Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 223 по описа за 2020г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 94367/17.12.2019г срещу решението на ВРС-LIс-в № 5483/6.12.2019г по
гр.д.№ 9222/2019г, с което е прието за установено, че Ц.Т.Ц. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД
сумата от 2103,18лв, начислена с ф-ра
№ **********/ 30.05.2019г за периода от 8.05.2017г
до 7.05.2018г с аб.№ ********** и кл.№ ********** за адрес на потребление
гр.******, на осн. чл.124 ал.1 ГПК, осъдено е дружеството да заплати на ищеца сумата от 464,13лв - сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК писмен
отговор от Ц.Ц. не е постъпил.
В исковата си молба ищецът
излага, че е потребител на ел.енергия за обект на потребление с кл.№
**********.
През м.юни 2019г е получил
писмо от „Енерго–Про Продажби“ АД, с което бил уведомен за извършена корекция
на сметката му за електроенергия за периода от 8.05.2017 до 7.05.2018г, за
който му била начислена служебно ел.енергия на стойност 2103,18лв и за нея сума
била издадена ф-ра № **********/30.05.2019г.
Счита, че не дължи посочената
сума. Оспорва съдържанието на съставения КП за извършената техническа проверка
в обекта на потребление доколкото не е присъствал на съставянето му, нито
упълномощено от него лицеОспорва служебно начисленото количество ел.енергия да
е било реално доставено и потребено от него за процесния период.
Оспорва и законосъобразността
на извършената корекционна процедура, тъй като липсва нормативно основание за
нейното приложение поради отмяната на ПИКЕЕ, предхождаща датата на проверката.
По изложените съображения
моли за постановяването на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от
2103,18лв, представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия за
периода от 8.05.2017-7.05.2018г след извършена корекция на сметката на абоната
за обект на потребление, находящ се в гр.*****, с аб.№ ********** и кл.№ **********, за която
сума е издадена ф-ра № **********/30.05.2019
Претендира присъждането на
разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК отв.„Енерго-Про
Продажби“ АД е депозирал отговор със становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че
процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от
абоната ел.енергия, дължима от ищеца на осн.чл.200 ал.1 ЗЗД във вр.чл.50 ПИКЕЕ.
Твърди, че на 7.05.2018г
служители на „ЕРП Север“ АД извършили техническа проверка на измервателната
система в процесния обект, при която били направени замервания с еталонен
калибриран уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4 имало
показания в размер на 11635кВтч.
СТИ било демонтирано и
подменено с ново, като за проверката бил съставен КП, подписан от двама
независими свидетели. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза в
БИМ, където при софтуерно прочитане била установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала ел.енергия по тарифа 1.8.4 в размер на
11638,8 кВтч, която не била визуализирана на дисплея.
Със становище от
23.05.2019г на „ЕРП Север“ АД било установено точното количество ел.енергия
след прочитане на регистъра 1.8.4-11635кВтч, което е остойностено било в размер
на 2103,18лв и за същата сума била издадена фактура № **********/ 30.05.2019г.
Твърди, че абонатът бил
уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма,
изпратени му от „ЕРП Север“ АД и от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Счита, че е налице
хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура.
По тези аргументи моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, вкл. адв.
възнаграж- дение.
Така предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не се оспорва фактът на валидно
сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия, както и че ищецът се явява битов клиент по см.на §1 т.2а ДР ЗЕ на дружеството за описания в ИМ адрес на
потребление.
От
представения по делото КП от 7.05.2018г се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП
Север“АД/ извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца, находящ се на посочения адрес. Били констатирани показания на СТИ,
подробно описани в протокола, като в скрития регистър
1.8.4. се
съдържало записване за преминала ел.енергия. Била установена грешка при
отчитане на електромера вследствие на което СТИ бил демонтиран и подменен с
нов, а старият - поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба и
изпратен на БИМ, ГД“МИУ“, РО-***.
В съставения от БИМ КП са отразени същите констатации - посочени са показанията на
тарифите; установено било отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите,
клемния блок на електромера. При софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера така, че действително потребената енергия била отчетена
в невизуализираната на дисплея тарифа. Електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на
измерването на ел.енергия.
Въз основа на горното е било изготвено становище за начисление на
ел.енергия. Посочено било,
че корекцията била извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,
при което било установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена е справка за потреблението на ищеца.
По делото е приложена и посочената фактура за начисляване на процесната сума,
представляваща незаплатена, но потребена ел.енергия за процесния обект на
потребление за сочения едногодишен период.
От уведомителни писма от „ЕРП Север"АД и от
„Енерго-Пр Продажби"АД е видно, че ищецът бил уведомен за извършената
проверка на измервателната система на процесния обект, като му било изпратено и
копие на съставения КП, а също бил уведомен и за дължимостта на сумата по фактурата.
По делото е прието заключението
на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено. От него се установява, че процесният СТИ е от
одобрен тип, преминал метрологичната проверка.При неманипулирана схема на
присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа, следва цялото
количество потребявана ел. енергия да преминава през измервателната схема на СТИ.
В КП на „ЕРП Север“АД не била констатирана намеса в схемата на присъединяване.
Следователно, отчетените в тарифа ТЗ - 1.8.4 количества ел.енергия са били преминали
през измервателната схема и били регистрирани в тарифа ТЗ, която по заводска
настройка не се визуализирала.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията и към
датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова
като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 380лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на
доказателства за реално сторени такива, като посоченият размер не надвишава
минималния размер, определен за оценяеми искове до 5000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.2
от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-LIс-в № 5483/6.12.2019г по гр.д.№ 9222/2019г, с което е прието за установено, че Ц.Т.Ц. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД
сумата от 2103,18лв, начислена с ф-ра
№ **********/ 30.05.2019г за периода от 8.05.2017г
до 7.05.2018г с аб.№ ********** и кл.№ ********** за адрес на потребление
гр.*****, на осн. чл.124 ал.1 ГПК, осъдено е дружеството да заплати на ищеца сумата от 464,13лв - сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*****» да заплати на Ц.Т.Ц. ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 380лв
/триста и осемдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: