МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 865
ПО ОПИСА ЗА 2014 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.70.2014 год. във
Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт № 64 на Варненска окръжна
прокуратура против подсъдимия Р.М.Р., по който е образувано производство пред
първа инстанция за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 НК /редакция ДВ бр.75/2006
год./ за това, че през периода 31.03.2008 год. -
14.05.2008 год. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на „Булинвест 3" ЕООД - гр. Варна, избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък по ЗКПО и
ДДС, в общ размер на 215 261.90 лева, като потвърдил неистина и затаил истина,
както следва:
-
на 31.03.2008 г .
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 212 500 лева, като потвърдил неистина - неотчетени приходи,
реализирани от продажба на стоки в размер 1.4 милиона лева в резултат от
издадени КИ №6 и №7 от 18.12.2007 год. към фактури с
№ 1/28.09.2007 год. и № 3/30.11.2007 год., и недоказани отчетени разходи за външни услуги на
дружеството в размер на 725 000 лева в подадена от него пред ТД на НАП - Варна
годишна данъчна декларация с вх. № 030Б1140/31.03.2008 год.
по чл. 92 от ЗКПО за отчетен период 2007 година
-
на 14.05.2008 г.
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2761.90
лева, като затаил истина -не отразил липси на стоки в размер на 13844.52 лева,
при извършена на 11.04.2008 год. инвентаризация на
склад с адрес - гр. Варна, ул. "*****
*******" № 1, в подадена от него пред ТД
на НАП – Варна, справка - декларация по ЗДДС
с вх. № 03001063070/ 14.05.2008 г., за отчетен период месец април 2008 год.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание към минималния
размер, определен в разпоредбата на закона, което на осн.чл.58а НК да бъде
намалено с 1/3, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок, както и предвиденото кумулативно наказание
„глоба”.
На предварителното следствие
подсъдимият не дава обяснения. В съдебната фаза признава изцяло вината си и
фактите по обвинителния акт и желае производството да премине по реда на глава ХХVІІ НПК, като желае да не се събират нови доказателства.
Като граждански ищец в
наказателното производство е конституирано Министерството на финансите, което е
предявило граждански иск в размер на посочената в обвинителния акт сума, за
причинени имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р. ***.
През 2007 год. неговият
тъст св.Д. Х. М. създал дружество с ограничена отговорност.
Той подготвил необходимите документи и ги подал в ОС – Варна, където с решение
№ 8158 от 25.09.2007 год. по ф.д.
№ 4707/2007 год., в Регистъра на търговските дружества
било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „Булинвест
3" ЕООД-Варна, с ЕИК ********* и собственик Д.
Х. М.. Дружеството било с капитал в размер на 5000 лв. Предметът на дейност на
„Булинвест 3" ЕООД бил преди всичко "търговия
на едро с други стоки за домакинството”. На 28.09.2007 год.
дружеството било регистрирано по ЗДДС. Х. подписал пълномощно на под Р.,
заверено с рег.номер 16701 на 21.12.07 год. от нотариус Б.В., с което последният започнал да
извършва търговска дейност от и за сметка на дружеството.
Счетоводството на фирмата се водило от
счетоводителката А. Д..
Тъй като дружеството извършвало и
реална дейност през м.10.2007 год. подсъдимият решил
да се възползва от това обстоятелство и в СД по ДДС за данъчен период м.09.2007
год. включил фактура № 1 от 28.09.2007 год. за доставка на захар с данъчна основа на доставката
700 000 лв.
През м.12.2007 год. в СД по
ДДС и в дневника за продажби на Булинвест 3 ЕООД-Варна за данъчен период м.11.2007 год.
била включена фактура №3от 30.11.2007 год. отново за
доставка на захар с данъчна основа на доставката 700 000лв.
По двете фактури били отразени вътреобщностни доставки на стоки (ВОД), в които за
получател било посочено германското търговско дружество "Концепт Брун"-гр.Хамбург,ФРГ.Били съставени и „писмени потвърждения за
получена стока", в които за издател отново било посочено дружество "Концепт Брун", с VIN DE *********. Условията за наличието вътреобщностни доставки на стоки били следните: доставчикът
да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е лице, регистрирано за целите
на ДДС в друга държава членка; стоката е изпратена или транспортирана извън
територията на страната от доставчика, от получателя или за тяхна сметка до
територията на друга държава членка; доставката е възмездна.
Реално такива ВОД с германското търговско дружество никога не били извършвани.
В досъдебното
производство е извършен разпит на представляващия германското дружество, при
който се установява, че такива сделки не са били осъществявани от него и
дружеството не е търгувало със захар нито с представляваната от подсъдимия
фирма, нито с която и да било друга фирма.
В резултат на посоченото деклариране
данъчно задълженото лице „Булинвест 3 ЕООД приложило
нулева данъчно ставка и не начислило ДДС
за данъчен период м.09.2009 год. в размер на
140 000 лв. и за данъчен период м.11.2007 год. –
също в размер на 140 000 лв.
На осн.чл.126 ЗДДС пред данъчните служби било
изпратено уведомление с вх.№4006/21.01.2008
год., с което подсъдимият декларирал, че има
допусната техническа грешка, изразяваща се в неотразяване
на кредитни известия (КИ) №6/18.12.2007 год. към
фактура № 1/28.09.2007 год. и КИ № 7/18.12.2007 год. към фактура № 3/30.11.2007 год.
Посочените КИ действително били отразени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС
за данъчен период м.01. 2008 год.
Подсъдимият отчел разходи за „външни
услуги" на дружеството в размер на 725 000 лева. За тези външни услуги не
били установени никакви данни за характера и документална обоснованост на
разходите - нито в оборотна ведомост,нито в първични
счетоводни документи.
На 31.03.2008 год. Р. *** годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 030Б1140 за отчетен период 2007 година. В нея не били
отчетени приходи, реализирани от продажба на стоки - „захар" в размер 1.4
милиона лева, в резултат от издадени КИ № 6 и № 7 от 18.12.2007 год. към фактури № 1/28.09.2007 год.
и №3/30.11.2007 год. Били отчетени разходи за „външни
услуги" на дружеството в размер на 725 000 лева. За тези външни услуги не
били установени никакви данни за характера и документална обоснованост на
разходите - нито в оборотна ведомост,нито в първични
счетоводни документи.
През 2008 год. на "Булинвест 3" ЕООД-Варна било извършено ревизионно производство по приложението
на ЗКПО за периода 26.09.2007 год.-31.12.2007 год. и по приложението на ЗДДС за период 01.01.2008 год.-30.04.2008 год. При
ревизията била направена на 11.04.2008 год.
инвентаризация на склад на дружеството на адрес гр.Варна,
ул.***** ******* №1, при която били констатирани липси на стоки в размер на
13 844.52 лв. За резултатите от ревизията били издадени РА №
1300425/13.03.2013 год. и РА № *********/15.04.2013 год., като в последния РА били отразени резултатите от
инвентаризацията.
На 14.05.2008
год. Р. лично подал СД по ЗДДС за м.04.2008 год. Обвиняемият отразил формирания финансов резултат, като
не отразил констатираните липси на стоки в размер на 13 844.52 лева, при
подаване на справката декларация по ЗДДС. Същата била заведена в ТД на НАП -
Варна с вх.№ 03001063070.По този начин обвиняемият неправомерно избегнал за
периода 01.04.2008г. - 30.04.2008г. установяването и плащането на ДДС в размер
на 2761.90лева.
След всички
тези действия от страна на подсъдимият данъчните органи предприели още ревизии
на "Булинвест 3" ЕООД, като ревизионните
актове ведно със съпътстващите ги ревизионни доклади са приобщени към
материалите по досъдебното производство. Приобщени са
също така оригиналите на СД по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби
на дружеството за горепосочените данъчни периоди,които
са били подавани на хартиен носител в ТД -НАП- Варна.
С решение № 1527/15.05.2009 год. по гр.дело №8110/2008 год. по описа
на ВРС било прието за установено, че фактури № 1/28.09.2007 год.
и № 3/30.11.2007 год. са неавтентични и с невярно
съдържание документи. Решението е влязло в законна сила на 15.05.2009 год.
По делото е
назначена ССЕ, от заключението на която се установява че, размера на
задълженията по ЗДДС на „Булинвест 3" ЕООД за
данъчен период м.април 2008 г., е 2761.10 лв., вместо
декларирания от дружество ДДС за възстановяване в размер на 7,80 лв.
Задълженията по ЗКПО на „Булинвест 3" ЕООД за
отчетния период 2007 г. са: дължим корпоративен данък за довнасяне
за периода 2007г. в размер на 212 500 лв.
От заключението на назначената тройна СГЕ се
установява, че подписите в подадените пред ТД на НАП-Варна СД по ЗДДС, в дневниците за покупки
и продажби за данъчни периоди месец януари,месец февруари,месец март и месец април 2008 год.,както и в ГДД за отчетната 2008 год. са положени от подсъдимия
Р.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събрания по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите, експертизите на вещите лица, както и
всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от правна страна
следното:
С оглед на така установеното съдът приема от правна
страна, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 НК
/редакция ДВ бр.75/2006 год. за това, че през периода 31.03.2008 год. -
14.05.2008 год. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на „Булинвест 3" ЕООД - гр. Варна, избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък по ЗКПО и
ДДС, в общ размер на 215 261.90 лева, като потвърдил неистина и затаил истина,
както следва:
-
на 31.03.2008 г .
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 212 500 лева, като потвърдил неистина - неотчетени приходи,
реализирани от продажба на стоки в размер 1.4 милиона лева в резултат от
издадени КИ №6 и №7 от 18.12.2007 год. към фактури с
№ 1/28.09.2007 год. и № 3/30.11.2007 год., и недоказани отчетени разходи за външни услуги на
дружеството в размер на 725 000 лева в подадена от него пред ТД на НАП - Варна
годишна данъчна декларация с вх. № 030Б1140/31.03.2008 год.
по чл. 92 от ЗКПО за отчетен период 2007 година
-
на 14.05.2008 г.
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2761.90
лева, като затаил истина -не отразил липси на стоки в размер на 13844.52 лева,
при извършена на 11.04.2008 год. инвентаризация на
склад с адрес - гр. Варна, ул. "*****
*******" № 1, в подадена от него пред ТД
на НАП – Варна, справка - декларация по ЗДДС
с вх. № 03001063070/ 14.05.2008 г., за отчетен период месец април 2008 год.
За да приеме горните обстоятелства за установени по категоричен начин по
делото съдът прецени следното:
Подсъдимият е
извършил активни действия, за да избегне плащането на дължими данъчни
задължения, като в справките декларации, изискуеми от ЗДДС и ЗКПО се е позовал
на фактури, които макар и да са изхождали фиктивно от реално съществуващи
фирми, е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Без съмнение
доставките на стоки и услуги, документирани с неистински данъчни фактури, както
по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на
"доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимият следва да е бил напълно
наясно с това. Така с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и ЗКПО и претендирайки за
приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е
целял да осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със
съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации
по ЗДДС и ЗКПО и депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява
от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 255, ал.3 НК
се обуславя от особено големия размер -
по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, към периода на деянието – 215 261.90 лв.
лева за времето от 31.03.2008 год. – до 14.05.2008 год.- на прикритото данъчно задължение.
От показанията на разпитаните
свидетели М. В. Ф. и Р. В. Ф.- съответно представляващи фирми Пахира 68-Б и Бес, се установило,
че гореописаните дружества не са издавали фактури на „Булинвест
3" ЕООД, не са доставяли захар на дружеството и същите не
са имали никакви и по никакво време търговски взаимоотношения с него, поради
което не са отразени в дневниците им за продажби и
подаваните в НАП справки декларации по ДДС.
При
условията на международната правна помощ между страните-членки
на ЕС, бил разпитан в качеството на свидетел германският гражданин Г. Б.,
собственик на"Концепт Брун"-гр.Хамбург,ФРГ, с VIN DE *********. Същият посочил,че
фирмата му била консултантска и никога не била получавала доставки на захар от Р.България, в това число и от фирма "Булинвест 3" ЕООД.
Р. използвал документи с невярно съдържание и неавтентични такива -
фактури и писмени потвърждения за получена стока. Отсъстват първични или
каквито и да било други надлежни документи за доказване на доставки и външни
услуги по смисъла на Закона за счетоводството, като целения резултат бил
избягване установяване и плащане на данъчно задължение в особено големи размери
с подадените данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДС.
С решение № 1527/15.05.2009 год. по гр.дело №8110/2008 год. по описа
на ВРС било прието за установено, че фактури № 1/28.09.2007 год.
и № 3/30.11.2007 год. са неавтентични и с невярно
съдържание документи. Решението е влязло в законна сила на 15.05.2009 год.
Субективна страна: престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е желаел.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.
От заключението на назначената по делото СГЕ, която съдът кредитира като
обективна, безпристрастна и компетентна, се установява по категоричен начин, че
подписите на подадените пред данъчните органи инкриминирани СД за 2008 год. са поставени от подсъдимия Р.. В тези подписа са
налице пълни съвпадения с общите и частните признаци на подписите на
подсъдимия, използвани от вещото лице за сравнителен материал.
На последно място в с.з. подсъдимият напълно
признава фактите, отразени в обвинителния акт и изказва съжаление за стореното
от него, още повече, че дейността в дружеството е извършвана единствено от него
и той се е занимавал и със счетоводното отчитане на тази дейност, като е наел
съответния счетоводител, който е обработвал представените от него документи.
От приложените документи по ДП се установява, че при извършената насрещна
проверка във фирмите, които са посочени като контрагенти по фактурите, в
счетоводството на нито едно от тези търговски предприятия не са отразени тези
фактури. При извършените разпити на представителите на търговците се
установява, че те изобщо не са имали търговски взаимоотношения с „Булинвест 3” ЕООД.
От всичко това може да се направи извод, че с всички изброени по-горе действия
подсъдимият е целял лъжливо документиране на покупко
продажбите, отразени в данъчните документи, като това лъжливо документиране
обхваща всички елементи на договора, изразен във фактурата, включително и
плащането на цената по договора. Тези обстоятелства обуславят извода за фиктивност на посочените фактури, които са били съставени
именно за да бъде използван данъчен кредит в размер на посочения ДДС във всяка
от фактурите.
Отделно от това били отчетени
разходи за „външни услуги" на дружеството в размер на 725 000 лева. За
тези външни услуги не били установени никакви данни за характера и документална
обоснованост на разходите - нито в оборотна ведомост,нито
в първични счетоводни документи. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. 1 ЗКПО,
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.4 ал.З
Закона за счетоводството, предприятията осъществяват счетоводството си въз
основа на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Нито едно от тези
изисквания на закона не било
установено при извършените ревизии на представляваното от
подсъдимия дружество, от което може да се направи извод, че подби разходи не са били
сторени от управляваното от подсъдимия дружество.
Също така по безспорен начин се установява, че при извършената
инвентаризация на склада на дружеството са констатирани липси за 13 844.52
лв. При подаване на СД за м.04.2008 год. тези липси
не са били отразени и по този начин е избегнато установяването и плащането на
ДДС в размер на 2 761.90 лв.
За субективната съставомерност на деянието може
да се съди и по обстоятелството, че подсъдимият е бил управител на „Булинвест 3”, надлежно вписан в търговския регистър. Отговорностите на управителя са уредени с разпоредбата на чл. 141, ал.1 и 2 ТЗ, съгласно които управителят организира
и ръководи дейността на дружеството съобразно
закона и решенията на общото събрание,
като управителят представлява дружеството и отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. В съотвествие на част от
задълженията си Р. е подписвал и необходимите за представяне пред данъчните
органи документи. При полагането на подписа той носи отговорност за
обстоятелствата, отразени в тези документи и последиците от тези обстоятелства,
поради което и съдът намира, че се доказва и умисълът
му за извършване на вмененото му престъпление.
Обективната съставомерност на вмененото на Р.
престъпление се изразява в избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения- ДДС по смисъла на
ЗДДС и данък по ЗКПО. Налице е като краен резултат-
от действията на подсъдимия е избягване плащането на данъчни задължения
в размер на 215 261.90 лв., като е използвал
документи с невярно съдържание - фактури с издател, описаните по-горе дружества при представяне на информация пред
органите по приходите. Доколкото размера на избегнатото
плащане на данъчното задължение е 215 261.90 лв., по смисъла на чл.93 т. 14 НК той обосновава квалифицирания състав на чл.255, ал.З НК
- особено големи размери, тъй като
надвишава сумата от 12 000 лв.
Квалификацията по чл.26 НК се установява от
обстоятелството, че Р. е извършил 2 еднородни деяния в един кратък период от
време от 2 месеца.
Причините за извършване на инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване
по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в страната.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда
намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен
извод за това, че подс.Р. е извършил вменените му
престъпления.
Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени
степента на обществена опасност на подс.Р. и тази на
конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите
за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието
на подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, съжаление
за извършеното, тежко семейно положение.
- отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха в хода на
съдебното следствие.
При преценка на наказанието на подс.Р. съдът
взе предвид обстоятелството, че са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства. При това положение намира, че наказанието, което трябва
подсъдимият да понесе следва да е към минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, а
именно „лишаване от свобода” за сред от 3 години. В същото време съдът съобрази
обстоятелството, че производството по делото е по реда на чл.371, т.2 НПК, при
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и определеното наказание
на подсъдимия следва да бъде намалено с 1/3, при което наказанието, което той
следва да изтърпи става ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът прецени, че с оглед личността на дееца следва да отложи изтърпяването
на това наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК, като определи с изпитателен
срок също към минималния размер, а именно три години, считано от влизане на
присъдата в сила. За да отложи наказанието съдът отчете и обстоятелството, че
за времето след инкриминирания период за подсъдимия няма данни, които да се
отчетат негативно и намира, че по този начин ще се постигне превъзпитателния
ефект на наложеното наказание лишаване от свобода. Наред с лишаването от
свобода е предвидено и кумулативното наказание „конфискация”
на имуществото на подсъдимия. Съдът счита, че следва да приложи това наказание
за част от имуществото на подсъдимия, като прецени, че следва да бъде извършено
конфискация на 1/3 идеална
част от недвижим имот, собственост на подсъдимия Р.М.Р., находящ се в с. *********, Област Добрич, местност „************”, парцел 69, масив 004, целия с площ от 6000 кв. м.
По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от процесуален представител
на Министърът на финансите срещу подсъдимия Р.М.Р. в размер на 215 261.90
лв., ведно със законната лихва от деня на довършване на продължаваното
престъпление до окончателното изплащане на сумата. Посочената сума представлява
причинените в резултат на деянието имуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимия е
признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление и събраните
доказателства, съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по
основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че гражданският иск е
доказан и по размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. .
Съдът присъди на гражданския ищец и законната лихва върху уважения гражданския
иск, считано от 14.05.2008 год. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на
подсъдимият деловодните разноски и държавната такса върху уважения граждански
иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: