Р Е Ш
Е Н И Е № 210
град
Самоков 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на седмнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на Й.Г.Д. с ЕГН ********** срещу С.М.М. ЕГН ********** и В.А.М. **********.
С исковата молба се твърди, че на 29.04.2013 г. ищецът - от една страна и
ответниците - от друга сключили договор за заем по силата на който ищецът
предоставил на ответниците и починалия заемател Анушка Радева, а те получили
сумата от 4500 лв., като с договора било уговорено като падеж за изпълнение на
задължението на ответниците за връщане на даденото, да бъде след получаване на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ответниците
от смъртта на техния родственик Михаил М. в Република Италия. Твърди се, че в
края на месец януари 2017 г., ищецът научил, че ответниците са получили
обезщетението, което е и сбъднато условия за изискуемост на договорения и даден
паричен заем. Поискал връщане на сумата, но ответниците не изпълнили
задължението си. Ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № 1264/2018 г., като по делото е отказано издаването на
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с мотива, че липсват
доказателства относно настъпването на договореното условие - плащане на
обезщетение. Предявява се осъдителен иск в срока по чл. 415, ал. 3 от ГПК, с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, за връщане на сумата от 4500 лв. по договор за
заем, ведно със законната лихва от 15.01.2017 г., както и за заплащане на ищеца
на разноските в т.ч. и тези по ч.гр.д. № 1264/2018 г.
От ответниците е поискано
конституиране на трети лица - помагачи - наследниците на съдлъжника Анушка
Радева. Като трети лица – помагачи на ответниците са конституирани С.Я.М., А.Я.И.
и М.Я.М..
От ответниците е постъпил
отговор, с който се признава получаването на заемната сума, признава се
обстоятелството, че задължението да върнат сумата е обусловено от получаване на
застрахователно обезщетение, като се твърди, че ответниците упълномощили ищеца
за процесуално представителство за получаване на застрахователно обезщетение,
но ищецът не предприел никакви действия за получаване на обезщетението. От
третите лица помагачи не са постъпили отговори.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, ответниците оспорват иска, твърдят, че ответниците
упълномощили ищеца за процесуално представителство за получаване на
застрахователно обезщетение, но ищецът не предприел никакви действия за
получаване на обезщетението, поради което не дължат връщане на сумата.
Самоковският районен съд, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установи се от събраните по
делото доказателства че с договор за заем от 29.04.2013 г., с нотариална
заверка на подписите рег. № 1295 на нотариус № 439 ищецът Й.Г.Д., ЕГН **********
като заемодател и С.М.М., В.А.М. и Анушка
Стоилова Радева като заематели се договорили че заемодателят дава на
заемателите сумата от 4500,00 (четири хиляди и петстотин) лева, която да
послужи на заемателите да освободят и превозят от Италия до България тленните
останки на Михаил Я.М., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП от 07.12.2012
г. в гр. Рим, Република Италия. Ответниците се задължили солидарно да върнат на
ищеца сумата, ведно със законната лихва в 3-три дневен срок от получаване на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от описаното
в договора ПТП.
Получаването на сумата от страна
на ответниците е удостоверено с писмена разписка за получена сума от 29.04.2013
г. установи се че третите лица помагачи са деца на Анушка Стоилова Радева.
По реда на чл. 176 ГПК ответника М.
и третите лица И. и М. признаха, че около две години преди датата на съдебното
заседание е получено застрахователната обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от ПТП от 07.12.2012 г. в гр. Рим, Република Италия при
което загинал родственика им Михаил Я.М., ЕГН **********.
Признание на този факт бе заявено
и от процесуалния представител на втория ответник.
Установи се от представеното по
делото удостоверение на Нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие
Самоковски PC, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 439, че на
29.04.2013 г, от нотариуса е извършено нотариално удостоверяване на подписа на В.А.М.
***, ЕГН: **********, отразено под peг. № 1293/29.04.2013 г. по общия регистър
за 2013 г., както следва: В.А.М. ***, ЕГН: **********, е упълномощила Адвокат Й.Г.Д.,
ЕГН **********, Адвокат от Софийска Адвокатска Колегия, със служебен адрес гр. София,
ж.к. Люлин, бл. 385, вх. А, партер, тел. 0886 417 593, със следните права: „Да
ме представлява пред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата на
Република България, Министерството на външните работи, Посолството на Република
България в Република Италия, консулства, както и пред всички компетентни
държавни и общински органи в Република Италия, във връзка с извършване на
всички необходими правни и фактически действия по повод защита и реализация на
правата и интересите ми като увредено лице вследствие на пътно - транспортно
произшествие от 07.12.2012 г. в гр. Рим, Република Италия, при кето е починал
Михаил Я.М., ЕГН **********. Да иска, подава и получава преписи от документи,
да прави справки, да ме представлява по всички досъдебни производства и
наказателни дела, свързани с горепосоченото ПТП, като упражнява всички
процесуални права в пълен обем пред всички инстанции. Да ме представлява пред
Италианската застрахователна компания, застраховател по застраховка „Гражданска
Отговорност” на автомобилистите на увреждащия автомобил, както и пред
Българския Гаранционен фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи(НББАЗ), като има право да предявява претенции от мое име за
изплащане на обезщетения за претърпените от мен от ПТП имуществени и
неимуществени вреди, да води преговори за постигане на споразумения по
отношение на размера на обезщетенията, да подписва споразуменията. Да предявява
граждански искове от мое име, като завежда и води делата до окончателното им
свършване във всички инстанции, както и да упражнява всички други процесуални
права, включително и с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК - да признава исканията
на противната страна, да се отказва от исканията или да ги намалява, да
увеличава и изменя исканията, да сключва спогодби. Да получава изпълнителни листа,
да образува изпълнителни дела и посочва способи за изпълнение, да извършва
всички необходими правни и фактически действия за събиране на присъдените суми.
Да преупълномощава други адвокати и лица въз връзка с предоставените му в това
пълномощно права. Изброените действия и лица са примерни и не ограничават
упълномощения. Същият има право да извършва всякакви дейности, които не са
упоменати в настоящото пълномощно и са свързани със защита и реализиране на
правата и интересите ми като увредено лице в резултат на посоченото по-горе
ПТП. При всички възникнали спорове във връзка с обема на представителната
власт, същата да се тълкува изцяло в полза на упълномощения. Настоящото
пълномощно е без срок“.
Установи се от приложеното по
делото ч.гр.д. № 1264/2018 г. по описа на Самоковски районен съд, че ищецът
предявил вземането си по реда на заповедното производство, като заявлението му
било отхвърлено и с разпореждане от 13.02.2019 г. му било указано, че може да
предяви осъдителен иск за вземането си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Доказа се, че между страните по
делото е съществувало облигационно правоотношение, по което кредиторът заемодател
е дал в заем парична сума в размер на 4500 лв. на заемателите – ответници.
Задължението на заемателите за връщане на сумата е обусловено от настъпването
на посоченото в договора събитие – получаването от страна на заемателите на
посоченото застрахователно обезщетение.
От събраните по делото
доказателства и от признанието на неблагоприятните за ответниците факти се
установи настъпването на това условие. От договора и доказателствата по делото се
установи, че е настъпила изискуемостта на ответниковото задължение. От договора
произтича и солидарната отговорност на ответниците.
Заявените правоизключващи и
правопогасяващи възражения на ответниците са неоснователни. Твърди се прикрита
уговорка към договора за заем за това, че сумата е дължима едва ако ищецът като
адвокат на ответниците осигури благоприятен изход по претенцията им за
получаване на застрахователно обезщетение, което ищецът не осъществил.
Това възражение е неоснователно
предвид липсата на доказателства в негова подкрепа. Доказателствата за
упълномощаване на ищеца от страна на В.А.М. следва да се тълкува като изявление
на самата страна – упълномощаването е едностранен акт, който не е договор с
обвързваща сила и за упълномощената страна. Задължения за упълномощената страна
могат да се породят от мандатно правоотношение, договор за поръчка, договор за
правна помощ или друго, за каквото доказателства по делото не са събрани. Ето
защо възражения, произтичащи от неизпълнение на „задължения“ по пълномощно са
изначално несъстоятелни. Едностранната сделка не може да породи задължение за
друго лице, поради което никакви възражения за неизпълнен договор, право на
задържане или други права не могат да се упражнят на това основание. Ето защо
възраженията на насрещната страна останаха недоказани. Събраните по делото
доказателства не са от характер да установят и прикрито съдържание на
уговорките между страните.
По изложените съображение съдът
следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца претендираната сума.
Претенцията за законна лихва върху главницата от 15.01.2017 г. е неоснователна,
доколкото не се доказа точната датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и съответно датата на изпадане в забава – доказа се единствено със
сигурност, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК изискуемост
на задължението е била вече настъпила. В този смисъл следва да се присъди
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.11.2018
г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по исковото
производство – 90 лв. за държавна такса, както и разноските по ч.гр.д. № 1264 /
2018 г. в размер на 90 лв.
В горния смисъл съдът следва да
постанови решение и
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД С.М.М.
ЕГН ********** и В.А.М. ********** да заплатят солидарно на Й.Г.Д. с ЕГН **********
сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща заемната сума
по договор за заем от 29.04.2013 г., ведно със законната лихва от 29.11.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.М.М. ЕГН ********** и В.А.М.
********** да заплатят солидарно на Й.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 90 лв. –
разноски по делото и сумата от 90 лв. – разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: