№ 76
гр. Панагюрище, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20235230100015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 432 КЗ
Производството по делото е образувано по повод предявен Ф. Г. Г.а срещу „ЗД
Бул Инс" АД, иск с правно основание чл. 432 КЗ, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 9 000 лева представляваща обезщетение
за имуществени вреди – обезщетение за повреда на лек автомобил „Тойота Хайлукс“
ДКН ** **** ** претърпение от инцидент - ПТП от 21.01.2022г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта 10.01.2023г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
21.01.2022г. около 08:10 часа на път III-606 Копривщица- Стрелча- Красново- Голям
Чардак, км. 50, посока на движение към с. Красново се реализирал ПТП между МПС
„Мерцедес“, модел Ц 220, собственост на К. И., застрахована по ГО в ответното
дружество и МПС „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** ** собственост на ищеца Г.. Излага
се, че инцидента е причинен от К. И. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц
220 загубил управлението върху лекия автомобил и навлязъл в насрещното движение,
като се блъснал челно с управлявания от ищеца Г. автомобил на лек автомобил
„Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** **. За случилото се на К. И. бил съставен АУАН серия
АД № 150627 от 21.01.2022 г. от служител на РУ Хисаря, както и Костативен протокол
за ПТП № 2022-1024-114 от 21.01.2022 г. В исковата молба се излага, че ищецът
предприел последващи действия, като завел преписка пред ответника, като бил
уведомен, че в случая се касае до тотал щета на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН
** **** **, за което му било изплатено обезщетение в размер на 15 661,17 лева.
Ищецът сочи, че стойността на автомобила възлиза на 24 500 лева, поради което
ответникът дължи заплащане на още 9000 лева. Моли се да се уважи предявения иск.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на предявената искова претенция. Посочено е, че не
се оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц
220 с рег. № ** **** **. Оспорва, механизмът на настъпилото ПТП, като се сочи, че
същият не се установява по категоричен начин от субраните по делото материали.
Излага се, че е налице случайно събитие, като за водача не е било налице възможност
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Под евентуалност се сочи се, че е
налице съпричиняване, като настъпилите увреждания по автомобила на ищеца са
резултат и на поведението на водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ** ****
**, който също навлязъл в насрещното платно и се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост. Оспорва се и размерът на предявения иск, като се сочи, че
обезщетение се дължи в размер съобразно разпоредбата на чл. 390 КЗ, като
претендираното обезщетение надвишава пазарната стойност на увредената вещ, като
не е представено и удостоверение за прекратена регистрация на процесното МПС.
Моли се да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран иск с правно основание чл 432 КЗ.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се
субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на
претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на
писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този начин
законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право
на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки
- в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно
–заплащане на обезщетение по подадено искане от увреденото лице, с който размер
същият не е съгласен. В случая в производството по делото са представени писмени
доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило
претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента с
представяне на всички необходими документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която
2
е образувана щета и застрахователното дружество е заплатило обезщетение, с размера
на което увреденото лице не е съгласно. Като писмено доказателство е прието по
делото писмо от ответника от 02.06.2022 г., от което се установява, че ответникът е
потвърдил размера на определеното обезщетение за автомобил Тойота Хайлукс, с
оглед направено възражение от ищеца. Това не се оспорва от ответника, видно от
заявеното в отгорова на исковата молба, поради което съдът намира, че исковата молба
е предявена при спазване на императивните правни норми на КЗ, респ. същата е
процесуално допустима.
На 21.01.2022 г. около 08:10 часа на път III-606 Копривщица- Стрелча- Красново-
Голям Чардак, км. 50 посока на движение към с. Красново между лек автомобил
„Мерцедес Ц220 ЦДИ“ ДКН ******** управляван от К. И. и лек автомобил „Тойота
Хайлукс“ ДКН ******** управляван от Ф. Г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2022-1024-114. В резултат на настъпилото ПТП на автомобил „Тойота Хайлукс“ са
нанесени щети във връзка с което ищецът е подал претенция пред застрахователя „ЗД
Бул Инс“ АД (застраховател на виновното лице) и е заведена щета № **********,
която щета е приключена с определяне на обезщетение за тотал щета по см. на чл. 390
КЗ на автомобил „Тойота Хайлукс“ в размер на 15661,17 лева. Недоволен от размера на
определеното обезщетение ищецът подал искане до застрахователя за
преразглеждането му, като с писмо от 02.06.2022 г. застрахователят потвърдил така
определения размер.
От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се
установява, че гражданката отговорност на водача на автомобил „Мерцедес Ц220
ЦДИ“ ДКН ******** към 21.01.2022 г. е обезпечена при ответното търговско
дружество „ЗД Бул Инс“ АД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. И.. При
разпита си свидетелят посочва, че действително на 21.01.2022 г. е участвал в ПТП като
е управлявал автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, като на десен завои автомобилът му
поднесъл и влезнал в насрещната пътна лента, където се ударил с движещия се там
автомобил „Тойота Хайлукс“. Свидетелят посочва, че след реализираното ПТП и двата
автомобила не са можели да се движат на собствен ход. Съдът приема за достоверни
показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични
са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, в
заключението на която се посочва, че скоростта на движение и на двата атомобила
преди удара е били около 90 км.ч., като предвид внезапно възникналата ситуацията
управляващите автомобилите не са имали възможност да предотвратят настъпването
на ПТП. Изяснява се от вещото лице, че при завой на дясно лек автомобил „Мерцедес
Ц220 ЦДИ“ навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, достигайки близо до
лявата (за ищеца) граница на пътя. В заключението е посочено, че действителната
пазарна стойност на автомобил „Тойота Хайлукс“ е 25665 лева, като стойността на
запазените бързоликвидни части – 4 броя колела с алуминиеви джанти и нови гуми е
3
940 лева, като вещото лице в съдебно заседание с оглед поставени от ответника
въпроси уточнява, че въпросът за запазените части е доста сложен, тъй като те са
трудно продаваеми/ликвидни, освен това се налага направата на разходи, за да бъдат
отделени, поради което следва да се приеме, че запазените части са в размер от 2% до
5%, като в конкретния случай следва да се приеме, че са 1300 лева -5 %, като сумата,
която би се получила за скраб от автомобила е 650 лева, поради което следва да се
приеме, че пазарната стойност е в размер на 22 500 лева. Вещото лице при
изслушването си посочва, че неправилно при определяне пазарната цена на автомобила
застрахователят е посочил, че автомобилът е изминал 300 000 км., а всъщност
изминатите км са 171 000, освен това неправилно застрахователят е посочил, че
автомобилът не разполага с климатроник, а всъщност има такъв, което е довело до
фактът, че ответникът застраховател е приел минимална цена за автомобила съобразно
оборудването което има. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло
дава вяра на съдебно-автотехническата експертиза, доколкото с нея е даден обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси, като вещото лице в съдебно заседание
изключително подробно разясни механизмът на изчисляване на запазени части и
възможността за реализирането им. Вещото лице изрично посочи причините, поради
които неправилно застрахователят е приел по-ниска стойност на процесния автомобил,
като неправилно е приел изминатите километри (пробег) и налично оборудване в
автомобила, поради което направените от ответника възражения в тази насока се
явяват неоснователни.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Съобразно релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ породени права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. наличие на вреди, които да са причинени от деликвента, с
неговото виновно и противоправно поведение) 2/ действително договорно
правоотношение между деликвент и ответника по договор за Гражданска отговорност
към момента на увреждането. Посочените предпоставки следва да бъдат доказани от
ищеца. Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
своите възражения, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, между страните по делото не се
спори, че към дата на ПТП-то – 21.01.2022 г. е съществувало действително договорно
правоотношение между собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ –
участник в инцидента и ответника „ЗД Бул Инс“ АД.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на
доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със
свидетелски показания. В случая участниците в пътно-транспортното произшествие са
сигнализирали полицейските органи, които са осъществят проверка на
местопроизшествието и са съставли протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 125 а ЗДвП, както и АУАН и НП (влезли в сила) на виновното лице –
свидетел К. Я.. От събраните писмени и гласни доказателства еднозначно се
установява, че пътно-транспортното произшествие е причинено по следния механизъм
– водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ при завой на дясно навлязъл
4
изцяло в лентата за насрещно движение, достигайки близо до лявата (за ищеца)
граница на пътя където се намира автомобил „Тойота Хайлукс“ управлявана от Ф. Г.,
като двата автомобила са се ударили. До този извод съдът достигна и при съобразяване
на заключението по приетата съдебно автотехническа експертиза и събраните гласни и
писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Мерцедес
Ц220 ЦДИ“ с рег. ******** е нарушил правилата за движение по пътищата,
установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни
превозни средства при движение, като в отклонение с правилата не е контролирал
ППС, което управлява, арг. чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Следователно деянието на водача на
автомобила е било противоправно, като последното съобразно установената в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната
не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото последното е било съобразено с правилата за
движение по пътищата. Същият се е движел със скорост под допустимата за извън
населено място. Тук е мястото да се посочи, че направеното от ответника възражение
за съпричиняване е бланково- не е конкретизирано – не са изложени факти и
обстоятелства на които се основава, които да бъдат обсъдени от настоящия съдебен
състав, като освен това не са ангажирани доказателства в тази насока от ответника
въпреки разпределената от съда доказателствена тежет с изготвения по делото доклад,
поради което съдът не дължи обсъждане на посоченото възражение.
По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача
на л. а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. ******** – са осъществени в обективната
действителност.
Предвид изложеното съдът намира претензията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди настъпили от процесното ПТП за доказана по основание. По
отношение на размера съдът намира следното:
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. Вредата в процесния случай е действителната
стойност на погиналото имущество, от която сума следва да се приспадне сумата за
запазени части. В тази връзка, по делото е прието заключение на САТЕ, на което съдът
дава вяра изцяло, като според вещото лице, средно – пазарната /действителна/
стойност на процесното МПС към деня на събитието 21.01.2022 г. възлиза на сумата от
25665 лв. (доколкото не е спорно между страните, че е налице хипотеза на „тотал
щета“, а и това се установява от доказателствата събрани по делото), като от нея следва
да се приспадне сумата от 940 лева – пазарна стойност на бързоликвидни части- 4 броя
колела с алуминиеви джанти и нови гуми, 1300 лева – представляваши 5 % от
стойността на автомобила- запазени части, 650 лева – сума която би се получила при
предаване на автомобила за скрап. Или размерът на погиналото имущество е 22 500
лева, т.е. обезщетението което следва да се заплати на ищеца, е в този размер. По
5
делото са представени доказателства, че на ищеца е заплатено обезщетение в размер на
15 661,17 лева, което е с 6 838,83 лева по-малко от дължимото от ответника
обезщетените. Ето защо предявеният иск следва да се уважи именно до тази сума, като
за разликата над тази сума до предявения размер от 9 000 лева искът се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване
на направените от ищец деловодни разноски по производството, съразмерно на
уважената част от иска, доколкото същите са своевременно поискани като са
представени доказателства, че същите са реално направени- договор за правна защита
и съдейстие находящ се на л. 143 от делото на Районен съд- Панагюрище.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е
направено в предвидения преклузивен срок, което следва да бъде обсъдено, като се
вземе предвид фактическата и правна сложност на делото. Съобразно разпоредбата на
чл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че минималното възнаграждение за иск с
материален интерес в размер на 9000 лева е 1200 лева, а в конкретния случай
уговореното възнаграждение е в размер на 1500 лева. Съгласно трайно установената
съдебна практика правната сложност е предпоставена от броя и основанието на
исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от
страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима
задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В
конкретният случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -
висока фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, напротив, по
делото са проведени общо три открити съдебни заседания, събрания по делото
доказателствен материал не е голям по обем. Ето защо, фактически осъществилите се,
необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на
правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието на
защитата в съответната фаза на съдебното производство не обосновават извода за
присъждане на адвокатски хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът
счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на минималния предвиден в Наредбата в размер на 1200 лв.
Ето защо в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковата претенция
следа да бъдат присъдени разноски в размер на 1337,37 лева, от които 273,55 лв.
държавна такса, 911,84 лв.- възнаграждение за един адвокат и 151,97 лв. -депозити за
вещо лице.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
6
присъдени разноски и в полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, но доколкото не са представени доказателства, че такива са сторени, то
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ „ЗД Бул Инс" АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
Ф. Г. Г. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Стрелча, ул. „****“ № 22 сума в
размер на 6 838,83 лева ведно със законната лихва от дата на исковата молба –
10.01.2023 г. до окончателното заплащане на сумата– застрахователно обезщетение по
щета № ********** - „тотал щета“ за автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ********, по
повод ПТП от 21.01.2022 г. с лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с ДКН ********,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 6838,83 лв. до предявения размер от
9000 лева, която сума да бъде заплатена по банкова сметка IBAN:
BG66TEXI95451007572500, банка „Тексим банк“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД Бул Инс" АД ЕИК ********* да
заплати на Ф. Г. Г. ЕГН: ********** сума в размер на 1337,37 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7