Р Е Ш Е Н И Е
№ 1416/3.8.2018г.
гр.в., 03.08.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2673 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Ж.Т.2.“ ЕООД против НП № 23-0001317/21.12.2017 г. на Началник на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“ гр. в., с което на основание чл. 93в
ал.1 от ЗАвПр на
юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В
жалбата се оспорава визираната в НП
фактическа обстановки, както и материалната компетентност на органите, издали процесните АУАН и НП. Твърди се,
че наложената санкция е несправедлива. Иска се НП да бъде отменено, а при
условията на евентуалност да се намали размерът на наложеното административно
наказание.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Х., който
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено като необосновано. Сочи се, че нарушението е осъществено от
водача, доколкото дружеството е сключило със същия договор за наем на процесното превозно средство, с оглед на което
дружеството-жалбоподател е нямало касателство във
връзка с извършвания превоз.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно
уведомена, изпраща представител – мл. експерт Г., който в съдебно заседание
поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Сочи, че видно от приобщената по делото
товарителница, превозвач и получател са едно и също лице, т.е. дружеството към
момента на проверката е превозвало придобит от него товар, с оглед на което и
предвид даденото от водача писмено обяснение, превозът се е извършвал за собствена
сметка от въззивника, с оглед на което и доколкото
масата на автомобила надхвърля 15 тона, се твърди, че е било задължително
дружеството да притежава удостоверение за регистрация или лиценз на Общността,
с които да снабди водача и едва тогава да пристъпи към извършването на процесните превози.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На
18.09.2017 г., в гр.в., лицето г.т. управлявал товарен
автомобил марка „к.“ с рег. № ***, от кат.
N3, с максимално допустима маса над 12 т., собственост на дружеството-жалбоподател. По същото време водачът бил
спрян за проверка от служители при ОО“АА“ – в.. В хода на проверката било
установено, видно от товарителница серия М № 206959, че водачът извършва превоз
за собствена сметка на земна маса, с посочен получател и превозвач „Ж.Т.2.„ЕООД
. В хода на проверката било установено, че процесното
превозно средство е с максимално допустима маса от 15125 кг, определена от
компетентните органи, видно от Протокол с № 12346455/04.01.2017 г. съотв. за извършвания превоз няма издадено удостоверение за
извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България
или заверено копие от лиценз на Общността за извършване на международни
автомобилни превози на товари. Приобщени са по делото писмени обяснения от
водача, в които същият посочил , че осъществява трудовите функции на „шофьор“ в
полза на дружеството-жалбоподател и на процесната
дата е извършвал превоз за собствена сметка. При така установените факти, на водача е
съставен АУАН№ 240209/18.09.2017 г., за
нарушение на чл. 12б ал.10 от ЗАвП. След извършена
справка в проглама „Лицензи“ към ИИ“АА“ , на
дружеството – жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 96в ал.1 от ЗАвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства
по АНП,
както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите,
които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира. Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателно
постановление № 23-0001317/21.12.2017 г.. на Началника на ОО”АА” гр. в. е издадено
от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Актът е
съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 189 ал.1 1 от ЗДвП.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е
индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита
на наказаното лице.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 96в ал.1 от ЗАвП,
който допусне или разпореди извършването на превоз на товари за собствена
сметка с моторни превозни средства или състави от пътни превозни средства с
допустима максимална маса над 12 тона, за които няма издадени удостоверения за
обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, се
наказва с глоба или с имуществена санкция 1500 лв.
Безспорно установено е по делото, че процесното
МПС е било с допустима максимална маса над 12 тона, съотв.
по отношение на същото не е било издадено удостоверение за обществен превоз на
товари или заверено копие на лиценз на Общността.
Въз основа на писмените доказателства, приобщени по делото се установява и
безспорно, че на посочената в НП дата е извършван обществен превоз на товари с процесното МПС, а именно превоз за собствена сметка на
земна маса с водач на автомобила – лицето Г.Д. Т., на когото с влязло в сила
НП, потвърдено с решение на Административен съд – в. по кнахд
№ 968/2018 г., е наложено административно наказание за нарушение на чл. 12б
ал.10 от ЗАвПр.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че не е
ангажиран с осъществявания превоз и в тази връзка не е допуснал същия предвид
наличието на договор за наем на превозното средство между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на същото и въпросния
водач. Видно от приобщената по делото товарителница, в качеството на превозвач
и получател на товара е посочено именно дружеството-жалбоподател, с оглед на
което извършвания превоз е за собствена сметка. От друга страна, задължение за снабдяване с
лиценз за извършване превоз на товари за собствена сметка е на превозвача.
Предвид така установените факти, съдът намира, че дружеството-жалбоподател
е допуснало извършване на превоза в нарушение на закона, доколкото именно с
оглед обслужване на интересите му като превозвач и получател на товара е
реализиран превоза, съотв. същият е иницииран от него
в това му качество.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено съответната
санкционна норма в твърд размер, съдът намира, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001317/21.12.2017 г. на Началник на Областен отдел
„АА“ в ГД“АИ“ гр. в., с което на основание чл. 93в ал.1
от ЗАвПр на „Ж.Т.2.“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: