№ 10
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Т. Ал. С.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1616/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав, подсъдимият СВ. Б. С. е
признат за невинен в това, че за времето от 05.03.2018 г. до 22.12.2018 г. в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, да се е заканил с убийство на Б.Е.Г. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както
следва:
1. На 05.03.2018 г. около 19:00 часа в гр. София да се е заканил с убийството на
Б.Е.Г. – докато Г. се намирала в жилище на адрес ж.к. ****, апартамент № 36, й
позвънил от ползвания от него абонатен телефонен номер **** на ползван от Г.
абонатен номер, като й казал: „Ще ви заколя, ще ви избия до девето коляно!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му;
2. На 05.03.2018 г. около 19:30 часа в гр. София да се е заканил с убийството на
Б.Е.Г. и нейните ближни – докато Г. се намирала в жилище на адрес ж.к. ****,
апартамент № 36, й позвънил от ползвания от него абонатен телефонен номер **** на
абонатен номер ****, като й казал: „Обаче, ако направиш, ако мислиш да правиш
такива работи, ще се случи най-лошото. Ще ви избия до девето коляно!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
3. На 22.12.2018 г. около 11:00 часа в гр. София, ж.к. ****, апартамент № 1, да
се е заканил с убийство на Б.Е.Г. – докато размахвал срещу нея декоративен
самурайски меч й казал: „Ще те убия!“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК
е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.
1
3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са
възложени в тежест на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест и
допълнение към него, с които се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
не поддържа протеста, но не го и оттегля.
Защитникът на подс. С.С. пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна. Излага съображения, че СРС правилно е приел, че изказаните
думи от подс. С. са използвани често в комуникацията му със св. Б. Г., но не
изпълняват състава на престъплението закана за убийство, която да бъде възприета
като такава от Г..
В правото си на последна дума подс. С. моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава ХХVII от НПК
(съкратено съдебно следствие), като страните са изразили съгласие да не се провеждат
разпити на свидетелите Б. Г., Е. Г., Е.Г., Д.П., Б.А. и А.К., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. Първостепенният съд е провел
допълнителен разпит на св. Б. Г. за обстоятелства, неизяснени на досъдебното
производство.
След анализ на събраните гласни и писмени доказателствени източници СРС е
приел фактическа обстановка в следния смисъл:
Подсъдимият СВ. Б. С. е роден на **** г. в гр. Велико Търново, българин,
български гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, трудово ангажиран.
Подс. С.С. и св. Б. Г. живеели във фактическо съпружеско съжителство в
продължение на около 16 години, от което имат две деца, като връзката им приключила
окончателно през м. март 2018 г. Двамата живеели заедно в гр. София, ж.к. ****,
апартамент № 1. Жилището било собственост на родителите на св. Г..
През м. октомври 2016 г. подс. С. отишъл да работи в чужбина. Тогава
започнал да проявява ревност към св. Г. и към м. юни 2017 г. отношенията им се
влошили и започнали да имат скандали, като двамата се обвинявали взаимно. Когато
се върнал от чужбина, св. Г. казала на подс. С., че иска да се разделят и да се премести
с децата при родителите й в гр. София, ж.к. „Дружба“. Няколко дни след тези думи на
св. Г. подсъдимият решил да сложи край на живота си като скочи от мост в ж.к.
„Захарна фабрика“. Бил от външната страна на парапета на моста, когато при него
отишли екип на Център за спешна медицинска помощ и полицейски служители.
Районът бил отцепен и на място пристигнал психолог, който разубедил подс. С. да се
самоубива. След това подс. С. и св. Г. продължили да живеят заедно до окончателното
приключване на връзката им.
На 04.03.2018 г. около 10:00 часа докато св. Б. Г. чистила апартамента,
подсъдимият започнал да се заяжда с нея. Тя му казала да не се занимава с нея и да я
2
остави. Той станал агресивен, ритнал я с крак и продължил да я удря и обижда с
думите „боклук“ и „лъжкиня“. По-късно подсъдимият се успокоил и между двамата
нямало конфликти през останалата част от деня.
На 05.03.2018 г. подс. С.С. се държал все едно нищо не се е случило предишния
ден. Към 14:30 часа св. Г. тръгнала сама към жилището на родителите си – свидетелите
Е.Г. и Е. Г., в гр. София, ж.к. ****, апартамент № 36, за да прибера децата им, които
били на гости там. Когато пристигнала, разказала на родителите си за случилото се
предния ден и им споделила, че не иска да се прибира при подс. С.. Те от своя страна й
казали, че може да остане при тях колкото време се налага.
Същия ден около 19:00 часа подс. С.С. се обадил от неговия телефон номер
(****) на ползвания от св. Б. Г. телефонен номер и я попитал кога ще се прибира. Тя му
заявила, че няма да се прибере, че не иска да живее с него, че с децата ще останат при
родителите й и поискала от подсъдимия да се изнесе от жилището в гр. София, ж.к.
„Захарна фабрика“. Тогава подс. С. започнал да вика по телефона и да заплашва св. Г. с
думите: „Ще ви заколя, ще ви избия до девето коляно! Ще ви запаля къщата. Ще ви
почерня живота.“, при което св. Г. прекъснала телефонния разговор.
Малко след това подс. С. се обадил на ползвания от сина им телефонен номер
(****). Св. Г. вдигнала и решила да направи запис на телефонния разговор.
Първоначално двамата говорили кой какво яде и кога ще се прибира Г. при С.. Тя му
отговорила, че никога няма да се прибере при него, при което подсъдимият започнал
отново да повишава тон и казал, че ако Г. не се прибере до 22:00 часа да очаква
неочакваното. Знаейки, че разговорът се записва, св. Г. отговаряла на подсъдимия с
кратки реплики. Подсъдимият продължавал да настоява Г. да се прибере при него и
казал: „Знаеш, че съм ненормалник и ше напраа най, най-лошото в живота ми“, а Г. му
отвърнала, че „може би трябва да се случи“ това. В хода на скандала подс. С. казал на
Г. „Бял ден няма да видиш“ и продължил да настоява тя да се прибере при него. Казал
й „Не ме карай да викам, да те заплашвам, щото наистина ше го напраа“, както и
„Излъга ме.. Добре, дай да не говориме глупости. С последни сили ти казвам и за
последно ти повтарям кълна се в двете си деца. Децата ми да пукнат дано ако ти не се
прибереш вкъщи. Още тази вечер. Ще се прибереш, аз ти казвам, ако не ме
предизвикаш, нищо няма да се случи. Обаче ако праиш, ако мислиш да праиш такива
работи ша са случи най-лошото. Ше ви избия до девето коляно. Слушай кво ти казвам.
Ако наистина обичаш ваще, обичаш себе си, обичаш децата, прибери се вкъщи тази
вечер. Да не стане лошо. Казвам ти, не те заплашвам. Чуваш ли ме?“. След това й казал,
че ако не се прибере до 22:00 часа е готов да си съсипе живота заради нея. Разговорът
между двамата продължил в същата насока и настояване от страна на подсъдимия Г. да
се прибере, както и с нейната категоричност, че иска да се раздели с него. В края на
разговора подсъдимият й казал „Тая вечер не се ли прибереш, ако не ви скъсам главите
на сичките, да не се казвам Слами“.
След като приключил разговора подсъдимият отново звънял на телефоните на
св. Г., на децата им и на родителите й, но те не отговаряли на обажданията му.
Родителите на св. Г. я посъветвали да подаде жалба срещу подсъдимия, за да се стресне
и да не я заплашва.
На същата дата около 20:30 часа св. Г. отишла в 08 РУ – СДВР и подала жалба
срещу подс. С.. На следващия ден била извикана в районното управление за снемане на
сведения от полицейските инспектори Б.А. и Д.П.. Св. А. позвънил на телефона на
подс. С. и след като установил, че разговаря с него, го призовал да се яви в районното
управление. След това подсъдимият се обадил на св. Г. докато тя все още била при
полицейските служители и пуснала разговора на високоговорител. Подсъдимият й
споделил, че му се обадил полицай и й казал: „Ако не си оттеглиш жалбата и се стигне
3
до там да лежа в затвора, излезна ли от затвора, ще те убия!“. Св. Г. му отвърнала, че
приключва взаимоотношенията си с него, тъй като той си е позволил да я удари и да й
се заканва, и разговорът им приключил.
На 08.03.2018 г. св. Б. Г. отишла в Клиника по съдебна медицина и деонтология
към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където била прегледана и й било издадено
съдебномедицинско удостоверение за установени по нея кръвонасядания по дясната
ръка и левия крак, причинили й болка и страдание. Тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по
време и начин както св. Г. е съобщила, а именно, че на 04.03.2018 г. около 10:00 часа й
били нанесени удари от мъж, с когото живее на семейни начала.
На 09.03.2018 г. на подс. С.С. му бил издаден протокол за предупреждение да
спазва законите и Конституцията на Република България, да не нарушава обществения
ред, както и да не заплашва и да не влиза в самоуправни действия с Б. Г..
След това скандалите между подс. С. и св. Г. били преустановени и двамата се
разделили окончателно. Няколко дни след телефонните разговори от 05.03.2018 г.
подсъдимият заминал на селото си.
На 14.05.2018 г. с протокол за доброволно предаване св. Б. Г. предала в 08 РУ –
СДВР 1 бр. черна на цвят флаш памет, която съдържала аудиозапис от телефонния
разговор с подс. С. от 05.03.2018 г.
На 21.12.2018 г. св. Б. Г. отишла на празничен банкет с колеги. Станало късно и
свидетелката решила да пренощува в дома на родителите й в ж.к. „Захарна фабрика“. С
нея били св. А.К. и още две жени. На следващия ден около 10:30 часа двете жени си
тръгнали. Около 11:00 часа свидетелите Г. и К. също напуснали жилището и тя
заключила входната врата на апартамента. На излизане от входа на блока се появил
подс. С.С.. Той взел ключа на св. Г. и започнал да я бута към апартамента, а на св. К.
му взел личната карта, тъй като се съмнявал, че не се казва А., а Т.. Подс. С. заключил
входната врата и тримата влезли вътре. Подсъдимият си помислил, че св. Г. имала
отношения със св. К. и започнал да ги разпитва кой с кого къде е спал, ударил шамар
на св. Г., нарекъл я „****“ и й казал: „Ще те убия!“, като едновременно с това
размахвал самурайски декоративен меч. Св. К. помолил подсъдимия да се успокои и да
остави меча. Той го послушал, оставил меча на масата и започнал да разглежда в
телефона на св. Г., която се притеснявала подсъдимият да не направи нещо на колегата
й. След това подс. С. се приближил до св. Г., хванал я за ръцете и с глава я ударил в
челото, вследствие на което й потекло кръв. Тя отишла до кухнята да се измие, а
подсъдимият й дал салфетка и започнал да й се извинява. След известно време тримата
напуснали апартамента. Св. Г. се прибрала при родителите си в ж.к. „Дружба“ и им
споделила защо й тече кръв от главата, но не им споменала за самурайския декоративен
меч, както и за думите, които подсъдимият й казал пред св. К..
Св. Б. Г. е психично здрава и при нея е налице годност за даване на показания,
в случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното производство.
Към момента на инкриминираните деяния от 05.03.2018 г. при св. Г. не е бил налице
реално обоснован, основателен страх и е била без промяна във виталните показатели.
Изпитвала е негативни емоции от отправените към нея заплахи, които са й причинили
състояние на стрес, но същите не носят характеристиките на специфичното
емоционално състояние съотносимо с категорията основателен страх за здравето и
живота, дезорганизиращо психичните й ресурси в стадий на изчерпаност с евентуални
последици в психосоматичен план.
Подс. С.С. е психично здрав и при него е налице годност за даване на
обяснения, в случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното
производство. При него е налице ревностнопараноидна акцентуация на личността и
4
емоционална нестабилност, които не са изявени в степен да покрият критериите на
психопатология, а се изразяват като отклонения от характера и емоционалния баланс.
По време на инкриминираните деяния от 05.03.2018 г. подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на случващото се, както и да ръководи постъпките си при
снижен фрустрационен праг само и единствено във взаимоотношенията си със св. Б. Г..
При прегледа на съдържанието на предоставения от св. Б. Г. оптичен носител
на информация (флаш памет 2 GB) вещите лица, изготвили заключението на СТЕ, са
установили, че същият съдържа един брой фонетичен (звуков) файл, като фонетичната
информация е записана дословно, така както е чута и възприета. Не са установени
признаци за извършени интервенции, манипулации или монтаж на аудиозаписа.
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил
спорните по делото факти, поради което не намира основания за коригирането им.
Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници,
като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се споделя от
настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. С.С., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е
информацията от кредитираните гласни доказателствени средства – обясненията на
подс. С. и показанията на свидетелите Б. Г., Е.Г., Е. Г., Б.А., Д.П. и А.К., както и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СТЕ и СППЕ на
подс. С.С. и на св. Б. Г..
На първо място, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
показанията на св. Б. Г., като е подходил с необходимата критичност. Обосновано са
кредитирани показанията на св. Г. в частта досежно причините за влошаване на
отношенията й с подс. С. преди процесните събития, тъй като намират подкрепа в
обясненията на подсъдимия в тази насока. Също така по отношение на проведените с
подс. С. телефонни разговори на 05.03.2018 г. и изречените от него заплахи спрямо св.
Г. въззивният съд установи, че изложеното от нея е логично и последователно
кореспондира както със заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза СТЕ,
от което се извежда дословно разговора, така и с показанията на свидетелите Е.Г. и Е.
Г., които по това време са били близо до дъщеря си и са успели да чуят част от
разговора между нея и подс. С., като лично са възприели отправените от подсъдимия
заплахи. Въззивният съд се солидаризира и с преценката на първостепенния да не
кредитира показанията на св. Г. от досъдебното производство в частта, в която
твърди,че се е изплашила подс. С. да не изпълни тези закани, тъй като противоречат на
изложеното от нея в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че уплахата й
траела само няколко дни докато подсъдимият заминал на селото си, както и на
заключението на СППЕ съгласно което Г. е изпитвала негативни емоции и стрес, но не
и основателен страх за здравето и живота си от думите на подсъдимия. В тази връзка
първоинстанционният съд е отчел и показанията на св. Г., че е подала жалба срещу
подсъдимия същия ден по препоръка на родителите си, за да може подсъдимият да се
стресне, а не по нейна собствена инициатива, с оглед на което може да се направи
обоснован извод, че свидетелката не е изпитвала сериозни притеснения от изреченото
от подсъдимия.
На следващо място, твърденията на св. Г., че на 06.03.2018 г. е подала жалба
срещу подсъдимия в 08 РУ – СДВР, както и че същият се свързал с нея по телефон
непосредствено след като бил призован от полицейски служител и отново й отправил
заплахи, намират опора в показанията на свидетелите Б.А. и Д.П. и приложения по
5
делото протокол за предупреждение на подс. С. от 09.03.2018 г.
Контролираният съд правилно е анализирал показанията на св. Б. Г. и в частта
относно събитията от 22.12.2018 г., като е приел същите за вътрешно противоречиви
не само по отношение на това дали е изпитвала страх, но и дали действително е била
заплашвана от подс. С.. Първоначално в показанията си от досъдебното производство
св. Г. е посочила, че не си спомня подсъдимият да е заплашвал нея и св. К., но
изпитвала притеснения подсъдимият да не направи нещо на колегата й. Прави
впечатление, че в тези показанията свидетелката не е съобщила подсъдимият да е
държал и размахвал декоративен меч, както и да е отправял заплахи, че ще я убие. Едва
в следващ разпит пред разследващите органи е съобщила, че подсъдимият й се
заканвал с думите: „Ще те убия!“ и започнал да размахва срещу нея един от
самурайските мечове, които държали в дома си, като му свалил калъфа. В тази връзка
настоящият съдебен състав установи, че последното кореспондира отчасти на
показанията на св. А.К., че подсъдимият е размахвал декоративния меч, казвайки на Г.,
че ще я убие, след което доброволно е оставил меча на масата. От друга страна, св. Б.
Г. пред първоинстанционния съд е заявила, че подсъдимият я ударил, но не я
заплашвал и само е държал в ръка декоративния меч, без да му маха калъфа. Районният
съд е обърнал внимание и на обясненията на подсъдимия в тази насока, че за да се
извади мечът от калъфа трябва да се скъса синджирче, което свързва дръжката и
калъфа, и е достигнал до обоснован извод, че подсъдимият е размахвал меча и е
отправил заплаха към Г., но мечът не е бил ваден от калъфа по време на случката.
Първият съд е извършил проверка на доказателствената стойност на
обясненията на подс. С.С., след като ги е съпоставил с останалите доказателствени
източници и правилно е счел същите за недостоверни в частта, че част от вещите му
били оставени на стълбите и той взел декоративния меч, за да го остави в таванското
помещение, тъй като звучат житейски нелогично и се оборват от показанията на
свидетелите Б. Г. и А.К.. Районният съд обосновано е приел за достоверни обясненията
на подсъдимия в частта, че на 22.12.2018 г. е викал, крещял, ядосал се и посегнал на св.
Б. Г., защото намират подкрепа в изложеното от свидетелите Г. и К. в тази насока.
Въззивният съд кредитира като логично и кореспондиращо с показанията на Г. и
родителите й и изложеното от подсъдимия по отношение на отправените заплахи по
телефона, че е бил ядосан, започнал да обижда и съжалява за случилото се.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е заключил от правна страна, че подс. С.С. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществено престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
обективираната чрез думи или действия закана за убийство следва да е възприета като
реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й. За
съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са
изречени заплахите. Обективно заканата трябва да предполага съществуваща
възможност за реализирането й, като във възприелия я следва да се създаде
впечатление, че деецът може да я реализира. В противен случай няма как да се отчете
като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен“
следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да
се осъществи. Заплашването трябва да е част от реалността, да принадлежи на
познаваемите процеси и явления и да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението, което се преценя от съда предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, и психичното състояние на дееца.
Приетите за установени по делото фактически положения, включително за
трайно влошените отношения между подс. С. и св. Г. и честата повторяемост на
6
инциденти от вида на инкриминираните, не биха могли да формират подобни изводи в
конкретния случай. В очертанията на инкриминирания период не са възникнали
каквито и да било нови събития, различаващи се по своята същност и съдържание от
предходните установени по делото прояви на подсъдимия – нито се е стигало до
физическа саморазправа с различни характеристики и интензитет, нито по делото са
налице данни, индициращи евентуалната обективна възможност или намерение деецът
да приведе в реално изпълнение заканите си – факт, с който е била наясно и св. Г..
Първоинстанционният съд е направил изискуемото по закон разграничение на
характера на отправените заплахи, като правилно е преценил, че сами по себе си
словесно изразените закани за убийство, преценявани в контекста на доказаните
конфликтни междуличностни отношения между подсъдимия и св. Г., както и
обстановката, в която са били извършени тези закани от подсъдимия, не изпълняват
обективния критерий за престъпната съставомерност на деянията, тъй като по
съществото си те не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Изложеното, отнесено към конкретните факти по делото, не позволява да бъде
прието от обективна страна извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК. Действително на 05.03.2018 г. подсъдимият е използвал инкриминираните в
обвинението думи „Ще ви заколя, ще ви избия до девето коляно!“ и „Обаче, ако
направиш, ако мислиш да правиш такива работи, ще се случи най-лошото. Ще ви избия
до девето коляно!“, а на 22.12.2018 г. подсъдимият размахвал срещу Г. декоративен
самурайски меч и й казал: „Ще те убия!“. За съставомерността на деянията въззивната
инстанция прецени конкретно установените обстоятелства – времето, мястото, начина,
поведението на дееца и лицето, към което е била отправена закана. По отношение на
случая от 05.03.2018 г. се установи, че подсъдимият е изрекъл инкриминираните
заплахи с цел св. Б. Г. да промени решението си за раздяла с него и да се прибере с
децата им при него в дома им. За събитията от 22.12.2018 г. се изяснява, че реакцията
му е била породена от чувството за ревност, което е изпитал спрямо Г., виждайки я с
непознат за него мъж да излиза от жилището, в което двамата са съжителствали дълго
време. В същото време по делото не се установява тези изрази да са възприети от
пострадалата така, че същите биха могли да се осъществят. Подс. С. и св. Г. са живеели
около 16 години на семейни начала, като същите имат две деца. На фона на това, че са
живели заедно толкова дълго време и св. Г. познава подсъдимия добре, както и
предвид изложеното от нея пред районния съд, че когато някой го ядоса, подсъдимият
реагира със заплахи и закани дори и към познати и непознати, следва изводът, че
думите на С. от 05.03.2018г. нито са предизвикали, нито са могли да възбудят у Г.
реално обоснован, основателен страх за осъществяването им. В подкрепа на
последното е и заключението на СППЕ, съгласно което Г. е изпитвала негативни
емоции от отправените към нея заплахи, които са й причинили състояние на стрес, но
същите не носят характеристиките на специфичното емоционално състояние
съотносимо с категорията основателен страх за здравето и живота. По отношение на
събитията от 22.12.2018 г. от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установи, че подсъдимият е размахвал декоративния меч и е отправил заплаха към Г.,
но мечът не е бил ваден от калъфа по време на случката, а след молба на св. К. да
преустанови тези действия, подсъдимият доброволно е оставил меча на масата и
започнал да разглежда в телефона на св. Г.. СРС правилно е изяснил и че този меч е
декоративен, има синджирче, свързващо дръжката с калъфа и нито изглежда, нито
реално е оръжие, с което да може да се убие някой. Също така в показанията си св. Г. е
посочила, че се притеснявала подсъдимият да не направи нещо на св. Керемидичев, а
не за себе си. След съвкупна оценка на посочените обстоятелства първостепенният съд
е достигнал до обоснован извод, че поведението на подсъдимия е било ревностно
мотивирано, а не реално насочено да заплаши живота на Г..
7
Наред с обективната несъставомерност, деянията на подс. С. са несъставомерни
и от субективна страна, тъй като в случая безсъмнено са установени скандали между
бивши партньори, живели като семейство, което налага разграничение между заканата
по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и скарването. Контролираният съд е
извършил правилно разграничение между битовата свада и посоченото престъпление,
изследвайки съдържанието на умисъла, вложен в думите и действията на дееца – при
заканата думите и действията се използват съзнателно и със съдържанието, което имат,
а при скарването същите се използват импулсивно, механично и имат единствено
емоционален заряд, но в действителност не се цели чрез реална заплаха или реално
нападение да се въздейства върху пострадалия. В допълнение към това следва да се
вземе предвид, че за наличието или липсата на умисъл се съди по доказаните действия
на подсъдимия. Той е реагирал спонтанно, действията му са били провокирани от
поведението на св. Г., както и от силната ревност, която изпитвал към нея, наред с
неприемането на факта, че същият трябва да се раздели с майката на децата си.
Инкриминираните действия са емоционален отговор на поведението на св. Г.,
засегнало подсъдимия, като същият не имал за цел да предизвика страх у нея за
осъществяване на отправените закани.
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за районния
съд са били налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимият
обосновано и в резултат на правилно приложение на процесуалния и материалния
закон е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
1616/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8