Решение по дело №142/2018 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 31.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                                 Председател: Ивайло Йорданов

 

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 142 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД против Наказателно постановление № 23-001722/01.07.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно при подробно изложени съображения, поради което се иска неговата отмяна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

С Протокол № 1736322 за извършена проверка на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, връчен на 10.10.2017 г., на жалбоподателя, в качеството на работодател, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ са дадени задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодаделство, изброени в точки от 1 до 16. В т. 11 е дадено предписание в срок до 20.10.2017 г. да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с оглед прекратяване на трудовото правоотношение с В.Да.М..

На 02.11.2017 г. свид. Д.С. – главен инспектор, Ж.П. и К.В. – началник отдел БКТД извършили проверка по спразване на трудовото законодателство и установили, че т. 11 от предписанието, дадено с Протокол № 1736322 за извършена проверка на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, не е изпълнено, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви писмени или друго доказателства, удостоверяващи изпълнение на същото.

Въз основа на горната констатация свид. Д.С., в качеството си на главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, съставила АУАН срещу  „….“ ЕООД за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани гласни и писмени доказателства, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Показанията на трите разпитани свидетелки, намират пълна опора в протоколите за извършена проверка Материалната компетентност на актосъставителите и административнонаказаващия орган се установява от приложените заповеди. Доколкото всички доказателсва хармонират помежду и не разкриват никавки противоречия е безпредметно да бъдат подробно анализирани.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – неоснователна.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя, за което са приложени съответните разписки..

Съдът намира, че безспорно се установи извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

От обективна страна при проверка, извършена на 02.11.2017 г. свид. Д.С. – главен инспектор, Ж.П. и К. В. – началник отдел БКТД, по спразване на трудовото законодателство било установено, че т. 11 от задължителното предписание, дадено с Протокол № 1736322 за извършена проверка на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство от жалбоподателя „В.г-Н.“ ЕООД, дадени в качеството му на работодател на основание чл. 404, ал. 1 КТ, не е изпълнено, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви писмени или друго доказателства, удостоверяващи изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с оглед прекратяване на трудовото правоотношение с В. Д. М. в срок до 20.10.2017 г. Нарушението е извършено на 21.10.2017 г., тъй като това е първият ден на неизпълнение на задължението.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че неизпълнението на задължението по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане от работодателя на възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск на работника при прекратяване на трудовото правоотношение не може да бъде предмет на принудителна административна мярка, респективно неизпълнението на задължително предписание не съставлява нарушение. В чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ ясно е регламентирано, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случая е дадено именно такова предписание, установява се, че не е изпълнено в срок, поради което жалбоподателят законосъобразно е санкциониран. Няма отношение към административнонаказателната му отговорност обстоятелството, че е възможно служителят да търси плащане по гражданскоправен ред, тъй като при сакнционирането на нарушителя няма като последица изпълнение на задължението към работника. Не може да се приеме, че жалбоподателят неправомерно е наказан с отедлни наказания за едно и също деяние. Всяко неизпълнение на задължението за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с оглед прекратяване на трудовото правоотношение с отделен работник представлява отделно нарушение. Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН изключва кумулирането на нарушения с налагането на общо най-тежко наказание, с оглед на което поведението на администратвнонаказващият орган е законосъобразно.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наказанието имуществена санкция, която е наложена в минимале размер, доколкото не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно голяма част от дадените предходни преписания на работотдателя са изпълнени.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-001722/01.07.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ на основание същата разпоредба на „….“ ЕООД, ЕИК …., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              Районен  съдия:

 

                                                                                                                           (И. Йорданов)