Мотиви на присъда № 119/22.06.2021г. по НОХД № 1266/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Бургас, с който срещу подсъдимия И.Т.С., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 27.09.2016г., около 23, 55часа, на главен
път І-9, в участъка между гр.Ахелой и гр.Поморие, на 209+2км., в посока на движение
към гр.Поморие, при управление на л.а. „Форд Фокус“, рег.№А 88 39 КК нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП, според който: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност
за движението“, като се движил с включени къси светлини и скорост на движение 94, 46км/ч., явяваща се
несъобразена с разстоянията на видимост при къси светлини на фаровете, допуснал
ПТП с пресичащия отляво надясно по посока на движение на автомобила пешеходец М.Х.
М. ЕГН **********, и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на местопроизшествието,
в резултат на комбинирана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, с многофрагментното
счупване на черепа и основата му с тежката контузия на структурите му, довели до
блокиране функциите на мозъка, както и прекъсването на гръбначния стълб и гръбначния
мозък.
Конституиран
като частен обвинител в процеса срещу подсъдимия е пострадалия М.М.М.-син на
починалия М.Х. М..
В
хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Пледира за признаване на подсъдимия И.С. за
виновен по възведеното му обвинение и определяне на същия на наказание лишаване
от свобода в размер на една година, изпълнението на което да се отложи за срок
от 3 години. Наред с това , на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, да се лиши от право да управлява
МПС за срок от една година. Повереникът на частния обвинител -адв. Вукова от
САК поддържа обвинението, повдигнатото с обвинителния акт. Предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание над средния размер за този престъпен
състав, а именно лишаване от свобода за срок от 4 години, за който срок се лиши
и от правоуправление .
Защитникът
на подсъдимия С. – адв. Калоян Кръстевич от БАК настоява, че се касае за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради което пледира за признаване
на същия за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан по него. В
условията на алтернативност предлага, да се определи наказание под минимално
предвидения, с приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият
И.С. изразява съжаление за настъпилите обстоятелства и последиците от ПТП-то -
смъртта на М.М. , но не се чувства виновен , защото счита, че появата му на
пътя е била непредвидима. С поведението си пешеходецът е застрашил както своя
живот, но така също и на останалите участници в движението. Моли, да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по транспорта , свързано с
нарушение на правилата за безопасност на движението.
След като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият И.Т.С.
е правоспособен водач на МПС, с издадено
СУМПС от 09.02.2010г., валидно до 09.02.2020г., с придобити категории „В“, „М“,
„АМ“. Наказван двукратно - през 2008г. и 2010г. за допуснати нарушения на чл.6 и
чл.23 от ЗДвП /спр. т.І, л.16/.
На
27.09.2016г., след 23, 30 часа С. управлявал
собствения си лек автомобил „Форд Фокус“, рег.№А 88 39 КК в посока - Ахелой - Поморие. Движел се със скорост от
94,46км/ч., по прав, сух път, състоящ се от две ленти за движение, разделени с
двойна непрекъсната осева линия. Около 23,55 часа приближавал отбивката за бензиностанция
„Чимос“, придвижвал се на къси светлини, когато видял насрещно движещ се автомобил
да превключва светлините на фаровете. По същото време пешеходецът М.М., на ***г. предприел
пресичане на пътното платно в посока отляво надясно, по посока на движение на
автомобила, управляван от И.С.. Подсъдимият, възприемайки пешеходецът предприел
екстрено спиране. Последвал неизбежен удар в лентата за движение на С., с
предна дясна част на автомобила в долни крайници /с опорен ляв крак/ на
пострадалия М.. Вследствие на удара под центъра на тежестта, тялото на
последния било качено върху предния капак, с последвал удар на главата в предно
обзорно стъкло и частично навлизане в габарита на купето. Носен е от автомобила,
като долната част на тялото му се отклонила надясно по посока на движението, и
се е приплъзнало с главата напред. При окончателното спиране на автомобила,
тялото на пострадалия М. паднало встрани, вдясно на пътното платно.
След удара и
установяването на автомобила в покой, подсъдимият С. слязъл от возилото и опитал
да установи контакт с пешеходеца. Направили му впечатление две обстоятелства –
от пострадалия се излъчвал силен мирис на алкохол и панталоните и бельото му били
свалени до коленете. Подсъдимият сигнализирал за случилото се на Спешен телефон
112 /спр.т.І, л.155/. До пристигането на екип на Спешна помощ, пострадалият М. починал,
като медицинския екип само констатирал смъртта му. Оперативния екип извършил оглед
на местопроизшествието, като била установена самоличността на пострадалия – М.Х.
М., ЕГН **********. Свидетелите Н.Н. и Й.Б. – служители на МВР в РУ- Поморие
изпробвали с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ водача С., който не
установил наличие на алкохол в издишания въздух.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от свидетелските
показания на свидетелите Н. и Б. , частично от обясненията на
подсъдимия-относно управлението на къси светлини, наличието на насрещнодвижещ
се автомобил, който му присветнал с фаровете непосредствено преди да възприеме
силуета на човек на пътното платно и да предприеме аварийно спиране; в
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие,
справка за съдимост на подсъдимия, справка за нарушител/водач на подсъдимия; в
експертното заключения на извършените по делото съдебномедицинска, петорна
комплексна автотехническа експертиза, физикохимични експертизи, както и във
веществените доказателствени средства – фотоалбум със снимки, направени при
извършения огледи на местопроизшествие. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, установени от
решаващия съд. Релевантните
за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение на
автомобила, управлявани от подсъдимия С., мястото на удара, механизмът на
пътно-транспортното произшествие и причините за настъпването му, както и вида и
характера на уврежданията на пешеходеца М.С., както и причинноследствената
връзка между настъпилата смърт на последния и нарушаването на правилата за
безопасност на движението са установени
в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Според
заключението по изготвената физикохимична експертиза и прието по делото като
компетентно и обективно дадено, в кръвта на пострадалия М. е отчетена
концентрацията от 1.88промила алкохол.
Констатирани
от експерта-съдебен медик при извършване на съдебно медицинска експертиза - оглед
и аутопсия на М.М., били тежка черепно мозъчна травма, тъмна течна кръв, многофрагментно
счупване на черепните кости и основата на черепа, тежка контузия на мозъка и белите
дробове, счупване на ребра двустранно по една фрактурна ивица, пълно прекъсване
на гръбначния стълб и гръбначния мозък на ниво – 6-7ми шийни прешлени, охлузвания
и кръвонасядания по лицето и крайниците, фрактури на двете подбедрици, на дясната
закрито, на лява – открито със стърчащи кости и разкъсно-контузна рана.
Посочена от вещото лице е непосредствената причина за смъртта му, а именно комбинирана
черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми – многофрагментно счупване на черепа
и основата му с тежката контузия на структурите му, довели до блокиране функциите
на мозъка, както и прекъсването на гръбначния стълб и гръбначния мозък. Уврежданията
отговарят да са получени от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност /части
от автомобила/, като удара е попаднал в дясната половина на тялото, с последващо
отхвърляне на тялото върху автомобила и падане на неравен терен. Концентрацията
на установения в кръвта на М. алкохол, отговаря на средна степен на алкохолно повлияване,
характеризираща се с нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, ориентировката,
координация на движения, забавени реакции, признаци на подтискане на чувствителността
на болка.
По досъдебното
производство, е била изготвена повторна петорна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /т.ІV, л.528 и сл./. Според заключението на
експертите по нея, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия С. лек автомобил
е 94, 46 км/ч., и определена опасна зона за спиране – 94, 38м., а в момента на
удара тази величина е 74, 50км/ч. Фиксирано е мястото на удара – в лентата за
движение на И.С., на 1,35м. вляво от десния й край. След удара, автомобилът е
изминал 32,58м. до пълното му установяване в покой. Изрично е отразено, че
автомобилът се е намирал на 60, 14м. от мястото на удара, в началния момент на
реакция на водача С., както и че 41, 98м. е разстоянието от началната реакция
на водача до началото на спирачните следи.Такива са оставени на
местопроизшествието, като по-дългата е 49, 90м., а експертите са отразили, че
след като има спирачни следи, то антиблокировъчната система не е функционирала.
При
техническия анализ на механизма по който е настъпило произшествието, вещите
лица са приели, че подсъдимият С. е реагирал преди пешеходеца М.М. да е попадал
в осветената зона от фаровете на управлявания от него автомобил/по десния край
– 70м., а по ширина на лявата – 42-44м./, откъдето са и са направили извода, че
С. го е видял и възприел като силует от осветеността на фаровете на насрещно
движещия се автомобил.
Ударът също
е щял да настъпи и при движение с разрешената за пътния участък скорост от
90км/ч. Същевременно , в конкретната ситуация, при възприемане от
водача-подсъдими на силует на човек на пътното платно, вследствие осветеността
от фаровете на насрещно движещ се автомобил,
съобразената му скорост на движение е била 70,20км/ч.
Техническата
причина за произшествието според експертите е предприетото пресичане от
пешеходеца в неподходящ момент при приближаващ автомобил, чиято скорост също е
била несъобразена с разстоянията на видимост при къси светлини на фаровете.
Подсъдимият С. не е имал техническа възможност да избегне произшествието както
с избраната от него скорост от 94, 46км/ч., така и при движение с 90км/ч.
Комплексната
експертиза в съдебномедицинската част анализира и сочи, че инициалния удар е с
най-издадената предна част на автомобила, вследствие на което са били счупени
двете подбедрици, следваща е гръдната травма от удара на тялото с капака на
автомобила /дясна част на преден капак, където е налична и ясно изразена голяма
деформация/, и черепно мозъчната и шийна травми – от удара на главата в
предното панорамно стъкло.Ожулванията са от просуркване и плъзгане на тялото
върху асфалта.Травмите са определени като тежки, резултат от високо енергийна
травма, несъвместима с живота – разединяване на гръбначния стълб и грабначния
мозък в шийната област.
Отречена
като несъстоятелна и несъответна на установения механизъм на ПТП, с движещ се
по пътното платно пешеходец е версията за сваляне на бельото и панталона до
коленето на последния/при неразкопчан кожен колан на панталона/, с цел
удовлетворяване на естествени нужди. Изказано е съждение, за това, че ясно
изразените деформации на предния капак са поставили началото на смъкването на
панталона, което допълнително е ускорено от плъзгането по грапавия асфалт. В
хода на съдебното следствие, вещите лица категорично заявяват, че състоянието
на бельото няма отношение към установяване механизма на настъпване на ПТП-то.
За това, че пешеходецът се е движил в посока отляво на дясно вещите лица
изтъкват и логическите съждения, че ако той се беше движил отдясно на ляво по
платното, то водачът на насрещнодвижещия
се автомобил не би могъл да го види и да сигнализира на подсъдимия за
опасност. Присветването означава, че той е видял пресичащ пешеходец . В
подкрепа на тези изводи са и деформациите по предната част на автомобила
изместващи се към дясната му част.
Съдът , по настояване на защитата на подсъдимия
изслуша и заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза / КАТСМЕ на л.250-268, том 2 от
ДП/ и допълнителната КАТСМЕ / на л.297-312, том 2 от ДП/, от вещите лица Стефанов,
Илиев и Милева. Водачът според тях е реагирал на опасността, когато е бил на
63.28м. от опасността движещ се по пътното платно човек от ляво на дясно спрямо
автомобила на подсъдимия. По мнение на вещите лица, подсъдимият на къси
светлини не би могъл да види пешеходеца, поради което приемат, че е управлявал
на дълги светлини.
Експертите са изготвили заключението си въз основа на
обективни факти различни от установени в хода на съдебното следствие , което е
довело и до изводи неправилни по своя характер относно релевантни за правилното
решаване на делото обстоятелства. Водачът е реагирал на опасността, когато е
бил съответно на 63.28м. от опасността-движещ се по пътното платно човек от
ляво на дясно спрямо автомобила на подсъдимия.
Възприели са движение на водача на дълги светлини и
липса на насрещно движещ се автомобил, което се оборва от изчисленията на
вещите лица по петорната комплексна автотехническа експертиза, позоваваща се и
на обясненията на подсъдимия поддържани и пред съда, както и на фиксираните при
огледа спирачни следи на местопроизшествието, кореспондиращо и с деформациите
по предната част на автомобила изместващи се към дясната част, както и с
установените увреждания по тялото на пешеходеца.
Съдът не кредитира това заключение, поради оборването
му от останалия доказателствен материал, от който се извеждат данни за
управление на къси светлини, насрещно движещ се автомобил и по-ниска скорост на
движение, както и възприемане силуета на пешеходеца в зоната осветена от
фаровете на насрещно движещия се автомобил, които сочат на неправилност на изводите
по цитираната експертиза.
Осветеността на фаровете вдясно е 70м., а вляво на
42.44метра. Няма данни по делото фабричните фарове да са били подменяни с
различен по характеристики от предвидения за тях модел. Безопасната скорост ,
при обстоятелствата установени посредством гласните доказателства и писмените
доказателствени средства е била 70.20км./ч. за подсъдимия.
Две са причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Първата е предприетото пресичане от пешеходеца на необозначено,
следователно и забранено и крайно опасно за пресичане място, в тъмната част на
денонощието, в дрехи без светлоотразителни елементи. Втората е несъобразената
скорост на придвижване на автомобила на подсъдимия, при данните за налично
движение, в тъмната част на денонощието , при което видимостта е намалена .
Затова изначално скоростта на движение следва да е по-ниска от разрешената в
този пътен участък /адекватна за движение при дневна светлина/ и да е такава,
че водачът да е в състояние да спре в зоната осветена от фаровете му. В случая наред с посочените фактори, от
значение е и закъснялата реакция на водача-подсъдим С..
Съдът не споделя тезата на защитата, че поради
управление със скорост приблизително равна на разрешената, се касае за случайно
деяние, тъй като не можело да се очаква на мястото на инцидента-на извънградски
път да се появи човек , което изключвало предвидимостта на тази опасност. На
отпадане наказателната отговорност може да се позове само водач, който не е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на движението, което е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Не е така в настоящия случай,
предвид данните за възприемане на пешеходеца в осветеността на фаровете от
насрещно идващия автомобил и достатъчното разстояние, при което ако подсъдимият
беше управлявал със скорост , при която да може да спре в зоната осветена от
фаровете и беше задействал навреме спичаната уредба, ударът щеше да бъде
предотвратен.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка,
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1, б.“В“, вр.чл.342,
ал.1 НК. Това е така, тъй като на 27.09.2016г., около 23,55часа, на главен път І-9,
в участъка между гр.Ахелой и гр.Поморие, на 209+2км., в посока на движение към гр.Поморие,
при управление на л.а. „Форд Фокус“, рег.№А 88 39 КК нарушил правилата за движение
по пътищата: - чл.20, ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност
за движението“, като се движил с включени къси светлини и скорост на движение 94, 46км/ч. –
несъобразена с разстоянията на видимост при къси светлини на фаровете, и допуснал
ПТП с пресичащия отляво надясно по посока на движение на автомобила пешеходец М.Х.
М. ЕГН **********, и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на
местопроизшествието, в резултат на комбинирана черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травми, с многофрагментното счупване на черепа и основата му
с тежката контузия на структурите му, довели до блокиране функциите на мозъка,
както и прекъсването на гръбначния стълб и гръбначния мозък. В случая нарушаването на правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП
е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и
съставомерния му резултат – причиняване смъртта на пешеходеца М.М..
От обективна страна
обвиняемият е извършил фактически действия по управление на автомобила, при
което съзнателно е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Деянието
е осъществено от обвиняемото лице при форма на вината -несъзнавана
непредпазливост по см. на чл. 11, ал. 3 НК - подсъдимия И.С. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на конкретната пътна
обстановка- слънчево време, добра видимост, неинтензивно движение , суха пътна
настилка , дългогодишен стаж като водач
на МПС и ППС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
За престъплението по чл. 343, ал. 1 , б. ”в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 6 години .
При индивидуализация на наказанието наложено на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и личността му, както следва:
Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително
висока степен на обществена опасност, с оглед вида на засегнатите обществени
отношения и вредоносния резултат. Съдът съобрази също и значително нарасналия в
последните години брой на причинени, вследствие допуснати нарушения на
правилата за движение транспортни произшествия, с необратими последици, което
показва ширещо се неглижиране на правилата за бдителност при управление на
автомобилите си, с оглед недопускане създаването на опасни за живота и здравето
на останалите участници в движението ситуации.
При определяне обществената опасност на дееца, като
смекчаващи вината обстоятелства отчете чистото съдебно минало, доброто
процесуално поведение на същия, трудовата и семейна ангажираност, липсата на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, изразеното искрено
съжаление за случилото се към близките на починалия.
Не се касае за грубо и демонстративно погазване на
правилата за безопасност на движението, а за нарушение единствено на едно от
въведените от закона правила, което в съчетание със закъснялата реакция на
подсъдимия като водач е способствало за настъпване на ПТП-то.
Съдът съобрази същевременно, че с поведението си
пострадалия М.М.в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, като е предприел пресичане на забранено място, в тъмната част от
денонощието, в тъмни дрехи, затрудняващи възприемането му като опасност и в
този смисъл е съществено съпричинил същия.
Вярно е, че допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата има инцидентен характер, но за съжаление в случая е
довело до необратим резултат-настъпване
смъртта на жив човек .
С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия С. следва да се определи при наличие на многобройни смекчаващите
вината му обстоятелства, поради което отмери
такова в размер на една година лишаване от свобода. Предвид данните за
личността на дееца , намери, че следва да се отложи за срок от 3 години, на
основание чл.66, ал.1 от НК, с което целите и на индивидуалната и на генерална
превенция ще бъдат постигнати и без да се налага ефективното изтърпяване на
същото.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК
съдът намери, че за постигане целите на наказанието, съответния на деянието
срок, за който следва да бъде лишен
подсъдимия С. от правото да управлява МПС
е 1 година, равняващ се и на наказанието лишаване от свобода .
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, съдът го
осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Бургас разноските
в размер на 3215.78лв. , направени в досъдебното
производство по делото, както и тези в полза на Окръжен съд-Бургас в размер на
180.00лв. за разноските за вещи лица в съдебната фаза на процеса.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: