№ 762
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.а Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 15 от 18.04.2022г.,постановено по т.д.№ 57/2020г. по описа на ОС-
Видин Община Ново село е осъдена да заплати на дружествата, участващи в ДЗЗД
„Проектни дейности област Видин“ сумата от общо 213498 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за услуга №24 от 28.06.2016г.,сключен между Община Ново
село и ДЗЗД „Проектни дейности област Видин“ като същото се разпределя както следва:
На „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД- 202 823,10лв., на „Билд консулт груп“ ЕООД- 8539,92лв.
и на „Агроспектър 2000“ ООД - 2134,98лв. Сумите са присъдени ведно със законната
лихва,считано от 31.08.2020г.
Освен това Община Ново село е осъдена да заплати неустойка по същия договор,
която е в размер на 20 282,31лв. за „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД, 853,99лв. на „Билд
консулт груп“ ЕООД и 202,82лв. на „Агроспектър 2000“ ООД. Тези суми също са
присъдени със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба
– 31.08.2020г. до окончателното им изплащане.
Присъдени са и разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника Община Ново село, с
която се моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
Посочва се, че по делото не е спорно,че възложената работа е извършена и
1
предадена навреме. Спорно било само дали се дължи възнаграждение за същата. Страната
застъпва тезата,че предвид уговорките в чл.4 от договора не дължи заплащане на
възнаграждение, тъй като не се е сбъднало предвиденото в тази клауза условие,за да бъде
извършено плащане.
Счита,че изискването за равнопоставеност на страните по договора по никакъв начин
не влиза в противоречие с уговорката на чл.4 от него. Фактът, че договорът е сключен в
рамките на процедура по чл.8 от ЗОП и неговият обичайно възмезден характер не
обуславяли незаконосъобразност на клаузата на чл.4. Поддържа, че ищецът е бил наясно с
характера на уговорката. Това се доказвало от твърдението в исковата молба, че той
счита,че сумите му се дължат поради факта,че Община Ново село в следващ момент вече е
сключила договор с ДФ „Земеделие“. Постигнатото съгласие било страните да се отклонят
от правилото на чл.266,ал.1 от ЗЗД,според което извършената и приета работа следва да се
заплати от поръчващия. И за двете страни било ясно, че ако не бъде получено финансиране
от страна на ДФ „Земеделие“.
Въззиваемите дружества са подали отговор на жалбата, с който я оспорват. Поддържа
се, че наличието на отлагателно условие в договора не е пречка за заплащане на
възнаграждението.
Молят обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо,тъй като съдът се е произнесъл
в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез
твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК намира,че обжалваното решение е правилно. Тъй
като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд,то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени
от окръжния съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.
Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба е необходимо да се
отбележи, че по делото е безспорно, че дружествата –ищци са изпълнили възложената им
работа качествено и в срок. Също безспорно е, че за проекта, който е предмет на договора за
изработка не е получено финансиране от ДФ“Земеделие“. Единственият спорен момент е
дали по силата на клаузата на чл.4 е отпаднало задължението за плащане от страна на
възложителя.
Настоящата инстанция като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания,
2
намира следното:
Договорът за изработка е двустранен консенсуален договор, който се счита за сключен
при постигане на съгласие относно неговите съществени елементи- каква е работата, която
трябва да бъде извършена от изпълнителя и възнаграждението, дължимо от възложителя. В
този смисъл основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа
съобразно поръчаното от възложителя, а задължението на последния е да заплати това,
което е уговорено. Когато страните са постигнали съгласие в смисъла на чл.4 от
конкретния договор, в практика на ВКС ( решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д.№
2404/2014г. на І т.о. на ВКС) се приема, че такава уговорка винаги съставлява отсрочка за
изпълнение на задължението на възложителя спрямо предпоставките, визирани в закона за
настъпване на изискуемостта. От друга страна обаче всяко отсрочването изисква
договаряне на тези предпоставки, които са различни от законовите. Когато те не са посочени
(какъвто е процесният случай) уговорките следва да бъдат прилагани по начин,който най-
пълно съответства на волята на страните и добрите търговски практики. Не може да се
допусне, че изпълнителят желае при определени предпоставки въобще да не получи
плащане за работата, която е извършил,тъй като няма изрично изразено дарствено
намерение. Ето защо следва да се приеме,че волята на страните е, че плащането ще бъде
изискуемо след получаване на финансирането, а ако такова финансиране не бъде
осъществено – във времето обичайно необходимо или уговорено за изпълнението.
Първоинстанционният съд е счел, че това следва да стане при съобразяване на нормата
на чл.303а от ТЗ и съобразно обичайния максимално допустим срок, до изтичането на който
ищецът се е съгласил да бъде отложено плащането. Прието е, че това е моментът, в който е
влязла в сила заповедта за отказ за осъществяване на финансирането. Към това е
необходимо да се добави,че след като в случая няма данни кога е постановен отказ за
финансиране, то следва се приеме, че такъв отказ със сигурност е имало към момента на
обявяване на следващата обществена поръчка със сходен предмет от страна на Община
Ново село, а това е станало през 2019г. (15.07.2019г.).
Във връзка с доводите в жалбата,че самият ищец обосновава иска си с наличието на
следващ договор за финансиране с ДФ „Земеделие“, а не с уговорките в договора съдът
намира следното: Действително в исковата молба се посочва, че претендираното
възнаграждение е дължимо, тъй като към момента на подаването й вече е сключен договор
между Община Ново село и ДФ „Земеделие“ за финансиране на дейности по „Програма за
Развитие н селските райони“, за каквито дейности са изготвени проектите. Съществено в
случая обаче е, че претенцията се основава на клаузите в договора, сключен между страните
и на поетото в него задължение за заплащане на възнаграждение. Поради това няма
значение, че ищците считат, че техните проекти са използвани при кандидатстване и
одобрение на следващ проект по посочената Програма.
С оглед на изложеното претенциите за заплащане на възнаграждение за извършената
работа са доказани по своето основание, а с оглед на посочената обща цена на договора и
разпределението на имуществото на ДЗЗД в проценти– и по размер.
3
По иска за неустойка:
Съгласно чл.15 от сключения между страните договор, в случай,че възложителят не е
изплатил в срок уговореното възнаграждение, същият дължи неустойка за забава в размер
на 0,5% за всеки просрочен ден,но не повече от 10% стойността на договора. Следователно
е налице отнапред уговорена санкция за забавено плащане,а с оглед приетото по-горе има и
забава на възложителя. Пълният размер на неустойка се достига за 20 дни, които към датата
на подаване на исковата молба са изтекли поради което и същата е дължима в максималния
й размер от 10% върху стойността на дължимото възнаграждение на всеки един от ищците.
Ето защо тези искове също се явяват доказани по основание и размер.
Всяка от главниците е дължима ведно със законната лихва върху същата, считано от
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Предвид на изложеното обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Община Ново село ще следва да
заплати на „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД направените разноски,които са в размер на
5000лв. за изплатен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 18.04.2022г.,постановено по т.д.№ 57/2020г. по
описа на ОС- Видин.
ОСЪЖДА Община Ново село, БУЛСТАТ ********* да заплати на „Ер Строй
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище е адрес на управление гр.София,
ж.к.“Младост“, бул.“Проф.Александър Танев, №7,бл.460,вх.3,е3, ап.10 направените по
делото разноски в размер на 5000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4