№ 325
гр. Благоевград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500229 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана е въззивна жалба
с вх. № 5267/13.06.2024 г., подадена от Х. Б., ЕГН ********* с адрес:
********* против Решение № 141/12.06.2024 г., постановено по гр.д. №
1133/2023 г. по описа на РС – Сандански.
Във въззивната жалба се излагат се съображения за неправилност на
атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 109 ЗС от въззивника
срещу въззиваемите.
В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е
депозиран такъв само от въззиваемия А. П. чрез адв. Н. П. от САК, в който се
оспорва въззивната жалба и се иска въззивният съд да потвърди атакувания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по делото пред районния съд е образувано по иск,
предявен от Х. С. Б. с ЕГН **********, адрес: от ********* срещу А. Г. П., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* и Д. Р. Н., адрес: *********,
1
който иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят действията, с които нарушават правото му на собственост над
трети тавански етаж с право на строеж, а именно да се демонтират 2 бр.
климатични съоръжения /външни тела/, които тела са поставени без знание и
разрешение на собственика на имота и създаващи шум, дискомфорт /течаща
вода от климатиците/, чупене на керемиди върху имота на ищеца.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът А. Г. П., живущ в
съседната сграда - на калкан е поставил два броя климатика в имота на
ищеца, над третия етаж, като по този начин е създал пречки за упражняване
правото на собственост по – големи от обикновеното, като не са спазени
строително техническите правила и норми при функционирането на
съоръжението; излъчват шум; нарушени са
правилата за отстояние от имота на ищеца; нарушено е правото му на
надстрояване на трети тавански етаж.
Ответникът Д. Р. Н. /К./ в депозирания писмен отговор сочи, че е
собственик на апартамент, находящ се на първи жилищен етаж на *********,
поради което твърденията в исковата молба нямат отношение към нея.
Ответникът А. Г. П. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. В съдебно заседание сочи, че къщата на ищеца
и къщата на ответниците са на калкан, като къщата на последните е по-висока.
Сочи, че са били поставени два климатика на калканната стена, но в
последствие в края на миналата година били премахнати. Ответникът П. сочи,
че двата климатика са били монтирани от него и от брат му – един в
апартамента на ответника, и един в апартамента на брат му. От около четири
години и двата климатика не работят, като вътрешното тяло на климатика на
ответника е било демонтирано преди около пет години.
Не се спори между страните по делото, че на калканната стена между
двете сгради / на ищеца и на ответниците/, над трети тавански етаж на ищеца
са били монтирани преди повече от десет години 2 външни климатични тела.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. К. П., се установява, че
жилищната сграда на ищеца е в центъра на града, на предна линия - на
тротоара на шумна улица в близост до пазара. Партерите на сградите по
улицата, вкл. на ищеца, са магазини. Сградата на ищеца е на две нива,
ситуирани последователно по протежение на тротоара, съответно с един и два
жилищни етажа, следвани /на калкан/ - от следваща жил. сграда - на три нива.
Всички сгради по тази /главна/ улица са със сключено застрояване, с общи
/калканни/ междинни стени. По делото е посочена като проблемна по
отношение наднормен шум на климатици тази част от сградата на ищеца,
която е на две нива над магазините /партера/ - пряко граничеща /на калкан/
със следващата сграда, която пък е на три нива. На сградата на ищеца вдясно
от бялата водосточна тръба, излизаща от покрива е спусната точно по
калканната стена между двете долепени сгради - на ищеца и на съседите му,
2
минава вляво от външното тяло на климатика за магазина на партера, зает от
наематели на ищеца. Този климатик е монтиран директно на външната стена
на жилището на ищеца, но същият твърди, че шумът му не му пречи и не е
предмет по делото. Проблемната /на две нива/ жилищна сграда на ищеца е без
балкони, с прозорци директно по лицевата улична фасада. Жилищата на
съседната /проблемна според ищеца/ сграда имат по една стая с прозорец
директно на уличната фасада - с обща /калканна/ стена със жилището на
ищеца, следвана от други две стаи с обща веранда пред тях /лоджия-към
улицата/. В тази веранда /и на двата етажа/ има монтирани външни
климатични тела на съседите. На практика между голямата веранда на
съседите с външните тела на климатиците и жилището на ищеца, има по една
цяла междинна /на съседите/ стая, без балкон пред нея, като ищецът сочел, че
може би в тези стаи /по една на двата етажа/, са монтирани климатици -
директно на калканната /междинна/ стена между неговото и на съседите
жилище, от които вероятно идва шума, отделно от шума на климатиците на
балкона. На фасадите на тези стаи няма външни климатични тела. В
заключение вещото лице сочи, че на твърдяното от ищеца място има
монтирани външни тела на климатици - на балконите /тип лоджия/ на
съседната жилищна сграда, на външната стена на сградата - към шумна
централна улица. Монтираните климатици са тип 12-ка, с възможност за
пренасяне охладителна /топлинна мощност 12x.BTU/h- /британски термични
единици на час/ - покриваща нуждите на стандартни жилищни помещения с
2
площ 30-35м. Това са битови климатици, с най - широко разпространената
мощност, предназначени за отопление /охлаждане на жилищни помещение с
2
нормални размери /30-35м/. Мястото на монтаж на външните тела на
процесните климатици в съседната на ищеца жилищна сграда е технически
правилно подбрано - на външна /към централна улица/ стена на сградата.
Мястото на монтаж е на достатъчно разстояние - през две стаи от жилището
на ищеца /на около 8-10м/. При монтажа на външното климатично тяло са
спазени технологичните нормативни изисквания за монтаж. Не се установява
шум от външно тяло на битов климатик в диапазон, който да е извън
нормативно-допустимите стойности.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд
вещото лице допълва, че при въпрос към ищеца дали на открития калкан има
монтирани климатици, ищецът обяснил, че преди време е имало там
климатици, живели наематели, обаче много отдавна тези климатици са
свалени, като в.л. е установило, че те са свалени, включително и стойките за
климатиците, т.е. няма нищо на откритата тухлена стена на този калкан. В
момента на огледа, климаците на съседите работели и ищецът казал, че това е
шумът, но няма в момента типови или импулсни звуци, които да се отличават
от един нормален звук на климатик. Нормалният звук на климатик е около 30
до 40 децибела.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
3
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване,
съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл.
154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите
твърдения, а именно, че върху собствения на ищеца имот ответникът е
извършвал/извършва действие, с което пречи на упражняване правото на
собственост на ищеца или го смущава.
Ответникът следва да докаже възраженията си, направени в отговора на
исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи,
правопогасяващи, правоунищожаващи.
В Решение № 33/18.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№4320/2015 г., I г.о. е
прието, че съгласно чл. 50 ЗС, собственика на един имот не може да извършва
действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на
собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Въведения
критерий в този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите
на всеки собственик и се определя от действащите нормативно установени
правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един
имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от
това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане
на сградите и при функциониране на съоръженията, излъчващи шум, което е
от компетентността на вещо лице със специални знания в съответната област.
Ако тези изисквания не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от
тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на
собственост, защото за уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи
освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези
правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В
някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на
собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и
4
строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им
няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца. В
решение №150/25.05.2011 г. по гр. д. №551/2010 г. на ВКС, II г.о. е прието, че
не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване
на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават
пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Целта на
негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а
не защита на други права. Даденото в цитираната съдебна практика
разрешение относно приложното поле на негаторните искове по чл. 109 ЗС се
споделя и в Решение №63/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№388/2012 г., I г. о., ГК
според което искът по чл. 109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е
насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия,
които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на
собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.
В контекста на изложенената съдебна практика на касационната
инстанция, предявеният в производството иск се явява неоснователен и
правилно отхвърлен от районния съд, тъй като претенцията на ищецът е
недоказана. От заключението на назначената по делото пред въззивния съд
експертиза се установява, че има монтирани външни тела на климатици - на
балконите /тип лоджия/ на съседната жилищна сграда, които по никакъв начин
не смущават правото на собственост на ищеца, мястото на монтаж е
технически правилно подбрано - на външна /към централна улица/ стена на
сградата и е на достатъчно разстояние - през две стаи от жилището на ищеца
/на около 8-10м/. При монтажа на външното климатично тяло са спазени
технологичните нормативни изисквания за монтаж, не се установява шум от
външно тяло на битов климатик в диапазон, който да е извън нормативно-
допустимите стойности.
В съответствие с постановките на ТР № 4/2015 г. на ОСГК, т. 3, с оглед
на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, съдът следва
да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия
или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от
обикновените. При извършване на предписаната конкретна преценка,
настоящият състав на съда приема, че не се създава на ищеца пречки за
упражняване правото на собственост, по-големи от обикновеното. Всички
посочени от ищеца неудобства са хипотетични, вероятни в бъдеще някакви
ситуации, които към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция нито пряко, нито косвено пречат, смущават или
ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото
предназначение. По делото не са ангажирани никакви доказателства /липсват
и такива твърдения/ да е налице нестандартен уред или да има проблеми в
5
работата му. При това положение следва извод, че ако физическо лице
осъществява правомерна дейност (а поставянето на климатично устройство е
правомерно) и използва стандартни уреди, които са допуснати до продажба в
търговската мрежа в Република България и тези уреди работят нормално, то
това лице има правомерно поведение.
Предявеният негаторен иск и наведените в хода на делото твърдения не
обуславят извод за основателност на претенцията. Ангажираните
доказателства не установяват монтиране на климатици на ответниците в
разрез с техническите изисквания за това, като поради това да пречат на
осъществяването на правото на собственост от страна на ищеца, не се
доказват вибрации и шумове, които да смущават реално, пряко и
непосредствено ползването на имота на ищеца до степен, че обективно да
водят до невъзможност за обитателите му да живеят нормално и спокойно. В
този смисъл и определение № 232 гр. София, 21.01.2025 г. на ВКС, II ГО.
относно предпоставките за уважаване на иск по чл. 109 ЗС.
При всичко изложено до тук и предвид липсата на предпоставките на
състава на чл. 109 ЗС, се налага отхвърляне на претенцията.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемата страна,
като претендирани са само от единия въззиваем – А. П. за адвокатски хонорар
в размер на 1 000 лева и са ангажирани доказателства за извършването им
съгласно договор за правна защита и съдействие, представен пред въззивния
съд. Направено е възражение от ищеца чрез процесуалния му представител за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника П., което съдът
намира за неоснователно предвид разпoредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото адвокат П. е
депозирал отговор на въззивната жалба, явил се е в проведеното по делото
открито съдебно заседание пред въззивния съд, в което е изслушвано
заключение по назначената от въззивния съд експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/12.06.2024 г., постановено по гр.д. №
1133/2023 г. по описа на РС – Сандански.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. С. Б. с ЕГН **********,
адрес: ********* да заплати на А. Г. П., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
********* сумата от 1000, 00 лева /хиляда/ лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
6
на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7