О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
260042 18.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 229 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от П.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Евгения Гагашева от АК-Русе, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет.2, офис 6 против „Группа“ ООД, „Фид“ ЕООД и Ф.П.П. да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца разпоредителни сделки, първо между „Группа“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илия Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т., чрез служебния защитник адв. Елена Кокаларова от АК-Бургас, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „В. Л.“ № *, ет.*, офис * и „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ № 21, представлявано от управителя Диана Пламенова Бойчева с ЕГН ********** чрез адв.Мима Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен по отношение на недвижим имот с идентификатор 00878.503.452 и второ, последваща сделка между „Фид“ ЕООД и Ф.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***/с. Б., ул. „К.“ № *, чрез адв.Мима Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен на основание чл. 135 от ЗЗД като увреждащи ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник, както да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски.
С определение № 1394/ 14.05.2019г., съдът раздели първоначално предявените искове, като по повод предявения от П.Т. против „Группа“ ООД иск да бъде осъдено да заплати сумата от 52 068.47 лв. главница по цедирано вземане, сумата от 1261.92 лв. законна лихва до 26.02.2019г. и мораторна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата да бъде образувано отделно производство. Образувано беше т.д.№ 249/2019г., което беше прекратено с определение № 849/05.07.2019г.
Твърди се в исковата молба, че между „Първа инвестиционна банка АД като кредитор и „Группа“ ООД като кредитополучател, е бил сключен договор № 000О-L-000070/ 27.05.2010г. за овърдрафт по разплащателна сметка, анекс № 1/ 22.12.2016г., анекс № 2/ 22.06.2018г. и споразумение от 14.06.2013г., по силата на който е предоставен овърдрафт с максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 282 000 лв. за оборотни средства. С договор за продажба на вземания /цесия/ от 27.02.2019г., банката е прехвърлила на П.Т. всички вземания на банката към „Группа“ ООД, ведно с измененията и обезпеченията или това е главница в размер на 52 068.47 лв., 1261.92 лв. законна лихва до 26.02.2019г. Дружеството е било уведомено за цесията на 27.02.2019г.
Според изложеното
в исковата молба, атакуваната сделка е обективирана в
Нотариален акт № 159, том ІІ, рег.№ 2405, дело № 292 от 21.06.2017г. по описа
на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 70,
том 3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от 21.06.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево, „Группа“ ООД е продало на „ФИД“ ЕООД следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 00878.503.452 по КККР на гр.Ахтопол, община Царево, с
адрес: гр.Ахтопол 8280, Разширение север, с площ на имота по скица 1381 кв.м., а
по документ за собственост 1382 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 434, квартал: 102, парцел ІІ, при съседни поземлени имоти – 00878.503.454,
00878.503.386, 00878.503.387 и 00878.503.401, за сумата от 24 000 лв. С
последваща сделка обективирана в Нотариален акт № 91,
том V, рег.№ 6167, дело
№ 726 от 30.10.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на действие
РС-Царево, вписан под акт № 53, том 6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от 30.10.2017г.
в СВ към АВ - гр.Царево, „ФИД“ ЕООД е продало на Ф.П.П.
описания недвижим имот също за сумата от 24 000 лв., при данъчна оценка
11 700 лв. Тези сделки са сключени изцяло с цел да увредят кредитора, тъй
като цените на недвижимия имот са много под пазарните такива. Това е станало в
хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, тъй като едноличният собственик на капитала
на „ФИД“ ЕООД е Диана Пламенова Бойчева, която е дъщеря на пълномощника Пламен
Димитров П. /мажоритарен собственик на капитала на „Группа“
ООД/, който от името и за сметка на
първия ответник е продал имота, а последващият приобретател Ф.П.П. е негов син.
Ответното дружество „Группа“ ООД оспори допустимостта на исковата молба, предвид извършено едва на 27.02.2019г. уведомяване за цесията, т.е. 2 години след изповядването на атакуваните сделки. Освен това, е налице припокриване на кредитора и физическото лице, което е представлявало дружеството, което води до липса на действително уведомяване. По същество счита исковете за неоснователни. Ищецът не е кредитор на дружеството, тъй като цесията не е счетоводно отразена. Дружеството има по-малък остатъчен дълг от уговорения. Вземанията са били обезпечени с особен залог и запис на заповед, заедно с които е било прехвърлено. Ищецът не е отправил никаква покана до дружеството, да плати твърдяното задължение. Моментът на сключване на сделката изисква не само знание, но и намерение за увреждане.
Депозираният отговор от ответника „ФИД“ ЕООД съдържа възражения по основателността на исковата молба. За първата атакувана сделка е налице решение на извънредно общо събрание на „Группа“ ООД от 31.05.2017г., за продажба на недвижими имоти, вкл.процесния, като ищеца е бил упълномощен да извърши всички правни действия затова, без ограничения в правомощията, условията и сроковете. На събранието е участвал и П.Т., който е гласувал „за“. Ищецът е преупълномощил друг съдружник - П. П., да извърши продажбата без ограничения в условията. Сделката е била сключена именно в изпълнение на това решение на общото събрание с купувач „ФИД“ ЕООД. Родството между П. П. като баща и Д. Б. и Ф.П. като негови дъщеря и син, не се оспорват. Затова твърди, че договорената цена и родството между страните, не са основание за недобросъвестност с цел увреда на кредитора.
Според изложеното в отговора на исковата молба от ответника Ф.П., за извършване на първата атакувана сделка е налице решение на извънредно общо събрание на „Группа“ ООД от 31.05.2017г., за продажба на недвижими имоти, вкл.процесния. И първата, и втората сделки са осъществени в изпълнение на тези решения, в приемането на които е участвал и ищецът. Това прави исковете неоснователни.
В допълнителната искова молба, пълномощникът на ищеца твърди, че представляваният е страна по сключената от негово име сделка, но не участва в сключването й, а волята му е формирана чрез представителя, който и го уврежда с действията си. Уговарянето на цена, значително по-ниска от пазарната, е в полза на купувача и е явно неизгодно за продавача. Твърди се и наличие на споразумяване във вреда на представлявания и неговите кредитори, презумирано от близките родствени връзки между участниците по двете сделки.
В допълнителната си искова молба вх.№ 8262/ 03.06.2020г., пълномощникът на ищцовата страна твърди, че
В отговора на допълнителната искова молба, служебният защитник на ответника „Группа“ ООД твърди, че към датата на разпоредителните сделки кредитор на дружеството не е бил П.Т., а и същият и тогава и към настоящия момент е негов представляващ. Поради това счита, че самият ищец е направил индиректно изявление, че е допуснал да бъде увреден кредитор на дружеството, което представлява. Или П.Т. се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, което е недопустимо. Освен това, придобиването качеството кредитор трябва да предхожда разпоредителните действия. Преминаването през цесия не прави ищеца кредитор към датата на разпоредителното действие и той не би могъл да се счита за увреден. От друга страна, дори да се приеме, че атакуваната сделка намалява имуществото на длъжника, това не води автоматично и до увреждане – такъв характер има сделка с цел такъв резултат.
Отговорът на допълнителната искова молба, подаден от ответника „ФИД“ ЕООД /вх.№ 17855/ 12.11.2019г./, съдържа твърдения за законосъобразност и действителност на сделките, за които е налице решение на ОС. Ищецът е преупълномощил Пл.П. за осъществяване на сделките, без никакви ограничения. Сделките са сключени на цени, почти 2 пъти по-високи от данъчната оценка на имота. Изобщо ако се твърди противоправност на сделките, то отговорност затова носи и ищецът, допринесъл със своето поведение.
В предоставения от съда срок, постъпи отговор на допълнителната искова молба от Ф.П. с вх.№ 17856/ 12.11.2019г., в който изцяло се присъединява към подадения отговор от ответника „ФИД“ ЕООД.
С оглед предоставена от съда възможност предвид назначаването на служебен защитник на „Группа“ ООД, ответниците „ФИД“ ЕООД и Ф.П. подадоха и отговор на допълнителна искова молба вх.№ 11803/ 14.07.2020г., в който твърди, че предявеният с исковата молба осъдителен иск е преюдициален по отношение на исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК и настоящото производство следва да бъде спряно. По отношение на исковете по чл.135 от ЗЗД е налице липса на активна процесуална легитимация, тъй като разпоредителните сделки са били сключени преди датата на цесията. Освен това, кредиторът е знаел за двете сделки, не е възразил по параметрите на сключването им и затова е бездействал 2 години. Представя доказателства, че процесния недвижим имот е бил прехвърлен на трето за спора лице преди вписване на настоящата искова молба - Нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 18.10.2018г. по описа на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 79, том 6, дело № 803, вх.рег.№ 2016 от 18.10.2018г. в СВ към АВ - гр.Царево.
Предвид направените искания, възражения, приложените доказателства и след като съобрази закона, съдът приема следното.
Налице са процесуални пречки за провеждане на настоящото производство. Първото възражение касае активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като атакуваните разпоредителни сделки са извършени 2 години преди извършената цесия, с която П.Т. се легитимира като кредитор на „Группа“ ООД или спорен е въпросът, дали ищецът е кредитор по смисъла на чл. 135 ал.1 от ЗЗД с оглед описаната хронология. Този въпрос е бил разрешен в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 199/ 13.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 191/2012г, II Т.О., ТК, (цит. и в отговора на исковата молба от адв.К.), като касасационното обжалване е допуснато по следния въпрос: дали правото на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали атакуваната като относително недействителна разпоредителна сделка с имущество на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника.
В своето решение ВКС е приел, че правопораждащият правото на Павлов иск фактически състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД, включва качеството на кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имущество, служещо за удовлетворяване на вземането на кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД. При положение, че това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера, какъвто се явява ищеца по иска и датата на цесията се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден от него към датата на извършването му. Изводът е, че кредиторът може успешно да проведе Павловия иск само ако установи качеството си на кредитор към датата на разпоредителната сделка, а не и последващият приобретател на вземането, тъй като увреденото лице може да е само и единствено кредиторът. Или когато атакуваната с Павловия иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителна сделка с имущество на длъжника е сключена преди датата на самата цесия, както е в настоящия случай, с която цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, то цесионерът П.Т. не е активно материалноправно легитимиран да води този иск.
Второ, ако се приеме, че изложеното е въпрос по същество, то фактът на разпореждането с процесния недвижим имот от последния ответник – Ф.П., в полза на трето на правния спор лице, извършено и вписано към 18.10.2018г., т.е. преди вписване на настоящата искова молба – акт № 67, том 1, вх.рег.№ 818 от 19.06.2019г., води до извод за липса на правен интерес у ищеца от водене на настоящото дело, доколкото недвижимият имот вече не е в патримониума на Ф.П.. В своята практика ВКС допуска да се води поредица от искове с правно основание чл.135 от ЗЗД против всички приобритатели по сделките, като при това ищецът дължи внасянето на държавна такса само за един от тях, но условието е към момента на вписването, вещта предмет на исковете, да се намира все още в патримониума на някой от ответниците. Настоящият случай не е такъв, което обуславя прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес.
В полза на адв.Елена Кокаларова следва да бъде преведена сумата от 925.46 лв., на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Останалите ответници не са приложили доказателства за направени разноски, съотв.не са и претендирали такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА в полза на адв.Елена Кокаларова от АК-Бургас по посочена банкова сметка да се преведе сумата 925.467 лв. възнаграждение като служебен защитник на „ФИД“ ЕООД в настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: