Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….06.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Дарина Баева
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 334 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез юрисконсулт Г.Р.,
срещу решение № 4978/04.11.2018 г. постановено по гр.д.№ 6206/2018 г. по описа
на ВРС. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответното дружество – А.П.Г. с ЕГН **********.
В жалбата се
излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон.
Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на
страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение,
относно основателността на предявения срещу дружеството иск. Конкретните
оплаквания са, че неправилно PC Варна е приел, че средно - пазарната стойност на
вредите по л.а. „***" към датата на ПТП възлиза на 2799.60 лв. В мотивите
на постановения съдебен акт няма яснота как първоинстанционния съд е достигнал
до тази стойност, което прави постановеното решение необосновано и
некореспондиращо с доказателствата по делото. Съгласно изложеното от PC Варна този размер на
вредите е указан в заключението на вещото по САТЕ, но в същото подобна стойност
липсва. В обжалвания съдебен акт е посочено, че сумата от 2799.60 лв. е
изчислена като за средно-пазарна цена на труда е ползвана средноаритметичната
стойност между цената на сертифицираните и несертифицираните сервизи, а цената
на увредената задна лява врата е призната в ново състояние, но по описания
начин би се получила друга сума: труд - (35+12)72*39.4 = 925.90 лв.; нови части
- 1959 лв.; боя и материали -180 лв.; камера - 30 лв. и замерване заден мост -
20 лв. или общо 3114.90 лв., която
се различава от определената от първоинстанционния съд. От друга страна, така
определената /при стриктно следване на мотивите на съда/ стойност от 3114.90
лв. съставлява 71.61 % от посочената от вещото лице по САТЕ средно-пазарна
стойност на МПС от 4350 лв. и обезщетението следва да бъде определено като
тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Съгласно константната съдебна практика
/напр. Решение № 65/09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК; Решение №
165/24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК и др./ при
наличието на тотална щета реалната увреда за собственика на МПС (респ.
дължимото от застрахователя обезщетение) е равна на средно - пазарната стойност
на автомобила към датата на събитието, намалена със стойността на запазените
части на МПС. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ запазените части на
МПС, с които следва да се намали стойността на МПС при тотална щета, надхвърлят
70 % от стойността
на автомобила. В тази връзка не следва да бъдат споделяни
изразените от вещото лице резерви относно годността на отделните запазени части
и детайли, доколкото в останалата част от заключението /при определяне
стойността на вредите/ същият автоексперт е приел, че всички увредени детайли
са били оригинални и поддържани в перфектно състояние, независимо от възрастта
на МПС, участието му в редица инциденти и специфичната му ежедневна употреба.
Според въззивника с оглед гореизложеното и предвид наличието на тотална щета
размерът на дължимото обезщетение трябва да се изчисли по следният начин: 4350
- 0.7*4350 = 1305 лв. Отделно
от това, се намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че средно -
пазарната цена на сервизния час следва да бъде равна на средноаритметичната
стойност между цената на сертифицираните и несертифицираните сервизи. Като
прави този извод, PC -
Варна на практика приравнява по тежест цената, предлагана от автосервизите,
притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, с цената, предлагана от всички други
сервизи, въпреки, че делът на сервизите, притежаващи сертификат за качество ISO в гр. Варна /общо 6 на брой
съгласно САТЕ/, не е равен на делът на всички останали работещи десетки
сервизи. Посочва се, че вещото лице - автоексперт компетентно /с оглед
притежавания от него опит и познания в тази сфера/ и ясно е заявило в
проведеното открито съдебно заседание, че средно - пазарната цена на труда на
авто - сервизните услуги към процесния период при съобразяване само и
единствено действащите пазарни механизми на търсенето и предлагането на тези
услуги в гр. Варна е 14 лева. Настоява се, че че първоинстанционният съд
напълно необосновано е приел, че релевантната стойност на увредената врата е
тази в ново състояние. Счита се, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд е установено по категоричен начин, че предвид функциите
на увредения детайл няма пречка при ремонта да бъде вложена врата - втора
употреба, каквато е практиката на повечето автосервизи в страната при
възстановяване автомобили с период на експлоатация над 10 години /какъвто е
процесният/. Във връзка с възложеното едва с постановения съдебен акт, а не с
доклада по делото, е възложено на ответника задължение да докаже реалното
предлагане на годни врати - втора употреба, се изразява становище за неговата
неоснователност, като се сочи, че предмет на делото не е възстановяване на
вредите от дружеството в натура /чрез извършване на ремонт/, което да налага
търсенето на реални, актуални оферти за авточасти. Съгласно заключението на
вещото лице по САТЕ при проверка само в електронните сайтове за предлагане на
части втора употреба, автоекспертът е намерил една реална оферта за
неокомплектована врата, стойността на която е посочил в заключението си, при
което следва, че е налице предлагане на търсения детайл - втора употреба.
Настоява се за цялостна
отмяна на решението и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г.К.К., чрез пълномощник депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, неправилна и
необоснована. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
мотивирано и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Позовава се
на практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС,
I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009
г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по
т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./,
но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност
се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена
към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието като за възстановителна стойност съгласно чл.400,
ал.2 от КЗ се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Счита, че съдът правилно е приел, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 2 799.60 лв., от която
сума следва да се приспадне сумата заплатена от ответника извън съдебно в
размер на 715.88 лв., при което
обезщетението което дължи ответника е в размер на 2 083.72 лв. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Третото
лице-помагач на ответника, А.П.Г. представя отговор на въззивната жалба, в
който поддържа всички възражения на ответника. Настоява за отмяна на
постановеното решение.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото
в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари
2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Безспорно
установено между страните е, доколкото не е проведено от страната ответното
дружество доказване, с което да се обори съществуването на въведените в
протокола за ПТП факти и обстоятелства, причини и условия за настъпването на
ПТП и видимите щети по участвалите МПС, че на 09.02.2018г. в гр. Варна, около 16.00 часа, ищецът Г.К.К. се движел с
автомобила си по бул. „Сливница" посока бул. „Съборни". Водачът на
л.а. *** с peг. № ***, движещ се по бул. „Съборни"
извършил завой наляво по бул. „Сливница", навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал автомобила на Г.К.К. в задната лява част. Настъпилото ПТП било
посетено от орган на КАТ – ПП, от когото бил съставен Протокол за ПТП с №
1661632, в който като виновен водач бил
посочен А.Г., а като причина за настъпване на ПТП, че същият поради
несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за
движение на Г.К.К..
Лекият автомобил „***“
с peг. № ***, управляван
от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност"
със застрахователна полица № BG/08/117001025674 от
застрахователна компания „Дженерали Застраховане" АД със срок на действие
03.04.2017г. - 02.04.2018г. Г.К.К. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият на 09.02.2018г. извърши оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за вреди на МПС по щета
№ *********, като в него описал като увредени детайли: броня задна, държач
среден – 3 бр, водач ляв заден, подкалник заден ляв, панел заден ляв, врата
задна лява, джанта задна лява. От „Стъни-Ауто" ЕООД било изготвено
становище на цена от 20 лв., че задният мост е в норми. От „Старт
2009-Варна" ООД издали на Г.К.К. работна карта на цена от 10 лв. със
становище, че увредените детайли на задна лява врата и заден ляв калник не
могат да се ремонтират и следва да се подменят с нови.
Между страните не е
спорно, че на 21.03.2018г. Г.К.К. получил като
застрахователно обезщетение сумата от 745.88 лева, от които 20 лв.
заплатени на сервиз „Стъни-Ауто" ЕООД за извършена проверка и замерване на
заден мост, 10 лв. заплатени на фирма „Старт 2009-Варна" ООД за становище
относно увредените детайли и 715.88 лв. представляващи обезщетение за нанесените
щети по автомобила.
Предмет на оспорване в исковото производство,
който с оглед въведните основания за обжалване на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното
производство, е размера на
дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.
В тази връзка и предвид възложеното в тежест на ищеца задължение да
обоснове по основание и размер претендираното обезщетение, по негово искане, е
назначена и изслушана САТЕ. Същата е изготвена след запознаване на вещото лице
с приетите по делото писмени доказателства по заведената пред застрахователя
щета № ********* от 09.02.2018г., в два варианта – първи вариант по пазарни
цени за оригинални части и втори – по пазарни цени на алтернативни доставчици
на нови части и цените на части втора употреба. Разходо-оправдателни документи
за извършените разходи за материали и труд ищецът не е ангажирал по делото.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ
(съотв. чл.208 от КЗ (отм.)), и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009
г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по
т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о. относима към случая при действието на новия КЗ,
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
– чл.400 от КЗ (чл.203, ал.2 от КЗ (отм.)), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба №49/16.10.2014г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).
Основните оплаквания във въззивната жалба е, че неоснователно исковият
съд е определил размера на обезщетението на база приетото по делото заключение
на САТЕ във варианта за цена на задна лява врата в ново състояние и при
определяне на пазарната цена на сервизния час като средноаритметично число
между цената на сертифицираните и несертифицираните сервизи. Възраженията са
частично основателни.
Съгласно изводите на вещото лице по назначената САТЕ, чието заключение
не е оспорено от ответното дружество в съдебното заседание по неговото изслушване,
задната лява врата е елемент от здравината на купето и осигурява сигурността на
пътуващите. В случай на подмяна на елемента с такъв втора употреба, доколкото
вратите се изпълняват със специална конфигурация, вътре имат усилвания, греди и
т.н., при този елемент втора употреба е много вероятно да се загуби тази
сигурност, т.к. е възможно при продължителната му употреба да е амортизиран в
определена степен. Съдът кредитира становището на вещото лице като приема, че
възстановяването на увредения елемент следва да се извърши при пълна подмяна с
нова част.
На следващо място съдът приема, че размерът на вредите по МПС следва да
бъде определен по средно-пазарни цени към датата на събитието, което включва и
цената на труда в размер на 12 лева на час, съгласно отговора на поставената
задача в заключението на САТЕ. При калкулиране на стойността на средствата за
пълно възстановяване на увредения автомобил се получава обща стойност от
2556.50 лева, както следва в лева : 8+11.70+26+890+938=2556.50 лева за части; 472.80
лева – за труд, боя – 180 лева и камера за изпичане 30 лева. След приспадане на
заплатената сума от 715.88 лева, разликата възлиза на 1840.62 лева. С оглед
посочената от вещото лице средно-пазарна стойност на МПС от 4350 лева
неоснователно се явява твърдението на въззивника за наличие на тотална щета.
При заявена искова претенция /като частична от 2047.27 лева/ в размер на
1830.62 лева, искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Доказани
са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от ГПК, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло увредения собственик.
Първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на процесуалните
правила и прилагайки правилно относимите материално-правни норми. Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд
следва да бъде потвърден.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена отговорността за
разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция в размер на 451
лева за адвокатски хонорар, при липса на основание за намаляването му като
договорен и платен, съгласно минимума по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 4978/04.11.2018
г. постановено по гр.д.№ 6206/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, да заплати на Г.К.К. с ЕГН **********
*** сторените разноски
за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство
в размер на 451 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на въззивника – А.П.Г.
с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.