Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
18.02.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.П. в.гр.дело №663 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от 100000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му А. С.Т. с ЕГН:**********, настъпила вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на М.А.Т. с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител Р.П.П. с ЕГН:**********,***, сумата от 100000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й А. С.Т. с ЕГН:**********, настъпила вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от 30000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, настъпили вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 30000лв. до предявения като частичен размер от 50000лв. от пълен размер от 60000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:********** и на М.А.Т. с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител Р.П.П. с ЕГН:**********,***, сумата от 16314лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати дължимата държавна такса от 9200лв. върху уважената част от исковете по сметка на ОС-С.З., в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС-гр.С..
С Решение №309 от 22.10.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., е допълнено Решение №193 от 13.06.2018г. по същото дело по отношение на тримата ищци с общата им банкова сметка ***; изменено е решението в частта му относно присъдените на ищците разноски от 16314лв., като те се присъдят на общия им пълномощник адв.П.К. ***; отхвърлени са исканията на ищците за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждането им в полза на „К. и С. - А. Д.“ гр.С.З. и чрез присъждане на 20% ДДС върху тях; отхвърлено е искането на З.“Б.В.И.Г.“АД за присъждане на разноски по делото.
Недоволни от първоинстанционното решение по съществото на спора са останали жалбоподателите С.А.Т. и малолетната към момента на подаване на жалбата М.А.Т., действаща чрез своята майка и законен представител Р.П.П., които чрез пълномощника им адв.П.К. го обжалват в отхвърлителните му части за разликите над присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им от по 100000лв. на всеки от двамата до пълните предявени като частични размери от по 170000лв. и за разликата над присъденото на С.Т. обезщетение от 30000лв. за неимуществени вреди от телесни повреди до пълния предявен като частичен размер от 50000лв., ведно със законната лихва. Изложени са съображения за неправилно прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства досежно действително търпените от ищците неимуществени вреди, съобразно техния характер, интензитет и продължителност, както и за неправилно прилагане нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД при липса на мотиви за степента на приетото съпричиняване и неправилна преценка за наличие въобще на такова. Претендират за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълните предявени като частични размери на обезщетенията, ведно със законната лихва от 09.01.2017г., както и за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв в полза на адвокатското дружество с начислен ДДС. От тяхна страна е подадена жалба с характер на частна и против решението от 22.10.2018г. в частите му с характер на определение, с които първо постановеното е изменено в частта му за разноските чрез присъждането им в полза на адв.П.К. и са отхвърлени исканията за присъждане на тези разноски в полза на адвокатското дружество и за начисляване на ДДС. Сочи се по делото да са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие в полза на „К. и С. – а.д.“ и съдружника адв.П.К., отношенията по които да са уредени на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноските за адвокатско възнаграждение да следва да се присъдят на дружеството, регистрирано по ЗДДС в хода на производството. По тези съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваните части и по същество за присъждане на разноските в размер на 19576,80лв. с включен ДДС в полза на адвокатското дружество.
Ответникът по жалбите „З. „Б.В.И.Г.““АД не е депозирало писмени отговори на същите и не е взело становище по тях.
Въззивна жалба против решението на окръжния съд е подадена и от страна на „З. „Б.В.И.Г.““АД. Посредством нея дружеството обжалва решението в осъдителните му части за размера над по 70000лв. до присъдения от по 100000лв. на всеки от двамата ищци като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им и за размера над 15000лв. до присъдения от 30000лв. като обезщетение за претърпени от С.Т. неимуществени вреди от телесни повреди. Изложени са доводи за неправилно определяне на размера на дължимите обезщетения като несъобразен с принципа на справедливостта и със съпричиняването на вредоносния резултат, каквото правилно да е прието от окръжния съд за осъществено, но да не е определена степента му, съответно процента, с който да бъдат намалени обезщетенията. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете за посочените разлики, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответниците по тази въззивна жалба С.А.Т. и малолетната М.А.Т. са депозирали чрез пълномощника им адв.П.К. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноски по чл.38 от ЗАдв в полза на „К. и С. – а.д.“.
Дирекция „С. П.“-гр.С.З. не изпраща представител и не депозира становище.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответни неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими. Частната жалба е подадена в указания от съда двуседмичен срок; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от С.А.Т. и непълнолетната понастоящем М.А.Т. против „З.“Б.В.И.Г.““АД искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие настъпило на 11.08.2016г., около 21,30 часа, на пътя между селата Б. и П. по вина на водача П. Д. В., управлявал лек автомобил “Ф. Г. “ с ДКН ....., по отношение на който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на техния баща А. С.Т. и са причинени на С.А.Т. телесни повреди – контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка.
С влязла в сила на 26.07.2017г. Присъда №37 от 11.07.2017г., постановена по НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., П. Д. В. е признат за виновен в това, че на 11.08.2016г., около 21,30 часа, по път между с.Б. и с.П., при управление на МПС – лак автомобил марка „Ф. Г. “ с рег.№ ....., нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2,изр.последно и чл.77 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – А. С.Т., и средна телесна повреда на друго лице – С.А.Т., изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл.343,ал.4 във връзка с ал.3,б.Б, предл.1, вр. ал.1,б.В вр. чл.342,ал.1 и чл.58а,ал.1 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Причинените смърт и телесна повреда са съставомерни признаци на престъплението, поради което и относно тях присъдата е задължителна за гражданския съд, като ищците са деца на починалия А. С.Т.. Безспорно е, че по отношение на лекия автомобил, с който е причинено от осъдения П. В. пътнотранспортното произшествие, към момента на настъпването му е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. По тези обстоятелства, обосноваващи материалноправната легитимация на страните и наличието на основанието по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за ангажиране от страна на ищците като увредени лица на отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетяване на причинените им от застрахования неимуществени вреди, страните не повдигат спор във въззивното производство.
Спорът пред настоящата инстанция касае единствено размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, с оглед пределите на въззивните жалби на страните, посредством които първоинстанционното решение се атакува в частите му за разликата над присъдените обезщетения от по 70000лв. за всеки от двамата ищци за неимуществените вреди от смъртта на баща им до пълните предявени като частични от суми от по 220000лв. размери от по 170000лв. и за разликата над присъденото обезщетение от 15000лв. в полза на С.Т. за претърпените от него неимуществени вреди от телесни повреди до пълния предявен като частичен от сума от 60000лв. размер от 50000лв., ведно със законната лихва от 09.01.2017г. Доводите на страните се концентрират около приложението на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните за казуса обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените психически и емоционални болки и страдания, и наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, възражение за каквото е своевременно заявено от ответника с отговора на исковата молба.
В тази връзка относно механизма на пътнотранспортното произшествие се установява, че то е настъпило в тъмната част на денонощието по извънселищен четвъртокласен двупосочен път между с.П. и с.Б., на около 1100м след разклона на с.П., на прав участък, като на южната лента от пътя и около него се намирали А.Т. и синът му С.Т., ремонтиращи авариралия мотопед „......., а в непосредствена близост пред мотопеда бил спрял в насрещната лента за движение с леви колела върху южния банкет лек автомобил „......., управляван от приятелката на С.Т. - св.П. Ж., повикана от него, който бил с включени светлини на фаровете. На правия участък след завоя на около 250м от тях се появил лекия автомобил „Ф. Г. “, управляван от П. В. в посока към с.Б. със скорост на движение около 53км/ч, който, приближавайки ги, бил с неясна представа за пътната обстановка поради изкуственото осветление от фаровете, употребата на алкохол и включените насрещни светлини на спрелия в насрещната лента за движение лек автомобил „П. “, вследствие която, макар и да е имал реална техническа възможност да възприеме мотопеда, хората около него и спрелия лек автомобил „П. “ на отстояние не по-малко от 75м от тях, което е по-голямо от опасната зона на спиране от 61,91м, той не задействал спирачната система, а предприел маневра отклоняване на автомобила „Ф. “ на дясно по посоката му на движение, въпреки която блъснал последователно мотопеда, А.и С. Т., а след това и лекия автомобил „П. “. След удара Т. се озовали извън пътното платно – южно от него, а лекият автомобил „П. “ се насочил на североизток и спрял върху пътното платно с насочена на югозапад предна част. Вследствие удара и причинените от него травматични увреждания А.Т. починал на мястото на произшествието, а на С.Т. били причинени контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, както и сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, контузия и оток на мозъка, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. Посочените обстоятелства се установяват въз основа на приетите заключение от 18.04.2018г. на автотехническа съдебна експертиза и заключение от 19.03.2018г. на съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите П. Ж. и П. В. като участници в произшествието.
От показанията на свидетелите П. Ж., И. Т.– вуйчо на ищците, С. С.– семеен приятел, от приетото заключение от 12.03.2018г. и от изготвения от Дирекция „С. П.“-С.З. социален доклад се установява, че ищците преживяват тежко внезапната загуба на баща им, с когото са имали силна емоционална връзка. Към датата на инцидента С.Т. е бил на 16 навършени години, а М.Т. на 11 навършени години, като баща им е починал на 42 години. Според предоставените от майката Р.П. на социалните работници данни, бракът й с А.Т. е бил прекратен през 2010г. по взаимно съгласие и със споразумението упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на нея, а на баща им е определен стандартен режим на лични отношения с тях, но контактите помежду им са били много по-чести от предвидените с този режим, независимо, че бащата е живеел в с.П., а майката се е установила в гр.С.З.. Последното се потвърждава от свидетелските показания, според които бащата до последно се грижел за децата си, предоставял им средства за издръжка, посрещал нуждите им, те постоянно през почивните дни и ваканциите били при него и помежду им съществувало разбирателство и силна привързаност, като след неговата смърт С. си направил татуировка с надпис „никога няма да те забравя татко“, а М. постоянно носела негова снимка. На гласните доказателства кореспондира и експертното заключение, според което емоционалната връзка между децата и баща им приживе е била много силна и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната му загуба, причинила им психична травма, тъй като не са били подготвени за такова събитие и крехката им възраст е предпоставка за загуба на сигурност и подкрепа от липсващия баща, а емоционалното им състояние показва високо ниво на невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност. М.Т. страда от „Смесена тревожно-депресивна реакция“, което състояние се характеризира с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на Б.то, а при нея и с намаляване на успеха в училище, като след провеждане на професионална психотерапевтична помощ и подкрепа се очаква отзвучаване на симптоматиката за период от шест месеца до година. Видно е при тези обстоятелства, че ищците в една крехка възраст са били лишени от грижите и емоционалната и материална подкрепа на техния баща и от основен фактор в живота им за формиране на мирогледа и личността им в годините на съзряване, значимостта на която тяхна загуба и обстоятелствата, при които е настъпила, бележи негативно целия по-нататъшен техен живот, като и понастоящем емоционалното им състояние е силно разклатено и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната загуба на близкия им човек, с когото са имали силна емоционална връзка и от когото са получавали обич, грижи и сигурност. При тази конкретика и съобразявайки принципа на чл.52 от ЗЗД настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди от загубата на баща им в размер на по 125000лв. за всеки от тях поотделно.
Установи се вследствие пътнотранспортното произшествие на С.Т. да са били причинени контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, както и сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, контузия и оток на мозъка, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. От приложената медицинска документация и приетото заключение от 19.03.2018г. на съдебномедицинска експертиза е видно, че той е приет на 12.08.2016г. в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ“П.....“АД-С.З. и е изписан на 19.08.2016г., като му е проведено медикаментозно лечение и през първите 48 часа е бел неконтактен, след което бавно е дошъл в съзнание. Липсват данни за настъпили усложнения вследствие претърпяната черепно-мозъчна травма, с оглед на което и при правилно протичане на оздравителния процес срокът за възстановяване е бил в рамките на около 5-6 месеца до пълно възстановяване, като през този период е напълно възможно да е налице церебрастенна симптоматика. Във връзка с последното от приетото заключение от 12.03.2018г. на съдебната психолого-психиатрична експертиза се установява, че С.Т. страда от „Постконтузионен синдром“, симптомите на което състояние възникват след травма на главата и са от когнитивен, емоционален и соматичен тип като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудна концентрация при изпълнение на по-сложни задачи, безсъние, повишена чувствителност към външни дразнители и други. Когнитивните симптоми обикновено, както и при С.Т., са отшумели в рамките на няколко месеца след нараняването, а физическите и емоционалните могат да продължат по-дълго, понякога с години, като при него са налице главоболие, раздразнителност, разсеяност, световъртеж, нарушения в паметта, намалена поносимост към стрес, тревожност, депресия, свръхчувствителност към шум. В такава насока са и показанията на св.Ж. и св.Т., според които след изписването му от болницата С. постоянно се оплаквал от болки в главата, виело му се свят, непрекъснато приемал лекарства, бил с нарушена памет и забавени движения, губел ориентация. При тези обстоятелства, съобразявайки характера на претърпените от С.Т. травматични увреждания – контузии по всички части на тялото и черепномозъчна травма, съставляваща средна телесна повреда, съпроводена с пълна загуба на съзнание за 48 часа, наложила болнично медикаментозно лечение за една седмица, и продължителността на оздравителния процес, протекъл в рамките на 5-6 месеца без усложнения до пълно отшумяване на когнитивните симптоми, но при налични и понастоящем физически и емоционални симптоми, настоящата инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 20000лв.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за съпричиняване с твърдения А.и С. Т. да са се появили неочаквано за водача на застрахованото МПС на пътното платно в тъмната част на денонощието в нарушение на чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП, ремонтираният на пътя мотор да не е отговарял на нормативните изисквания за превозните средства, за които е разрешено да се движат по републиканските пътища, както и да е извършван неразрешен ремонт на мотора на пътното платно, без да е поставен на подходящо отстояние светлоотразителен триъгълник и в активната лента на пътното платно в тъмната част на денонощието, като родителите на С.Т. с поведението си да са нарушили чл.8,ал.8 от ЗЗДет, оставайки 6-годишно дете без наблюдение, защита и надзор на пътното платно в тъмното. С обжалваното решение първоинстнационният съд е приел наличие на съпричиняване по всички наведени от ответника пунктове, като не е определил степента, в която то е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, и съответното на нея намаление на размера на дължимите обезщетения, както основателно възразяват страните във въззивното производство.
Веднага следва да се каже, че към датата на произшествието С.Т. не е бил на 6 години, както сочи ответникът, а на 16 навършени години, поради което задължението за постоянен родителски надзор по чл.8,ал.8 от ЗЗДет, на което се позовава ответникът, като касаещо децата до 12-годишна възраст е неприложимо в случая. За навършилите 16 години деца нормите на чл.8,ал.3 и ал.4 от ЗЗДет въвеждат изискване за придружаването им на обществени места след 22,00 часа от родител или осигурено за целта от него пълнолетно лице, при което до този час на детето на тази възраст е предоставена самостоятелност, а в случая произшествието е настъпило преди 22,00 часа. Освен това, към момента на произшествието С.Т. е бил заедно с баща си А.Т., в който смисъл не може да се говори за липса на родителски надзор. Съгласно чл.125,ал.3 от СК, родителят е длъжен да осигури подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Дори и в случая да се приеме да не е упражнен достатъчен родителски контрол, не може да се приеме родителско съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, доколкото съпричиняването е поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. В случая пострадал е самото дете С.Т., на което са били причинени телесни повреди при произшествието, за обезщетяване на неимуществените вреди от които претендира, а не неговите родители, поради което релевантно за евентуално съпричиняване е лично неговото поведение. От приетото заключение от 18.04.2018г. на съдебната автотехническа експертиза, се установява, че ремонтираният на пътното платно мотопед „Симсон“ е бил регистриран по съответния ред с рег.№ .........и е бил оборудван стандартно със светлоотразител интегриран в стопа му, поради което са неоснователни твърденията на ответника той да не е отговарял на нормативните изисквания за пътните превозни средства, за които е разрешено да се движат по републиканските пътища, при положение и, че не се касае за автомагистрала или скоростен път, по който е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети с конструктивна максимална скорост над 50км/ч, съгласно чл.55,ал.1 от ЗДвП, а мотопедът, според пар.6,т.14 от ДР на ЗДвП, е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50куб.см и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45км/ч., доколкото произшествието е настъпило на извънселищен четвъртокласен двупосочен път между с.П. и с.Б..
Разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗДвП, приложима и за движението по автомобилните пътища, съгласно чл.60 от ЗДвП, предвижда, че водачът на пътно превозно средство, принуден да спре по независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или авариен сигнал, а при невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от пътя по най-бърз начин. Установи се в настоящия случай към момента на произшествието С. и А.Т. да са ремонтирали авариралия мотопед, позициониран в южната лента на пътя, намирайки се от двете му страни – С. от страната на платното, а А.от страната на банкета, в каквато последна насока са показанията на св.Ж. и на каквото тяхно местоположение сочи самия механизъм на катастрофата, според който водачът П. В., за да предотврати удара, е предприел маневра отклоняване на автомобила надясно по посоката му на движение, решавайки да заобиколи спрелия насреща му пред мотопеда лек автомобил „П. “. От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че мотопеда не е бил сигнализиран чрез поставяне на светлоотразителен елемент – триъгълник или лента, и технически неправилно е бил осветяван от фаровете на спрелия в насрещната лента за движение лек автомобил „П. “, вместо същият да спре зад мотопеда в лентата за движение и по този начин да го осветява, както и, че А.и С. Т. биха могли да забележат приближаващия към тях лек автомобил „Ф. Г. “ към момента на навлизането му в правия участък от разстояние около 200-250м максимум, което в случая е по-малко, поради ангажиране на вниманието им с ремонта на мотопеда. Видно при тези обстоятелства е, че с поведението си Т. са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в разрез с правилата за движение по пътищата са извършвали ремонт на авариралия мотопед на пътното платно, вместо да вземат мерки за изтеглянето му от пътя по най-бързия начин, като при това не са сигнализирали мотопеда по изискуемия се начин, нито са съобразили движението на пътните превозни средства по пътя при наличие на обективна възможност своевременно да забележат приближаващия ги автомобил и да се отстранят на безопасно разстояние, с което са създали предпоставки за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди.
При преценката относно степента на съпричиняване настоящата инстанция съобразява, че появата на Т. на пътното платно не е била внезапна и те не са се движели по него, с което да са затруднили ориентацията и преценката на водача на приближаващото ги МПС, а са били локализирани до авариралия мотопед, което е позволявало да бъдат своевременно забелязани и да бъде предприета адекватна на местоположението им реакция, недопускаща съприкосновение. Освен това, те са били ситуирани на прав участък, осветени от фаровете на спрелия пред мотопеда автомобил „П. “ и са отстояли на около 250м от появилия се на пътя автомобил „Ф. Г. “, за чийто водач е съществувала реална техническа възможност да ги възприеме от разстояние не по-малко от 75м, надвишаващо опасната зона на спиране от 61,91м, и да задейства спирачната система за предотвратяване на удара. Основна причина за неясната представа на водача В.за пътната обстановка е обстоятелството, че се е намирал под алкохолно въздействие, влияещо на ориентацията му в тъмната част на денонощието при изкуственото осветление от фаровете на автомобила му. Не може да се приеме за неясната му представа да е повлияло заслепяване от насрещните светлини на фаровете на спрелия автомобил „П. “, каквото третира в показанията си като свидетел. Според допълнителното заключение от 23.05.2018г. на автотехническата експертиза, той е имал техническа възможност да забележи включените насрещни светлини от около 250м, а заслепяване би настъпило при отстояние от източника на светлина около 45м или в случай, че автомобила „П. “ е бил спрял с изгасени светлини и при приближаване на автомобила „Ф. Г. “ е задействано лостчето за смяна на светлините къси/дълги, при което фаровете се включват на дълги, каквото би поставило водача на движения си автомобил в положение на изненада от внезапното светване на фаровете на дълги светлини и би го дезориентирало относно местоположението на автомобила „П. “ спрямо елементите на пътното платно и той да бъде неправилно възприет като движещ се в неговата лента. Данни за такова внезапно включване се съдържат единствено в показанията на св.В., които относно тях съдът не кредитира, преценявайки ги съобразно чл.172 от ГПК с оглед обстоятелствата по делото, според които Т. са ремонтирали авариралия мотопед, а това те не са могли да сторят без постоянна светлина, която в тъмната част на денонощието им е била осигурена именно от фаровете на спрелия за тази цел до тях лек автомобил „П. “. При тези обстоятелства е видно, че поведението на водача В. в много по-голяма степен е способствало за настъпване на произшествието отколкото това на Т., чийто принос следва да се определи на 20%, с колкото размера на обезщетенията следва да се намали на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
След намаляване поради съпричиняването на определения размер на обезщетенията с посочения процент, дължими са такива в размер на по 100000лв. за всеки от двамата ищци поотделно за неимуществените вреди от смъртта на баща им и в размер на 16000лв. за С.Т. за неимуществените вреди от телесни повреди, ведно със законната лихва от 09.01.2017г.
Обсъденото обосновава извода за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части относно присъдените обезщетения в размер над 70000лв. до 100000лв. и над 15000лв. до 16000лв. и относно отхвърлените разлики над 100000лв. до 170000лв. и над 30000лв. до 50000лв., като в частта му относно присъденото на С.Т. обезщетение за вредите от телесни повреди то следва да се отмени за размера над 16000лв. до присъдения от 30000лв. и иска за тази разлика се отхвърли.
С оглед на този резултат, решението следва да се отмени в частта му, с която ответното застрахователно дружество е осъдено на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати държавна такса в размер над 8640лв. до присъдената от 9200лв.
Исковата молба, по която е образувано производството по делото, е подадена от ищците чрез пълномощника им адв.П.К., като с нея е представено и пълномощно от 04.01.2017г. за учредената му представителна власт. В същата е формулирано изрично искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗАдв, както и искане за освобождаване на ищците от внасяне на държавни такси и разноски по производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК. С Определение №619 от 20.07.2017г. окръжният съд е освободил ищците от заплащане на държавни такси и е отказал да ги освободи от заплащане на разноски по делото. В тази връзка с платежно нареждане от 22.02.2018г. е внесена за депозит за вещо лице сума от 500лв. и с платежно нареждане от 29.03.2018г. е довнесена сума от 570,71лв. от името на адв.К.. В съдебно заседание на 29.03.2018г. са представени пълномощни от 20.02.2018г., с които всеки от ищците упълномощава „К. и С. – а.д.“ и съуправителя адв.П.К. да ги представлява в производството, както и да получава присъдените обезщетения по посочена банкова сметка ***. В последното проведено пред окръжния съд на 21.05.2018г. съдебно заседание ищците са представили списък на разноските, в който фигурират депозити за вещи лица от общо 1070,71лв. и адвокатски възнаграждения по всеки иск на основание чл.38 от ЗАдв от общо 26580лв., като е заявено чрез пълномощника и изрично искане за присъждане на разноските и на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. С постановеното Решение №193 от 13.06.2018г. окръжният съд е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на двамата ищци разноските по списъка от общо 16314лв., включващи възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за общия им пълномощник по чл.38 от ЗАдв, съразмерно на уважената част от исковете. С подадена в срока за обжалване на решението молба по чл.248,ал.1 от ГПК ищците са поискали то да бъде изменено в частта му за разноските, които в определения размер от 16314лв. да се присъдят в полза на адвокатското дружество на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв като бъде начислен отделно и ДДС, тъй като, макар и след постановяване на решението, но преди подаване на молбата, дружеството е регистрирано по ЗДДС на дата 09.07.2018г., евентуално сумата да се присъди в полза на адв.П.К.. С молбата е представено удостоверение за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС от 09.07.2018г. С последваща молба ищците са представили договор от 09.10.2017г., сключен между ищците и „К. и С. – а.д.“ за правна помощ и процесуално представителство по делото, в който е уговорено, че те няма да му заплащат възнаграждение, а отношенията помежду им се уреждат на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. С обжалваното от ищците Решение №309 от 22.10.2018г. окръжният съд е приел, че разноските от 16314лв. следва да се присъдят не на ищците и не на адвокатското дружество, а на пълномощника адв.К. на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.1 и 2 и чл.36,ал.2 от ЗАдв, без ДДС, тъй като адв.К. не е регистриран по ЗДДС, по които съображения е постановил изменение на решението за разноските от 16314лв. чрез присъждането им на адв.П.К. и отхвърляне на исканията те да се присъдят на адвокатското дружество и да се начисли ДДС, в които части с характер на определение решението е предмет на обжалване.
Настоящата инстанция намира, че, за да се уважи молба за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, трябва да се установи, че при произнасянето относно тях е допусната грешка при формиране на фактическите констатации и правните изводи на съда, при което преценката се основава единствено на фактите и обстоятелствата, настъпили до приключване на устните състезания по делото, но не и на последващи постановяването на решението такива, тъй като противното би довело до недопустимо пререшаване на въпросите, по които е постановено решението, в отклонение от забраната по чл.246 от ГПК. Безспорно в случая е, че упълномощеният адв.К. е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците като материално затруднени лица по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, които, с оглед това си положение, са били освободени от заплащане на държавни такси. Предвид възмездния характер на услугата по правна защита, на упълномощения адвокат или а.д. по чл.71,ал.1 от ЗАдв се дължи възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Макар и първоначално с исковата молба да е било представено пълномощно от ищците лично за адв.К., преди приключване на устните състезания са представени пълномощни от тях за „К. и С. – а.д.“ и персонално за адв.К. като управител на същото. В този смисъл следва да се приеме упълномощено от ищците да е било адвокатското дружество, чийто управител адв.К. е действал като пълномощник в хипотезата на директно упълномощаване по чл.71,ал.2 от ЗАдв, поради което възнаграждението е дължимо на дружеството. Към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, поради което върху възнаграждението не следва да се начислява ДДС, доколкото предоставянето на правни услуги безспорно съставлява облагаема възмездна доставка, но облагането й с ДДС се свързва с извършването на услугата по смисъла на чл.25,ал.2 от ЗДДС, която се счита извършена с приключване на устните състезания пред съответната инстанция, а не с влизане в сила на решението, противно на застъпваното в частната жалба. Неправилно окръжният съд при изменение на решението в частта за разноските е постановил, че цялата сума от 16314лв. следва да се присъди на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, при положение, че в нея се включват и заплатени от ищците разноски за възнаграждения за вещи лица, които на основание чл.78,ал.1 от ГПК се дължат на тях, а не на упълномощения. Следва да се има предвид още, че окръжният съд е определил размера на възнаграждението за оказаната безплатно правна помощ така, както е бил посочен в списъка за разноските, като настоящата инстанция не може да преразглежда въпроса за размера, тъй като не е сезирана с жалба от другата страна и оплаквания относно него липсват. С оглед изхода по спора при настоящото въззивно произнасяне, размера на разноските следва да бъде коригиран, поради намаляване на присъденото на С.Т. обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди от присъдените 30000лв. на 16000лв. Обсъденото до момента налага решението с характер на определение в обжалваните му части, с което е изменено първо постановеното и разноските от 16314лв. са присъдени в полза на адв.П.К., и с което е отхвърлено искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на „К. и С. – а.д.“, да се отмени и вместо него да се постанови изменение на решението в частта му за разноските, като присъдените в полза на ищците се считат до размер на 593лв. за възнаграждения за вещи лица, а на адвокатското дружество се присъди възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв в размер на 14721,23лв., съразмерно на уважената част от исковете. Решението с характер на определение в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение, следва да се потвърди.
Ответното дружество претендира за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. С решението от 22.10.2018г. окръжният съд по реда на чл.248 от ГПК е отхвърлил искането му за присъждане на разноски за първоинстнационното производство. Ответникът не е обжалвал решението с характер на определение в тази част и същото относно нея е влязло в сила, поради което въпросът за разноските не може да бъде преразглеждан от настоящата инстанция. Ответникът, обаче, има право на разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, които са били предмет на въззивно разглеждане. Същият е заплатил държавна такса за въззивното производство в размер на 1500лв., от която му се дължат 280лв., съответстващи на отхвърлената с настоящото произнасяне част от иска на С.Т. за сумата от 14000лв. Жалбата е подадена чрез упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответното дружество следва да се присъди сума от 300лв.
Ищците претендират за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС в полза на „К. и С. – а.д.“ по чл.38,ал.2 от ЗАдв за въззивното производство. Във въззивното производство те са били представлявани от адв.П.К. като съдружник в „К. и С. – а.д.“ при условията на упълномощаване на дружеството и директно упълномощаване по чл.71,ал.2 от ЗАдв с представеното пълномощно от 02.01.2019г. Защитата е осъществена безплатно в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв и по силата на постигнатите уговорки с договора от 09.10.2017г. за правна помощ и процесуално представителство. С оглед на това и като се има предвид, че към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство адвокатското дружество е било регистрирано по ЗДДС, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв и съобразно уважената част от исковете, които са били предмет на разглеждане пред настоящата инстанция, на дружеството следва да се присъди: възнаграждение от 1716лв. с включен ДДС по иска на М.Т., възнаграждение от 1716лв. с включен ДДС по иска на С.Т. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му и възнаграждение от 1212лв. с включен ДДС по иска на С.Т. за обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА, с която З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сума в размер над 16000лв. до присъдения от 30000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, настъпили вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, И В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати държавна такса в размер над 8640лв. до присъдения от 9200лв. върху уважената част от исковете по сметка на ОС-С.З., в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС-гр.С., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Т. с ЕГН:**********,***, против „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сума в размер над 16000лв. до 30000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни повреди - контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2016г. по пътя между с.Б. и с.П. по вина на П. Д. В. при управление на лек автомобил „Ф. Г. “ с рег.№ ..... със сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сума в размер над 70000лв. до присъдената от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му А. С.Т. с ЕГН:**********, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016г. по пътя между с.Б. и с.П. по вина на П. Д. В. при управление на лек автомобил „Ф. Г. “ с рег.№ ..... със сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която този иск е отхвърлен за размера над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв.; В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на М.А.Т. с ЕГН:**********, действаща лично и съгласието на своята майка Р.П.П. с ЕГН:**********,***, сума в размер над 70000лв. до присъдената от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й А. С.Т. с ЕГН:**********, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016г. по пътя между с.Б. и с.П. по вина на П. Д. В. при управление на лек автомобил „Ф. Г. “ с рег.№ ..... със сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която този иск е отхвърлен за размера над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв.; В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сума в размер над 15000лв. до 16000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни повреди - контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2016г. по пътя между с.Б. и с.П. по вина на П. Д. В. при управление на лек автомобил „Ф. Г. “ с рег.№ ..... със сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която този иск е отхвърлен за размера над 30000лв. до предявения като частичен размер от 50000лв. от пълен размер от 60000лв.; В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:********** и на М.А.Т. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Р.П.П. с ЕГН:**********,***, разноски по делото до размер на 593лв., съобразно уважената част от исковете; В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати държавна такса до размер на 8640лв. върху уважената част от исковете по сметка на ОС-С.З., в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС-гр.С..
ОТМЕНЯ Решение №309 от 22.10.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА му с характер на определение, с което е изменено постановеното по същото дело Решение №193 от 13.06.2018г. в частта му за разноските, чрез присъждане на разноските за тримата ищци в размер на общо 16314лв. на общия им пълномощник адв.П.К., И В ЧАСТТА му с характер на определение, с която е отхвърлено искането на ищците за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждането им на „К. и С. – а.д.“, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.А.Т. с ЕГН:********** и на М.А.Т. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Р.П.П. с ЕГН:**********, за изменение на Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., в частта му за разноските, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да им заплати разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, до размер на 593лв.
ОТМЕНЯ Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА, с която „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:********** и на М.А.Т. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Р.П.П. с ЕГН:**********,***, разноски по делото в размер над 593лв. до присъдения от 16314лв., КАТО:
ОСЪЖДА „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К. и С. – а.д.“, БУЛСТАТ ......., със седалище и адрес на управление:***, офис 2, сумата от 14721,23лв. /четиринадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и двадесет и три стотинки/ без ДДС, представляваща възнаграждение по съразмерност на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв за оказаната на ищците безплатно адвокатска помощ и съдействие в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №309 от 22.10.2018г., постановено по гр.дело №70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА му с характер на определение, с която е отхвърлено искането на ищците за изменение на Решение №193 от 13.06.2018г. по същото дело в частта му за разноските чрез присъждане на 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К. и С. – а.д.“, БУЛСТАТ ......., със седалище и адрес на управление:***, офис 2, сумата от 1716лв. /хиляда седемстотин и шестнадесет лева/ с включен в нея ДДС за уважената част от иска на С.А.Т., сумата от 1716лв. /хиляда седемстотин и шестнадесет лева/ с включен в нея ДДС за уважената част от иска на М.А.Т. и сумата от 1212лв. /хиляда двеста и дванадесет лева/ с включен в нея ДДС за уважената част от иска на С.А.Т., представляващи възнаграждение по съразмерност на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв за оказаната на ищците безплатно адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН:********** и М.А.Т. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Р.П.П. с ЕГН:**********,***, да заплатят на „З.“Б.В.И.Г.““АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 280лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство, и сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: