РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Добрич, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230103951 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2347/2021 г. Добричкият районен
съд със заповед № 845/26.07.2021 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ А. Г. С. с
ЕГН: ********** от гр. Д., ул . "***, да заплати на кредитора "****" АД, ЕИК
***, адрес на управление: гр. В., „***”, бул. ***, следните суми: - сумата от
253,30 лв. , представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в
периода 19.03.2020г. – 19.06.2020г., за обект с административен адрес: гр. Д.,
ул. „*** , с клиентски №***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /21.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението; -
сумата от 29,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 16.07.2021г. -
сумата от 25 лв. - държавна такса и сумата от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение – разноски в заповедното производство.
Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и
настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от
домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с
1
указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви
в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с
изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Д., е установено, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от
2017г./ съдът с разпореждане от 09.11.2021 г. е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба
/предмет на настоящото гр. дело № 3951/2021 г./ срещу длъжника, като е
предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно
процесните суми.
Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и
чл. 128 от ГПК. С оглед на това и на основание на чл. 131, ал. 1 от ГПК
препис от нея и от приложенията й са изпратени на ответника, като са дадени
указания в едномесечен срок от получаване на съобщението да подаде писмен
отговор със задължителното съдържание по чл. 131, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Според върнатите по делото съобщения ответникът не е открит на
регистрираните от него постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършената по
реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Н.”
служебна справка постоянният и настоящ адрес на А. Г. С. е: гр. Д. ул . „****.
Двуседмичният срок на поставеното по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК
уведомление е изтекъл, като ответникът не се е явил за получаване на
процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да бъде
назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК.
Извършена е и справка от ТД на НАП – Варна, офис Добрич за
регистрираните трудови договори на името на ответницата, с оглед нейното
призоваване по месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открита
2
информация за наличието на сключени трудови органи от същата.
С разпореждане № 1359 от 05.03.2022 г. съдът е назначил на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника особен представител – адвокат от
Адвокатска колегия – гр. Добрич. С писмо с изх. № ****г. Председателят на
АК – гр. Добрич е уведомил съда, че за особен представител е определен
адвокат В. Б. Й. от Адвокатска колегия – гр. Добрич.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представил адвокат В.Й. от АК – гр. Добрич, е депозирал писмен
отговор, според който предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е клиент на
„Е. - П.П. АД във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „Потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия”. Потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението, като същият изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Ищецът сочи, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от
Закона за енергетиката е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. дело
2347/2021 по описа на PC - Добрич. Към момента на подаване на заявлението
посоченият потребител на електрическа енергия имал неизплатени
задължения в общ размер на 253,30 лева, представляваща сбора от
неизплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от
19.03.2020 г. до 19.06.2020 г.
Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му от
ищцовото дружество количества електрическа енергия, за последното е
налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу
3
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК Ш.К. И., чрез процесуалния си представител, е представил
отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло
неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът оспорва, че е реално е доставяна ел. енергия в посочените от
ищеца количества и параметри.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните поделото писмени доказателства: Извлечение от сметка
към 16.07.2021 г., към Аб. № ***; Справка за потреблението през последните
12/24/36 м от 21.11.22 г.; Фактура № **********/19.03.2020 г.; Фактура №
***/21.04.2020 г.; Фактура № ***/20.05.2020 г.; Фактура №
**********/19.06.2020 г.; Извлечение за фактури и плащания за период към
дата 22.11.2021 г. за кл. № ****; Общи условия на Договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР; ; Общи условия на Договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.ОН Б. П.“ АД; Копие от страница 4 на вестник „Ч. м.“, регион Варна от
15.02.2017 г.; справка № -*****. от Агенция по вписванията, заявление №
****21.04./не се чете/, се установява, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, по силата на което „Е. П.м.”АД доставя на А. Г. С.
ел. енергия за обект на потребление за обект с административен адрес: гр. Д.,
ул. „*** , с клиентски №***, аб. № ****.
По смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да
закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на
доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.
Според чл. 18а, ал. 1 от Общия договор за снабдяване и разпределение
на електрическа енергия дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса за
4
кореспонденция, заявен от клиента. Но в случай следва да се посочи и
изричната разпоредба на чл. 26, ал. 6 от същия договор, гласяща, че не
получаването на фактурата, както и подаването на възражение срещу сметката
за консумираната електрическа енергия не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Необходимо е също така се има предвид, че съществуването на
облигационна връзка между страните, по повод доставката на ел. енергия, се
установява и от факта, че в един предходен на заявения в исковата молба
период ответникът е заплащал услуги по процесния договор.
В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът
е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ищеца е налице правен
интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване
дължимостта на процесните суми.
В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ
при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/.
Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален
/освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От
договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от
страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота
на ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е
доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи
услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл.
414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
От предоставените счетоводни документи от ищеца и приложените по
делото доказателства се установява, че съществуват просрочени, неплатени
задължения по фактури на лицето А. Г. С. ел. енергия за обект на потребление
за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „*** , с клиентски №****, аб. №
5
***, в размер на 253,30 лева, представляваща сбора от неизплатени
задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.03.2020 г. до
19.06.2020 г.
Размерът на мораторната лихва след датата на падежа е 29,70 лв.,
начислена върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните
задължения до 16.07.2021г.
Фактурите са издадени на база отчетена потребена електрическа
енергия въз основа на представени от „Е.-П. П.” АД данни за измерено
количество консумирана електрическа енергия, като същите са от реален
отчет. Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална
доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото
авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното
изявление на издателя относно определени факти. Свидетелстващият
документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен, с оглед
авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното изявление
отговаря ли на действителното фактическо положение), като неистинските
документи нямат доказателствена сила. Свидетелстващият документ има
материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото
значение на документа за този стоящ извън него факт, който се удостоверява
от материализираното изявление, а когато се касае за частен документ - за
удостоверените неизгодни факти.
Фактурите могат да бъдат годни доказателства за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, както и
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха
могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл възражението на ответника, че ищецът е нарушил задължението си по
цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните по делото ответникът
е допуснал нарушение на ОУ, касаеща задължението за заплащане на
потребените количества електроенергия.
Установената фактическа обстановка дава основание на Съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК по отношение на
процесните суми нямат характера на правопогасяващи такива, които успешно
6
да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените
установителни искове за посочените суми са основателни и доказани и
подлежат на уважаване.
Съответно, при така постановения резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по
настоящото делото, а именно на сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева/. По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по
заповедното производство, същите възлизат на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
ДЛЪЖНИКЪТ А. Г. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Д., ул. „***, ДЪЛЖИ по заповед №***/26.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело №
2347/2021 г. в полза на КРЕДИТОРА „Е. - П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. В., бул. „*****”, представлявано от П. С. С. Я. М.
Д. и Г. К., следните суми: 1) 253,30 лв. /двеста петдесет и три лева и тридесет
стотинки/, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в
периода 19.03.2020г. – 19.06.2020г., за обект с административен адрес: гр. Д.,
ул. „***, с клиентски № ***, абонатен № ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /21.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2) 29,70 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от
периодичните задължения до 16.07.2021 г.
ОСЪЖДА А. Г. С. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Д., ул . „***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - П. Пр.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „***, „В. – Т.-Г”, представлявано от П. С. С.,
Я. М. Д. и Г. К., сумите от: 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/,
представляваща сторените по гр. дело № 3951/2021 г. по описа на Добричкия
районен съд съдебни разноски; 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторените по ч. гр. дело № 2347/2021 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8