ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. Благоевград, 09.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500443 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адвокат С. Б.-пълномощник на Ю. Ц.
А. с ЕГН **********, от гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Б., ж.к. „**“ №**, ет.*, ап.*, с
адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., ул. ’’**” №*, ет.*, чрез адвокат С. Б. – БАК, п ротив
Решение №911/21.12.2023 год. постановено по гр.д. №2359/2021 год., по описа на Районен съд -
гр. Благоевград.
В жалбата се твърди, че неправилно и в несъответствие с приложимите материалнопрвни
разпоредби на закона първоинстанционния съд е приел единствено, че Решение №3-Г от
02.02.1999 год. на ПК-Благоевград не е нищожно, независимо, че не са спазени изискванията на
чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в действалата при постановяването му редакция, тъй като според съда
тази разпоредбата има само организационно-технически характер и не въвежда задължителен
състав на комисията като брой членове при вземане на решенията й. Намират тези изводи за
неправилни, тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е императивна и нарушаването й
при постановяване на оспореното решение, обосновава извод, че поземлената комисия /сега ОСЗ/
гр. Благоевград е действала в незаконен състав, при липса на персонална компетентност, поради
което и постановеното от нея решение е нищожно.
Във въззивната жалба се изразява становище, че от представените като административна преписка
от ОСЗ документи се установява, че наследодателя на ищците няма внесен имот в ТКЗС с
индивидуализиращи на процесния белези. Видно от представената опис-декларация, нито е
заявяван за възстановяване имот с идентично местоположение, площ и граници и съседи. Счита, че
не се установили предпоставките на закона за реално възстановяване на собствеността,
предпоставките за възстановяване на имота, както и идентичността на притежавания от
наследодателя на ищците имот с възстановения му Решение №3-Г от 02.02.1999 год. на ПК-
Благоевград. По тази причина счита, че оспореното решение на ПК освен нищожно, се явява и
незаконосъобрано, поради което не легитимира ищците като собственици на процесния недвижим
имот.
Твърди, че показанията на свидетелите на доверителят й по никакъв начин не се
опровергават от събраните от ищцовата страна гласни доказателства, нито от писмените такива, а
дори напротив - напълно кореспондират с тях, тъй като нито един от свидетелите на ищците не е
установил точно и ясно имота, за който говори като местоположение, площ, граници, съседи или
други индивидуализиращи признаци. Счита, че показанията на свидетелите на ищцовата страна
неправилно са кредитирани за сметка на показанията на свидетелите на ответника, тъй като
същите са общи, лишени от конкретика и не установяват съществени обстоятелствата. Намира, че
съдът неправилно е въвел като условие за доказаност на заявеното от доверителя й придобивно
1
основание и това да е „манифестирал“ пред ищците намерението си за своене, отричайки техните
права, доколкото това не е елемент от фактическия състав на придобивната давност в настоящата
хипотеза, при която липсва съсобственост, произтичаща от наследяване, където е необходимо
владелеца да отблъсква и правата на другите съсобственици като „манифестира“, че държи веща
изцяло за себе си. Обикновеното (недобросъвестно) владение е дефинирано в чл. 68, ал. 1 ЗС. В
него е посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Правната доктрина и съдебната практика примат, че
владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци. Историческият анализ на
института на владението показва, че те произлизат от отменения чл. 302 ЗИСС, в който е било
посочено, че: „Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта, като своя собствена”. От показанията на разпитаните
от страна на доверителят й свидетели в първоинстанционното производство се установило и
доказа, че от 1999 год. доверителят ми заедно с неговия баща е установил фактическа власт върху
спорния имот, където са изградили селскостопанска постройка със стаи за
обитаване и обор където са отглеждали животни. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от
ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже
от него. По делото се установило, че ищците са изгубили правото си на собственост върху
претендираният от тях имот, тъй като доверителят й го е придобил по давност. Твърди, че по
делото се установило, че доверителят й владее имота постоянно повече от десет години, считано
от 1999 год. и до момента, като още през 2009 год. доверителя й е бил придобил процесния имот.
Владението му е било непрекъснато, тъй като същия не е загубвал фактическата власт върху имота
изобщо. Владението е несъмнено - същия е демонстрирал по всякакъв начин, че владее имота за
себе си и го счита за собствен. Владението е било явно, тъй като е установил фактическа власт
върху имота не по скрит начин, а и да построиш в имота сграда която си ползвал заедно с имота
счита че това е явно владение и видимо за всеки, включително и за ищците.
С оглед на всичко гореизложено намира, че първоинстанционното решение, с което съдът е
уважил предявения от ищците иск за установяване правото им на собственост се явява неправилно
и необосновано, поради което следва да бъде отменено.
В срока по чл.263 ГПК от адв. А. К. Б. - пълномощник на Д. К. М. - Т.с ЕГН ***; Й. Г. П. с ЕГН
********** и М. И. И. с ЕГН ********** е постъпил отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че правилно решаващия съд е приел, че независимо, че решението на ПК
не е подписано от нечетен брой членове, същото е валидно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.
60, ат. 4 от ППЗСПЗЗ определя единствено персонатния състав на поземлените комисии, а не и в
какъв състав органът заседава и взема решенията си. Оспореното решение отговаря на
изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от Закона за административното производство (отм.),
доколко е подписано от председателя и секретаря на комисията, решението е взето с единодушие
от всички членове на състава. Решението на ПК /сега ОСЗ/ е административен акт. Поради това, за
да е валидно такова решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при
кворум, предвидени в закона. Твърди, че от приетите като доказателство по делото всички
документи намиращи се в преписката от ПК - Благоевград образуване по заявление с вх.№ 2028/
28,02,1992г. до ПК подадено от Л. М. /като наследник на С. Г. И./, безспорно се установява, че са
налице законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот на наследниците на С. Г. И . Счита твърдението във въззивната жалба,
че доверителите й са загубили правото на собственост, тъй като същото е придобито от ответника
на основание давностно владение за неоснователно. Това твърдение на ответника не се доказало в
процеса от събраните по делото доказателства. Свидетелите доведени от ответника не успели да
докажат, че имота е придобит от ответниците по давност за периода от 1999г, до настоящия
момент, нито успели да опровергаят показанията на свидетелите доведени от ищците, както и
писмените доказателства представени от ищците по делото. Отделно от изложеното, видно от
приетите по делото писмени доказателства, на 10.02.1999г. oт Поземлена комисия - гр.
Благоевград е извършен въвод във владение в имота на собствениците му на основание на чл.32,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязло в законна сила решение №3 – Г за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плата за земеразделяне в землището на град
Благоевград на Поземлена Комисия гр. Благоевград. За въвода на собствениците в имота е
съставен Протокол - 00-21/ 10.02.99г. на ПК - гр. Благоевград. Поради това, че Л. С.М. дъщеря на
общия на ищците наследодател С. И./, която присъства на завода във владение починала на
20.07.2014г. и за по — голяма прецизност относно местонахождението на процесния имот, на
“
18.06.2015г. лицензирана фирма „ КАД – ПРОЕКТ ЕООД представлявана от инж. Рошков по
2
искане на ищците извършва трасирано, означаване и координиране на границите на процесния
имот, за което е съставен изричен протокол.
Твърди, че решението на първоинстнционният съд е правилно и законосъобразно, поради
което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендира разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК като първоинстанционният съд правилно е приел същите за
разглеждане, след като е счел, че предявените искове са допустими, а исковата молба е
редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС -
относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд ще
се произнесе по същество, поради което не намира за нужно да дава указания на страните по
въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 06.06.2024 г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3