. В този смисъл уговорената неустойка не съответства и на размера на
очакваните за кредитора вреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в частта за сумата от 19552,33 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c)
и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6627 следва да бъде отхвърлено.
Разноските по делото следва да се разпределят, съразмерно на отвхърлената част от
заявлението.
На основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК следва да се укаже на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №87495/15.11.2021 г., подадена от [ФИРМА] против
[ФИРМА] с ЕИК ********* и ЯВ. ИВ. АЛ. с ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
19 552,33 евро, представляваща неустойка за периода от 14.07.2020г. до 14.09.2020г.по чл.
2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6627, с нотариална заверка на
подписите.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3