РЕШЕНИЕ
Номер 424, 23.11 Година
2010, Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,
ХІХ състав
На четвърти
ноември, 2010 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Б.К.
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 832 по описа за 2009
година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „АМФОРА КАПИТАЛ”
АД против „УЕСТХИЛ БГ 8” АД, „УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП” ООД И „УЕСТХИЛ
БЪЛГАРИЯ” ООД искове по които се желае ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 516 339. 12 лв, като левова равностойност на 264 000
евро, която сума се дължи от длъжниците, като цена за извършените услуги от
ищеца по сключен между страните договор за обслужване от 17.08.2007г. по него страните са се съгласили ответниците
да плащат на изпълнителя по 22000 евро месечно плюс ДДС за месеците 01
септември 2008г. до 30 юни 2009г. Твърди се, че процесната сделка е сключена по
повод друг договор- Договор за управление на строителството от 24.01.2007г.
/ДУС/ със страни „ЛЮИС ЧАРЛС ПРОПЪРТИ ФЪНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД И „УЕСТХИЛ
ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП” ООД. С оглед на ДУС е сключен и процесния, по който ищецът
се е ангажирал за изпълнение на действия, за които ответникът „УЕСТХИЛ
ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП” ООД е имал задължение да извърши. В доп. ИМ подробно са
посочени действията, които ищецът твърди да е извършил.
Ответниците оспорват исковете.
Твърди се, че процесния договор изобщо не е сключван между страните, като се
оспорва подписа положен от представляващия Д.Х.. Освен това се установява, че
вземането на ищеца съгласно сделката не е безусловно, а е обвързано с
получаване от възложителя на такса управление на строителството съгласно ДУС.
Този извод се извлича от т. 6.1., буква а на сделката. Твърди се, че по делото
няма доказателства за изплащани такси на ответниците, за да се претендира от
страна на ищеца плащане. Наред с това се изяснява от ответната страна, че е
налице неизпълнение на договорно поетите задължения, а именно не са представяни
месечни отчети за извършеното, както и съобразно т.7.1 от сделката. Счита се,
че заплащането на месечното възнаграждение е обусловено от изпълнение на задължението
на изпълнителя да представя на възложителя месечни отчети за напредъка. Взема
се становище и се излагат аргументи , че сумата не се дължи с начислен ДДС.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че е извършвал действия по процесната
сделка, които са посочени от него в доп. ИМ.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Претендира се от ищеца заплащане
на възнаграждение по сключен договор с ответниците от 17.08.2007г.
Правоотношението инкорпорирано в процесната сделка материализира белези на
договор за поръчка, но обхватът му е по – широк, като очевидно се касае за вид
ненаименована облигация, като правилно страните са я озаглавили договор за
обслужване. На практика се установява, от съдържанието на договора и другите
писмени доказателства, твърденията по исковата молба и становището на
ответника, че сключеното съглашение е следствие, акцесорна последица, от едно първично
правоотношение по т.н. Договор за управление на строителството със страни „ЛЮИС
ЧАРЛС ПРОПЪРТИ ФЪНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД И „УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП” ООД. В
случая очевидно ищецът се явява подизпълнител във връзка с поетите ангажименти
от „УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП” ООД. В този дух и последното дружество
заедно с другите две ЮЛ собственост и представлявани от Д.Х.са сключили с ищеца
договора за обслужване.
В тази връзка и за да защити
позицията по делото, че исковите суми не се дължат ответната страна е оспорила
автентичността на договора от 17.08.2007г. и писмото изходящо от Д.Х. от
27.01.2009г. По делото е приета СГЕ с в.л. К.С., която съдът изцяло кредитира,
установяваща, че подписите в процесната сделка изхождат именно от
оправомощеното да представлява дружествата лице. Относно писмото подобна
експертиза не бе поискана при лежаща върху ответника доказателствена тежест. По
повод отправено искане за прилагане на оригинала на това писмено доказателство
становището на ищеца се заключава в твърдение, че такъв не се намира в негово
държане поради изпращането му по електронен път. Няма обаче пречка във връзка с
методиката на графологическата експертиза да се постави задача за установяване
автентичността на подписа от писмото независимо, че същото липсва по делото в
оригинал. Такава обаче не бе поставена. Ето защо съдът приема, че писмото също
е автентично, а именно че изхожда от лицето Д.Х.. Така или иначе ответната
страна в съдебно заседание на 23.09.2010г. е волеизявила, че не поддържа
искането си по чл.183 от ГПК относно писмото от 27.01.2009г., не е поискала и
експертиза.
По делото е прието и заключение
по назначена ССЕ с в.л. М., което съдът също изцяло кредитира, установяващо, че
за периода от 08.2007г. до 08.2008г. ответниците са заплащали на ищеца всеки
месец сумата уговорена по процесната сделка заедно с начислен ДДС. Също така по
делото е представен и приемо – предаветелен протокол от 18.03.2009г., който не
е оспорен, сключен между АМФОРА КАПИТАЛ АД и ИНФОТРЕЙД ЕООД, което е също
доказателство в полза тезата на ищеца. Очевидно в държане на изпълнителя е била
огромно по количество документация касаеща дейността на ответниците, като
изпълнители по ДУС сключен с „ЛЮИС ЧАРЛС ПРОПЪРТИ ФЪНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
Ето защо и не се поставя въпрос
по настоящото дело относно възникването и съществуването на правоотношението по
договора за управление на строителството сключен между страните.
Основен момент при това положение
е изясняване дали ищецът е изправна страна по него, а именно дали е извършил
поетите задължения. Правоотношението обаче е твърде специфично и дори от
съдържанието на самия договор не става ясно какво точно следва да се извърши.
Т.е. стават ясни основните параметри в тази насока, но като конкретни действия
сделката не е докрай детайлизирана. Това всъщност е невъзможно с оглед твърде
широкия спектър на даваното от ищеца съдействие, като изпълнител. Съпоставяйки
основното правоотношение по сключения договор от 24.01.2007г. с възложител „ЛЮИС
ЧАРЛС ПРОПЪРТИ ФЪНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД и процесната сделка се установява, че
диапазона на съдействие дължащо се от изпълнителя АМФОРА КАПИТАЛ АД е твърде
широк. Това се установява и от посоченото от ищеца като извършено по исковата
молба, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разпитани
са в с.з. на 04.11.2010г. трима свидетели доведени от ищеца, установяващи в
своите показания факти по изпълнението от страна на изпълнителя на поетите по
процесната сделка задължения. Налице са освен това и доказателства за
счетоводно обслужване на възложителя осъществявано от изпълнителя. Този извод
се прави както на основание съдържанието на писмото от НАП от 01.11.2010г.,
така и от договорите за счетоводно обслужване на лист 426 и сл. от делото.
Последните по принцип нямат достоверна дата и не са противопоставими на
ответниците, но последните не са ги оспорили, а освен това и от съдържанието на
писмото на НАП несъмнено се установява, че именно ищецът е извършвал
счетоводното обслужване лично или рчез наети от него трети лица. В тази посока
са и показанията на свидетелката М.А.. Доказването на ищцовата страна обаче
принципно би следвало да се счете като непълно във връзка с твърде широкия
предмет на дейност на изпълнителя и поетите разнородни ангажименти. Тази
непълнота обаче се преодолява от съдържанието на писмото от УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ
ПАРТНЪРШИП ООД, чрез съдружника и негов управител Д.Х.. В случая бланката на
документа сочи, че изпращач е именно посоченото ЮЛ, но спецификата на
правоотношението и обстоятелството, че лицето Д.Х. представлява всички
ответници, правят възможен извода, че волеизявлението, представляващо
извънсъдебно признание на иска, ангажира всички задължени лица. Още повече, че
изразеното становище от управителя Д.Х. касае цялата сделка. В посоченото
волеизявление се установява воля формирана от страна на възложителя за
прекъсване на облигационната връзка от 21.01.2009г., като освен това се взема
становище, че се дължат суми по изпълнението на правоотношението до този момент.
Това представлява извънсъдебно признание на иска и поради това има сила срещу
своя издател, тъй като материализира неизгодни за него факти.
Ответната страна възразява, че
вземането на ищеца съгласно сделката не е безусловно, а е обвързано с получаване
от възложителя на такса управление на строителството съгласно ДУС. Този извод
се извлича от т. 6.1., буква „а” на договора. Твърди се, че по делото няма
доказателства за изплащани такси на ответниците, за да се претендира от страна
на ищеца плащане. Освен това се твърди, че преводът представен от ищеца е
неточен и т.н. По повод последното оплакване съществува изрична разпоредба по
ГПК- чл.185 от ГПК. В случая обаче съдът има достатъчно знания, за да прецени,
че част от оплакванията на ответната страна са основателни и това касае преди
всичко чл.6 от договора. Действително има известни неточности в представения от
ищците превод, а именно изразът по 6.1.1 /а/ завършва не както е посочено в
превода приложен от ищеца „дължими от Възложителя”, а „подлежащи на получаване
от Възложителя”. Това обаче не променя смисъла на разпоредбата. Така или иначе
е очевидно ясно, че ответникът на практика е подизпълнител на възложителя,
който пък е изпълнител по договора с „ЛЮИС ЧАРЛС ПРОПЪРТИ ФЪНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
Ето защо и получаването на цена от АМФОРА КАПИТАЛ АД е обвързано от
получаването на заплащането от т.н. главен изпълнител. Неправилно е обаче това
да се тълкува като клауза обосноваваща дължимост на възнаграждението само и
доколкото ответниците получат цената по основното правоотношение. Посочената
разпоредба от облигацията има самостоятелно значение и смисъл и граматическото
й тълкуване в контекста на целия договор води именно до този извод.
Посочването, че цената се формира от Таксите за управление на строителството
съгласно ДУС, подлежащи на получаване от Възложителя, не може да се зачете като
израз правещ възможен извода, че вземането е поставено под условие.
Наред с това се изяснява от
ответната страна, че е налице неизпълнение на договорно поетите задължения, а именно
не са представяни месечни отчети за извършеното, както и съобразно т.7.1 от
сделката. Счита се, че заплащането на месечното възнаграждение е обусловено от
изпълнение на задължението на изпълнителя да представя на възложителя месечни
отчети за напредъка. В случая действително съществуват известни неточности и в
тази част от превода приложен от ищеца, но така или иначе е безспорно ясно и от
двата варианта, че ответникът е имал задължението да представя отчети, което е
обвързано и с възможност при липсата им възложителите да не заплащат дължимото
възнаграждение- чл.7.2.2 от договора. Такива по делото относно процесния период
липсват, като са приложени само за три месеца. Принципно ако не беше приложено
писмото от управителя Д.Х. това би било факт с правно значение, който би
обосновал в пълнота тезата на ответника за недължимост на възнаграждението.
Волеизявлението на Д.Х. от 28.01.2009г. обаче прави възможен извода, че ищецът
е бил изправна страна. Изрично възложителите са посочили, че „равнението на
висящите плащания ще бъде изчислено и договорено по реда на договора за услуги
до датата на прекратяването”. Т.е. очевидно ответниците са приели извършената
работа без забележки. Освен това от цялото писмо става ясно, че възложителите
са твърде признателни и благодарни за извършената работа от страна на ищеца.
Взема се становище от ответника и
се излагат аргументи , че сумата претендирана от ищеца не се дължи с начислен
ДДС. Действително задължението за начисляване на ДДС върху услугата настъпва
съгласно чл.25 от ЗДДС от извършването й, като задължението към фиска за
доставчика не е обвързано от издаването на фактура. Т.е. данъчното събитие,
като условие за начисляване на данъка е така или иначе настъпило. Всички
правила посочени от ответника във връзка с чл.86 от ЗДДС касаят процедурата
относно доставчика и обуславят механизма за внасяне на сумите като публични
задължения. В рамките на правоотношението между страните обаче това не е
предмет на разглеждане. Така или иначе има извършена услуга, налице е данъчно
събитие и доставчикът е длъжен да начисли косвения данък върху цената и внесе
ДДС. Поставя се въпрос при положение, че ответникът заплати на ищеца цената с
ДДС, дали последния ще бъде отчетен към фиска, но това не е елемент от
настоящата проверка.
От всичко изложено се налага
извод, че искът е основателен. Съгласно чл.304 от ТЗ задължението на
ответниците е солидарно.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на
осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД „УЕСТХИЛ БГ
8” АД- Пловдив, ул. Леонардо да Винчи № 14, „УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП”
ООД- Пловдив, ул. Брезовска № 34, ет.3 И „УЕСТХИЛ БЪЛГАРИЯ” ООД- Пловдив, ул.
Брезовска № 34, ет.3 солидарно да заплатят на АМФОРА КАПИТАЛ АД- гр. Своге, ул.
Република №2 сумата от 516 339. 12 лв / петстотин и шестнадесет хиляди
триста тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ , като левова равностойност
на 264 000 евро, която сума се дължи от длъжниците, като цена за
извършените услуги от ищеца по сключен между страните договор за обслужване от
17.08.2007г. по който страните са се
съгласили ответниците да плащат на изпълнителя по 22000 евро месечно плюс ДДС
за месеците 01 септември 2008г. до 30 юни 2009г., видно със законната лихва
върху главницата начиная от 27.11.2009г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „УЕСТХИЛ
БГ 8” АД- Пловдив, ул. Леонардо да Винчи № 14, „УЕСТХИЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ПАРТНЪРШИП”
ООД- Пловдив, ул. Брезовска № 34, ет.3 И „УЕСТХИЛ БЪЛГАРИЯ” ООД- Пловдив, ул.
Брезовска № 34, ет.3 солидарно да заплатят на АМФОРА КАПИТАЛ АД- гр. Своге, ул.
Република №2 сумата на осн. чл.78 от ГПК сумата 28 553. 56 лв извършени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :