Р Е Ш Е Н И
Е № 180
Гр.С., 12.07.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. районен съд, граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря …..., като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 571 по описа за 2012г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоначално производството е
образувано по предявен от А. А. Х. с ЕГН ********** иск, която в исковата молба
твърди, че с ответника Х.Г.Х. с ЕГН **********,***, са сключили граждански брак
на 12.05.1990г., който е бил прекратен с развод с влязло в сила Решение № 196
от 31.03.2005г., постановено по брачно дело № 311/2005г. по описа на С. районен
съд. Със същото решение са му били предоставени упражняването на родителските
права по отношение на малолетното тогава, родено от брака им дете, както и
ползването на семейното жилище. С последващо Решение от 08.05.2006г.,
постановено по гр.д.№ 316/2006г., родителските права са били предоставени на
нея. Твърди, че по време на брака им двамата с ответника са придобили следното
имущество: Апартамент № 19, находящ се в с.А., ж.к.С.№ етаж , община С., както и движими вещи:
библиотека с 4 секции – 1 брой, газов котлон – 1 брой, автоматична пералня – 1
брой, хладилник – 1 брой, персийски килими – 2 броя, бойлер – 1 брой, маса
трапезна разтегателна – 1 брой, столове – 5 броя, телевизор – 1 брой, малка
маса мраморна и други. Тези вещи се ползвали от ответника към датата на
предявяване на иска. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде
допусната делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от двамата по отношение
на недвижим имот с идентификатор 00895.502.1899.1.19, при съседи на имота: на
същия етаж – имоти с идентификатор 00895.502.1899.1.20, 00895.502.1899.1.18,
под имота – имот с идентификатор 00895.502.1899.1.15, и над имота – имот с
идентификатор 00895.502.1899.1.22, представляващ апартамент № 19, находящ се в
с.А., община С., ж.к.С. № , етаж , както и на движими вещи: библиотека с 4
секции – 1 брой, газов котлон – 1 брой, автоматична пералня – 1 брой, хладилник
– 1 брой, персийски килими – 2 броя, бойлер – 1 брой, маса трапезна
разтегателна – 1 брой, столове – 5 броя, телевизор – 1 брой, малка маса
мраморна.
С влязло в сила Определение №
1804 / 18.04.2012г. е било прекратено производството по делото в частта по иска
за допускате на делба между страните на движимите вещи: библиотека с четири
секции – 1 брой, газов котлон – 1 брой, автоматична пералня – 1 брой, хладилник
– 1 брой, персийски килими – 2 броя, бойлер – 1 брой, маса трапезна
разтегателна – 1 брой, столове – 5 броя, телевизор – 1 брой, малка мраморна
маса, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в
законоустановения срок.
В отговора на исковата молба
ответникът Х.Г.Х. твърди, че недвижимият имот е бил закупен по време на брака
между страните, но средствата за това не са били семейни, а негови – на
ответника – лични, които са му били подарени от неговите родители. Твърди, че
на 25.11.1992г. неговият баща му е прехвърлил правата по жилищния му влог,
открит на 29.12.1982г. Преди това „прехвърляне” бащата на ответника е изтеглил
– на 28.04.1992г. – сумата от 1928 лева и по сметката е останала сумата в
размер на 5 208,52 лева. Заедно с натрупаната лихва до 14.07.1993г. –
датата на сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот –
сумата е възлизала в размер на 6 439,48 лева, която сума в деня на
продажбата е била изтеглена и с нея е била заплатена част от продажната цена.
Останалата сума в размер на 1 164 лева, представляваща другата част от
продажната цена до нейния пълен размер от 7 603 лева, има семеен характер. Счита, че делбата следва
да бъде допусната при квоти от правото на собственост както следва: 7 021
/ 7 603 идеални части за ответника Х.Г.Х. и 582 / 7 603 идеални части
за А. А. С..
С Определение № 2325 от
31.05.2012г. съдът е приел за съвместно разглеждане възражението на ответника
относно размера на дяловете от правото на собственост, при които следва да бъде
допусната делбата.
С протоколно определение от
15.06.2012г. съдът е приел за съвместно разглеждане и възражението на ищцата,
направено също в срока по чл.342 от ГПК, относно размера на дяловете от правото
на собственост, при които следва да бъде допусната делбата. В писмената молба,
с която ищцата е въвела това свое възражение, се твърди, че за закупуването на
жилището ищцата е заплатила 4 500 лева, получени от продажбата на недвижим
имот, оставен й в наследство от покойния й баща, като част от тази сума тя е
получила в качеството й на съсобственик, а другата част й е била подарена от нейната
майка. С оглед на това счита, че сумата от 4 500 лева, като част от
продажната цена по процесната сделка, има характер на лични средства, вложени в
закупуването на делбения имот, в резултат на трансформация на лично имущество,
а само останалата сума от 3 103 лева има характер на семейни средства.
Поради това изразява становище, че делбата на процесния недвижим имот следва да
бъде допусната при квоти – 6 051,50 / 7 603 идеални части за ищцата А.С.
и 1 551,50 / 7 603 идеални части за ответника Х.Г.Х.. Едновременно с
това оспорва твърденията на ответника, че последният е придобил средства, имащи
личен характер, чийто произход е от жилищен влог, които средства да са
послужили за заплащане на част от продажната цена по закупуването на делбения
имот. Счита, че представената спестовна книжка не удостоверява този факт, тъй
като в този документ има зачерквания и поправки, за които дори не е отбелязано
кой ги е направил.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуален представител, който заявява, че делбата на
процесния имот следва да бъде допусната при претендираните квоти, тъй като счита
за доказани твърденията си за частична трансформация на лични средства на
ищцата, които са вложени за закупуването на имота.
В съдебно заседание ответникът не
се явява, представлява се от упълномощен от него адвокат, който поддържа твърдението,
че част от заплатената продажна цена за закупуването на процесния апартамент
представлява лични средства на ответника, изтеглени от собствения му спестовен
влог в деня на продажбата, като останалата част от цената била заплатена със
заемни средства от трето лице.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото са бивши
съпрузи. Двамата са сключили граждански брак на 12.05.1990г. в град С., като
съпругата е приела да носи личното име на своя съпруг „Х.”. Към момента на
сключването на гражданския брак ответникът Х.Г.Х. заедно със своя баща Георги Х.Х.
са били титуляри на жилищно-спестовен влог, открит на 29.12.1982г. През време
на брака – на 25.11.1992г. – Г. Х.Х. е „прехвърлил” на своя син своята част от
този влог и оттогава ответникът е станал единствен титуляр на влога.
Скоро след сключването на брака
им страните са теглили младоженчески заем. Тъй като по делото е представено
доказателство – писмо от „Банка ДСК” ЕАД, че поради изтекъл срок за
задължително съхранение на документите, предвидени в Закона за счетоводството,
в банката не се съхраняват разплащателни и други сметки на А. С. и Х.Х., при
условията на чл.165, ал.1 от ГПК съдът взе предвид и показанията на разпитаните
в хода на съдебното дирене за установяване на условията, при които е бил сключен
този заем и за времето и начина на погасяване на задълженията по него. От
показанията на свид. И. К. А.се установява само, че заемът е бил в размер на
5 000 лева и че съпрузите са решили да погасят остатъка от задължението по
него наведнъж с цел да избегнат плащането на лихви, като това те са сторили
през 1993г. По делото не се представиха доказателства за какво са употребени
тези средства, но никоя от страните не твърди, че средствата, получени от този
заем, са използвани за закупуването на недвижим имот.
Съпрузите първоначално са живеели
във ведомствен апартамент до 1992г., когато са се преместили в апартамента –
предмет на настоящото делбено производство – след като А. А. Х.е била настанена
в него.
На 26.04.1993г. е бил сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата А. А.Х.,
със съгласието на съпруга си – ответника Х.Г.Х., нейната майка – свид. И.К. А.,
и непълнолетният тогава брат на ищцата Н.А. А., със съгласието на майка си, са
продали притежаваната от тях идеална част от недвижим имот в с.Б., община С.,
за сумата в размер на 7 080 лева. Установява се, че сумата по продажната
цена от тази сделка е била получена от единия от продавачите – свид. И. К.А..
Твърди се, че притежаваният дотогава имот в с.Б. продавачите са го придобили по
наследство, но не се доказа каква е частта от имота е притежавана на това
основание от ищцата, а оттам и размерът на дела от платената продажна цена,
полагаща се на единия от продавачите А. А.Х..
На 14.07.1993г. е бил сключен
договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти
(отм.), по силата на който договор ищцата А. А. Х. е закупила следния недвижим
имот: Апартамент № , етаж , блок Д. , номер , улица С., комплекс Д., състоящ е
от: стая, кухня и сервизни помещения с помещения с полезна площ 41.39 кв.м., с
принадлежащото му избено помещение № 19 с полезна площ 3,52 кв.м. о 2.7500 %
пд.ч. от общите части на сградата, 4,75% пд.ч. от правото на строеж върху
мястото от 46,14 кв.м., при съседи на апартамента: ляво – зид, дясно –
апартамент 20, горе – апартамент 22, долу апартамент 16; на избеното помещение:
ляво – зид, дясно – коридор, за сумата в размер на 7 603 лева, която сума
е била платена в деня на сключването на договора, като отделно продавачът е
заплатил и режийни разноски в размер на 76 лева.
Понастоящем според действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на с.А., община С., одобрени със
Заповед РД-18-73 / 11.12.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът се
индивидуализира като: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00895.502.1899.1.19 (нула нула осемстотин деветдесет и пет точка петстотин и
две точка хиляда осемстотин деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет),
находящ се на адрес с.А., ж.к.С. № , ет., ап., община С., и намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00895.502.1899; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ 41.39
кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 19, ведно с 2,7500 % идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 00895.502.1899.1.20,
00895.502.1899.1.18, под обекта – 00895.502.1899.1.15, над обекта –
00895.502.1899.1.23.
Част от сумата по продажната цена
от 7 603 лева, а именно 6 439,48 лева е била заплатена със средствата
от жилищно-спестовния влог с титуляр Х.Г.Х., която сума последният е изтеглил в
деня на сключване на договора – 14.07.1993г., имащо за последица закриване на
влога. Това се потвърждава и от представеното по делото удостоверение изх.№
03-880 / 08.11.2012г. на „Банка ДСК” ЕАД, според което внасянето на сумата по
продажната цена в размер на 7 603 лева от купувача А. А. Х. се удостоверява
освен от вносна бележка К.№ 5609 / 14.07.1993г., от Уведомително писмо до
Община С.с изх.№ 04-2230 / 14.07.1993г., така също и от Партида № 1499944 на
ЖСВ на Х.Г.Х..
По делото не се установява с
какви средства е заплатена останалата част от продажната цена в размер на
1 163,52 лева. Преди сключването на сделката, през месец май 1993г.
свидетелят Й.И.Д. – вуйчо на Х.Г.Х. – е предоставил на него и на А. А. Х. заем
в размер на 1 000 лева, който впоследствие те му върнали. От показанията
на свид.И. К. А. се установява, че е предоставила сумата в размер на 7000 лева
– почти цялата продажна цена от продажбата на имота в с.Б. – на А. и Х. Х.,
като в деня на тази продажба – 26.04.1993г. – им е предоставила 4 500 лева
за закупуването на процесния апартамент, а другата част им е дала по-късно, но
не посочва кога. Същата обаче не знае дали точно тези пари, които тя първоначално
им е дала – в размер на 4 500 лева, са вложени за закупуването на
процесния апартамент, или за погасяването на младоженческия им заем.
Бракът между страните е бил
прекратен с влязло в сила Решение № 196 от 31.03.2005г., постановено по брачно
дело № 311/2005г. по описа на С. районен съд, като по силата на това решение
съпругата е продължила да носи придобитото от брака фамилно име „Х.”. По делото
не бе представен друг, съставен впоследствие акт за гражданско състояние, от
което да е видна промяна на фамилното име на ищцата А. А. Х..
С прекратяването на брака с
развод е била прекратена и съпружеската имуществена общност, включително и по
отношение на делбения апартамент, трансформирана оттогава в обикновена дялова
съсобственост.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Производството е по иск за делба
с правно основание чл.34 от Закона за собствеността и се движи по реда на глава
ХХІХ от ГПК. Същото се намира в първа фаза – по допускането на делбата.
В това производство съдът следва
да установи съществува ли съсобственост между страните по делото относно
процесния недвижим имот, както и какви са квотите на съделителите. Следва да се
посочи, че в делбеното производство съдът е задължен да установи действителните
права на страните върху делбените имоти, независимо от техните искания, възражения
и становища – чл.344, ал.1 от ГПК.
Предмет на делбата е подробно
описаният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00895.502.1899.1.19, находящ се на адрес А., ж.к.С. № , ет., ап.,
община .С.. Не се спори,
а и от представените по делото писмени доказателства се установи, че имотът е
закупен по време на брака между страните, когато е бил в сила Семейния кодекс
от 1985г.
Чл.19, ал.1 от СК (отм.)
установява правилото, че общи на двамата съпрузи са имуществата, които са
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Същевременно в
чл.21, ал.1 от СК (отм.) е предвидено изключение, според което вещите и правата
върху вещи, които са придобити с лично имущество по чл.20, ал.1 от СК (отм.)
(придобито преди брака или по време на брака по наследство и дарение) са лично
имущество, а когато те са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание
е съответната част от придобитото – чл.21, ал.2 от СК (отм.). Следователно въведеният
в чл.21 от СК (отм.) принцип е, че придобитото имущество има правното положение
на средствата, изразходвани за придобиването му. Моментът на придобиването на
собствеността съгласно ППВС 5/1972г. следва да се определи съобразно общите
правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ, но този
момент може да не съвпада с влагането на средствата.
И двете страни в срока по
делото са релевирали възражения, че апартаментът е закупен отчасти с лични
средства и отчасти със семейни средства.
По възражението по чл.21, ал.2 от СК (отм), направено от А. А. Х..
Ищцата твърди, че е вложила лични
средства в размер на 4 500 лева за закупуването на процесния апартамент, а
останалата част от продажната цена в размер на 3 103 лева е платена със
семейни средства. Твърди, че произходът на тези средства – от 4 500 лева –
бил по наследство и по дарение от нейната майка.
За да обори презумпцията на
чл.19, ал.3 от СК (отм.) в тежест на ищцата бе да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелствата, че: 1) е разполагала със средствата по чл.20,
ал.1 от СК (отм.) в размер на 4 500 лева и 2) че те са вложени за
заплащането на цената на апартамента. Едновременно с това за да се признае
личен дял на основание чл.21, ал.2 от СК (отм.) на някой от бившите съпрузи по
отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в режим на
съпружеска имуществена общност, законът предполага влагане изцяло или отчасти
на лични средства по смисъла на чл.20, ал.1 от СК (отм.) на някои от съпрузите
в придобиването на общата вещ като „влагането” на личните средства следва да е
налице към момента на придобиване правото на собственост според конкретния
придобивен способ.
Когато конкретният придобивен
способ е покупко-продажба, уредена с нормите на чл.183 и сл. от ЗЗД, то
преценката на вещния ефект на облигационната връзка следва правилата на този
двустранен договор. Когато само единият съпруг е страна по сделката, то нейните
вещно-правни последици настъпват само и единствено в неговата правна сфера.
Съгласно презумпцията на чл.19, ал.1 от СК (отм.), ако по силата на възмездния
договор се придобиват вещи или вещни права по време на брака в резултат на
съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то
вещно-правният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по
сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим
на съпружеската имуществена общност при действието на Семейния кодекс от 1985г.
(отм.).
Всяко възражение за трансформация
по чл.21, ал.1 и ал.2 от СК (отм.) по същество не е оспорване на „съвместния
принос”, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.19, ал.3 от СК (отм.), а за този, който поддържайки
влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни – лични средства в
придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Дарението на вещи или пари на
единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по смисъла на чл.20,
ал.1 от СК (отм.). Липсата на възмездност в облигационната връзка и намерението
на дарителя да надари облагодетелстваното лице са неотменна характеристика на
този вид договорна връзка и доколкото едно трето на сделката лице твърди
обратното, то тежестта на доказване било на факта на възмездност в отношенията
на страните по договора за дарение или на липсата на намерение за надаряване, е
негова. С оглед на вида на дарението, начина на неговото обективиране (в писмен
документ, нотариален акт и други), доказателствените средства за опровергаване,
че е реализирано, ще следват ограниченията на чл.164 и сл. от ГПК, но при
оспорване липсата на намерение да се дари, в процеса на доказването на тезата
могат да се слушат и гласни доказателства за онези факти (извън правно
релевантните, касаещи фактическия състав на сделката), които пряко или косвено
установяват възражението. Дарението на движима вещ, респ. парична сума, е
реален договор, при който волеизявленията по договора: предложение от дарителя
и приемането (получаването) й от страна на надареното лице, без това изпълнение
да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна престация. Ако
дарената движима вещ, респ. парична сума, е дадена от родителите на единия
съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното
подпомагане на семейството, не може да се приеме, че в тези хипотези съзнанието
на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Дарственото
намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост не се презюмира, то
се извлича от външни белези, от житейските факти, довели до сключването на
договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и други, които
страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения,
възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Дарственото намерение е
намерение за облагодетелстване на надареното лице, затова от значение е
преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано в контекста
на събраните по делото доказателства.
Даването на парични средства за
придобиване на имот не може да се счете само като дарение и само на единия и
само на родственика (Р.№ 283 от 08.12.2009г., по гр.д.№ 596/2008г. на ВКС ІV
г.о.). Ищцата, чието твърдение бе в обратния смисъл като твърди, че сумата от
4 500 лева били подарени само на нея от нейната майка, се опровергават от
свидетелските показания именно на нейната майка – свид.И. К. А., която потвърди
житейско наложилото се и правно утвърденото правило, че и в настоящия случай,
давайки им сумата от 4 500
лева, ги е „подкрепила” при покупката на ведомственото жилище, която сума
двамата – А. и Х. – са й поискали. Липсват въобще доказателства дарението на
паричната сума да е само на ищцата.
Освен, че ищцата не проведе успешно, при
условията на пълно и пряко доказване, личния характер на сумата от 4 500
лева, тя не доказа и че тази сума е вложена за закупуването на процесното
жилище, за да може да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос.
Затова и в конкретната хипотеза не може да се обоснове извод, че презумпцията
по чл.19, ал.1 от СК (отм.) не може да намери приложение, изключвайки
вещно-правния ефект на придобивното основание отчасти спрямо неучаствалия по
сделката съпруг. Свидетелката Г. И. посочва, че не е присъствала лично на
даването на сумата от 4 500 лева и при заплащането на продажната цена при
закупуването на апартамента, а била присъствала само на разговори, на които се
е коментирало как да бъде финансирано закупуването на жилището. Свидетелят
посочва, че на въпросните разговори се коментирало, че майката ще даде на
дъщеря си пари от продажбата на наследствен имот. Майката на А. Х. – свид.И.А.потвърждава,
че „не знам дали точно тези пари, които съм им дала са вложени за закупуването на апартамента”. По същество
показанията им възпроизвеждат твърдения, които сами по себе си подлежат на
доказване. По принцип не съществува пречка да се събират производни
доказателства, но само въз основа на тях даден факт не може да се приеме за
доказан. Освен това в тази им част свидетелските показания на Г.И. и И. А.
почиват изцяло на предположения за действителното фактическо положение, без да
има категорична сигурност, че А. Х. е платила част от продажната цена именно с тези
4 500 лева, дадени от нейната майка. В тази връзка по делото не са
ангажирани писмени доказателства, чрез които косвено да се провери изложеното
от свидетелите. Ето защо съдът приема, че събраните гласни доказателства чрез
разпит на посочените двама свидетели, не установяват че А. Х. е платила именно
4 500 лева като част от продажната цена, която парична сума освен това е
била предоставена от майката на ищцата и на двамата съпрузи.
Поради изложеното съдът приема,
че по делото не се доказа цената на процесния апартамент да е била заплатена
отчасти със собствени средства на А. Х..
По възражението за частична трансформация на Х.Г.Х..
Възражението, релевирано от Х.Г.Х.,
че апартамента е бил изплатен отчасти с негови лични средства, придобити по
време на брака чрез дарение, поради което е налице частична трансформация, също
е насочено към оборване на презумпцията за съвместен принос, на която се
основава режимът на съпружеската имуществена общност, чрез доказване на влагане
на лични средства на единия съпруг за придобиването на недвижимия имот – в
случая твърденията са, че това са средствата, прехвърлени от Г.Х.Х. на Х.Г.Х. и
представляващи лихвоточки от жилищноспестовен влог.
Влогът е бил открит на
29.12.1982г. на името на ответника Х.Г.Х. и на неговия баща свидетелят Г. Х.Х.,
като и двамата са били негови титуляри и съвложители, а по презумпцията на
чл.30, ал.2 от Закона за собствеността двамата са притежавали по 1/2 идеална
част от този влог. По време на брака на Х.Г.Х. с ищцата А. А. Х., бащата на
първия му е „прехвърлил” притежаваната от него 1/2 идеална част от влога, като
това е станало на 25.11.1992г., и оттогава титуляр на влога е бил ответника Х.Г.Х..
Безспорно и след сключването на гражданския брака той е продължил да бъде
едноличен притежател на 1/2 идеална част от влога, придобита преди брака.
Съществен в случая се явява въпросът следва ли другата 1/2 идеална част да се
счита включена в съпружеската имуществена общност, т.е. дали ищцата, заедно със
съпруга-титуляр е придобила вземане (каквото е правото върху влог) срещу
кредитния институт, а именно право да иска от него да изплати сумата, която е
предмет на влога.
За да възникне съпружеска
имуществена общност върху влог, необходимо е да са налице общите изисквания,
постановени от закона в чл.19 от СК (отм.) Следователно необходимо е влогът да
е придобит през време на брака и с общ принос на двамата съпрузи. Съвместният
принос и тук се предполага до доказване на противното съгласно чл.19, ал.3 от СК (отм.). Обикновеният начин, по който възниква влогът, е откриването на влог
на името на единия съпруг от кредитния институт, т.е. чрез сключването на
договор за неправилен влог (чл.257 от ЗЗД), с който съпругът внася (т.е.
прехвърля) в института една парична сума, а кредитният институт се задължава да
му я изплати според както е уговорено – било при поискване, било след като
изтече един определен срок. Внесените пари се преобръщат в право върху влога,
т.е. в право на вземане срещу влогоприемателя. Дали влогът е общ или не зависи
от положението на внесените пари. Той е общ, ако те са били семейни средства, а
личен на съпруга-вносител – ако са били негови лични средства. Презумпцията,
установена в чл.19, ал.3 от СК (отм.) е, че влогът е общ, т.е. че е образуван
със семейни средства; противното трябва да се докаже. Влог на името на единия
съпруг може да се открие и от трето лице, което е достатъчно за да не се
приложи презумпцията на чл.19, ал.3 от СК (отм.). Другият съпруг, който твърди,
че такъв влог е общ, трябва да докаже, че внесените пари са семейни средства на
съпрузите, например, че това са пари, които единият съпруг е дал на третото
лице да ги внесе в ДСК вместо него, или пари, които третото лице е държало от
покупката на вещ, обща на двамата съпрузи.
Принадлежността на един влог към
съпружеската имуществена общност зависи преди всичко от това дали е придобит
през време на брака, както и от това дали е образуван със семейни средства,
което се предполага, докато презумпцията не бъде оборена. Обаче титуляр на
общия влог в кредитния институт е съпругът, на чието име той е открит. Другият
съпруг не може да иска влогът да мине на името на двамата, макар, че съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата за
влогонабирането и безкасовите плащания на гражданите (отм. на 01.05.1998г.)
жилищноспестовните влогове са могли да бъдат откривани на името на две и повече
лица. За общите жилищноспестовни влогове според чл.42 на цитираната наредба, е
важало общото правило, което се обяснява с характера на тези влогове: смята се,
че всеки съпритежател има равна част от влога и всеки може да се разпорежда с
нея без съгласието на другите, но само еднократно. Тази разпоредба не подхожда
за влог на името на двамата съпрузи.
Така спорът се концентрира около
въпроса какво е значението на прехвърлянето на половината от влога. В тази
връзка съдът намира следното: съгласно чл.19, ал.1 от Наредба за кредитната
дейност на Държавна спестовна каса (приета с ПМС от 29.09.1978г., отм. с § 1, ал.1 от Закона за преобразуване на
Държавната спестовна каса – ДВ, бр.48 от 28.04.1998г.), титулярите на
жилищноспестовни влогове могат да прехвърлят на свои роднини по права линия
правата си по тях (а не набраните суми по тези влогове). Съгласно чл.19, ал.3
от посочената Наредба, заедно с правата по влога се прехвърлят припадащата се
лихва и години на участие в заемоопределянето. Това означава, че в чл.19, ал.1
от Наредбата за кредитната дейност на ДСК е уредена една цесия на права, която
има за предмет освен вземането на титуляра на влога, но и всички права, които
му принадлежат, т.е. вземането по жилищноспестовния влог като едно цяло. В него
се включва както самото вземане по набраните суми, така и правото да се получи
жилището, което е предстояло да се отстъпи на първоначалния титуляр на влога.
Тази постановка кореспондира на общото правило на чл.99, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите, според който прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Законът (чл.19, ал.1 от наредбата)
ограничава както кръга на субектите, на които титулярът на влога може валидно
да прехвърли своите права по него, така и броя на прехвърлянията (съгласно ал.2
„Следващо прехвърляне не се допуска”). Поради това и предвид невъзможността
правата на титулярите на жилищноспестовни влогове да участват реално в
гражданския оборот с натрупаните числа-лихвоточки, същите нямат левова стойност
в смисъл, че нямат пазарна стойност – те не могат да са обект на прехвърлителни
сделки между субекти, извън посочените в чл.19, ал.1. От друга страна обаче,
спестовните числа-лихвоточките нарастват с внасянето на суми по
жилищноспестовния влог и с олихвяването на оборотните суми (периодично и в края
на годината). Това означава, че те се формират и зависят от направените парични
вноски и от изминалия период от време (след олихвяването им). Освен това,
титулярът на влога има и правото на участие в тиражирането на определените за
закупуване жилища – т.е. както бе посочено, те обективират повече права от
самото вземане на набирателни суми. След като спестовните числа – лихвоточките
нарастват с внасянето на суми по влога и олихвяването им, те макар и да не
могат да участват в гражданския оборот, имат стойност, която в крайна сметка
участва при формирането на цената на закупеното жилище от правоимащия. В
противен случай начисляването им би било безсмислено. Това, че нямат левова
равностойност означава, че не могат да се изплащат (в левове) на титуляра на
влога, а не че с тях не може да се плаща цената на закупуваното жилище.
Ищцата не оспорва, че влогът е
открит преди брака, и че по време на брака в него са влагани семейни средства.
Задоволява се единствено с оспорването на спестовната книжка, представена по
делото, предвид задраскванията и поправките, които са правени в нея, на което
основание нейният процесуален представител счита, че тя следвало да бъде
изключена като доказателство. Такова едно голословно и праволинейно твърдение
не кореспондира с изискванията на процесуалния закон, защото в случая е
приложима разпоредбата на чл.178, ал 2 от ГПК, която задължава съда в такъв
случай да оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото. Причината за извършеното в документа –
спестовната книжка – задраскване на името на единия от титулярите Г. Х.Х., и
добавянето на датата, на която е станало това и посочването на основанието,
поради което това е направено, кореспондира именно с времето на прехвърлянето
на притежаваната от него част от влога на другия съвложител и негов син –
ответника Х.Г.Х., който е продължил да фигурира като единствен титуляр на
влога. Тези зачерквания и добавки са направени от служителя в кредитната
институция именно във връзка с извършеното „прехвърляне” и за да се удостовери
този факт, вместо да се съставя нов документ и да се спести преписването на
стария.
Безспорно е, че след сключването
на гражданския брак между страните, включително и след 25.11.1992г., откогато
ответникът е станал единствен титуляр на влога, размера на сумите по жилищно
спестовния влог са нараствали единствено поради олихвяването им, а не и заради
внасянето на суми по него. Ищцата също
не навежда дори твърдения, по жилищноспестовния влог да са влагани семейни
средства, нито възразява срещу становището на ответника за безвъзмездното
прехвърляне на притежавания дял от влога от свид.Г.Х.Х. в полза само на сина си
Х.Г.Х..
От показанията на свид.Г. Х. се
установява единствено, че е имал намерение да прехвърли притежаваната от него
част от влога единствено на името на сина си. Съдът отчита заинтересоваността и
на този свидетел от изхода на делото, поради което не кредитира показанията му
в частта относно твърдението му, че е присъствал при плащането на продажната
цена на процесния апартамент. Неговото присъствие не е било и наложително. С
оглед показанията му, че е бил в банката през есента, съдът приема, че той е
бил в банката заедно със сина си единствено при прехвърлянето на влога на името
на последния – 25.11.1992г.
Ето защо липсата на влагани
семейни средства по жилищноспестовния влог (което освен като безспорно между
страните, се установява и от движението по сметката по влога), намерението и
желанието на свид.Г. Х. да прехвърли своята част от влога единствено на сина
си, съществувалото тогава законно
ограничение правата по влога да могат да се прехвърлят единствено на
роднини по права линия, безвъзмездния характер на прехвърлянето, отдалечеността
във времето от прехвърлянето правата по влога до сключването на договора за
закупуването на процесния имот (по този повод съдът не приема, че прехвърлянето
правата по влога е извършено по повод предстоящо закупуване на жилище или с цел
каквато и да е материална подкрепа за семейството на Х.Г.Х.), изтеглянето на
сумата в общ размер на 6 439,48 лева, представляваща лихвоточки от
жилищноспестовен влог, и закриването на сметката на 14.07.1993г. – в деня на
сключването на договора за закупуването на процесния апартамент и плащането на
продажната цена, удостовереното от „Банка ДСК” ЕАД, че част от средствата за
заплащане на продажната цена за апартамента са заплатени от Партида № 1499944
на ЖСВ (жилищноспестовен влог) на Х.Г.Х., означава, че горепосочената сума от
6 439,48 лева, представляваща лични средства на ответника Х.Г.Х., която е
изтеглил безкасово и я е превел по сметка 181/50. Поради това съдът приема,че е
налице трансформация на лично имущество на Х.Г.Х. при закупуването на
апартамента.
Останалата част от продажната
цена, а именно сумата в размер на 1 163,52 лева е заплатена със семейни
средства. Не се установи категорично тези средства да са част от предоставените
им парични средства от свид.И. А., които с оглед приетото от съда представляват
семейни средства. Не се установи дали предоставените на страните в заем от свид.
Й. Д. суми са вложени за заплащане на останалата част от продажната цена, който
обаче получени по време на брака средства от заем, при всички също
представляват съпружеска имуществена общност (Р.№ 603/23.10.2002г. по гр.д.№
8129/2002г. на ВКС, І г.о.).
Страните не ангажираха
доказателства с какви средства през 1993г. е погасен младоженческия заем, но
съдът приема за категорично установено, че изтеглените суми от
жилищноспестовния влог в деня на сключването на договора за закупуването на
процесния апартамент, са употребени единствено и изцяло за заплащането на част
от продажната цена.
Предвид гореизложеното, съдът
приема за доказано, че цената на процесния апартамент е била заплатена отчасти
със собствени средства на съделителя Х.Г.Х., поради което е налице частична
трансформация на лично имущество. Ето защо следва да се признае преобразуване
на лично имущество в размер на 6 439 лева. За разликата до пълната
стойност на апартамента, за която е платена сумата от 1 164 лева е
възникнала съпружеска имуществена общност. След приспадане на личния дял на Х.Г.Х.
за 6 439 / 7 603 идеални части е възникнала съпружеска имуществена
общност, при прекратяването на която с развод дяловете са равни, или по 582 /
7 603 идеални части. Делбата следвада се допусне за апартамента при части
7 021 / 7 603 идеални части за Х.Г.Х. и 582 / 7 603 идеални
части за А. А. Х..
Воден от гореизложеното, С.районен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на А. А.Х. с ЕГН **********, че по отношение на нея е налице преобразуване на
лично имущество, а именно сумата в размер на 4 500 лева, получена като
дарение на 26.04.1993г. от И.К.А., и вложена в придобиването на недвижим имот,
който според действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на село А.,
община С., одобрени със Заповед РД-18-73 / 11.12.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00895.502.1899.1.19 (нула нула осемстотин деветдесет и пет точка петстотин и
две точка хиляда осемстотин деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет),
находящ се на адрес с.А., ж.к.С. № , ет., ап., община С., и намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00895.502.1899; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ 41.39
кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 19, ведно с 2,7500 % идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 00895.502.1899.1.20,
00895.502.1899.1.18, под обекта – 00895.502.1899.1.15, над обекта –
00895.502.1899.1.23, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А. А.Х. с ЕГН **********, от гр.С., че е налице преобразуване на
лично имущество на Х.Г.Х. с ЕГН **********,***, а именно сумата в размер на
6 439 лева, получена от жилищноспестовен влог, правата върху половината от
който влог са придобити от преди сключването на брака им, а правата върху другата
половина са придобити единствено от него по дарение от трето лице по време на
брака им, която сума е вложена в придобиването на недвижим имот, който според
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на село А., община С.,
одобрени със Заповед РД-18-73 / 11.12.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00895.502.1899.1.19
(нула нула осемстотин деветдесет и пет точка петстотин и две точка хиляда
осемстотин деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет), находящ се на
адрес с.А., ж.к.С. № , ет., ап., община С., и намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 00895.502.1899; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ 41.39
кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 19, ведно с 2,7500 % идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 00895.502.1899.1.20,
00895.502.1899.1.18, под обекта – 00895.502.1899.1.15, над обекта –
00895.502.1899.1.23.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да бъде извършена между А. АНАСТАСОВА
ХРИСТОВА с ЕГН **********, и Х.Г.Х. с ЕГН **********, по отношение на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00895.502.1899.1.19 (нула нула
осемстотин деветдесет и пет точка петстотин и две точка хиляда осемстотин
деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село А., община С., одобрени със Заповед РД-18-73 /
11.12.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес с.А., ж.к.С.
№ , ет., ап., община С., и намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 00895.502.1899; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; площ 41.39 кв.м.; прилежащи части: избено
помещение № 19, ведно с 2,7500 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 00895.502.1899.1.20, 00895.502.1899.1.18, под обекта
– 00895.502.1899.1.15, над обекта – 00895.502.1899.1.23,
При следните квоти от правото на собственост:
- 582 /
7 603 идеални части за А. А. Х., и
- 7 021
/ 7 603 идеални части за Х.Г.Х..
Решението подлежи
на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: