РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 20.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание
на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Р. А. и с участието на прокурор
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1701
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба от Р.И.К., ЕГН **********,***, с която на основание чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се предявява претенция за имуществени вреди,
дължащи се на незаконосъобразно бездействие на административни органи да
изплатят дължимо парично задължение за мораторна лихва за периода от 29.11.2021г.
до 05.05.2022г.в размер на 3 519,46 лв., свързана със забавено изплащане
на присъдено обезщетение във връзка с издадена заповед за отчуждаване на
поземлен имот.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, че след влизане в сила на Решение № 2344/29.11.2021г.,
постановено по адм.д. № 2581/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
с което е изменена по негова жалба Заповед № 21ОА-2498/10.09.2021г. на Кметът
на Община Пловдив за отчуждаване на поземлен имот и е увеличен размера на дължимото
обезщетение за ищецът, от датата на влизане в сила на съдебното решение до
датата на действителното извършено плащане длъжникът е изпадал в неправомерна
забава, с което е реализирал незаконосъобразно бездействие, за което дължи
мораторна лихва в размер на 3519,46 лева. Посочва се, че след покана да я
заплати, е отказал изрично с писмо от 15.06.2022година. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди Община Пловдив да изплати сумата от 3519,46
лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 80190.00лева. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, но ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по иска - Община Пловдив, чрез процесуалните си представители юрк. Л. и юрк. А.
в представения отговор оспорват искът като неоснователен и недоказан. Сочи се,
че не е налице бездействие на ответната страна, а са предприети
своевременни действия по изплащане на
обезщетението, като забавата се дължи на забавяне от ищецът, а не на незаконосъобразни
действия/бездействия на административните органи. Считат, че не е реализиран
обективният състав на отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Иска се искът да бъде
изцяло отхвърлен. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и прецени събраните доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 21ОА-2498/10.09.2021г., кметът на Община Пловдив, на основание чл.
25, ал. 2 от ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС и предвид
необходимостта от задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде
задоволена по друг начин, е наредил отчуждаването на недвижим имот с площ от
579 кв.м., идентификационен № 56784.511.1078 по КККР на гр. Пловдив, одобрен
със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, намиращ се на адрес в гр.
Пловдив, район Западен, ул. „Царевец"', и с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, като
същият попада в уличната регулация на ул. „Царевец". В заповедта е
посочено, че имотът се отчуждава от
лицата Р.И.К., собственик на 1/2 ид. част.,
М.Н.Г., собственик на 1/4 ид. част., А.А.С., собственик на 1/8 ид. част и от Н.М.Г.,
собственик на 1/8 ид. част. Определено е и парично обезщетение за отчуждаваният
поземлен имот, подробно описан в т.1 на заповедта, като съобразно разпоредбите
на чл. 22 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, то е в общ размер на 126251.00 лева без ДДС
и се разпределя между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях
собственост. Така в дял за Р.И.К. равностойното парично обезщетение е определено
в размер на 63125,50 лева. Недоволна от така определеният и размер, тя и
другите съсобственици са обжалвали заповедта по съдебен ред, като с Решение №2344/29.11.2021г.,
постановено по адм.д. № 2581/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив
е изменен размерът на определеното със Заповед №21ОА-2498/10.09.2021г. на Кмет
на Община Пловдив обезщетение за ищецът К. и е увеличен същият от 63125.50лева
на 80190.00 лева. След влизане в сила на решението, което е станало на
29.11.2021г е било дължимо изплащане на определеното с него обезщетение, което
е станало от ответника едва на 05.05.2022година съгласно приложеното извлечение
от движението по банкова сметка №BG23BUIN95611000343053 при ТБ
Алианц Банк България АД. За този период от време ищецът като собственик на
½ ид.ч. от отчуждения ПИ не е могъл да ползва същият, нито е имал
възможност да се разпорежда с паричното обезщетение, което му е било
определено. Същевременно от страна на органи при ответника от него са били
изисквани редица документи. Затова с молба вх.№22П-5562 от 13.05.2022г. след
получаване на обезщетението по банковата сметка Р.К. *** на основание чл.30
ал.16 ЗОС да му бъде изплатена дължима законна лихва за забава на изплащането
на дължимото му обезщетение. С отговор изх.№22П-5562 от 15.06.2022г Кметът на
Община Пловдив е отказал изплащане на лихви забава, като е посочил, че такава
се дължи само и единствено при допуснато предварително изпълнение на
отчуждителната заповед и действия по въвеждане във владение, а не и в този
случай, като посочил, че е отменена и разпоредбата, на която ищецът се
позовава. В тази връзка ищецът инициирал и настоящото съдебно производство. В
хода на провеждането му се представи заключение на проведена ССчЕ, с което се
установява, че паричен превод на сумата за отчуждаване е постъпил по банковата
сметка на ищецът на 05.05.2022година. Изчислен е и размер на законовата лихва
върху тази сума, считано от 29.11.2021г. до действителното и изплащане, като тя
е в размер на 3519.45 лева.
Горната
фактическа обстановка се изяснява от представените и приети в с.з доказателства
към исковата молба - Решение № 2344/29.11.2021г. по адм.д. № 2581/2021г. по
описа на АдС – Пловдив; писмо на Община-Пловдив до Р.К., с което от нея си
изискват допълнителни документи; Заявление
от Р.К. и преводно платежно нареждане от 04.05.2022 г., както и представените с
отговора на исковата молба доказателства, касаещи административна преписка по
изплащане на обезщетението по отчуждителна заповед- Заповед
№21ОА-2498/10.09.2021г., съдебно решение, писмо от 14.12.2021г. за представяне
на документи, заявление за представяне на документи от 19.01.2022г., писмо от
20.04.2022г. на Община Пловдив за представяне на удостоверение за тежести върху
отчуждения ПИ, удостоверение изх.№8803 от 03.05.2022г. на служба по вписванията
за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, преводно нареждане за
изплащане на обезщетението от 04.05.2022година. Установява се и от приетото и
неоспорено от страните заключение на проведената ССчЕ, което съдът кредитира
изцало като обективно, методологически правилно изготвено и обосновано, без възникнали
съмнения по него и неоспорено от страните по делото. В хода на съдебното не се
представят други доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните становищата на
страните и прецени събраните в производството писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът формира следните правни изводи:
Исковата
молба изхожда от надлежна страна, като подадена от лице, имащо правен интерес
от нея, срещу надлежен ответник, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
За
да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са
налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена
вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.16 изр.4-то от ЗОСВ, в случаите на оспорване на
размерът на обезщетението пред съд, и се присъди по- висок размер на дължимото
обезщетение, общината
изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в
едномесечен срок от постановяване на решението на съда. В конкретният
случай се установява, че от страна на Община-Пловдив, която е следвало да
изплати по- високият размер на обезщетение на ищца в рамките на тридесетдневен
срок от датата на влизане в сила на съдебното решение, не е изпълнила това си
задължение, като извършеното реално плащане на обезщетението е станало един
значителен период от време след изтичане на законоустановения 30 дневен срок.
Извършените действия от органите на Община Пловдив по събиране на допълнителни
документи, с които те оправдават забавянето на изплащането на обезщетението, са
изцяло незаконосъобразни и несъответни на дължимостта да се изплати същото, при
това с дължимите лихви от датата на влизане на съдебно от решение в сила. Претендираните
имуществени вреди от забавено плащане на дължимо обезщетение, касаят фактическо
незаконосъобразно бездействие на администрацията в срок, в който е установено
задължение за извършване на плащането. Съгласно теорията и съдебната практика,
действието, респективно бездействието на администрацията по чл.203, ал.1 от АПК
следва да съставлява фактическо такова, като конкретно незаконосъобразното
бездействие представлява неизпълнение на задължение на административния орган,
произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретно действие, свързано с
прогласено от нормативния акт защитимо субективно право. В тази насока и в
случая категорично се установява, че е налице проявено бездействие от
задължения субект- Община Пловдив, което с оглед на вмененото задължение за
осъществяване на конкретно действие по силата на закона /чл.30, ал.16 от ЗОС/
се явява незаконосъобразно.
Изложените
от страна на ответника възражения относно това, че липсва проявено бездействие,
предвид стартиралата в Община-Пловдив процедура по изискване на документи от Р.К.
не прави претенцията на ищеца неоснователна, защото дължимото от
административният орган действие е именно изплащане на обезщетението в
конкретно определен от закона 30 дневен срок, което фактическо действие, в
крайна сметка, не е било осъществено. В тази насока и извършването на всякакви
подготвителни действия по повод на изпълнение на това законово задължение на Община
Пловдив, при условие, че то не е било изпълнено така, както указва законът, не
променят извода за наличие на противозаконно бездействие в срока, установен
нормативно за осъществяване на фактическото действие от административния орган.
Доколкото отговорността на държавата е обективна, съгласно вложеният в
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ смисъл, то без значение се явяват
причините, поради които плащането не е било реално осъществено в законоустановения
срок, а именно дали това се дължи на виновно поведение на конкретно длъжностно
лице, действия или бездействия на висшестоящата спрямо ответника администрация,
или липсата на бюджетни средства или одобрение от горестоящ орган в посочената
администрация.
С
оглед на изложеното и искът се явява основателен, доколкото е налице изпълнен
фактически състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, като предвид факта, че се
касае до забавено плащане на дължима сума, то действително е налице настъпила
вреда за ищеца, която е последица от незаконосъобразното бездействие. Същата е съразмерна
със стойността на законната лихва върху незаплатената в срок дължима на ищеца
сума по влязло в сила съдебно решение и е за времето от момента на влизане в
сила на същото до момента на реално осъщественото плащане, когато е периода на
осъщественото бездействие и се осъществява забавата на административния орган
да извърши плащането. Този размер се установява от заключението на приетата по
делото ССчЕ. Размерът на законната лихва върху забавено платената главница за
периода от 29.11.2021г. /датата на влизане в сила на съдебното решение/ до
05.05.2022г. /датата на реално осъщественото плащане на сумата/, възлиза на 3 519,45
лева, какъвто е именно и размерът на претендираното от ищеца обезщетение с
исковата му молба. Поради това и искът ще следва да се уважи до пълния му
предявен размер, както като основателен и доказан.
Не се установява от доказателствата по делото
нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на
иска, или намаляване размера на присъденото обезщетение. От изложеното следва,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в посочения размер от 3519,45 лева, произтекли от
незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице при ответника при изпълнение
на административната му дейност.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски в размер на 210
лева (внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лева и държавна такса в
размер на 10 лева).
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК
Съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община Пловдив
да заплати на Р.И.К., ЕГН**********,*** сумата
в размер на 3519,45 /три хиляди и петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и
пет стотинки/, представляваща законната лихва за периода от 29.11.2021г. до
05.05.2022г. за забавено изпълнение за изплащане на
обезщетение по заповед №21ОА-2498/10.09.2021г на Кмет на Община Пловдив за
отчуждаване на недвижим имот.
ОСЪЖДА Община-Пловдив,
пл. „Ст.Стамболов“ № 1 да заплати на Р.И.К., ЕГН **********,*** сумата в размер
на 210 лева /двеста и десет лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: