Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 1539/ 22.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 2874 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Жалбоподателят
Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и адрес за призоваване в гр.Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 15, чрез адвокат Г.К.,***, е оспорила заповед № 3180/29.10.2021г. на зам.кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по
законоустановения ред строеж: „Преустройство и промяна на предназначението на
обект „Бар „Берьозка“ в магазин за дрехи“, находящ се на ниво партер на сграда
с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр.Бургас, УПИ І, кв.82 по плана на
ЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58,
ползван от „Кенсол Трейдинг“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Зорница“ № 3, представлявано от управителя Янко Енчев
Енев, като магазин за дрехи, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Определен е 14
дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считан от датата на
връчването й, като в същия срок собствениците на строежа да вземат мерки за
обезопасяване на строежа и опразването му от всички вещи и материали. Със
заповедта е наредено ръководителят на КЕЦ „Бургас – Юг“, „Електроразпределение
Юг“ ЕАД и изпълнителният директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас, в три дневен срок от изтичане на 14 дневния срок за доброволно
изпълнение на заповедта, да предприемат действия за прекъсване захранването и
преустановяване доставянето на ел.енергия на строежа и за прекъсване на
водоподаването на строежа.
Жалбоподателката
счита оспорената
заповед за
незаконосъобразна. Твърди, че през 2006г. физическите лица не са били въведени
във владение на бар, а са въведени във владение на търговски обект магазин,
като промяната на предназначението на има е направено далеч преди въвода,
най-вероятно от Община Бургас, респ. лица и дружества, на които общината е
предоставила имота за стопанисване под някаква форма. Изложени са твърдения, че
даже и да е извършено твърдяното преустройство без строителни книжа, то не може
да бъде санкционирано по чл.177 и чл.178 от ЗУТ, тъй като се изключва от
обхвата на Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите, съгласно §6 от ПЗР на Наредбата. Посочено е, че процесния имот е
въведен в КККР с идентификатор: 07079.612.246.1.34, като предназначението му е
„за търговска дейност“, а не „бар“ или друго питейно заведение. Сочи се още, че
в обжалваната заповед се констатира преустройство на обекта (приобщаване на
санитарно помещение, зазиждане на врата, отваряне на врата) без да се цитиран
строителни книжа, респ. съгласувани проекти, на базата на които се прави този
извод. Твърди, че оспорената заповед се основава на погрешна фактическа
обстановка, като не са налице доказателства за твърдяното от административния
орган оригинално предназначение на обекта, за да се прави извод за извършени
промени. Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез представител по пълномощие адв. К.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства, пледира за отмяна на оспорената
заповед и претендира разноски. Депозира писмени бележки.
Ответникът
– заместник кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас,
редовно призован, не изпраща представител.
Заинтересованата
страна З.К.С. и Г.Д.И. поддържат жалбата и пледират за отмяна на оспорената
заповед.
Заинтересованата
страна „С.И. 57“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адв. О., оспорва
жалбата, ангажира доказателства, пледира за отхвърляне на жалбата и претендира
разноски.
Заинтересованите
страни М.З.Г., П.З.Р., Д.К.Н., К.Д.П., М.Ж.П., Е.П.П., Г.П.А., Х.Д.И., Т.В.К., В.Т.К.,
„Кенсол Трейдинг“ ООД, С.И.С. и Р.И.С., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
ФАКТИТЕ:
Според
нотариален акт № 51 от 05.02.2007г., Т.Д.Т., М.З.Г. и П.З.Р. са признати за
собственици въз основа на възстановена собственост по Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти, като наследници на общия им наследодател Д. Т.К.
на следния недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58,
партерния етаж, а именно 48,16 % ид.ч., равняващи се на 42 кв.м от дневен бар
„Берьозка“, целият със застроена площ 87.33 кв.м, състоящ се от търговска зала
с площ 72.78 кв.м, склад с площ 14.55 кв.м, ведно с правото на строеж върху
92.85 кв.м, както и 1.63 % ид.ч. от общите части на цялата сграда и в едно с
½ ид.ч. от общите части със сладкарница „Черно море“ (вход, фоайе, гардероб,
тоалетни, стълбище, салон и сервизни помещения), при граници: изток –
ул.“Александровска“, запад – вътрешен двор, север – „Първа инвестиционна
банка“, юг – кино „Родина“, отгоре – сладкарница „Черно море“, отдолу – изби,
при дялове: 2/4 ид.ч. за Т.Д.Т., ¼ ид.ч. за М.З.Г. и ¼ ид.ч. за П.З.Р.
(л.12).
Съгласно
удостоверение за наследници с изх. № 94-01-34125 от 07.10.2019г. Т.Д.Т.е
починал на 22.12.2009г. и е оставил следните наследници: Анна Г.Т. - съпруга
(починала на 02.05.2017г.) и Д.Т.Г. – дъщеря (л.14).
На
17.11.2020г. до кмета на Община Бургас е подадено искане от управителя на „С.И.
57“ ЕООД, ЕИК ********* относно незаконно строителство в съсобствен обект,
представляващ заведение за обществено хранене, състоящо се от бар „Берьозка“ и
сладкарница „Черно море“, с искане да бъде констатирано и премахнато
извършеното незаконно строителство в съсобствения му имот, за да се осигури
свободен достъп до общите части от всички съсобственици; да бъде забранен
достъпа до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.246.1.34,
който се използва не по предназначението си съгласно изготвените и и одобрени
строителни книжа; да бъде задължен собственика на имота да премахне извършения
незаконен строеж и да бъде задължен да възстанови предишното състояние на
фасадата на сградата и да възстанови вентилационните отвори наподземните части
на сградата (л.89-91). Към искането са приложени:
-
проекти на обект № 6091, жилищен блок в кв.104, гр.Бургас, ул.“Александровска“
№ 58-62 (л.92-95);
-
решение № ІІ-137 от 16.07.2002г. на Бургаски окръжен съд, с което е утвърдена
направената оценка, изготвена от вещо лице инж. А. Б. съгласно, която определя
обезщетение със съсобственост на Е. Д.И.
и Т. Д. К. и двамата наследници по закон на Д. Т.К. в размер на 48,16 %
кв.м. ид.ч. от дневен бар „Берьозка“, ул.“Алекснадровска“ № 58 и 511/11500 кв.м
ид.ч. от парцел ІІ кв.123 по плана на гр.Бургас ЦГЧ (л.96-97);
-
договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от
03.10.2014г., с който Община Бургас подава на „С.И. 57“ ЕООД, дела си,
представляващ 62,76 % идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.612.246.1.29 по одобрена Кадастрална карта на гр.Бургас,
целият със застроена площ 285,2- кв.м, в това число на първо партерно ниво 7.50
кв.м, на второ партерно ниво 277,70 кв.м и прилежащи части в първо партерно
ниво – ½ идеални части от общо 70 кв.м, както и 7,33 ид.части от общите
части на цялата сграда, с право на строеж върху общинска земя, предназначен за
обществено хранене (л.98-99);
-
нотариален акт № 33 от 28.12.2006г., с който се признава Т.К.К., Е.К. К., Н. К.Т.,
Д. Г. И., Х.Д.И., Г.Д.И. и А. К. Н. за собственици въз основа на осъществено
възстановяване на собствеността в изпълнение на Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти като наследници на общия наследодател К. Т.К.,
при квоти за всеки от молителите както следва: Т.К.К.– 3/15 ид.ч., за Е.К. К. –
3/15 ид.ч., за Н. К.Т. – 3/15 ид.ч., за Д. Г. И. – 1/15 ид.ч., за Г.Д.И. – 1/15
ид.ч. и за А.К. Н. – 3/15 ид.ч. на следните недвижими имоти, находящи се в масивната сграда, построена през 1963г.,
намираща се в гр.Бургас, на ул.“Александровска“, бивша ул.“Първи май“ № 58, а
именно: 51,48 % ид.ч. (51,84 % ид.ч. съгласно нотариален акт № 76 от
25.10.2007г. за поправка на нотариален акт за собственост № 33 от 28.12.2006г.
– л.103-104) от бар „Берьозка“, находящ се на партерен етаж на сградата, със
застроена площ от 87.33 кв.м, с търговска площ от 72.78 кв.м, със складова площ
от 14.55 кв.м, ведно с правото на строеж върху 92.85 кв.м, ведно с 1.63% от
общите части на цялата сграда и ведно с ½ ид.ч. от общите части със
сладкарница „Черно море“ (вход, фоайе, гардероб, тоалетни, стълбище, салон и
сервизни помещения) и 14,71 % ид.ч. от сладкарница „Черно море“, находящ се на
първия надпартерен етаж на сградата, застроена на площ от 320.40 кв.м, с
търговска площ от 233.27 кв.м и складова площ от 87.13 кв.м, ведно с правото на
строеж върху 345.23 кв.м, ведно с 7.33 % ид.ч. от общите части на цялата сграда
и с ½ ид.ч. от общите части с бар „Берьозка“ (вход, фоайе, гардероб,
тоалетни, стълбище, салон и сервизни помещения) (л.100-102);
-
нотариален акт № 51 от 05.02.2007г. (л.105-106) и
-
изпълнителен лист № 18 А.О. от 02.02.2005г., издаден от Окръжен съд – Бургас за
отмяна на мълчалив отказ на Областен управител
- Бургас по искане за обезщетяване направено от Т.К.К., Е.К. К., Надежда
К.Т., Д. Г. И., Х.Д.И., Г.Д.И. и А.К.Н. в качеството им на наследници на К. Т.К.,
със собственост по реда на ЗОСОИ за имоти отчуждени от техния наследодател по
реда на ЗОЕГПНС, а именно: ½ ид.ч. от хан и хотел „Орел“ построен върху
101.2 кв.м., ½ ид.ч. от застроено и незасторено дворно място от 630
кв.м., ½ ид.ч. от обор, ¼ ид.ч. от четири леки постройки за
натурия и пералня и ½ ид.ч. от дюкян, намиращ се на ул.“Александровска“
№ 60 и № 62 в гр.Бургас и обезщетяване на посочените наследници на К. Т.К. със
собственост върху обекти частна общинска собственост на Община Бургас, а
именно: дневен бар „Берьозка“ със застроена площ 87.33 кв.м., ведно с ½
ид.ч. от общите части със сладкарница „Черно море“, 1.63 % - 92.85 кв.м. от
правото на строеж върху държавна земя и сладкарница „Черно море“ застроена на
320,4 кв.м., ведно с 7,33 % ид.ч. от общите части на цялата сграда и ½
ид.ч. от общите части с бар „Берьозка“, 345.23 кв.м. от правото на строеж върху
държавна земя. Утвърдена е и оценката изготвена по допълнително заключение на
вещо лице Бъчваров с решение № ІІІ-80/05.04.2001г. по адм.д. № 668/2000г. по описа
на БОС (л.107-108).
На
15.12.2020г. управителят на „С.И. 57“ ЕООД е подал и жалба до зам.кмета на
Община Бургас относно незаконно строителство в съсобствен имот - заведение за
обществено хранене, състоящо се от бар „Берьозка“ и сладкарница „Черно море“, с
искане да бъде образувано производство по констатиране и премахване на извършеното
незаконно строителство в съсобствения му имот, съответно да бъде забранен
достъпа до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.246.1.34,
който се използва не по предназначението съгласно изготвените и одобрени
строителни книжа, както и да бъде задължен собственика на имота да премахне
извършения незаконен строеж, както и да възстанови предишното състояние на
фасадата на сградата и да възстанови вентилационните отвори на подземните части
на сградата, както и да премахне загражденията в общите части на фоайето за да
се осигури свободен достъп до тях от всички съсобственици (л.72-75)
С
писмо от 11.01.2021г. началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при
Община Бургас е уведомил М.З.Г., П.З.Р., Д.Т.Г., З.К.С., Д.К.Н., К.Д.П., М.Ж.П.,
Елесавета П.П., Г.П.А., Г.Д.И., Х.Д.И., Т.В. Косотова, В.Т.К. и „Кенсол
Трейдинг“ ООД за постъпилите искане и жалба от управителя на „С.И. 57“ ЕООД, в
които са изложени твърдения за неправомерно ползване на самостоятелен обект,
находящ се на ниво партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на
гр.Бургас, УПИ І, кв.82 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес в
гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58. Посочено е, че при извършена проверка на
място и по документи от служители на Дирекция „Устройство на територията“,
Община Бургас е установена извършена промяна на предназначението на
самостоятелен обект с идентификатор 07079.612.246.1.34 по КК на гр.Бургас
находящ се на ниво партер на сграда с идентификатор 07079.612.246.1 по КК на
гр.Бургас, УПИ І, кв.82 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58 от бар „Берьозка“ в магазин за дрехи. Сочи
се, че достъпът до обекта се осъществява от ул. „Александровска“ чрез врата в
стъклена витрина, като строежът се ползва като магазин Кенсол от „Кенсол
Трейдинг“ ООД. С писмото е направено и уведомяване по чл.26, ал.1 от АПК за
започнато административно производство по реда на чл.178, ал.6 във връзка с
чл.178, ал.1 от ЗУТ за забрана ползването на строежа, както и за възможността в
7-дневен срок от получаване на писмото да бъдат представени становище или
документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатото
административно производство (л.78-79). Писмото е изпратено по пощата с обратна
разписка и видно от приложените по делото известия е получено от З.К.С. на
29.01.2021г. (л.80), от М.З.Г. на 27.01.2021г. (л.80), от „Кенсол Трейдинг“ ООД
на 15.01.2021г. (л.81), от П.З.Р. на 21.01.2021г. (л.81), от М.Ж.П. на
15.01.2021г. (л.82), от Благовеста П.П. на 15.01.2021г. (л.82), от Т.В.К. на
15.01.2021г. (л.83), от Г.П.А. на 15.01.2021г. чл.83), от Х.Д.И. на
18.01.2021г. (л.84) и от В.Т.К. на 15.01.2021г. (л.84). Писмата изпратени до Д.Т.Г.,
К.Д.П., Д.К.Н. и Г.Д.И. са върнати като „непотърсена“ (л.85-88).
В
отговор на писмото от 11.01.2021г., в Община Бургас са постъпили становища от П.З.Р.
и Х.Д.И., с които заявяват, че реституираните собственици не са извършвали
строеж или преустройство на посочения обект и респективно не са нарушители по
смисъла на чл.224 и сл. от ЗУТ (л.65-71).
За
започналото административно производство е уведомен и управителя на „С.И. 57“
ЕООД с писмо от 15.02.2021г. (л.76).
На
11.05.2021г. служители на Община Бургас, в отсъствието на собствениците
извършили проверка на строеж: „Преустройство и промяна на предназначението на
обект „Бар Берьозка“ в магазин за дрехи“, находящ се на ниво партер на сграда с
идентификатор 07079.612.246.1 по КК на гр.Бургас, УПИ І, кв.82 по пална на ЦГЧ,
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58, за
което съставили констативен акт № П-2/11.05.2021г. (л.62-64). При извършената
проверка се твърди, че е установено извършено преустройство и промяна на
предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 07079.612.246.1.34 по
КК на гр.Бургас, находящ се на ниво партер на сграда с идентификатор
07079.612.246.1 по КК на гр.Бургас, УПИ І, кв.82 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с
административен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58 от бар „Берьозка“ в
магазин за дрехи. Достъпът до обекта се осъществява от ул.“Александровска“ чрез
врата в стъклена витрина. Санитарното помещение в общите части е приобщено към
обекта чрез зазиждане на отвор на врата към фоаейто и отваряне на врата в
неносещ зид към бар „Берьозка“. Установено е, че строежът се ползва като
магазин Кенсол от „Кенсол Трейдинг“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Зорница“ № 3, с управител Я.Е.Е.. Строежът е
електрифициран и водоснабден. В констативния акт е посочено, че строежът се
ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ,
а като нарушена разпоредба - чл.178, ал.1 от ЗУТ. Като собственици на строежа
са посочени М.З.Г., П.З.Р., Д.Т.Г., З.К.С., Д.К.Н., К.Д.П., М.Ж.П., Е.П.П., Г.П.А.,
Г.Д.И., Х.Д.И. и Т.В.К., съгласно нотариален акт № 33 от 28.12.2006г.,
нотариален акт № 76 от 25.10.2007г. и нотариален акт № 51 от 05.02.2007г. С
писмо от 14.05.2021г. (л.60-61) съставения констативен акт е съобщен на лицата
посочени като собственици на строежа с копие до „Кенсол Трейдинг“ ООД, чрез
изпращането му по пощата с обратни разписки, видно от които същият е получен от
Т.В.К. на 18.05.2021г. (л.50), от В.Т.К. на 18.05.2021г. (л.50), от М.Ж.П. на
18.05.2021г. (л.51), от Г.П.А. на 18.05.2021г. (л.51), от Х.Д.И. на
19.05.2021г. (л.52), от З.К.С. на 19.05.2021г. (л.52), М.З.Г. на 31.05.2021г.
(л.53), от Е.П.П. на 18.05.2021г. (л.53) и от „Кенсол Трейдинг“ ООД на
18.05.2021г. (л.54). Писмата изпратени до П.З.Р., Д.К.Н., Д.Т.Г., К.Д.П. и Г.Д.И.
са върнати като „непотърсени“ (л.55-59).
На
29.06.2021г. е изготвено съобщение по §4, ал.2, изречение второ и трето от ЗУТ
за съставения констативен акт (л.42-43).
На
15.07.2021г. е съставен акт за резултатите от обявяване на констативен акт №
П-2/11.05.2021г. (л.41), според който в законоустановения срок е постъпило
възражение от Х.И. – представител на наследниците на К. Т.К. (л.39).
На
29.07.2021г. служители на Община Бургас извършили повторен оглед на място за
ползването на строежа, за което съставили констативен протокол №
П-83/29.07.2021г. (л.48). При огледа е установено, че строежът се ползва като
магазин за дрехи „Кенсол“ от „Кенсол Трейдинг“ ООД, зареден е със стока –
дрехи, обособено е работно място за продавач.
Въз
основа на така установените в административно производство факти зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас издал
оспорената заповед, в която се позовал на констатациите отразени в констативен акт
№ П-2/11.05.2021г. и констативен протокол № П-83/29.07.2021г.
Заповедта
е съобщена с писмо изх.№ 94-01-2813/16/05.11.2021г. (л.28-29), получено от В.Т.К.
на 10.11.2021г. (л.30), от „Кенсол Трейдинг“ ООД на 10.11.2021г. (л.30), от Т.В.К.
на 10.11.2021г. (л.31), от П.З.Р. на 15.11.2021г. (л.31), от Г.П.А. на
10.11.2021г. (л.32), от Д.Т.Г. на 07.12.2021г. (л.32), от М.Ж.П. на
10.11.2021г. (л.33), от Е.П.П. на 10.11.2021г. (л.33), от Г.Д.И. на
16.11.2021г. (л.34), от Х.Д.И. на 11.11.2021г. (л.34). Писмата на К.Д.П., З.К.С.,
Д.К.Н. и М.З.Г. са върнати като „непотърсени“ (л.35-38).
За
изясняване на факти от значение за спорното право, по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че в архива на Община
Бургас има частична проектна документация за сградата на ул. „Александровска“ №
58. Посочено е, че сградата се състои от няколко секции, като за бар „Берьозка“
и сладкарница „Черно море“, находящи се на първи и втори етажи от секция Б са
открити архитектурни чертежи, които са съгласувани от гл.архитект на бившия Окръжен
народен съвет - Бургас с дата 29.12.1959г. (приложен на л.228-229 от делото).
Вещото
лице е посочило, че според първоначално одобрените проекти процесните обекти са
представлявали един обект - „Сладкарница“ разположена на два етажа, като на
първи - партерен етаж е бил главният вход за обекта, влизало се през приемно
фоайе с гардероб в първото ниво на сладкарница и през него по вътрешна стълба
се е достигало до второ ниво на същата. На първото ниво били разположени
санитарни възли за жени и мъже, зала с малък бар и склад (подготвителна) зад
него. На второ ниво е била разположена голямата зала на сладкарницата, тоалетни
за мъже и жени, подготвително помещение и склад. Вещото лице заяви, че при
огледът на място е установило, че проектът в частта на санитарните възли не е
изпълнен, защото такива са били изградени само на първо ниво и то с по различна
конфигурация от предвиденото в проекта, има и разлики в складовите помещения на
първо ниво.
В
експертизата е посочено, че по първоначално одобрените чертежи за обект
„Сладкарница“ от 29.12.1959г., няма самостоятелен обект отговарящ на този с
идентификатор 07079.612.246.1.34. Самостоятелен обект с този номер е нанесен с
одобряването на Кадастралната карта със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. Доколкото
в кадстралната карта обектите се нанасят схематично, според вещото лице не може
да се направи извод къде точно са посочените площи, фигуриращи във вписания
нотариален акт и къде са общите части със сладкарница „Черно море“, също
упоменати в нотариалния акт.
Според
вещото лице с Акт № 2770 съставен по реда на чл. 6 от Закона за собствеността
от 31.08.1963г. е обявен за държавен целия четириетажен жилищен блок на ул. „l-ви
май“ № 58, застроен на площ от 1850 кв.м, състоящ се от жилища, ресторант,
сладкарница, киносалон и магазин. Но от този акт не може да се черпи информация
за отделните обекти в сградата. Експертизата предполага, че първоначално
одобрените проекти от 1959г., част от които са приложения 1 и 2, са послужили
за съставянето на горния Акт 2770/1963г., като видно от чертежите към този
момент е имало един обект – „Сладкарница“ разположен на две нива.
Предвид
извършвани преустройства и преграждания през годините, експертизата не може да
посочи дали обектът е бил изпълнен по съгласуваните проекти от 1959г. Огледът
на място установил нови преградни зидове, различна конфигурация на санитарните
възли, липсващи санитарни възли на второ ниво и др.
В
дирекция „Общинска собственост“ при Община Бургас, в архива на която се съдържа
досие за продажба на общински идеални части от бившата сладкарница „Черно
море“, вещото лице е открило архитектурни чертежи - заснемане на съществуващо
положение и предложение за обособяване на самостоятелни части - съгласувани от
арх. К. А.- гл. архитект към Община Бургас на 15.07.2001г., когато бившата
сладкарница „Черно море“ е била вече разделена чрез нови преградни зидове.
В
експертизата е посочено, че по данни на служител от дирекция „Общинска
собственост“ тези чертежи са послужили са съставянето на два нови Акта за
общинска собственост: за два самостоятелни обекти- сладкарница „Черно море“ и
за дневен бар „Берьозка“, като видно от тези чертежи между обектите не
съществуват общи части.
В
тази връзка вещото лице е посетило и дирекция ТСУ при Община Бургас, където не е
открило одобрени проекти и разрешение за строеж разделящо бившата сладкарница „Черно
море“ на два самостоятелни обекта.
Вещото
лице е посочило, че при извършените проверки от административният орган по
подадените жалби не е ясно какви чертежи са ползвани, въз основа на какво са
приели, че неприето по установения ред е: отваряне на врата в стъклена витрина,
приобщено санитарно помещение чрез зазиждане на врата откъм фоайе, отваряне на
врата в неносещ зид откъм бар „Берьозка“, както и ползване на обекта не по
предназначение Вещото лице счита, че нанасянето на констатираните СМР върху
извадка от първоначалните чертежи на бившата сладкарница от 1959г. е
невъзможно, тъй като отворените и затворени врати са в зидове появили се по
късно, за които също няма документи. Вещото лице е приело, че следва да се
отбележи, че от важно значение за административното производство е и към кой
момент е извършено всяко едно преустройствата в контекста на §127 ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ.
В открито съдебно заседание вещото лице уточни, че
докато е работело по експертизата, е посетило Областна администрация – Държавна
собственост и Община Бургас – Общинска собственост, защото така й бил поставен
въпросът да работи по оригиналната строителна документация на сградата. В
Държавен архив е открило проекти, които са предадени от бившата Проектантска
организация, но тези проекти са били без печати. В Община Бургас е открило едни
чертежи, които са приложени към делото, и върху които има печат. Те са два
чертежа – единият заснемане и върху това заснемане и втори чертеж, предложение
за обособяване на самостоятелни части, където има печат от тогавашния главен
архитект на Бургас – арх.А. от 2001г., защото познава подписа му. След това
вещото лице сочи, че е посетило и Областна администрация и там също е намерило
чертежи – заснемане, които не е приложило към делото, защото те пък дават
съвсем друга картина. Сравнявайки всички тези чертежи, вещото лице не е
намерило съвпадения между тях. Според вещото лице в преписката са приложени първоначалните
чертежи, а впоследствие във връзка с приватизацията, във връзка с дела за
собствеността са направили ново заснемане, за което от Областна администрация са
заявили, че по тези чертежи са изготвени актовете за собственост на двата
обекта – за бар „Берьозка“ и за сладкарница „Черно море“, но одобрени проекти и
разрешения за строеж за обособяването на два самостоятелни обекта не са открити.
Вещото лице разясни, че тези чертежи, които е
взело в Областна администрация, са възложени служебно, а тези, които са в
Общинска собственост и които са по делото, са правени от арх. Карабаджакова. Чертежите,
приложени към експертното заключение са оригиналните от 1959г. Вещото лице
заяви, че след оглед на място е установило, че чертежите, даде ни й от Община
Бургас-Общинска собственост са най-близко до съществуващото положение. Те са и
чертежите приложени по делото, но същите чертежи не са одобрени като проектна
документация и няма към тях разрешения за строеж. Изготвени са през 2001г. с
цел архитектурно заснемане и разделяне на общите части на обекти дневен бар
„Берьозка“ и сладкарница “Черно море“ и обособяване на самостоятелни входове за
същите ЦГЧ гр.Бургас, но след това няма последващ акт, т.е. не са одобрени.
По отношение чертежите съгласувани от
гл.архитект на бившия Окръжен народен съвет Бургас с дата 29.12.1959г. вещото
лице в съдебно заседание заяви, че има съгласуване, но не може да каже дали е
по съответния ред, защото е по Закона за планово изграждане на селищните места.
Предполага, че тези чертежи от 1959г. са изготвени по повод разрешение за
строеж, доколкото в акта за държавна собственост е описана годината и това е
част от документацията на цялата сграда, а не са само чертежи за този обект,
защото сградата е от три секции – А, Б и В. Посочва, че секция А са киното, в
средната са сладкарницата и ресторанта и има едно тяло по ул. „Гани Ганев“, и в
тези чертежи е записано, че е съгласуван идеен проект. Вещото лице счита, че
това е достоверно, защото го е открило в отдел ТСУ, там, където трябва да се
съхраняват проектите на сградите и разрешенията за строеж.
Вещото лице заяви, че в най-стария проект от
1959г. няма обект бар „Берьозка“. През 2001г. е предложено разделянето на два
обекта, но има чертеж „Заснемане на съществуващо положение“, но фактически
разделянето е станало преди 2001г. Посочено е, че други данни за това разделяне
са чертежите, изготвени за съставянето на актовете за собственост за двата
обекта от Областна администрация.
По
делото, в качеството на свидетели са разпитани Г.М. М., Н. Г. Г. и М.С. И..
Свидетелят
М. познава имота на ул.“Александровска“ № 58 като бар „Берьозка“ и заяви, че
бил бар до 1996г., тъй като го е посещавал редовно. Синът му се е родил 15
април 1997г. и тогава като го посетил вече е започнал да запада. Две години по-късно
правили кръщене и бара вече бил превърнат в магазин за обувки, от къде той си е
закупил такива за кръщенето. Когато бил бар се е влизало от една врата встрани,
имало фоайе и стълби към втория етаж, а вече като магазин се е влизало от
улицата. Когато е нямало магазин входът е бил до кино „Родина“ – една
единствена двойна врата, през която се е влизало, после фоайе с дИ.че за
чакане, тоалетна, стълби нагоре и голяма тапицирана тежка кожена врата като за
бар. Фоайето било общо за бара и сладкарницата.
Свидетелят
Г. посочи, че познава имота, който представлява бивш бар „Берьозка“ и
сладкарница „Черно море“, тъй като от края на 2002г., началото на 2003г.
развива търговска дейност в гардеробната на бившия бар „Берьозка“ до момента.
Пояснява, че има вход от ул.“Алекснадровска“, надясно е фоайето за бар
„Берьозка“, а от ляво на фоаейто са стълбите към сладкарница „Черно море“,
отдясно вратата от която се влизало за бар „Берьозка“, направо са били
тоалетните на бар „Берьозка“ и сладкарница „Черно море“. Тоалетната
представлявала малко коридорче, направо е дамската част на тоалетната, а
отдясно - мъжката част от тоалетната. По-късно така описаното разположение е
било променено, като това се е случило някъде 2008г. – 2009г., тогава когато
бар „Берьозка“ вече е станал магазин за дрехи. Промяната се е състояла в това,
че е била зазидана вратата, която е водела към мъжката част от тоалетната. Според
свидетеля, преди да стане магазин за дрехи, пак е било магазин, но за обувки.
Заяви, че когато е влязъл в търговския обект към 2002г. бар „Берьозка“ все още
е съществувал и това е било така до към 2005г. – 2006г. След като бар
„Берьозка“ е прекратил дейност, започнал ремонт и е бил направен друг вход от
към ул.“Александровска“ и е станало магазин за обувки.
Свидетелят
И. посочи, че познава имота на ул.“Александровска“ № 58, защото стопанисва там
обект за цигари, сладки и безалкохолни от 1998г. Когато е започнал работа там
бар „Берьозка“ е работел, с управител И.. После е започнал ремонт на бара и
станал магазин за обувки, като е бил направен вход отпред, а преди се е влизало
през фоайе. Твърди, че С.И. и жена му са ръководели работниците за ремонта.
Посочи, че реституираните собственици са влезли във владение в магазин за
обувки.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на административно
производство, проведено съобразно процедурата регламентирана в чл. 223 и
следващите от ЗУТ.
Според
чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ за строежите от ІV, V и VІ категория, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява ползването на
строежи или части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения
ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни
книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Според т. 7 се забранява достъпа
до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по
установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Забранява се
захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ, и се разпорежда
поставянето на отличителни знаци за ограничаването на достъпа и недопускане на
хора, и други.
От
разпоредбата се установява както кой е компетентния орган да разпореди
цитираните забрани на ползването на строежа и достъпите до него, така и какви
са материалните предпоставки, за да се приложи нормата. В конкретния случай,
авторът на обжалваната заповед е заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“, на който кметът на общината е делегирал функциите си по
чл. 223 от ЗУТ със заповед № 2894/06.10.2021 г. (л. 21-23).
При
издаване на обжалваната заповед не е нарушена процедурата регламентирана в ЗУТ.
Съставен е констативен акт, в който е описано състоянието на строежа от
длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ - служители на общината. Констативният
акт е връчен на всички заинтересовани лица, на които е предоставено право да
възразят в конкретен срок, регламентиран от закона, след което е издадена
процесната заповед.
Съдът
счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. С нея е
забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация строеж, наречен
„Преустройство и промяна на предназначението на обект „Бар Берьозка“ в магазин
за дрехи“. От събраните по делото множество доказателства се установи, че
единствените съгласувани проекти за сградата, в която се намира процесният
строеж в това число и самият строеж са одобрени в далечната 1959 г. Вещото лице
е установило, че първоначално одобрените проекти не съответстват на
съществуващото в момента положение, а в периода след 1959 г. са били извършвани
и са били установени по делото чертежи, представляващи заснемане на
съществуващото положение, които са извършвани по повод конкретно действие
предприемано от съответната институция - общинска или областна управа. Тези
чертежи не носят следи на проекти одобрени в производство по приемане на
устройствен план или в производство по издаване на разрешение за строеж. Освен
това отразеното в тях разположение на обектите не съответства както на
разположението изчертано в съгласувания през 1959 г. проект, така и с
констатираното в момента разположение. Вещото лице посочва, че в Община Бургас
не се откриват одобрени проекти и разрешения за строеж, въз основа на които е
била разделена бившата сладкарница „Черно море“ доколкото според съгласувания
проект от 1959 г., сладкарница „Черно море“ се е намирала на първия и втория
етаж, в секция „Б“, в която секция се намира понастоящем и магазин „Кенсол“.
Същото се установява от вещото лице и след преглед на документите свързани със
съставянето на акт № 2770/1963 г., с който цялата сграда е обявена за държавна.
Тя се е състояла от жилища, ресторант, киносалон и магазин, като според самия
акт сладкарницата е била разположена на две нива. Вещото лице не може да
установи дали предвижданията в проекта от 1959 г. реално са били реализирани
доколкото впоследствие са настъпили множество преустройства и преграждания,
които не са предприети по надлежния ред. Единствено твърди, че според
съгласувания проект санитарен възел е следвало да има и на втория етаж, но в
действителност такъв не е реализиран. Експертизата е установила още наличието
на архитектурни чертежи изготвени през 2001 г., които не са част от
производство по преустройство на сградата. Целели са заснемане на
съществуващото положение, като според тези чертежи към 2001 г. сладкарницата
вече е била разделена чрез преградни зидове. По данни от служител от дирекция
„Общинска собственост“ въпросните чертежи от 2001 г. са послужили за съставяне
на актове за общинска собственост съответно за сладкарница „Черно море“ и за
бар „Берьозка“, като според тези чертежи между двата обекта не съществуват общи
части. От друга страна събраните гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите М. и Г. сочат, че фактически между двата търговски обекта са
съществували общи части и е ползван общ санитарен възел. Категорично е
установено, че в общината няма одобрени проекти и разрешение за строеж
разделящи бившата сладкарница „Черно море“ на два самостоятелни обекта
съответно сладкарница „Черно море“ и бар „Берьозка“.
С
обжалваната заповед е забранен достъпа и ползването на строеж, който е наречен
„Преустройство и промяна предназначението на бар „Берьозка“ в магазин за дрехи“.
За да се направи такъв извод следва административният орган да е в състояние да
докаже какво е било положението на строежа от гледна точка на неговия статут
преди констатираното преустройство. Както и да посочи към кой период от време е
извършено това преустройство. В конкретния случай се установи, че на първо и
второ ниво от сградата от построяването й до настоящия момент са извършвани
множество различни преустройства за нито едно от които няма запазен проект,
който да е надлежно съгласуван, нито издадено разрешение за строеж. В този
смисъл административният орган не е доказал и, че процесното преустройство е
извършено от лицата, на които е вменено задължение да вземат мерки за
обезопасяване на строежа и доброволно да изпълнят заповедта. По-същественото
обаче е, че не може да се установи кои са базисните съгласувани и одобрени
планове, въз основа на които административният орган е приел, че има
преустройство, като процесното, което не е въведено в експлоатация по
законоустановения ред толкова, доколкото освен, че такива чертежи не се
установяват за 60 години назад във времето. Не се установява и какъв е
предходния законоустановен статут на строежа, представляващ обособен обект в
съответната сграда. От доказателствата се установи още, че всъщност сградата е
претърпяла много преустройства, за никое от които няма документи да са
извършване според предвижданията на съответния нормативен акт, действал през
периода на преустройството, който регулира обществените отношения в тази
област. Административният орган въобще не е доказал какво е било предходното
предназначение на обекта, за да твърди, че е настъпило преустройство, което не
е въведено в законна експлоатация. Той твърди, че предходното предназначение е
бар „Берьозка“, но според единствения съгласуван проект от 1959 г., това е част
от сладкарница. Разделянето на тази сладкарница на два или повече обекти, един
от които е въпросният бар „Берьозка“ за съществуването на който няма съмнение с
оглед на свидетелските показания, от които еднозначно се извлича факта на
наличието на такъв бар през определен период от време от съществуването на
сградата, очевидно също е извършено не по предписания от закона ред, доколкото
вещото лице в никой архив не е установило никаква следа представляваща
документ, който да е част от проведена законна процедура по такова разделяне.
Административният орган не е установил и към кой момент са били зазидани
вратите, които са представлявали достъп до процесното помещение през вътрешно
фоайе и на тяхно място са обособени врати към улицата. От свидетелските
показания се установява, че това се е случило някъде през 1998-1999 г. или след
2005г. Същевременно част от съсобствениците на строежа, един от които е
процесният жалбоподател са придобили имота по реда на Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти през 2007 г.
Всички
описани дотук данни според съда водят до извода, че процесната заповед е незаконосъобразна,
тъй като е издадена въз основа на непоследователно събрани факти, които да
изяснят какво е действителното положение и статут на процесния обект наречен от
административния орган „Преустройство и промяна на предназначението на обект
бар „Берьозка“ в магазин за дрехи.“ При липсата на установени релевантни факти
направеният извод, че е извършено преустройство и промяна предназначението в
нарушение на чл. 177 от ЗУТ и чл. 178, ал. 1 от същия закон, е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното и
на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед
№ 3180/29.10.2021г. на зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: