№ 4457
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110103553 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес управление: гр. Варна,
******* с която против Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, по
реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, са предявени искове за установяване
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №3867/30.06.2023 г. по ч.гр.д. №7874/2023 г. описа
на ВРС, а именно: 588,12 лева – представляваща главница – сбор от дължими
суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, по партида №211812, за
топлофициран имот с адрес: гр.*********, както следва: 294,35 лева,
начислена за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2020 г.; 103,81 лева, начислена за
периода от м. 11.2020 г. до м. 12 2020 г.; 56,60 лева, начислена за периода от м.
08.2021 г. до м. 02.2022 г. и 133,36 лева, начислена за периода от м. 05.2022 г.
до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и 125,76
лева – лихва за забава, начислена върху главните задължения за периода от
01.07.2020 г. до 30.05.2023 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7874 по описа на ВРС за 2023
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставял на ответника – клиент на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, а абонатът се е задължил да
заплаща ползването на същата. Ответникът е битов клиент - купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия,
които се изготвят от ищеца и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в 30-
дневен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
Твърди се, че за процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си
за предоставяне на топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
Сочи, че на осн. чл.34, ал.1 от относимите Общи условия, потребителят дължи
заплащане на доставената и потребена топлинна енергия в 30-дневен срок от
издаване на фактурата. С оглед допуснотото неизпълнение в срок, ищецът
претендира и лихва за забава.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Не се признават факти и обстоятелства. Възразява срещу наведените
от ищеца фактически твърдения, като заявява, че от приложените към
исковата молба, писмени доказателства, не може да се установи основание за
2
ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че ищецът не го е уведомил за
основанието за начисляване и размера на дължимите суми.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правана
страна, следното:
Предявените по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, искове
намират правно основание в разпоредбите на чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 и
чл.86 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, при действие на Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „В.Е.В.“ ЕАД, правоприемник на
„Топлофикация - Варна“ ЕАД на потребителите в гр. Варна, одобрени с
Решение № ОУ-062 от 19.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.
410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 7874/2023
г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3867/30.06.2023 г., за следните суми: - 588,12 лева – представляваща
главница – сбор от дължими суми за потребена и незаплатена топлинна
енергия, по партида №211812, за топлофициран имот с адрес: гр. *********,
както следва: 294,35 лева, начислена за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2020
г.; 103,81 лева, начислена за периода от м. 11.2020 г. до м. 12.2020 г.; 56,60
лева, начислена за периода от м. 08.2021 г. до м. 02.2022 г. и 133,36 лева,
начислена за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.06.2023 г., до
изплащане на вземането; 125,76 лева – лихва за забава, начислена върху
главните задължения за периода от 01.07.2020 г. до 30.05.2023 г., както и
сторените разноски в заповедното производство.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес /респективно,
че е наследник на абоната/, през заявения в исковата молба период, че в същия
период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на
посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен
3
период, период и размер на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е и да
установи как са начислени претендираните суми.
В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна
връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни. Поради това,
изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението
на задължението на другата страна. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл.150 ЗЕ, където е
указано, че топлопреносното предприятие продава топлинна енергия при
публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват топлинна енергия от снабдителя, без изрично
писмено приемане.
Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1 от относимите Общи условия, въздига в
задължение на потребителя да заплаща дължимите суми за топлинна енергия
в срок. На основание чл.34, ал.1 ОУ, месечните дължими суми се заплащат в
срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение
в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача /чл.44,
ал.1 ОУ/.
От приобщената по делото справка №407127/22.03.2024 г., издадена от
Агенция по вписванията, се установява, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, като е придобил правото на собственост върху същия
през 2001 г.
От представения по делото протокол за проведено Общо събрание на
етажните собственици на сграда с адрес: ж.к. „*******, на 14.03.2017 г., се
установява, че е взето решение да се ремонтира отоплителната инсталация от
хоризонтален тип, като общите тръби да бъдат разположени в стълбищната
клетка на сградата. На всеки етаж да има топломерно табло, в което да бъдат
разположени индивидуалните топломери, по които да се измерва
изразходваната енергия за всеки апартамент. Инсталцията да бъде изградена
за сметка на етажната собственост. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
4
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Страните не спорят, че ответникът е потребител на енергийни услуги по
смисъла на §1, т.41б ДР на ЗЕ, за обект с адрес: гр. *********. В този смисъл,
ответникът има право да закупува топлинна енергия, а ищецът да получава
нейната цена, след отчитане на доставената топлоенергия до горепосочения
обект. Не се оспорва, че ищецът е изпълнявал точно и в срок своите
задължения. Не се спори, че потребителят не е заплатил в срок, сумите по
издадените за процесния период, фактури.
Следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ,
според която дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в
имотите, клиентите в сграда – етажна собственост, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация от отоплителните тела
в общите части на сградата.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,
че претендираните от ищеца суми са недължими, тъй като последният не е
уведомявал потребителя за същите. Абонатът е длъжен да заплаща месечното
потребление на топлинна енергия, като изпълнението на това задължение не е
обусловено от получаване на издадени от ищеца счетоводни документи.
Отделно, в ОУ, както и на сайта на дружеството, са посочени начините за
получаване на информация относно начислените суми.
Видно от заключението на проведената по делото съдебно-техническа
експертиза, разпределението на топлинната енергия, през процесния период, е
извършено от ищеца, в съответствие с нормативната уредба. Дяловото
разпределение в СЕС, в която се намира обектът на ответника, е извършено
правилно. Правилно е пресметнато количеството на използваната енергия.
Според вещото лице, изчислението на използваната топлинна енергия в
процесното жилище е правилно направено и получените резултати са верни.
Не се доказа възражението на ответника, че топломерът е извън срок на
метрологична годност, респективно, че отчитането и изчисленията,
извършени от ищеца, са неправилни.
5
От приобщеното по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, проведена по делото, се установява, че процесните фактури са
осчетоводени от ищеца по дебит на сметка 411 „Клиенти“, като начислените
количества съвпадат с тези от справка за месечно разпределение по партида за
периода – м.05.2019 г. – м.04.2023 г. По издадените 26 бр. фактури за
процесния период, няма извършено нито едно плащане. Задължението по
същите е в общ размер на 588,12 лева. Дължимата лихва за забава, начислена
за периода от падежа до 19.06.2023 г., е в размер на 127,64 лева.
Ищецът успешно доказа, че е изправна страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен с ответника. Установи се, че
снабдителят е доствил топлинна енергия, че дяловото разпеределение и
изчисленията, извършени от ищеца са правилни, при съобразяване с цените,
определени от КЕВР. По делото не се доказа ответникът да е изпълнил своето
задължение, като заплати стойността на предоставената топлинна енергия.
Съгласно заключение на ССчЕ, задължението на потребителя по
издадените фактури за процесния период, е в размер на 588,12 лева, поради
което предявеният главен иск се явява доказан по основание и размер.
Акцесорната претенция за заплащане лихва за забава също е установена по
основание, а доколкото вещото лице е намерило, че същата е дължима в по-
висок размер от претендирания, същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи в полза на ищеца, сторените разноски по делото, в общ размер на 1655
лева, за които е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №7874/2023 г. по описа на ВРС, в размер на 505 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК,
че Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ДЪЛЖИ НА „В.Е.В.“
6
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес управление: гр. Варна, *******
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №№3867/30.06.2023 г. по ч.гр.д. №7874/2023 г., а именно:
588,12 лева – представляваща главница – сбор от дължими суми за потребена
и незаплатена топлинна енергия, по партида №211812, за топлофициран имот
с адрес: гр. *********, както следва: 294,35 лева, начислена за периода от м.
05.2020 г. до м. 09.2020 г.; 103,81 лева, начислена за периода от м. 11.2020 г. до
м. 12.2020 г.; 56,60 лева, начислена за периода от м. 08.2021 г. до м. 02.2022 г. и
133,36 лева, начислена за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
19.06.2023 г., до изплащане на вземането; 125,76 лева – лихва за забава,
начислена върху главните задължения за периода от 01.07.2020 г. до 30.05.2023
г.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати
на „В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес управление: гр. Варна,
******* сторените разноски по делото в размер на 1655 лева и разноските по
ч.гр.д.№ 7874/2023 г. по описа на ВРС г. по описа на РС – Варна, в размер на
505 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7