Р Е Ш Е Н И Е № 448
гр. Монтана, 11 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 22.06.2023 г., в състав:
Председател:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, адм. дело № 353 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на К.С.Р.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
РД-14-1661/10.05.2023 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Монтана към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– гр. Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С оспорената Заповед, издадена на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и буква „б“, ал. 2, т. 1 от ЗАП е спряно
от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер М*** и отнемане
на свидетелството за регистрация част II № ********* на лек автомобил марка О***
„А*** “, собственост на К.С.Р., както и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4,
буква „б“ и чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАП временно е отнето свидетелството за
управление на МПС с № ********* на К.С.Р., до отстраняването на нарушението, но
за не повече от една година.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен адв. Х*** , който поддържа жалбата и моли
да се отмени обжалваната заповед за ПАМ като незаконосъобразна. В допълнение
излага съображения, че от страна на АНО не е установено по безспорен и несъмнен
начин нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилни превози, а именно
извършване на обществен превоз на пътници. Мотивира се, че съгласно чл. 44, ал.
2 от АПК законодателят е посочил, че сведенията се дават писмено, както е и
сторено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от
административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай
обаче дадените от лицата обяснения не са приподписани от Директора на РД „АА”
или от определен служител. Тъй като видно от самите сведения не се установява
кой е приподписал същите. Счита, че такива сведения представляват негодно
доказателствено средство, противоречащо на разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от АПК. И след като не са приподписани от административния орган или определен от
него служител по съответния ред, административният орган не е разяснил на
лицата не участващи в производството, че при оспорване на административния акт
пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Твърди, че това
обстоятелство води до извода, че с тези негодни доказателствени средства
незаконосъобразно е издадена обжалваната заповед. Моли да се отмени спорната
заповед като незаконосъобразна. Заявява, че не претендира разноски по делото.
Ответната
страна Началник на ОО „АА“ – Монтана, заявява становище, че заповедта
за прилагане на ПАМ е съобразена с материалните и процесуални правила при
издаването ѝ, като предлага мярка да бъде
потвърдена. На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в
случай, че надвишава размера предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В с.з. се явява лично Началника на ОО „АА“ – Монтана А*** А*** .
Дава разяснения, че била провеждане акция
съвместно с органите на икономическа полиция. Видно от акта, който е
съставен, свидетел е В*** Н*** , който е служител на икономическа полиция, като
всички сведения на пътниците са снети от служителите на икономическа полиция. Заявява, че той по закон
е задължен да издаде заповед за ПАМ, когато съвместно с органи на реда е
установен превоз на пътници и има сведения, че самите пътници са декларирали,
че са дали или ще дадат средства за извършения превоз. Счита, че повече от това
доказателство не може да има, съвместна акция с писма до изп. директори, до
кметове, до полиция. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Доказателствата са писмени.
Административен съд – Монтана, след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено
от
фактическа страна следното:
На 10.05.2023 г. при
извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, служител в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Враца е
установил, че К.С.Р., ЕГН * с адрес: ***, извършва превоз на пътници срещу
заплащане, видно от снети обяснения – 4 броя, с лек автомобил О*** „А*** “,
категория M1 с peг. № М*** , собственост на същия, за който от направена
справка в информационната система на ИААА е установено, че не притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз
на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В саморъчно написаното от жалбоподателя
К.С.Р. сведение се заявява, че на 10.05.2023 г. с личния си автомобил пътувал
към центъра, когато минал случайно край три лица, които го спрели и поискали да
ги закара до града.
В саморъчно написаното сведение от
установеното в автомобила лице Г*** М*** А*** , живуща ***, лицето заявява, че
на същия ден К*** предложил да я закара до центъра, за което му дала един лев.
Записано е също, че когато имала нужда му звъняла да я кара из града.
В снетото от установеното в
автомобила лице С*** М*** М*** , адрес гр. Б*** , ул. „Л*** “ № * , е вписано,
че на 10.05.2023 г. около 10:50 ч. тръгнала от кв. „Р*** “ заедно с други хора
към града с лек автомобил О*** , рег. № М*** , собственост на К*** Р.. За
превоза им били поискани по 50 стотинки от пътник, като в момента били четирима
пътника в автомобила. Посочва, че по принцип К*** ги вози и без пари. За него
знае, че вози хора за пари и с това си изкарва прехраната.
В сведението, дадено от установеното
в автомобила лице Н*** Ц*** С*** от гр. Б*** , кв. „Р*** “, ул. „М*** “ № * ,
лицето заявява, че в същия ден се уговорила с К*** да я закара с неговия личен
автомобил О*** А*** с рег. № М*** до болницата в гр. Б*** , като за услугата се
разбрали да му заплати 1 лев, която сума носела със себе си.
Снетите сведения са подписани
саморъчно от далите ги лица и от длъжностно лице, което ги е приело.
По делото е представена Заповед №
РД-01-553/23.11.2021 г. на Изпълнителен директор ИА „АА”, с която началника на областен
отдел „АА” в регионална дирекция „АА“ е упълномощено длъжностно лице, имащо
право с мотивирана заповед да прилага ПАМ по чл. 106 и 106а от ЗАП.
Представен е АУАН № 331023/10.05.2023
г., въз основа на който е издадена оспорената заповед за ПАМ №
РД-14-1661/10.05.2023 г., при съставянето и връчването на който от служителите
на ИА „АА“ са иззети от нарушителя СУМПС № *********, КТ към СУМПС № 66298564,
свидетелство за регистрация № ********* и 1 бр. регистрационна табела № М*** .
В АУАН е вписано обяснение/възражение от К.С.Р., в което се посочва, че на
минаване към града бил спрян от племенницата и баба ѝ, които той взел и
още други качил, без пари.
От АО са представени и 4 бр. заверени
справки от ИС за ППС, съответно по VIN (идентификационен номер на автомобила,
рама) и по рег. номер, от които е видно, че за притежаваното от административнонаказаното
лице МПС няма регистрирани лицензии в ИА „АА“.
С определение от 29.05.2023 г. съдът е конституирал страните по делото и е разпределил е
доказателствената тежест помежду им.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта е връчена на
нарушителя на 10.05.2023 г. /л. 5/, а жалбата е подадена на 12.05.2023 г. /л. 3/ или в
законоустановения 14-дневнен срок, в който адресата на акта е упражнил правото
си на обжалване, поради което същата се явява допустима за разглеждане по
същество.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, имайки предвид приложената по делото Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на Изпълнителен
директор ИА „АА” /л. 6/.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАП - За преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: буква а) с което се
извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността и буква б) което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква б) от ЗАП - За
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно чл.
106а, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗАП - Налагането на принудителните административни
мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез: сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и
3, букви „б“ и „в“; отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство и контролния талон към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5.
Съгласно § 1, т.
1 и т. 2 от ДР на ЗАП - По смисъла на този закон "Обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство; „Превоз на пътници" е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
Безспорно е, че
на дата 10 05 2023 г., при извършване на проверка от органите на автомобилна
администрация, същите установяват, че оспорващият с личния си лек автомобил „О***
” А*** , рег. № М*** превозва пътници, за който превоз е взел по 0.50 ст. и
един лев от всеки един пътниците.
Спорно е дали при
издаване на оспорената Заповед са допуснати съществени процесуални нарушения –
липса на мотиви, неизясняване на фактическата обстановка и неправилност на
снетите обяснения, както и дали в действителност е извършван обществен превоз.
В случая с наложената ПАМ временно е
спряно от движение МПС и временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство за срок до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година /12 месеца/.
По своето същество предвидените от
законодателя ПАМ не представляват и не са санкция за извършено нарушение, и
нямат характера и целите на административнонаказателното производство. ПАМ имат
превантивна цел по смисъла на общия чл. 22 от ЗАНН, а именно „за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки”, а с оглед специалният текст на чл. 106а от ЗАвтП целта на приложената
ПАМ по реда и условията на ЗАвтП е да служи за преустановяване на
административни нарушения. Така предвидената законодателна уредба навежда на
извод, че всяка ПАМ, която води до различна от законовата цел или надхвърля
целите по преустановяване на административни нарушения, всъщност е
незаконосъобразна. Това, което остава извън целите на закона, по своето
естество изпълнява репресивната функция на средствата за наказание. Никой,
обаче, не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение, а в случая
видно от съставения акт за установяване на административно нарушение /л. 7/,
същият поставя началото на административнонаказателно производство, в което се
реализира административнонаказателна отговорност. В тази връзка описаното в
АУАН деяние е идентично с описаното в оспорената и настояща ПАМ, като с
разпоредбата на чл. 93 от ЗАвтП е предвидено административнонаказателна санкция
за извършването на обществен превоз, т.е. такъв срещу заплащане, без за
моторното превозно средство да е издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент/закон.
На следващо място, наложената с оспорената
Заповед ПАМ, визира два отделни, независими и алтернативни крайни срокове, с
които се обуславя прекратяването на същата, а именно: до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. По отношение на първия срок – до
отстраняване на нарушението, този състав установява, че описанието на фактическите
обстоятелства в заповедта се заключават единствено в цитирането на съдържанието
на правните норми, а именно, че оспорващият извършва превоз на пътници срещу
заплащане с моторно превозно средство, за което не притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на РБьлгария, лиценз на Общността
за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници – б. „а” и „б” на т.
1 от чл. 106а на закона. В резултат на това цитиране на правни текстове не
става ясно, кой от трите изброени документа следва да притежава лицето, на
което е наложена процесната ПАМ. Лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България, лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение
за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози, са документи, които се
изискват за упражняването на различни видове дейности, респ. от различни
категории МПС и водачи, като едновременното осъществяване на тези дейности от
водач, управляващ конкретно МПС в конкретно определен момент /съответната дата
и час/, е практически невъзможно. В
самата Заповед и въз основа на посочените фактически обстоятелства са цитирани правните
норми на две различни, взаимноизключващи се правни текстове, а именно 106а, ал.
1, т. 1, б. „а” и б. ”б” от ЗАП: моторно превозно средство, с което се извършва
превоз на пътници или товари да няма издадено удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари или заверено копие към лиценза на Общността; респ. да не
е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община. С оглед на това АО не е установил
какъв е извършваният превоз, респ. кои са относимите към него правни норми, тъй
като за конкретно установен превоз се изисква един от всички изброени документи,
т.е. липсва пълно описание на фактическата обстановка, което е самостоятелно
основание за отмяна на издадения акт.
Отделно от това, липсата на факти и обстоятелства за това
какво е извършил оспорващия, освен че превозва пътници срещу заплащане, води и
до неяснота какво следва да извърши лицето, за да отстрани установеното
нарушение. В тази връзка неяснотата по извършеното нарушение, респ. на това,
какво следва оспорващият да извърши, за да го отстрани, лишава оспореният ИАА,
както от фактически основания/фактическа обстановка, така и от проверка дали това,
което оспорващият следва да извърши по предписание на контролните органи, за да
отстрани установеното нарушение, отговаря и на кое правно задължение. В тази
връзка цитирането единствено на съдържанието на правните текстове, въз основа
на които се отнема СУМПС и временно се спира от движение моторното превозно
средство, не могат да служат като фактически обстоятелства. Същевременно е
недопустимо по обратен ред, от правните основания да се извеждат/предполагат
фактическите обстоятелства и актът да се запълва със съдържанието, което липсва.
По отношение на втория срок от 12 месеца, с оглед
изложената по-горе липса на фактическа обстановка, същият не може да бъде
преценен доколко обуславя превантивните цели на наложената мярка, а именно да
служи за преустановяване на конкретно установеното административно нарушение.
Времето, в което дадено лице следва да търпи негативни
последици от даден акт, извън времето на преустановяване на нарушението,
надхвърля смисъла и предназначението на предвидените от законодателя ПАМ и
обосновава правни последици от административно-наказателен характер. В смисъла
на изложените по-горе, в мотивите на настоящото съдебно решение, съображения, е
Решение на Съда от 4 май 2023 г. по дело
С-97/2021 г., което макар и по друг различен казус, извежда
относими и релевантни за случая правни изводи, а именно когато за едно и също деяние/нарушение
се провеждат различни и самостоятелни едно от друго производства, без
възможност за тяхното координиране с цел спазване принципите на съответност и
обоснованост на наложените санкции и мерки спрямо тежестта и естеството на
извършеното нарушение.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, но в нарушение на материалния закон и
неговата цел.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
РД-14-1661/10.05.2023 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Монтана към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– гр. Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: