РЕШЕНИЕ
№...
...г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
мл.с. ЦВЕТИНА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Цолова в.гр.д. № 5553 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 76390/24.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 49194/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 61 състав по предявените от Н.Л.Н. срещ Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати
на ищеца Н. сумите, както следва: 1) сумата в размер на 1371,92 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение
на длъжността „надзирател“, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване
на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, за периода
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 26.08.2019 г. до окончателното плащане на вземането; 2)
сумата в размер на 199,91 лева, представляващи обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.11.2016 г. до 25.08.2019 г. Съдът е отхвърлил
предявените от Н.Н. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
разликата над присъдения размер от 1371,92 лева до пълния претендиран размер от
1698,52 лева - възнаграждение за положен извънреден труд по служебно
правоотношение на длъжността „надзирател“, включващ времето на инструктаж,
приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната
смяна, както и за разликата над 199,92 лева до пълния претендиран размер от
215,06 лева – обезщетение за забава.
Срещу решението
в отхвърлителната му част, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна
жалба от ищеца Н.Н., в която се излагат твърдения за неправилност на
атакуваното решение поради необоснованост на изводите на съда. По никакъв начин не било мотивирано
отхвърлянето на част от исковите претенции. В хода на производството били
събрани писмени доказателства – заповеди на началника на Софийския затвор, от
които се било установило, че работното време на служителите от НОС започва в
8:00ч, като мероприятията по чл. 305-307 ППЗИНЗС (явяване, проверка,
инструктаж) се осъществяват от 8:00 до 8:15 ч, а дейностите по чл. 311 ППЗИНЗС
(смяна на постовете) от 8:15 до 9:00 ч. След смяна на постовете, отстъпващата
смяна се явявала за отвод. Така всяко дежурство продължавало от 8:00ч на първия
ден най-малко до 9:15 ч на следващия ден, т.е. с час и 15 минути в повече от
24-часовото дежурство. Поддържа се, че това време никога не било отчитано на
ищеца. Тези обстоятелства били доказани и със свидетелски показания на
разпитания по делото свидетел. Съдебно-счетоводната експертиза била посочила,
че на ищеца не са отчетени 249 часа положен и некомпенсиран извънреден труд за
процесния периода. Вещото лице първоначално било посочило, че 206 часа следвало
да се компенсират с възнаграждение, а останалите 43 часа с допълнителен платен
годишен отпуск. Поддържа, че това разделение на начина на компенсиране не
съществува в ЗМВР, действал към процесния период, а е съществувало в чл. 211,
ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм. м.юли 2014 година). При това изчисление от 206 часа
вещото лице било посочило възнаграждение в размер на 1371,92 лева и лихва за
забава в размер на 199,92 лева, които числа неправилно са възприети от районния
съд и посочени в постановеното решение. След като вещото лице било уведомено за
актуалния приложим закон, същото представило допълнително заключение, с което
пояснило пропуска и направило изчисляване на неизчислените 43 часа от общия
положен извънреден труд, като е посочило, че за тях се дължат допълнително 326
лева възнаграждение и лихва за забава в размер на 15,14 лева. Ето защо ищецът моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и да постанови ново, с което да
осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати възнаграждение
като компенсация за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. -
30.06.2019 г. за сумата над 1371,92 лева до пълния размер от 1698,52 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разликата над уважения размер от 199,92 лева до
пълния претендиран размер от 215,06 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 7, вр. ал. 5, т. 2, вр. 19, ал. 2 ЗИНЗС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е неправилно в обжалваната му част.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства и
заключението по изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. между страните било налице валидно служебно
правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„надзирател“ при 12/24 часов сменен режим на работа и тримесечно отчитане на
работното време, с място на работа Затвора в гр. София.
От писмените доказателства по делото, в т. ч. от представената по
делото Заповед № I-65 от 01.04.2016 г. и заповед №
Л-107 от 26.05.2018 г. относно организация и разпределение на работното време и
почивките, продължителността на нарядите, времето за хранене и отдих,
дейностите, за които се установява режим ан полагане на дежурство и време на
разположение, изготвяне и утвърждаване на графиците и отчитане на работното
време в Затвора гр. София, издадени от началника на Затвора гр. София, че за
служителите от надзорно-охранителния състав, работещи при непрекъсваем работен
процес (наряд) на 24 часа, изпълняващи постова и конвойна служба на територията
на затвора и затворническите общежития, от и до затвора и затворническите
общежития, от и до външни здравни заведения или на външни работни обекти,
работните смени са с начало 8:15
ч и край 8:15 ч на следващия ден – съгласно
заповедта от 2016 г. и с начало 8:00 ч и край 8:00 ч на следващия ден.
Дейностите по чл. 305-307 ППЗИНЗС (инструктаж и преглед при застъпване на
наряд) се осъществяват за времето 8:15 – 8:30 ч., а дейностите по чл. 311
ППЗИНЗС (сдаване на поста) за времето 8:15-9:00ч – по заповед №
I-65, а съгласно
заповед № Л-107 от 26.05.2018 г. дейностите по чл. 305-307,
чл. 311 и чл. 314 ППЗИНЗС се осъществяват в периода 8:00-9:00ч.
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Димитров, служителите преди всяко
дежурство следвало да се явяват в 7:45ч при дежурство започващо в 8:00 ч, като
до 8:30 ч се осъществявала дейността по по развод, след което отивали да сменят
колегите, което продължавало до около 9 ч. След това се събирали за отвод и
някъде към 9:15-9:20 ч си тръгвали. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК
съдът напълно кредитира показанията на разпитания свидетел Димитров. Същите са
непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства – писмени такива и заключение на СсчЕ.
Съобразно
неоспореното заключение на ССчЕ за процесния период от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г. ищецът положил при ответника 191 броя 24 часови дежурства, 33
броя 12 – часови и 1 брой 8-часово. Дежурството от 24 часа е отчитано като 24
отработени часа, като към него са били прибавяни и часовете от приравняване на
положения нощен труд към дневен. Експертизата изчислила и формирания неотразен
при ответника незаплатен извънреден труд от инструктаж в размер на 249 часа за
исковия период.
Изложените
обстоятелства относно наличието на служебно правоотношение, начина на
организация на смените и положените часове извънреден труд са безспорни в
производството пред въззивната инстанция.
В първоначалното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че положения от ищеца
труд следва да се компенсира чрез заплащане на 206 часа равняващи се на 1371,92
лева и чрез допълнителен отпуск от 43 часа или 5 дни. Именно този вариант на
заключението е взел предвид първоинстанционния съд при определяне начина на
компенсиране на положения от ищеца извънреден труд.
Доколкото
възприетия от районния съд начин на компенсиране не съответства на приложимата
към процесния период нормативна уредба, то следва да бъде взето предвид
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводната експертиза,
според което при отчитане на обстоятелството, че в действащата към исковия
период редакция на ЗМВР не се предвижда компенсиране на положения извънреден
труд с годишен отпуск, полагащото се на ищеца възнаграждение възлиза в размер
на сумата 1698,52 лева,
а лихвата за забава е в размер на 215,06 лева.
Предвид
изложеното, предявените от Н.Н. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ искове с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват основателни в пълните предявени размери от 1698,52 лева - възнаграждение
за положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността
„надзирател“, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната,
надхвърлящо работното време за съответната смяна, и 215,06 лева – лихва за
забава.
С оглед на
изложеното, първоинстанционното решение в атакуваните отхвърлителни части се
явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Следва да бъде
постановено решение, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
бъде осъдена да заплати на Н.Н. допълнително следните суми: 1) сумата в размер
на 326,60 лева - възнаграждение за положен извънреден труд по служебно
правоотношение на длъжността „надзирател“, включващ времето на инструктаж,
приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната
смяна, както и 2) 15,14 лева – лихва за забава върху възнаграждението за
извънреден труд.
По
разноските:
При този изход
на спора следва да бъде преразпределена отговорността за разноски пред първата
инстанция, като на ищеца бъдат присъдени претендираните от него разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 400 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд допълнително
сумата в размер на 7,67 лева за държавна такса и допълнително сумата в размер
на 69 лева – за заплатено възнаграждение за вещо лице.
Предвид
основателността на въззивната жалба, на ищеца следва да бъдат присъдени в пълен
размер претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в
размер на 25 лева – държавна такса за въззивното производство.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 76390/24.04.2020 г., постановено по гр.д. №
49194/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, в частите, с които
са отхвърлени предявените от Н.Л.Н.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над присъдения размер от 1371,92 лева до пълния претендиран размер от 1698,52
лева - възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на
длъжността „надзирател“, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на
смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и за разликата
над 199,92 лева до пълния претендиран размер от 215,06 лева – обезщетение за
забава за периода 01.11.2016 г. - 25.08.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на Н.Л.Н., ЕГН: **********
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
вр чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
допълнително сумите, както следва: 1) сумата в размер на 326,60 лева
допълнително (представляваща разликата между присъдения от първата инстанция
размер от 1371,92 лева и пълния претендиран размер от 1698,52 лева) -
възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на
длъжността „надзирател“, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на
смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и 2) сумата в
размер на 15,14 лева допълнително (представляваща разликата между присъдения от
първата инстанция размер от 199,92 лева и пълния претендиран размер от 215,06
лева) обезщетение за забава за периода 01.11.2016 г. - 25.08.2019 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието да заплати на Н.Л.Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 400 лева – заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстация,
както и сумата в размер на 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на
70,54 лева – държавна такса за производството пред първата инстанция, както и
сумата в размер на 400 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата в размер на 25 лева – държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.