Р Е Ш
Е Н И Е № 260054
Град Несебър, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1135 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за кореспонденция: град С., улица П.№ .., етаж 2, офис 4, срещу Наказателно постановление № 20-0304-001811 от 05.10.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с което на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, отрича да е извършил вмененото му нарушение, за което са му наложени санкциите. Твърди, че липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението предвид, че не е посочено в коя от двете хипотези е приложен чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в НП са цитирани и двата състава, по който начин се нарушавало правото му на защита, тъй като се е намирал в невъзможност да разбере за какво конкретно нарушение е наказан. Не е посочен начина, по който жалбоподателят е осуетил проверката. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, е посочено само, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, но което не представлява състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а както в акта, така и в НП е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване, но липсва посочване, че е налице неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Отбелязва, че не са спазени и разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, тъй като талонът за изследване не е съставен от лицето, посочено като негов автор, а и не се съдържат други данни, освен имената, на свидетеля на отказа талонът да бъде подписан и получен от лицето, посочено в него като нарушител. Счита, че правната квалификация на нарушението е следвало да бъде тази по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При условията на евентуалност излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли наказателното постановление на бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Отказва се от претенцията си за разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
Около 22:10 часа свид. М.В.М. –
“младши автоконтрольор” при РУ Несебър, и колегата му, които по това време са
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ, са били повикани
за съдействие от други свои колеги – С.Б.и Д.М., тъй като последните двама,
когато са спрели за проверка лек автомобил в град Несебър на кръстовището на
улица Крайбрежна и улица Хемус, са се усъмнили, че водачът на автомобила е
употребил алкохол. При пристигането на място свид. М.М. е установил, че
спреният от колегите му за проверка лек автомобил е “Фолксваген Туарег” с рег.№
....., а водачът на автомобила е бил във видимо нетрезво състояние. След като е
била установена самоличността на водача, и че това е В.К.И. – жалбоподателят,
същият е бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническото
средство, поради което свид. М.В.М. е съставил талон за изследване № 0067859, в
който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва
да се яви в срок до 45 минути, считано от съставянето и връчването на талона за
изследване – 22:30 часа, във ФСМП-Несебър за медицинско и химическо лабораторно
изследване. Водачът е отказал както да подпише талона за изследване, така и да
получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел
по смисъла на чл.6, ал.8 от
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно Д.М.
Митев.
След издаване на талона за изследване, М.В.М. е съставил АУАН серия GA 308534 от 13.09.2020г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на 13.09.2020г. в 22:10 часа в град Несебър, на кръстовището на улица Крайбрежна и улица Хемус, по посока улица Крайбрежна – улица Тервел, В.К.И., управлявал лек автомобил “Фолксваген Туарег” с рег.№ ....., собственост на “О.Х.Н.” ЕООД, като отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол; издаден талон за изследване № 0067859. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта за били иззети от жалбоподателя СУМПС ********* и Контролен талон № *********. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя В.К.И., на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акт не са постъпвали.
Жалбоподателят
не се е възползвал от възможността и не се е явил в медицинското заведение в
рамките на указания в талона за изследване час за даване на кръв за анализ.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 10.11.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 17.11.2020г.
В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не се констатира нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол.
Предвид на това настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при изяснена фактическа обстановка.
Така констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и като такъв спрямо него е била предприета проверка, включително и за употреба на алкохол, се потвърждава от показанията, дадени от актосъставителя, която описана фактическа обстановка дори не се оспорва по същество от жалбоподателя.
Обстоятелството, че в НП и в АУАН не е посочен вида и номера на техническото средство, не представлява процесуално нарушение, тъй като тази информация би имала значение единствено за доказване изправността на техническото средство. А въпросът за изправността на техническото средство стои само в случаите на осъществена проверка с техническо средство, но не и когато проверката бъде отказана (Решение № 1637/24.07.2013г. по КАНД № 1383/2013г. на Административен съд – Бургас).
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата срещу постановлението.
Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични вещества или техни аналози (предл. 1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване (предл. 2-о). В разглеждания случай от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, И. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ ....., т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е отказал да бъде изпробван с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища. Чл.174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролният орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство след употреба на алкохол. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали е употребявал алкохол и едва при установена такава употреба, той би носил административно наказателна отговорност по чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а ако не се установи такава употреба, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи се налагат и в обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи.
Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване, т.е. не невъзможността да се установи употребата на алкохол от водача като последица от едновременния му отказ да се извърши както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължителното разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание.
Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им, установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл според разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно – отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или техни аналози с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване.
С това се обоснована и извода, че ако водачът беше извършил една от двете алтернативни хипотези на нормата – да бъде изпробван с техническо средство или да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, то тогава не би извършил съставомерно деяние. Затова като е заявил и двата отказа, в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което В.К.И. е
извършил на 13.09.2020г., безспорно съставлява нарушение по смисъла на Закона
за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно
наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размера на наложените
му административни наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, както и глобата са с фиксирани от
законодателя размери и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
С оглед неоснователността на жалбата, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от съда разноски по делото в размер на 7,93 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на държавата по сметка на съда.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-001811 / 05.10.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на В.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за кореспонденция: град С., улица П.№ .., етаж 2, офис 4, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, са му отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за кореспонденция: град С., улица П.№ .., етаж 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 7,93 лв. (седем лева и 93 ст.), представляваща направени по делото от съда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: