Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V граждански състав, в публично заседание на 15.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 204 по описа за 2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът В.Д.Х. предявява иск срещу О.н.М.П. с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника да
му заплати сума в размер на 1462.03лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 15.01.2017г. - 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху цялата
сума. Ищецът сочи, че в процесния период е работил на длъжност Младши експерт
към О.н.М.П. Твърди, че за този период е отработил общо 1704 нощни часа по
график, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 1947.672 часа.
Излага, че за процесния период, отработения от него нощен труд е приравнен на
дневен, но без да е приложен коефициент 1.143. Счита, че прилагането на
посочения коефициент удължава нощния труд с още един час, който се явява
извънреден труд. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер
на 6.00 лв., следователно за извънреден труд от 243.672 часа му се дължи сумата
от 1462.03лв. В с.з. на 15.07.2020г. е допуснато изменение на предявения иск,
като претенцията му се счита предявена за сумата от 1753.12 лв. за уточнен
период - 16.01.2017г. – 16.01.2020г.
Ответникът счита, че искът е недопустим за денят
15.01.2020г., както и за 01.01.2020г. – 15.01.2020г., т.к. извънреден труд се
отчита на тримесечие, а то не е изтекло към датата на подаване на и.м. Не
оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,
ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Заявява, че извънреден
труд се заплаща, ако работникът е работил извън установеното работно време,
което не е налице в случая. Счита, че служебните правоотношения на ищеца се
уреждат само от ЗМВР и Наредбите по него, които не допускат преизчисляване на
нощния труд с посочения от ищеца коефициент. Не оспорва факта, че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – 24
часови дежурства, сочи правната уредба, единствено приложима според него -
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Твърди, че не е ясно как е изчислена посочената
часова ставка от 6.00лв. за целия период, че за всеки отработен час през нощта
на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че
ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Оспорва предявения иск, както по
основание, така и по размер и моли съда да го отхвърли, при евентуалност,
счита, че за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. възнаграждение не се дължи,
като се основава на приложение на чл. 9г. от НЗОРЗ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието
е за безспорно по делото, обстоятелството, че за процесния период страните са
били в служебни правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - 24 часови дежурства при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР,
като полага труд и за периода 22.00ч. – 6.00ч. Не се спори между страните и че
ищецът е служител н.О.н.М.- П. и през периода
16.01.2017г. – 16.01.2020г. е заемал длъжност Младши
оперативен дежурен в група ОДЧ при О.н.М.П. От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна
и обоснована, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесният период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, и коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни
е равен на 1,143. Заключението на експертизата сочи, че за периода от 16.01.2017г. – 16.01.2020г., ищецът е положил общо 1698 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143, се равнява на 19440.814часа,
като за разликата 242.814 часа се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1753.12 лв.,
изчислено със средна ставка 7.22 лв., формирана
от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни
за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача
- с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи,
с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. Вещото лице е
посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен
такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1, при допустим нощен труд
8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв
извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен.
По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Искът е допустим, както в първоначално предявения си
вид – за периода 15.01.2017г. - 15.01.2020г., така и след оттеглянето на
претенциите за дата 15.01.2017г., за тази дата не е посочено основанието на
възражението за недопустимост в преклузивния срок – подаване на отговор на
исковата молба. Уточнението в с.з. касае давност на вземането за тази дата, но
това е въпрос, който се разрешава по същество на делото, а оттеглянето на
претенцията за тази дата изключва и такова произнасяне. По отношение на периода
01.01.2020г. – 15.01.2020г., съдът намира, че претенцията за заплащане на
положен труд не е недопустима, касае се за претенция за положен труд до датата
на исковата молба, а обстоятелството към коя дата вземането е станало изискуемо
/в случая на 01.04.2020г./ следва да бъде отчетено на осн.чл. 235 ал. 3 от ГПК
като факт, настъпил в хода на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., на министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Чл. 3, ал.3 от тази наредба сочи, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от отменената
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В действалата за
предходен период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.
№ 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо, че лишаването на държавните служители
в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. – „при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени,
изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график,
при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143
в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от
29.08.2011г., в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим
нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без
превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае ОТЧИТАНЕТО
на извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения
брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното
време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в
дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд,
тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание
следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които
работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не
касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката,
че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по
описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
В случая, ответникът не само
не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид обаче изложените от
съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 16.01.2017г. – 16.01.2020г.,
получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод, че
искът е основателен, и следва да се уважи изцяло в предявения след допуснатото
изменение размер от 1753.12 лв.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
300.00 лв. и депозит за вещо лице от 130.00 лв. Още с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, но съдът намира, че минималния размер по реда на чл. 7 ал.2 т. 1 от
Наредба № 1/2004г., е в размер на минимум 300.00лв., а претенцията в случая
надвишава минималният размер от 1000лв, поради което заплатения адв.хонорар не се явява прекомерен и
възражението е неоснователно. Поради горното, ответникът дължи на ищеца пълния
размер на направените разноски от 430.00 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 70.12лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР,
ОД на
МВР-Плевен, ЕИК *********, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Х., ЕГН **********, сумата 1753.12
лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 16.01.2017г. – 16.01.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 16.01.2020г. до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОД на МВР-Плевен, ЕИК *********, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.Х., ЕГН **********, направени по
делото разноски в размер на 430.00 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОД на МВР-Плевен, ЕИК *********, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд, разноски в размер на 70.12лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: