Решение по дело №1279/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1465
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701279
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1465

Град Пловдив, 27 юли 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА    

                                                                                        СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА                                            

при секретаря ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 1279 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „УАУ Джим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.„П.Д.Петков“ № 12, ет.1, ап.2, представлявано от управителя К. Г. М., чрез адв. П., против решение № 616 от 23.03.2022 г. постановено по АНД № 60 по описа за 2022 г. на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 527063- F40106/23.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП - Пловдив, с което на „Уау Джим” ЕООД, на основание чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н -18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се правят оплаквания, че решението е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закони – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на процесното наказателно постановление. Изтъква необходимостта от прилагане на чл.28 ЗАНН, като не е отчетено, че към момента на започване на проверката обектът не е започнал работа, което обстоятелство от своя страна е намерило отражение в протоколите от проверката, както и че сумата от 59,20лв. е минимална – по-малко от 10% от минималната месечна работна заплата, установена към момента на деянието. За касатора не става ясно от оспореното решение какви неимуществени последици в хода на финансовата проверка визира въззивният съд, които могат да бъдат причина за неприлагането на чл.28 ЗАНН. Предвид изложеното претендира отмяна на съдебното решение на районния съд и постановяване на ново, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба –  ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Е.Ф. намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пред настоящата инстанция.

Прокурорът по съществото на делото взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С процесното наказателно постановление на касатора на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че при извършена проверка на 28.02.2020г. на  търговски обект-спортна зала находяща се в гр.Пловдив, ул.София, стопанисван от „Уау Джим” ЕООД с ЕИК *********, се констатирало, че не е извършена регистрация, чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 59,20лв.Нарушението било установеното с протокол за извършена проверка в обекта, в който било отразено, че разчетената касова наличност от фискалното устройство била 37лв., а фактическата наличност - 96.20лв. Посочено било, че фискалното устройството в обекта позволява операциите служебно въведени и служебно изведени суми.

За да потвърди издаденото  НП, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито на такива, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, като е приета за нарушена разпоредбата на чл.118,  ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съдът не е споделил възраженията на жалбоподателя във въззивното производство, че търговският обект не работел, позовавайки се на показанията на свидетеля, според което в момента на проверката се е извършвала дейност в обекта съгласно неговото предназначение.

Не е споделил и твърденията в жалбата за маловажност на случая. Посочил е, че сумата от 59,20лв. не е в значителен размер, но в случая размерът не е определящ, тъй като деянието може да доведе до укриване на данъчни задължения предвид нерегистриране на постъпващите като оборот суми. Съдът е отчел, че и след настоящото нарушение спрямо дружеството е издадено предупреждение от наказващия орган за същото нарушение, което според съда говори за трайност в тази порочна практика.

Решението е правилно.

Фактите по делото са изследвани и обсъдени подробно от районния съд в решението, като спор се формира единствено относно обстоятелството дали обектът е бил в работен режим или не в момента на проверката.

Както правилно се е позовал на събраните по делото доказателства, в частност на св.показания на разпитания св.Пенчев, от които става ясно, че обектът е работел и е имало едно трениращо лице. Освен това, ведно от изготвения при проверката протокол, работното време на обекта е от понеделник до петък е от 8.00ч.

Спор е налице относно приложението на нормата на чл.28 ЗАНН.

Съдът правилно е преценил размера на наложената санкция, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбите на чл. 185, ал. ал. 1 и 2 от ЗДДС, 1) на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; 2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството касатор, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба №Н-18, наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна, което означава, че за да се ангажира тяхната отговорност, не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.

Съдът намира, че в случая, както правилно е прието и от районния съд, обстоятелството, че в рамките на извършената на място проверка на 28.02.2020 г., от страна на дружеството касатор не е извършено своевременно регистриране чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" на извършените промени в касовата наличност, в резултат на което е установена положителна касова разлика в размер от 59,20 лв., се явява установено и не е спорно между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на касатора административно нарушение. Също така, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Относно възражението на касатора за наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то същото е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т. Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).

В случая, както правилно приема районният съд, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения, но правилно е отбелязал, че може да доведе до неотразяване на приходи, респективно до укриване на данъчни задължения предвид нерегистриране на постъпващите като оборот сум.

Настоящият състав на съда намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани, правилно и законосъобразно на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Предвид всичко гореизложено, и въз основа на извършената от настоящия състав служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатираха касационни основания за отмяна на съдебния акт.

Предвид изхода от спора, на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като съдът споделя възраженията на касатора относно прекомерността на исканото юрисконсултско възнаграждение съгласно представения от ответника списък.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 616 от 23.03.2022 г. постановено по АНД № 60 по описа за 2022 г. на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА „УАУ Джим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.„П.Д.Петков“ № 12, ет.1, ап.2, представлявано от управителя К. Г. М., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :           1.   

                                                                                                                                                                                

 

                                                                                                       2.