Р Е Ш Е Н И
Е № 71
гр.Силистра, 14.08.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова,с
участието на прокурор………..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №341 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Ю.К.К. ***, подадена срещу
Заповед № 8121К-14300/11.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във
връзка с чл.153 ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, квалифицирано
по чл.201 ал.1 т.2 -„системни нарушения
на служебната дисциплина“ /арг.§1 т.22 ДР ЗМВР/, във връзка с чл.199 ал.1
т.5 ЗМВР, по вид „забрана за повишаване в длъжност” за срок от две години. Оспорва
се законосъобразността на министерската заповед, като с жалбата се твърди,че
при нейното издаване е нарушен материалният закон, тъй като не било извършено
виновно възведеното нарушение на чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във връзка с чл.153 ал.6
от ЗМВР. Последното, съвсем объркващо и без посочени фактически основания, е
преквалифицирано като такова по чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, което съдържа различен
фактически състав от първото визирано в заповедта /чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР/. Освен
това, дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/, приемайки квалифициращия признак „системни
нарушения“ по смисъла на §1 т.22 ДР ЗМВР, е приложил направо чл.201 ал.1 т.2 ЗМВР,
в нарушение на чл.197 ал.3 ЗМВР. Поддържа се още, че виновно нарушение на
служебната дисциплина изобщо не е било извършено, защото с чл.153 ал.6 ЗМВР,
нормативно е предвиден срок на правомерно бездействие /неподаване на декларация
за възникнала несъвместимост/ от 7 дни,който и в трите процесни случаи не е бил
изтекъл, което сочело на липса изобщо на нарушение. Освен това се твърди, че извън
назначеният за заместник на началника на РУ-Дулово ст.инсп. М., с когото оспорващият
е в роднинска връзка по сватовство от втора степен, е нямало друг служител със
същия ранг и компетентност, който да замества началника на районното
управление,поради което и периодите на заместване са били кратки /от 3 до 5
дни/. На заместващия служител са били възлагани ограничен обем дейности,изрично
посочени в релевираните заповеди, без същият да прекратява изпълнението на
функциите си като началник на група „Охранителна полиция“ при РУ-Дулово. В
съдебното производство се представлява от упълномощен адвокат Л. Д. ***
/л.797/,който поддържа оплакванията от жалбата, като допълнително, на самостоятелно
основание, релевира довод и за несъответствие на оспорената заповед с целта на
закона, както и за превратна преценка на събраните материали в хода на
дисциплинарното производство. Това било така,защото макар и посочени в
заповедта обясненията на жалбоподателя,същите не са били подложени на критичен
анализ; не са били проверени изложените в тях факти /напр: има ли друг служител
в РУ-Дулово, който би могъл да замества адекватно отсъстващия началник/, което
било довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
засегнало правото на защита на жалбоподателя и родеещо се с липса на мотиви по
част от въведения предмет на дисциплинарното производство. С оглед на всичко това
се поддържа наличие на основанията по чл.146 АПК и се настоява за пълна отмяна
на оспорената заповед. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по жалбата- Министърът на МВР гр.София,
чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт
Т. Ц., в писмено становище по делото /л.792-л. 793/, поддържа становище за
неоснователност на оспорването.Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена от компетентен дисциплинарнонаказващ орган; при стриктно спазване
на нормираната дисциплинарна процедура; при правилно приложение на материалния
закон,вкл. в частта за индивидуализиране на наказанието, както и в съответствие
с неговата цел. Ето защо моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореният акт оставен
в сила като съответен на фактите по делото и закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лева /л.795/.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие
за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима. Постъпила е в деловодството на съда на 27.12.2019 г.
/първият работен ден след групата почивни по Коледа/, а оспорената с нея
заповед е връчена на 12.12.19 г., видно от записването на стр.10 на самата нея
/л.12-гръб/, което сочи на спазен срок за
допустимо упражняване на правото на жалба, съгласно чл.211 ЗМВР, вр. с чл.149
ал.1 АПК. Подадена е от активно легитимирана страна, с установен правен интерес
от оспорването, а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол валиден
акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед № 8121К-14300/11.12.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на Ю.К.К. е наложено дисциплинарно
наказание на основание чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във връзка с чл.153 ал.6 ЗМВР, квалифицирано
по чл.201 ал.1 т.2 - „системни нарушения
на служебната дисциплина“, съгласно §1 т.22 ДР ЗМВР, във връзка с чл.199
ал.1 т.5 ЗМВР, по вид „забрана за повишаване в длъжност” за срок от две години.
Жалбоподателят е държавен служител в МВР, старши
комисар, изпълняващ ръководна длъжност - ******** и е наказан затова, че в
периода от 25.09.2018 г. до 30.11.2018 г. с три отделни заповеди, както следва:
Заповед № 342з-958/25.09.2018 г.; Заповед № 342з-1198/16.11.2018 г. и Заповед №
342з-1230/27.11.2018 г., е разпоредил за времето на отсъствие на началника на
РУ-Дулово гл.инсп. М. Р., същият да бъде заместван от ст.инсп. М.Т.М. - началник
на група „Охранителна полиция“ при РУ-Дулово, с изрично лимитиран обем
правомощия „…да разпределя явните входящи
и да подписва явните изходящи документи на РУ-Дулово“, като през същия
период изпълнява и функциите си на началник група ОП при РУ-Дулово, с когото са
в роднинска връзка по сватовство от втора степен (сестра на М.М. е съпруга на Ю.К.), а за периодите на заместване, са били в
непосредствена йерархическа зависимост на ръководство и контрол, което
обстоятелство не е декларирал в срока от чл.153 ал.6 ЗМВР, въпреки абсолютното
задължение за това.
Дисциплинарното производство е
образувано със Заповед № 8121К-3477/04.02. 2019 г. /л.43-л.51/, трикратно
изменяна впоследствие, вкл. в частта ѝ за срока за приключване на
дисциплинарното разследване, съгласно регулацията от чл.46 от Инструкция № 8121з-470/15
г. С тези заповеди жалбоподателят е бил запознаван лично, с което е гарантирано
процесуалното му право да участва в дисциплинарното производство. Същото е
упражнено ефективно, видно от писмените Обяснения на оспорващия рег. № 342р-2372/13.02.19
г. /л.85-л.94/; последвалите изменителни заповеди на ответния орган; връчената
писмена покана рег. № 8121р-20088/15.11.19 г. за запознаване с материалите от
дисциплинарното производство; Обобщена справка рег. № 8121 р-20090/15.11.19 г.
/л.27-л.40/; както и Обяснение рег. № 342р-15254/13.11.19 г. на жалбоподателя,
с което е потвърдил дадените по-рано от него подробни обяснения. В хода на дисциплинарното
производство, проведено съгласно Глава осма от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането
и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР /Обн. ДВ, бр. 34/15 г., изм. ДВ, бр. 25/17 г./, са били
разследвани три отделни нарушения на служебната дисциплина, вкл. тежкото такова
по чл.203 ал. 1 т.3 ЗМВР - „неподаване на
декларацията по чл.153 ал.6 ЗМВР“, данни за което се съдържали в анонимни
сигнали от м.11.2018 г. /л.142-л.147/. С процесната по делото Заповед първите
две нарушения, за които е протичало дисциплинарно разследване, са изключени от
обхвата на търсене на отговорност, в резултат на което е ангажирана
отговорността му за третото релевирано нарушение, квалифицирано от ДНО като
неизпълнение на разпоредбите на този закон, в сегмента на дефиниране и
избягване на нормативно определените несъвместимости за съответната длъжност, а
именно чл.153 ал.6, вр. с ал.3 т.1 ЗМВР. Ответният орган е изложил подробни
съображения в контекста на задължението си от чл.206 ал.2 ЗМВР, като е преценил
релевираното нарушение, въпреки нормативната му квалификация по чл.203 ал.1 т.3 ЗМВР, като неразкриващо признаците на „тежко“ такова предвид конкретните факти,
установени по преписката, а именно: заповедите за заместване са били издадени с
ограничен обем правомощия на заместващия служител, като срокът на заместване и
по трите е бил по-кратък от 7 дни - нормативно определен за деклариране на
евентуалната несъвместимост по аргумент от чл.153 ал.6 ЗМВР. Преценил е, че
неблагоприятни последици от нарушението практически няма,респ. са незначителни,
в ракурса и на възражението на жалбоподателя, че е нямало друг служител в
РУ-Дулово, който да е със съответния ранг и компетентност за да замества
началника на районното управление. Въпреки това е приел, че с оглед длъжността
на наказания служител - ръководител на основна структура на МВР по смисъла на
чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР, към същия са поставени по-високи изисквания отколкото към
другите служители в системата, поради което е счел, че самото нарушение следва
да бъде преквалифицирано в по-леко, прилагайки чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите,регламентиращи служебната дейност“, за което се следва
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца,
но не и да бъде игнорирано изобщо.
Формата на вина е обсъдена самостоятелно, като ДНО е
приел, че същата е „непредпазливост“. В процеса на индивидуализация на
наказанието обаче, е ценил Кадрова справка рег. № 8121р-18645/23.10.2019 г.
/л.277-л.278/, в която освен отличията и наградите по Раздел VIII ЗМВР, фигурира и дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от една година, наложено със Заповед № 8121К-12429/26.09.19 г. на
Министъра на МВР. На настоящия съд е служебно известно обстоятелството, че
същата е окончателно отменена с Решение № 135/09.01.20 г. по адм.д. № 236/2019 г.
на АС-Силистра поради което е изискана актуална кадрова справка по делото, каквато
на л.769-л.770 е представена. Видно от последната е, че освен процесната в
настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, жалбоподателят
няма наложени други такива, което сочи на чисто дисциплинарно минало, обратно
на изводите на ответния орган. Въпреки всичко обсъдено по-горе ДНО е преценил,
че независимо от значително по-ниската степен на тежест на нарушението от
обикновените случаи от този вид и другите обстоятелства, някои от които с чисто
обективен и следователно, с непреодолим характер за жалбоподателя, същият следва
да понесе дисциплинарна отговорност макар и по неадекватно приложения чл.199
ал.1 т.5 ЗМВР. Последното обсъдил ведно с обстоятелството, че другите две
нарушения са изключени от обхвата на процесната отговорност, поради изтичане на
срока от чл.195 ал.1 ЗМВР, а не защото са несъставомерни. Всичко това му дало
основание да квалифицира цялостното служебно поведение на оспорващия ръководен
служител в МВР като разкриващо белезите на „системност на нарушенията“ съгласно
легалната дефиниция от §1 т.22 ДР ЗМВР, което да субсумира под специалната
разпоредба на чл.201 ал.1 т.2 ЗМВР „системни
нарушения на служебната дисциплина“, за което се следва дисциплинарно
наказание по вид „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 до 3 години, посредством
които изводи е обосновал размер на наказанието от 2 години.
С оглед на горните фактически
установявания настоящият състав намира от правна страна следното: Съгласно
чл.204 т.1 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид /чл.197 ал.1 т.4 ЗМВР/
се налага на държавен служител на ръководна длъжност от Министъра на вътрешните
работи, какъвто несъмнено е ответният по делото орган, с мотивирана заповед, според
чл.210 ЗМВР. Разпоредбата на чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР повелява при наличие на данни
за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2-т.15 ЗМВР, каквато е
била първоначалната квалификация на релевираното нарушение, дисциплинарното
производство да се образува с писмена заповед на Министъра на МВР за държавните
служители на ръководни длъжности, с която се определя и дисциплинарно
разследващият орган /арг. чл.207 ал.2 ЗМВР/, както именно е процедирано в
настоящия случай. Всичко това сочи, че процесното дисциплинарно производство е
било образувано, проведено и приключено от компетентният за това, по степен и
материя, полицейски орган, поради което не се установява наличие на порок по
чл.146 т.1 АПК, от който да е засегнат крайният акт.
Не се установяват и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. в ракурса на
специалната дисциплинарна процедура, нормирана с Глава осма на ЗМВР, както
по-горе е обсъдено. Възражението за необсъждане на обясненията на оспорващия
служител от ДНО като неоснователно следва да бъде отклонено, защото тъкмо
обратното се установява от подробно мотивираната заповед. Оспореният акт е
издаден в изискуемата от чл.210 ЗМВР писмена форма с надлежни мотиви, което в
съвкупност сочи на отсъствие на основанията за неговата отмяна от чл.146 т.2 и
т.3 АПК. Въпреки това обаче, атакуваната дисциплинарнонаказваща жалбоподателя
заповед е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, защото:
По смисъла на чл.153 ал.3 т.1 ЗМВР несъвместимост със
службата в МВР е налице, когато държавен служител би се оказал в непосредствена
йерархическа връзка на ръководство и контрол с лимитативно посочен кръг лица, вкл.
с роднина по сватовство - до втора степен, каквито не се спори по делото, че са
жалбоподателят и определеният от него заместник на началника на РУ-Дулово
служител през процесните периоди. Следователно, не всяка йерархическа връзка
съгласно разума на чл.153 ЗМВР, а само тази, в рамките на която е възможно
упражняване на ръководство и контрол, води до несъвместимост със службата в МВР
и активира задължението от чл.153 ал.6 ЗМВР. Видно от представените три
заповеди за заместване: Заповед № 342з-958/25.09.2018 г. /л.163/; Заповед № 342з-1198/16.11.2018
г. /л.164/ и Заповед № 342з-1230/27.11.2018 г. /л.165/ е, че същите са с
идентично съдържание в разпоредителната им част, ограничаващо правомощията на
заместващия служител до „[…]да разпределя
явните входящи и да подписва явните изходящи документи в РУ-Дулово […]“, както и да продължи да изпълнява функциите си на
началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Дулово. Последното би се оказало обективно
невъзможно за изпълнение, ако възложеното заместване беше в пълен обем, тъй
като задълженията на двете ръководни длъжности са с голям обхват и
отговорности. От приетата по делото Съдебно-кадрова експертиза, неоспорена от
страните и кредитирана от съда, се установява, че през процесните три периода
фактически се е налагало заместване на началника на РУ-Дулово поради възникнала
законова и оперативна необходимост /разрешен отпуск и командировка/. За времето
от 25.09.2018 г. до 30.11.2018 г. в РУ-Дулово е нямало друг служител, който да
отговаря на изискванията от чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и чл.33 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
МВР /Обн. ДВ, бр. 60/22.07.14 г., посл. изм. ДВ, бр. 48/26.05.20 г./ за
заместване на началника на районното управление.Такъв ръководен служител е бил
единствено началникът на група „ОП“ в РУ-Дулово. Обемът възложени му правомощия
с т.2 от процесните заповеди не поставят заместващия служител и жалбоподателя в
непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол по смисъла на
чл.153 ал.3 т.1 ЗМВР.
Съгласно чл.33 ал.2 ПУДМВР при отсъствие на
ръководител на звено в структурата на МВР, който е държавен служител със статут
по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед
длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител, което трябва да има
статут по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност. От експертизата е
видно, че към релевирания период, съгласно щатното разписание на РУ-Дулово,
извън длъжността на неговия началник са налични още две ръководни длъжности -
началник група „Криминална полиция“ и началник група „Охранителна полиция“,
като първата от тях е била вакантна до заемането ѝ след проведен конкурс
едва на 04.06.2019 г.
Следователно, жалбоподателят е нямал друг полезен /законосъобразен/
ход, освен предприетия, защото като ръководител на основна структура в МВР носи
задължение както да обезпечи ползването на платения отпуск от началника на РУ, така
и да обезпечи непрекъснатата работа на звеното, което не е можело да стане по
различен от процесния по делото начин. Давайки си сметка, че със заместващия
служител са в съставомерно родство по чл.153 ал.3 т.1 ЗМВР, той е ограничил до
минимално необходимото функциите му с трите релевирани заповеди, както и
периодите на заместване, по начин такъв, че евентуалната несъвместимост да бъде
преустановена преди изтичане на нормативно определения срок за нейното
деклариране, съгласно чл.153 ал.6 ЗМВР. При така възложеното заместване с трите
процесни заповеди е очевидно, че липсва /не е възниквала/ йерархическа връзка
на ръководство и контрол между Директора на ОД МВР Силистра и ст.инсп. М., като
заместващ Началника на РУ-Дулово и, следователно не е породена несъвместимост
по смисъла на чл. 153 ЗМВР. Ето защо за жалбоподателя и не е възниквало и
задължение да декларира същата. Последното сочи, че липсата на декларация в
случая не представлява дисциплинарно нарушение, а оспореният административен
акт е материално незаконосъобразен. Отсъствието на възможност /съзнателно
преодоляна с процесните заповеди от жалбоподателя/ за упражняване на правомощия
от негова страна като Директор на ОД МВР Силистра, които да са в състояние да
повлияят върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или
задълженията на ст.инсп. М. като лице, изпълняващо публична служба, е довело до
издаване на оспорената заповед в нарушение на целта на закона. Полезно в тази
насока може да бъде Решение № 9659/19.07.2017 г., по адм.д. № 328/2017 г. на
ВАС, VО.
Освен това настоящият състав счита, че нормативно определеният
срок за деклариране на обстоятелствата по чл.153 ал.1 и ал.3 ЗМВР не е нарушен.
Нормотворецът е предоставил 7-дневен период на правомерно бездействие от страна
на лицата, попадащи в хипотезите на ал.3, като нарушението, изразяващо се в
бездействие /неизпълнение на задължението за деклариране/ настъпва в първия ден
след изтичане на законовия срок. Очевидно е в случая, че преди неговия край, е
преустановена потенциалната опасност за възникване на несъвместимостта, която
по дефиниция предполага непосредствена йерархическа връзка на ръководство и
контрол по аргумент от чл.153 ал.3 ЗМВР. С процесните три заповеди заместването
на началника на РУ-Дулово е възложено на ст.инсп. М. както следва: с първата за
4 дни; с втората - за 5 дни и с третата - за 3 дни. Следователно, липсата на
данни фактически двамата служители да са се оказали в състояние на
несъвместимост /по хипотеза - възникване на отношения на ръководство и контрол
между тях/, защото подписването на входяща и изходяща явна поща в РУ-Дулово, по
своя характер е чисто деловодна дейност и няма как да засегне изпълнението на ръководните
функции на Директора на ОД МВР Силистра, следва извод, че не е възниквало и
задължението по чл.153 ал.6 ЗМВР за оспорващия ръководен служител. Освен това,
дори и хипотетично да е възникнала ситуация на активна субординационна връзка
между двамата ръководни служители, същата е била преустановена преди изтичане
на нормативния срок за нейното деклариране. За разлика от самата
несъвместимост, която независимо от своята продължителност е основание за
прекратяване на служебното правоотношение по аргумент от чл.226 ал.1 т.7 б.“ж“ ЗМВР, задължението за подаване на декларация за това обстоятелство от служителя
е еднократно и ограничено със срок - 7 дни от възникване на несъвместимостта. В
този смисъл полезно може да бъде Решение № 7753/23.05.2019 г. по адм.д. № 383/2018
г. на ВАС, V Отделение.
А щом всичко изложено по-горе е така,
то следва, че не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.203 ал.1 т.3 ЗМВР „неподаване на
декларацията по чл.153 ал.6“ , което
препятства и преквалифицирането на липсващо нарушение в друго, както
недопустимо е процедирал ответният ДНО, приемайки наличие на нарушение на
чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, каквото фактическо обвинение не е предявявано на
жалбоподателя, а няма спор, че липсват и факти, които да попълнят неговия
състав. Несъответно на закона е и заключението на ответника за „системност на
нарушенията“ в ракурса на §1 т.22 ДР ЗМВР, щом изрично, със същата Заповед № 8121К-14300/11.12.2019
г., е изключил от обхвата на търсене на дисциплинарна отговорност на старши
комисар Ю.К. други две нарушения на служебната дисциплина, включени в предмета
на дисциплинарното производство. Независимо от последното, изведеният главен
извод за липса на нарушение на разпоредбата на чл.153 ал.6 във връзка с ал.3
т.1 ЗМВР, ирелевира изцяло и въпроса с правната квалификация на
дисциплинарноразследваната деятелност като „системни нарушения на служебната
дисциплина“, защото дори и изключените от обхвата на процесната отговорност
други две нарушения да са осъществени, правото за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя за тях е погасено, а освен това - две нарушения по
хипотеза не могат да попълнят състава на §1 т.22 ДР ЗМВР, в какъвто смисъл е
трайната съдебна практика /Вж. Решение № 2023/17.02.17 г., адм.д № 9186/15г. на
ВАС, V О/. Последното
игнорира необходимостта от преценка на сроковете в светлината на чл.69 от
Инструкция № 8121з-470/2015 г.
Предвид на
изложеното до тук се установява и несъответствие с нормативната цел, която
следва да бъде изведена, с оглед спецификата на ресора, в който е упражнена процесната
деятелност и общия му генезис с правоохранителната дейност в страната,от
Инструкция №8121з-470/2015г.,издадена по законовата делегация от чл. 215а ЗМВР,
чиито чл.4 легално дефинира понятието „нарушение на служебната дисциплина“, а
чл.6 сочи целите на дисциплинарното наказание. В този контекст основателно е
възражението за несъразмерност на наложеното на оспорващия наказание, в ракурса
на несъответствието му с целта на закона, при установената липса на нарушение
на чл.153 ЗМВР.
В обобщение настоящият състав приема, че дисциплинарнонаказващият
орган вярно е установил фактическата обстановка по случая, но неправилно я е оценил
и квалифицирал по чл.199 ал.1 т.4 ЗМВР и
чл.201 ал.1 т.2 ЗМВР, за което приложил чл.197 ал.1 т.4 ЗМВР, налагайки на
жалбоподателя оспореното дисциплинарно наказание, след като са били налице
предпоставките за пълното му оневиняване поради липса на нарушение на правилата
за несъвместимост със службата по чл.153 ал.3 т.1 и ал.6 ЗМВР. Ето защо следва
да се приеме, че при постановяване на оспорената заповед неправилно е приложен
материалният закон, което е довело и до несъответствието ѝ с нормативната
цел,представляващи отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 АПК, вр. с чл.211 ЗМВР. Разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед
изхода на процеса, се дължат на жалбоподателя в установения по делото размер от
1000 лв. /Вж. Списък по чл.80 ГПК-л.821/, от които 800 лв. - възнаграждение за
един адвокат и 200 лв.- депозит за съдебно-кадрова експертиза. В този контекст
като неоснователно следва бъде отклонено заявеното с Писмените бележки от процесуалния
представител на ответния ДНО /л.792-л.793/ възражение за прекомерност по чл.78
ал.8 ГПК, тъй като съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Тарифа № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без материален интерес и по-конкретно, за
дела по ЗМВР - минимално определеният адвокатски хонорар е от 400 лева, като в
случая такъв е заплатен в справедлив и разумен двукратен размер от 800 лева, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид коректното и
пълноценно участие във всички съдебни заседания на упълномощения от
жалбоподателя адвокат. Така уточнените съдебни разноски следва да бъдат
възложени в тежест на бюджета на учреждението на ответния орган, съгласно чл.143
ал.1 АПК.
С оглед
на всичко изложено Административният съд гр.Силистра приема, че обжалваната
заповед противоречи на закона и фактите по делото, воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ю.К.К. Заповед
№ 8121К-14300/ 11.12.2019 г. на Министъра на Министерството на
вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание на основание
чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във връзка с чл.153 ал.6 ЗМВР, квалифицирано по чл.201
ал.1 т.2, във връзка с чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, по вид „забрана за повишаване в
длъжност” за срок от две години.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
с административен адрес: гр. София, ул.“Шести септември“ № 29, да заплати на Ю.К.К. ***, с ЕГН:**********, сумата от 1 000 /Хиляда/ лева - съдебни
разноски.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл.211 изр.3 ЗМВР, в приложимата му редакция
към ДВ, бр. 77/18 г. в сила от 01.01.2019 г.
СЪДИЯ: