№ 472
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720103413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу С.Т.С...
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на 08.05.2019 г. между „Банка
ДСК“ АД и С.Т.С.. бил сключен договор за кредит за текущо потребление с предмет
предоставяне на кредитополучателя на заемна сума в размер на 15 000 лв. и определен
краен падеж 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Поддържа се, че
кредитодателят изпълнил задължението си за реално предоставяне на паричната сума, но
кредитополучателят не изпълнявал уговорените задължения да я погасява навременно.
Поради просрочие на 8 месечни вноски за периода м. 06.2019 г. – м. 01.2019 г. кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем при условията на чл. 21 от Договора, за което ответникът
бил уведомен с покана, получена лично от него на 09.12.2019 г. Твърди се, че предсрочната
изискуемост следва да се счита обявена на дата 29.01.2020 г., тъй като тогава кредитът е
отразен като такъв в счетоводната система на ищеца. Посочва се, че за изискуемите
задължения по договора – непогасени от ответника и до настоящия момент, кредиторът се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, връчени на длъжника в
заповедното производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя и правния му интерес
от настоящото исково производство.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът С.Т.С.. дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми: 14849,44 лева –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2019 г.,1012,99 лева –
договорна лихва /възнаградителна/ за периода от 20.06.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата 19,95
лв. – обезщетение за забава за периода 28.06.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата 24,75 лева –
1
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 29.01.2020
г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
729/2020 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове. Изразява правно
становище относно правопораждащите спорното материално право юридически факти,
както и по отношение на твърдяната предсрочна изискуемост. Поддържа, че заповедното
производство е инициирано преждевременно, а отразеното в заповедта вземане не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на соченото от кредитора основание, което
предпоставя неоснователност и на предявения установителен иск. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да
влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са
процесуално допустими.
Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като чл. 9, ал. 1 ЗПК
разширява предмета на договора, добавяйки или се задължава. Независимо от тук
направеното уточнение, за да бъде уважен искът, ищецът следва в условията на пълно
главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била налице
валидна облигационна връзка по договор за заем, че е предал сумата, предмет на договора
именно във връзка с това правоотношение, както и настъпването на изискуемостта на
задължението.
Основателността на предявената претенция се обосновава от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с лихва; 3) изпадане на ответника в забава. Установяването на
сочените правопораждащи факти е в доказателствена тежест на ищеца.
От представения Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2019 г., сключен
2
между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Т.С.., се установява, че на посочената дата между страните е
възникнало облигационно отношение с твърдения в исковата молба предмет. По силата на
сключеното съглашение ищецът като кредитодател се е задължил да отпусне на ответника-
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 15000 лв. Съгласно чл. 3 и чл.
4 кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни от сключване на договора по посочена от
кредитополучателя банкова сметка.
Реалното предаване на заемната сума се установява чрез данните от приетата като
компетентно изготвена ССчЕ, съгласно която „БДСК“ е превела сумата в размер на 15000
лв. по посочената в договора разплащателна сметка с титуляр ответника на 10.05.2019 г.
(следователно – в рамките на уговорения с чл. 3 от Договора срок).
Съгласно чл. 2 и чл. 7 от Договора, срокът за погасяване на кредита е 120 месеца по
изготвен погасителен план (приложен по делото), с падеж 20-то число на месеца. С
погасителния план (съдържащ подпис на клиента на всяка страница) е определена начална
дата на погасяване 20.05.2019 г. и краен падеж 08.05.2029 г., при равни месечни вноски от
190,48 лв.
Видно от чл. 8 и чл. 9 от Договора, определен е променлив лихвен процент 8.50 %
годишно, при стойност на референтен лихвен процент 0.180 % + фиксирана преференциална
надбавка 8.320 %, при изпълнение на условията по Програма „ДСК Партньори плюс“. По
силата на чл. 9 от Договора е определен ГПР в размер на 9.46%, в който освен лихвите се
включват и таксите, които кредитополучателя дължи на банката, съгласно заключението на
в.л. по ССчЕ.
Съгласно данните на ССчЕ, Кредитополучателят е погасил само първата погасителна
вноска на 20.05.2019 г. в размер на 185.98 лв., от които е погасена главница в размер на
150.56 лв. и лихва 35.42 лв., като в последствие не са погасявани задължения за главници и
лихви по Договора за кредит.
На основание чл. 21 от Договора във вр. чл. 18.2 и сл. от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава на плащането на погасителна
вноска на падеж с повече от 90 календарни дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорен лихвен процент + наказателна надбавка от 10 процентни
пункта. Предсрочната изискуемост е уредена в полза на кредитора. Тя цели да защити
неговите интереси, когато вземането му е застрашено поради настъпването на някоя от
предвидените в закона предпоставки.
В случая договорът за кредит и общите условия към него са подписани от
кредитополучателя на всяка страница, поради което съдът намира, че общите условия са
приети от ответника и го обвързват и в този смисъл – за кредитора е възникнало правото с
едностранното си волеизявление да внесе правна промяна в отношенията си с длъжника,
която правна промяна внася отражение и в имуществената сфера на последния. Отнемането
на преимуществото на срока по договора е субективно преобразувателно право, установено
в полза на кредитора, като на последния и е предоставена преценката дали ще го упражни и
кога. Изложеното налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено
от два юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
До датата на изискуемост 29.01.2020 г. кредитополучателят е допуснал забава от 228
дни на плащания по 8 броя погасителни вноски за главница и лихва в размер на общо
1561.40 лв., за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2020 г.
При зачитане на задължителната съдебна практика по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, а и по постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение 81/08.07.2014 г. по т.д.
1705/2013 г. на ВКС, Решение 92/16.06.2009 г. по т.д. 467/2008 г. на ВКС, Решение
345/12.11.2012 г. по гр.д. 481/2012 г. на ВКС, Решение 58/15.04.2009 г. по т.д. 584/2008 г. на
3
ВКС, предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с уговорения в
договора състав на неплащане на вноски по същия, а за да настъпи промяна в отношенията
по договора за кредит, е необходимо правоимащата страна кредитор по същия да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изявлението следва да е
достигнало до длъжника.
От данните по делото се установява, че кредиторът надлежно е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем – с нотариална покана, връчена на С.Т.С.. на
09.12.2019 г. чрез нотариус В.Ш., рег. № 331 на НК, с която покана Банката съобщава, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. С уточнението към исковата молба ищецът твърди
по-късна дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 29.01.2020 г., поради
осчетоводяването му като такъв към този момент. С оглед принципа на диспозитивното
начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира за релевантна тази дата за настъпване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл, неоснователни са въведените от особения
представител възражения, че задължението не е изискуемо.
Съгласно кредитираната от настоящия състав, приета като изчерпателно и
компетентно изготвена ССчЕ, размерът на непогасената главница по Договора за кредит
възлиза на 14 849.44 лв., неплатената договорна (възнаградителна ) лихва за периода до
обявяване на предсрочната изискуемост 20.06.2019г. - 28.01.2020 г., възлиза на 1012,99 лв.
Тъй като при превръщането на потребителския кредит в предсрочно изискуем,
цялото задължение става срочно (незабавно, автоматично изискуемо), длъжникът изпада в
забава за цялото парично задължение, като не е необходима покана – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, и
се дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричното
задължение в темпорално отношение, което е в размер на определената законна мораторна
лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно данните от ССчЕ, обезщетението за забава преди
предсрочната изискуемост е в размер на 19.95 лв. за периода 28.06.2019 г. - 28.01.2020 г., а
обезщетението за забава след настъпване на предсрочната изискуемост е в размер на
законна лихва 24.75 лв. за периода от 29.01.2020 г. - 03.02.2020 г., начислено на 04.02.2020 г.
Няма твърдения и данни за извършвани погасявания от страна на ответника.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, исковете – главни и акцесорни, се
явяват основателни по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост така, както са
предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 1070,54 лв. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение от 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от
спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 368,14 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, чрез юрк. Я.П. срещу С.Т.С.., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: град П., ул. ***, чрез особен представител адв. В.К. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Банка ДСК“
ЕАД съществува изискуемо вземане по отношение на С.Т.С.. за сумите в размер на
14849,44 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК на 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 1012,99 лева – договорна
лихва /възнаградителна/ за периода от 20.06.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата 19,95 лева –
обезщетение за забава за периода 28.06.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата 24,75 лева –
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 29.01.2020
г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
729/2020 г. на РС-П..
ОСЪЖДА С.Т.С.., с ЕГН **********да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1220,54 лева – разноски пред Районен
съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА С.Т.С.., с ЕГН **********да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 368,14 лева – разноски пред Районен
съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5