№ 3110
гр. ********, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110167414 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 732,95 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр.
********************************, аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 125,41 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г.
Ищецът – „***************” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение
с наследодателя на ответника, по силата на което му е предоставяло топлинни услуги в
имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. № *******. Сочи, че
наследодателят на ответника не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020
г., възлизаща на сумата в размер на 732,95 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследодателя на ответника
за сумите, както следва: 732,95 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в
това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 11.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 125,41 лв., представляваща лихва
1
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г. След подадено
възражение от наследодателя на ответника срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33549/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – М. СТ. В., оспорва исковете с твърдението, че чрез извършено на
18.02.2022 г. плащане е погасил изцяло претендираните спрямо нея суми за главница,
мораторна лихва, законна лихва, както и разноски в размер на 75 лв. Ето защо, моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „***********“ ЕООД, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделените всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
предявеното от ищеца право, а именно: че в процесния период между ищеца и
наследодателя на ответника е било налице облигационно отношение с посоченото в
исковата молба съдържание, като ответникът дължи на ищеца: сумата в размер на
732,95 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за
дялово разпределение) за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в
гр. ********************************, аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 125,41 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г.
Следователно, безспорни са всички елементи, включен във фактическия състав
на предявеното от ищеца право.
Не се спори между страните, че на 18.02.2022 г., т.е. в хода на процеса,
ответникът е заплатил в полза на ищеца претендираните спрямо него главница,
мораторна лихва и законна лихва. Същото обстоятелство се установява и от
представеното платежно нареждане, видно от който заплатената сума от ответника
покрива изцяло претендираните в настоящото производство главница, мораторна
лихва и законна лихва. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК погасяването на задълженията
следва да бъде съобразено при постановяване на решението, като исковете бъдат
отхвърлени изцяло, поради извършеното плащане на задълженията в хода на процеса.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по
производството. Не се спори между страните, че ответникът е заплатил всички
2
разноски с изключение на дължимото юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, поради което в полза на ищеца следва да се присъди минимално такова
в размер на 100 лв.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „********** ********” ЕАД, ЕИК
**********, с адрес: гр. ********, **************, срещу М. СТ. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. ********, **********************, за признаване за установено, че
ответникът, като наследник на СТ. В. В., ЕГН **********, починал на 03.11.2021 г.,
дължи на ищеца сумите, както следва: 732,95 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.07.2017
г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. №
*******, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 125,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
21.05.2021 г., поради плащане, извършено от ответника в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. СТ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ********,
**********************, да заплатят на „********** ********” ЕАД, ЕИК
**********, с адрес: гр. ********, **************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „***********“
ЕООД, на страната на ищеца –„********** ********” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3