Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 24.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла И., като разгледа
докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 89/2021г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 260047 от 12.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 216/2020г., Ловешки районен
съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 19-0906-001632/09.12.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Ловеч, с което на Д.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***, за извършено нарушение на
чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл.183, ал.2,
т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Д.П.И., страна по н.а.х.д. № 216/2020г. по описа
на Ловешки РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано. Оспорват се изводите на съда за липса на съществено нарушение при
грешно посочена дата на издаване на АУАН, дължащо се на пропуск в
автоматизираната система; поддържа се и първоначалното твърдение за съществено
нарушение, изразяващо се в посоченото в първоначално издадения фиш нарушение на
знак В27 или В28; поддържа се и довода, че нито във фиша, нито в АУАН,
респективно НП има описание, по какъв начин спрелия или паркирал автомобил
затруднява и пречи на движението. Моли се да се отмени първоинстанционното
решение и издаденото наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на
заявените в нея основания и излага подробни съображения по същество на спора в
представена писмена защита.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва
касационната жалба и излага съображения за правилност на решението на районния
съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 25.11.2019г., около 11:41
часа служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч установили
паркиран лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ ****** в гр. Ловеч,
на ул. „Димитър Пъшков”, до аптека „Марешки”. Автомобилът бил паркиран върху
пътното платно, в зоната на действие на знак В27 „Забранени са престоят и
паркирането”. На място бил установен и водачът на автомобила – Д.П.И.. За
нарушението ѝ бил съставил фиш серия GT № 190027, с който ѝ била наложена глоба в размер
на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
На 27.11.2019г.
Д.И. депозирала до началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч жалба, в която
оспорила нарушението и размера на глобата, и поискала да ѝ бъде съставен
АУАН. На 29.11.2019г. в нейно присъствие ѝ бил съставен АУАН серия GА №
110626, в който било посочено, че като паркирала лекия автомобил в гр. Ловеч,
на ул. „Димитър Пъшков”, до аптека „Марешки”, И. не съобразила поведението си с
пътен знак В27 и нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. По така
съставеният ѝ акт жалбоподателката посочила, че има възражения. По делото
въззивният съд установил, че АУАН бил разпечатан през АИС – Пътен контрол,
поради което системата възприела датата на извършване на нарушението, като дата
на съставяне на АУАН – в акта е отразен денят 25.11.2019г., а не действителната
дата на съставянето му – 29.11.2019г. По делото не са налични данни, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН И. да е представила писмени възражения.
Въз
основа на акта за нарушение, на 09.12.2019г. било издадено обжалваното НП, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган преценил, че с действията си И. не е съобразила поведението
си с пътен знак В27, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, и ѝ наложил предвидената в чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП санкция
„глоба” в размер на 20 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити. Съдът приел, че НП е законосъобразно издадено
при спазване на материалния и процесуален закон, нарушението е установено от
обективна и субективна страна, и мотивирано отговорил на всички релевирани от
жалбоподателя нарушения при издаване на НП.
Въззивният
съд приел, че не е процесуално нарушение фактът, че АУАН е бил съставен от друг
служител на сектора, а не от съставителя на фиша, тъй като такова изискване
няма в закона (ЗАНН и специалният по отношение на него ЗДвП); независимо, че
актосъставителят не е присъствал при установяване на нарушението, то същият е
бил надлежно легитимиран да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН и заповед на МВР; актът е съставен
въз основа на данните, посочени в съставения преди това по реда на чл.39, ал.2а
от ЗАНН фиш, който бил посочен в АУАН; като свидетел очевидец на нарушението е
бил посочен и установилия го служител; И. не е оспорила нарушението в момента
на съставянето на фиша, а в един по-късен момент, в сградата на сектор „Пътна
полиция“ гр. Ловеч, където е бил съставен актът. При това положение, по никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на наказаното лице.
Въззивният
съд приел на следващо място, че не е съществено процесуално нарушение и то до
степен, че да опорочава цялото административнонаказателно производство,
обстоятелството, че посочената в АУАН дата на съставянето му (25.11.2019г.,
идентична с датата на извършване на нарушението) не съвпада с действителната,
когато е съставен (29.11.2019г.), тъй като за да е съществено едно процесуално
нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът му
предоставя в административнонаказателното производство или тези му права да са
се преклудирали, и този пропуск да не може да бъде саниран при по-нататъшния
ход на производството. Такива обстоятелства в случая не са били установени,
вкл. и що се касае до факта на неточно отразената дата на съставяне на
АУАН.
В
оспореното решение било прието още, че не могат да бъдат кредитирани доводите
на жалбоподателя за това, че в обстоятелствената част на НП липсва описание и
посочване с какво паркираният от И. автомобил е пречел на движението. Сочените
от И. хипотези, които забраняват на водачите на ППС престой и паркиране на
места, на които биха създали затруднения и опасност за останалите участници в
движението, касаят места, които не са регулирани със знак В27 (чл.98, ал.1, т.1
от ЗДвП), докато в случая И. е паркирала автомобила в зоната на действие на
знак В27, т.е. не се е съобразила със забраната да не паркира в този участък от
пътя, поради което деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП. Нарушението е формално, на просто извършване, за
осъществяването му е достатъчно водачът да престоява или да е паркирал в зоната
на действие на забранителния знак, като е без значение дали реално е затруднил
или попречил на останалите участници в движението.
Въззивният
съд направил извод, че описаната в АУАН, възпроизведена и в НП фактическа
обстановка е обективно и правилно установена, нарушението е описано по ясен
начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да
организира адекватно защитата си. При описание на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е посочен вида на знака, с който нарушителят не се е съобразил, като обстоятелството,
че в предхождащият съставянето на АУАН фиш, освен знак В27 е посочен и В28 по
никакъв начин не влияе на коректността на словесното описание на нарушението в
акта и НП, тъй като по реда на въззивното обжалване пред съда на проверка
подлежи НП, респективно АУАН, с който започва административнонаказателното производство,
тъй като НП е актът очертаващ пределите на предмета на доказване, поставяйки
край на административнонаказателното производство чрез обективирането по
окончателен начин на административното обвинение и ангажирането отговорността
на нарушителя. Издадения фиш е само доказателство, значението и тежестта на
което следва да се разглежда във взаимодействие с цялата доказателствена
съвкупност, но не и като акт, законосъобразността на който подлежи на
проверка.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
При
постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са обсъдени и съобразени от решаващия състав. При пълно установена
фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност
на оспореното НП. В решението си съдът е изложил подробни и правно обосновани
мотиви, които се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се повтарят
– чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Така по
отношение на направените изводи за това дали има установено по категоричен и
несъмнен начин административно нарушение, дали е налице съставомерно виновно
поведение на посочения за автор на административното нарушение и възможността
за приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстанционния съд
са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и
са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното
постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по административната
преписка и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на
извършеното нарушение, като е налице годен субект на нарушението, осъществил
конкретното деяние. В тази връзка изложените мотиви за законосъобразно
изпълнение на административнопроизводствените правила, конкретизирани в разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ЗАНН относно изясняване на обстоятелствата по нарушението,
автора и нарушените законови разпоредби, са правилни.
Споделят
се и мотивите в оспореното решение, че е налице конкретика и яснота относно
това дали е осъществено деянието, и че извършеният анализ на доказателствата
налага безспорен извод за осъщественото нарушение. Събраните гласни и писмени
доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено
административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба на чл.6,
т.1 от ЗДвП от страна на касационния жалбоподател. Настоящият състав също
намира за безспорно, че в случая е налице хипотезата на несъобразяване като
водач на конкретно МПС с ограниченията, наложени с пътен знак В27. Липсват
съществени нарушения на административнонаказателните правила, законосъобразно е
наложена и административната санкция. Налице са конкретни и достатъчни
доказателства за автора на административното нарушение и за извършеното
нарушение.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, настоящата инстанция преценява като
неоснователни.
Разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение с пътните знаци, като едно от тях е да не нарушават забраната
за престой и паркиране, въведена с ПЗ В27. Нарушението на това задължение се
санкционира от закона по два начина – с издаването на фиш (чл.39, ал.2а от ЗАНН
във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДвП) или със съставянето на АУАН и НП. В случая АНО
е избрал облекчената процедура с фиш, но при оспорено от касатора нарушение е
издал НП, с което му е наложил предвидената в закона санкция. Категорично
нарушението, за което И. е привлечена към административнонаказателна
отговорност, е неспазване на забрана, въведена с пътен знак, т.е.
несъобразяване на поведението си като водач с пътен знак, поради което правилно
като нарушена разпоредба е посочена чл.6, т.1 от ЗДвП. Хипотезата на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП касае конкретна ситуация, в която неправилно спряно или
паркирано МПС създава опасност за движението. АНО обаче в АУАН и НП текстово и
цифрово е описал съвсем друго нарушение, за което именно е санкционирана
жалбоподателката, поради което не е необходимо да има описание в двата акта по
какъв начин спрелия или паркирал автомобил затруднява и пречи на движението. Поставянето
на пътни знаци се извършва от общинската администрация съгласувано със
съответния сектор ПП, като наличието в случая на ПП В27 на процесния пътен
участък е именно във връзка с осигуряване безопасността на движение и за да се
избегнат предпоставки за създаване на такава опасност. Дори да няма създадена
конкретна опасност за движението от спирането и престоя на автомобила на
жалбоподателката, тя безспорно не е съобразила поведението си като водач с
наличието на пътен знак В27, за което е и наказана.
Неоснователно
е и възражението в касационната жалба по отношение на датата на издаване на
АУАН. Както правилно е изложил и решаващия състав, тази дата има пряко
отношение към спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а в конкретния казус в
първоинстанционното производство по несъмнен начин са изяснени както датата на
извършване на нарушението, така и тази на издаване на акта. Самият касатор още
от началото на производството е бил наясно и с двете дати, като е присъствал
при съставянето на АУАН, поради което не е накърнено по никакъв начин правото
му да се защити срещу административното обвинение и той го е реализирал в пълна
степен. Нещо повече – разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на
АНО да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая и трите елемента са
безспорно установени, поради което няма допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е основание за отмяната на НП.
Касационните
основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на
решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това
основание, посочено в касационната жалба.
По изложените мотиви съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260047/12.04.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 216/2020г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.