Решение по дело №36/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 75
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20222300600036
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Ямбол, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600036 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при РП – Ямбол, против
Присъда № 1/10.01.2022 г. постановена по НОХД № 883/2021 г. по описа
Районен съд – Ямбол, с която подс. К. В. А. е признат за невиновен в това, че
на **.**.**** г., в гр. *****, пред Н. П. С. – експерт във ***** ***** **-
***** *****, съзнателно да се е ползвал от официален документ с невярно
съдържание – Свидетелство за съдимост с peг. № ***/**.**.**** г. на Бюро
съдимост при PC – Елхово, в който са удостоверени неверни обстоятелства –
че К. В. А. от гр. ****** не е осъждан, като деянието представлява
маловажен случай, като от него за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност. Поради това и на основание чл. 304 от
НПК ЯРС го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.
316, вр. чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и постановил на основание чл. 190, ал. 1
от НПК разноските по делото да останат за сметка на органа, който ги е
направил.
1
В протеста се сочи, че атакуваната присъда е неправилна,
необоснована и постановена в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Протестът не се поддържа от участващия във въззивното
производство прокурор, който намира атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна.
Пред втората инстанция защитата оспорва протеста и поддържа
становище за правилност и законосъобразност на оправдателната присъда.
Пледира се за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен,
по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
В периода **.**.**** г. - **.**.**** г. и в периода **.**.**** г. -
**.**.**** г., подсъдимият К. В. А. бил военнослужещ. С Решение №
**/**.**.**** г. на Военен съд – Пловдив по АНД № ***/**** г., в сила от
**.**.**** г., на основание чл. 372, ал. 1, вр. чл. 78А от НК подс. А. бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание ГЛОБА в размерна 1000 лв. На **.**.**** г. договорът му за
военна служба бил прекратен на основание чл. 162, т. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България. С определение по
НОХД № ***/****г. на PC – Елхово, в сила от **.**.**** г., било одобрено
споразумение, с което подс. А. бил осъден за престъпление по чл. 234, ал. 1 от
НК, на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години.
През месец май ****г. подс. А., във връзка кандидатстване за
работа в Община Елхово, подал заявление в РС – Елхово и му било издадено
свидетелство за съдимост с отбелязване, че не е осъждан, тъй като за
2
осъждането му по НОХД № ***/**** г. бил реабилитиран по право в
хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Подс. А. решил да кандидатства за назначаване като кадрови
войник и на **.**.**** г. подал заявление в PC – Елхово (с вх. №
***/**.**.**** г.), за издаване на свидетелство за съдимост, в което написал,
че ще му бъде необходимо за работа в Министерство на отбраната. В тази
връзка деловодителят в Бюро съдимост на РС – Елхово Б. Я., изискала
справка от Бюро съдимост при РС Ямбол и в нея били посочени осъжданията
на подсъдимия именно по АНД № ***/**** г. на ВС – Пловдив и НОХД №
***/**** г. на PC – Елхово, като нямало отбелязвания за настъпила
реабилитация. Въпреки, че в заявлението на подсъдимия било посочено, че е
необходимо за работа в Министерство на отбрана и в него следвало да се
впишат всичките му осъждания, независимо от настъпила реабилитация,
деловодителят Я. изготвила Свидетелство за съдимост с peг. №
***/**.**.**** г., в което посочила, че подс. А. не е осъждан.
На **.**.**** г., подс. А. подал във Военно окръжие – Ямбол
необходимите за кандидатстване документи, вкл. и така издаденото му
свидетелство за съдимост. Със Заповед № ***-**/**.**.**** г. на Командира
на в. ф. 54 100 – Ямбол, считано от **.**.**** г. подс. А. бил назначен на
длъжност „**********” във в.ф. 52 590 – Ямбол.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС се присъединява към умозаключението на първостепенния
съд, че описаната фактическа обстановка следва да се базира на: обясненията
на подсъдимия; показанията на разпитания свидетел, дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК,
както и на депозираното заключение на изготвената графическа експертиза.
Правилно са кредитирани обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитания по делото свидетел като последователни,
безпротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Правилно ЯРС е дал вяра на заключението по изготвената
графическа експертиза като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвено.
3
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност,
решаващият съд правилно е приел за установена описаната фактическа
обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се
възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се
оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен
или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които
следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-
типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността на обвиняемия. Съдът следва да установи основните
фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху
неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на
вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да
надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези
доказателствена база. В случая се процедира точно така. В тази връзка ЯОС
напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на
доказателствената съвкупност. Всички кредитирани доказателства, по
същество са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подс. К. В. А. не е извършил
престъплението, предмет на обвинението, като на **.**.**** г., в гр. *****,
пред Н. П. С. – експерт във ***** ******* **- ***** *****, съзнателно да се
е ползвал от официален документ с невярно съдържание –Свидетелство за
съдимост с peг. № ***/**.**.**** г. на Бюро съдимост при PC –Елхово, в
който са удостоверени неверни обстоятелства, че К. В. А. от гр. ****** не е
осъждан, като деянието представлява маловажен случай, като от него за
4
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Поради това основание чл. 304 от НПК, ЯРС правилно го оправдал по
повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 2, вр. ал.1
от НК.
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че подс. К. А. не е
извършил от субективна страна описаното в обвинителния акт действие.
Правилно ЯРС е посочил, че от обективна страна е осъществен
състава на процесното престъпление. Безспорно по делото се установи, че въз
основа на Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост, в Районен съд – Елхово били изготвени
Правилата за работа в Бюро съдимост при издаване на свидетелства и
справки за съдимост. Съгласно последните при издаване на справки и
свидетелства за съдимост следвало да се впишат всички осъждания на лицето.
Осъжданията за които лицето е реабилитирано, се вписва само когато
реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от
осъждането, като се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата
на реабилитация. В настоящия случай в заявлението на подсъдимия било
посочено, че свидетелството е необходимо за работа в Министерство на
отбрана и е следвало да се впишат всичките му осъждания, лицето
независимо от настъпилата им реабилитация. Въпреки това деловодителят Я.
изготвила свидетелство за съдимост с peг. № ***/**.**.**** г., в което
посочила, че подс. А. не е осъждан. Този документ представлява официален
документ с невярно съдържание, тъй като в него са удостоверени неверни
обстоятелства, а именно – че подс. А. не е осъждан, като в действителност в
него е следвало да бъдат вписани осъжданията по АНД № ***/**** г. на ВС –
Пловдив и НОХД № ***/**** г. на PC – Елхово, така както изисква чл. 141,
ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ. Не е спорно и че свидетелството за съдимост е
представено от подсъдимия пред Военно окръжие – Ямбол, с цел да започне
работа като военнослужещ.
Първостепенният съд правилно обаче е съобразил, че за да бъде
осъществен съставът на визираното престъпление, то трябва да бъде
осъществено при форма на фината пряк умисъл. По делото не се събраха
доказателства в тази насока, а тъкмо напротив – анализа на събрания
5
доказателствен материал сочи, че липсва съзнание у подсъдимия, че
процесното свидетелство за съдимост съдържа неверни обстоятелства. Затова
ЯОС се солидаризира с извода на ЯРС, че подсъдимият не е действал
умишлено, не е съзнавал, че ползва официален документ, който е с невярно
съдържание. Този извод се подкрепя от субективната увереност на
подсъдимия, че той отговаря на законовите изисквания досежно съдебното
минало на кандидатите за кадрова военна служба, изхождайки от факта, че
свидетелството за съдимост се издава от районен съд, пред който той ясно е
посочил за какво му е необходимо. Освен това в предходното му издадено
свидетелство за съдимост е отбелязано, че той е неосъждан. Правилно е и
заключението на ЯРС, че обстоятелството, че подсъдимият А. е бил
военнослужещ преди това, също не води до извод да е бил длъжен и е
съзнавал, че за посочената работа има специални законови изисквания към
съдимостта на бъдещите военнослужещи, доколкото към онзи момент той е
бил неосъждан.
Затова правилно ЯРС е посочил, че още при подаване на
заявление за издаване на свидетелство за съдимост подс. К. А. е имал
субективната увереност, че покрива изискванията на закона за кадрови
военнослужещ, а не е разчитал на грешка при издаването на свидетелството.
Изложеното сочи на липсата от субективна страна на признаците
на престъпния състав по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и в този
смисъл законосъобразно, обосновано и правилно подс. К. А. е бил признат за
невиновен и на основание чл. 304 от НПК – оправдан с контролирания
съдебен акт.
С оглед извършената преценка на всички събрани по делото
доказателства, ЯОС намира за неоснователни оплакванията в протеста и
счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата при
служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена.

ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на наказателното производство, след като
подсъдимият е признат за невинен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските по делото следва да останат за сметка на органа, който ги е
направил.
6

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК, Ямболският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/10.01.2022 г. постановена по
НОХД № 883/2021 г. по описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7