№ 19
гр. Разград, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕ.А
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕ.А Гражданско дело №
20213330100872 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е искова молба от С. С. ИЛ., с която са предявени обективно съединени искове
срещу ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД за заплащане на сумата 150 000 лв.обезщетение за
неимуществени вреди и 3 609,81 лв. имуществени вреди, причинени от трудова злополука,
която се е осъществила на 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по делото
разноски. Сочи, че ищецът е работил в предприятието на ответника по трудово
правоотношение като „работник строителство“, че на 10.10.2019 г. е претърпял трудова
злополука при навлизане на товарен автомобил в работната зона на ищеца. Конкретно сочи,
че този автомобил го ударил с бронята си, повалил го на земята и с едно от предните си
колела преминал през десния му крак, причинявайки му многофрагментно счупване на
подбедрица и глезен и открита рана на кожа и мускулатура. Злополуката е приета за трудова
с разпореждане №20 от 29.11.2019 г. на НОИ. Вследствие на същата ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, лишения, неудобства и душевни
страдания, които счита, че следва да бъдат възмездени от ответното дружество. Конкретно
сочи, че на 10.10.2019 г., 12.10.2019 г., 01.11.2019 г. 08.11.2019 г., 21.11.2019 г., 08.01.2020 г.
са извършвани оперативни интервенции в зоната на нараняването, след което в МБАЛ
„Св.София“ гр.София e извършена ампутация на десния му крайник под коляното през
м.януари 2021 г. Всичко това било свързано с продължителен болничен престой, болки и
страдания и страх за здравословното състояние, постоянна и силна болка, невъзможност
самостоятелно да се грижи за хигиената си, липса на домашна обстановка, невъзможност да
спи, както и панически страх, че никога няма да може да се възстанови физически, да работи
пълноценно и да се издържа, че дългото му отсъствие от работа допълнително влошило
1
емоционалното му състояние. Твърди, че са му били поставени външни фиксатори, които
наложили промяна на обичайната му поза за спане, че състоянието му налагало чести
прегледи при ортопед и множество хирургични интервенции. Към настоящия момент, след
ампутацията на десния долен крайник, според ищеца е със сериозен дефицит в
придвижването, а на 05.01.2021 г. е освободен от заеманата от него длъжност в ответното
дружество, тъй като условията на труд са противопоказни за здравословното му състояние и
не му е предложено трудоустрояване. По отношение на претендираните имуществени вреди,
сочи, че същите са в размер на направените от него разходи за заплащане на курса на
лечение, като конкретно сочи сумите за прегледи, консултации и избор на екип, лекарства и
медицински консумативи.
Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Признава, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при тях, че е пострадал от трудова злополука на 10.10.2019 г. и че
отговаря на действителността изложеното за характера и вида на възложените му работи,
мястото на изпълнението им, тяхното време и продължителност. Твърди, че няма нарушение
на правилата за безопасност на труд, че пострадалият е бил инструктиран и вниманието му е
било насочено към всички възможни рискове, както в началото на работния ден, така и
текущо чрез отправяне на забележки да проявява повече съобразителност и да избягва
твърде близка дистанция с машините и превозните средства, че зоната му на работа на
пътното платно е била ограничена с разделителна корда, ограничаваща работната от
транспортната лента на пътя. Твърди също така, че товарният автомобил не е навлизал в
работната му зона, а ищецът е навлязъл в работната зона на камиона, проявявайки груба
небрежност, като сочи, че не е съборен от удар на бронята на камиона, а от някой от
страничните му елементи, поради което кракът му е прегазен от колелото на третата ос на
камиона. Твърди, че ищецът се е блъснал в камиона, извръщайки се внезапно и загубил
равновесие. По отношение на проведеното лечение твърдят, че то е било неправилно в
някои от своите етапи и пострадалият е претърпял допълнителни инциденти в болничното
заведение, че това е усложнило възстановителния процес и е допринесло за по-тежкия
вредоносен резултат, като правят възражение за съпричиняване от страна на ищеца и на
медицинския персонал. По отношение на имуществените вреди, работодателят твърди, че е
проявена готовност за заплащането им, но е имало отказ от ищеца. Прави и искане за
привличане като трето лице помагач на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с което
дружество работодателят е сключил договор за задължителна застраховка „Трудова
злополука“.
С допълнителна молба ищецът е увеличил предявения от него иск за неимуществени вреди
от 150 000 на 170 000 лв.
С разпореждане от 10.06.2021 г. на основание чл.220 от ГПК съдът е конституирал като
трето подпомагащо лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. В писмения си отговор
същите считат, че са изпълнили задълженията си по застрахователния договор с
изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 352,10 лв., като
размерът е определен в съответствие с наредба за задължително застраховане на
2
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Счита, че следва да бъдат
заличени като трето лице по делото. По същество считат иска за недоказан, а размера му – за
силно завишен и несъобразен с понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът работи в ответното дружество по трудово правоотношение,
считано от 2017 г. Към 10.10.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността „работник
строителство“.
Видно от разпореждане №20/29.11.2019 г ТП на НОИ Разград е приета за трудова
злополука, станала със С. С. ИЛ. на 10.10.2019 г. , като е посочено, че пострадалият е
работил на строителен обект изпълняван от работодателя – ремонт на пътен, участък,
поставена му е задача да насочва пристигащите товарни автомобили, натоварени с фракция
за позициониране и разтоварване в бункера на асфалтополагаща машина, че при
разтоварване на поредния камион С. С. ИЛ. отстъпил назад, в същото време зад него
преминавал друг камион, подхождащ за разтоварване, товарния автомобил ударил
работника в бронята, повалил го на земята и с едно от предните колела преминал през
десния му крак, причинявайки многофрагментно счупване на подбедрица и глезен и открита
открита рана на кожа и мускулатура.
В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката /л.23 и сл./ е
посочено, че към 14 ч. при разтоварване на поредния самосвал ищецът е направил няколко
крачки назад, вероятно за да се предпази от праха от разтоварващата фракция; че в
инструктажните книги за периодичен и ежедневен инструктаж не са попълнени всички
данни , че инструкциите по безопасност и здраве не са актуализирани, че работодателят не е
осигурил безопасна съвместна работа при извършване на СМР между ищеца и Ив. П. Е..,
управляващ ПТМ. Също така е посочено, че товарен автомобил навлиза в работната зона на
работника, която е на границата на опасната зона при придвижване на товарни автомобили
на строителната площадка, която не е определена от техническия ръководител, че когато
работникът направлява асфалт полагащата машина няма достатъчно видимост и в този
случая техническия ръководител не е определил негов сигналист, че техническия
ръководител на обекта не е спазил условията за безопасна работа, като не е определил
транспортни пътища или транспортни зони на товарните автомобили, че не е осигурил план
за безопасното движение при едновременна работа на една площадка на два или повече
товарни автомобила и самоходни машини. В раздел Анализ е посочено, че основна причина
за възникналата злополука е подценяване на съществуващата опасност при извършваната
работа, както от страна на работодателя и длъжностните лица, така и от страна на
работниците, както и че допуснатите пропуски в организацията на работа, вероятно
временно намалена концентрация, шумът и праха от машините са определени като фактори,
водещи до нарастване на съществуващия риск за живота и здравето при работа. В този акт за
посочени и конкретните нарушения, които е допуснал ответника.
За нанесената на ищеца средна телесна повреда е образувано досъдебно производство
№290ЗМ-347/2019 г. по описа на РУ на МВР – Кубрат срещу Ив. П. Е.. и Т.Х.Х.
3
В книгите за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана има
подписи на ищеца от 01.10.2019 г./л.85/, 10.10.2019 г.
За механизма на трудовата злополука и във връзка с възражението на ответника за груба
небрежност на ищеца са изслушани свидетелите Ив. П. Е.., Т.Х.Х., П.С.Т. и Н. Н. ИЛ..
Свид.И.Е. е управлявал камиона, който е премазал крака на ищеца. Според свидетелите
задачата на ищеца била да следи дали в коша на машината има камъни и с ръка да посочва
на шофьора дали да сипва камъни. В деня на инцидента С.И. бил на същото място, на което
стоял и предните дни. Според свидетелите в този ден имало силен вятър и пушилка от
стоварването на камъните. В други дни му правели забележка да не влиза в коша, за да не го
смелят, но в деня на злополуката бил там, където трябвало. Според свидетелите не е имало
сигналист, чиито сигнали да следват при работа. След като на свид.Е. съобщили за
злополуката, той веднага спрял, слязъл и установил, че ищецът лежи точно на мястото, на
което е работел. Същият свидетел твърди, че преди инцидента са казали на ищеца да мине
отдясно, защото вятърът духал отдясно наляво и така щели да го виждат в огледалото, но
същевременно обяснява, че при инструктажа не им казват къде да стоят при извършване на
работните операции и че ищецът от години стои от тази страна на машината. Според
свид.Т.Х., изпълняващ длъжността техник по асфалтополагането към 10.10.2019 г. ищецът е
бил изпълнителен работник и не е имало забележки към работата му на обекта. И на него,
както и на други свидетелят пояснявал, че не трябва да стоят между камиона, а свид.Т. го е
чувал да му казва да се оглежда повече. И този свидетел си обяснява пристъпването на
ищеца с това, че е бил изсипван прашен материал, който е предизвикал прахоляк. Според
същия така работят от години, а сигналните елечета правят работниците видими от 50-60 м.
Свид.Т. видял, че от камион се вдига пушилка, това предизвикало дръпването назад на
ищеца и в този момент минал свид.Е. и го ударил. Свид.Т. е чувал и забележки към свид.Е.
и останалите шофьори за начина, по който подхождат към строителната площадка. И
според този свидетел има по-защитено място от това, на което е бил ищеца, но не знае дали
някой му е посочил да отиде там. Самият той също се е случвало да застава на това място.
Според свид.И. същите работници вече няколко дни работели в този участък на пътя, а при
подписването на книгите за инструктаж им казвали да се пазят от камионите.
Според показанията на свидетелката С.С., майка на ищеца, трудовата злополука е
променила живота на сина й. Преди това същият е работел много, а след това споделил с
нея, че би било по-добре да не е оживял. След първото му изписване от болницата само
лежал, а на крака му имало железа, не можел да се обслужва сам /вкл. и да посещава
тоалетна/. След ампутацията трябвало да правят периодично превръзки, едната от които
струвала 100 лв. Когато бил вкъщи между хоспитализациите ищецът не можел сам да ходи
в тоалетната, да се изкъпе, да се обуе. След ампутацията ищецът имал силни болки. Дори и с
протезата не можел да се обслужва самостоятелно, не можел да работи и да помага вкъщи.
Свид.Ш. И., съпруга на ищеца го е придружила при пътуването от гр.Разград до гр.Русе
веднага след злополуката. Същата съобщава, че той имал ужасни болки и й стискал ръката.
Тя се грижела за него след изписването му от болница, в някои случаи му правела и
4
превръзките. След ампутацията сменил вече една протеза, лекарите съветвали и за втора
смяна, като се движел с помощта първо на патерици, а след това – с канадки. Споделял, че
продължава да усеща болка.
С договор за застраховка ответникът ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД е застраховало
работници и служители по опис при застрахователно събитие смърт, респ. трайно намалена
работоспособност и временна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука за
периода 20.02.2019 г. – 19.02.2020 г. Под №38 в списъка е ищеца /л.81/. Застраховател по
договора е третото лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза към
момента на трудовата злополука от 10.10.2019г. пострадалият С.И. е получил: 1.Премазване
на дясна подбедрица:широка разкъсно-контузна рана на кожа и мускулатура на дясна
подбедрица със засягане на дясна глезенна става и стъпало, обхващаща далечния
/дисталния/ край на близката /проксимална/ 1/3 до гръбната /дорзалната/ страна на дясно
стъпало с наличие на множество костни фрагменти и фрактура-луксация на дясна глезенна
става с рентгенологични данни за: мултифрагментна фрактура в далечна /дисталната/ трета
на десния малък пищял /фибула/ с наличие на множество костни фрагменти; коса фрактура
на далечната /дистална/ част на тялото /диафиза/ на големия пищял /тибия/, с дислокация
навътре /медиално/ в областта на глезенна /талокрурална/ става; Запазени пулсации на
десни задна голямопищялна артерия /а. тибиалис постериор/ и слаби пулсации на артерията
на гърба на ходилото /а. дорзалис педис декстра/; Невъзможно сгъване /флексия/ на
пръстите на дясно стъпало; 2.Охлузване на кожата на лява подбедрица.
Последиците от получената травма са: Псевдостава /лъжлива става/ на големия ПИЩЯЛ
/тибия/; Лизиран /разрушен, стопен/ далечен /дистален/ отдел на малкия пищял /фибула/;
Ампутация на дясна подбедрица под коляното и Новооткрита хипертонична болест. Върху
пострадалият крайника са извършени девет оперативни интервенции:
1.Ексцизия /цялостно премахване/ на увреждания /лезии/ на друга мека тъкан - 10.10.19;
анестезия: пълна интубационна;
2. прилагане на външно фиксиращо устройство - голям и малък пищял /тибия и фибула/ -
12.10.19; анестезия: пълна интубационна;
3.цялостно премахване /ексцизио/, изрязване на раневата язва /дебридмент/, изрязване на
авитални, нектортични тъкани /некрекгомия/, изрязване на мускул /миотомия/-01.11.19;
анестезия: пълна интубационна;
4.изрязване на раневата язва /дебридмент/ - 08.11.19; анестезия: пълна венозна;
5.цялостно премахване /ексцизио/ — кожна пластика /пластика кутис нон либра/; 11.11.19;
6.неописана по вид и обем оперативна процедура /от Епикриза на История на заболяване
№2527/12.06-17.06.2020г, Клиника ортопедия и травматология, ВМА, МБАЛ Варна;
7.други възстановявания или пластични операции на кост - голям и малък пищял /тибия и
фибула/, 21.11.19; анестезия: пълна интубационна;
5
8.закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, голям и малък пищял /тибия и
фибула/ 08.01.2020г; анестезия: пълна интубационна;
9.ампутация под коляното на 19.01.2021 г.
Всички интервенции са извършени по витални индикации, с цел ограничаване на
възпалителния процес и запазване анатомичната цялост на крайника.
Според заключението поради тежкото размачкване на меки тъкани, счупването на големия
пищял, многофрагментно - на малкия пищял, какго и фрактурата-луксация на глезенната
става на травмираната дясна подбедрица пострадалият е изпитвал много силна болка и
страдание.Те са били с различен интензитет за цялостния възстановителен период, вкл и
след ампутацията, какго и към момента. Само в клиничен аспект оздравителния период е
приключил след зарастване на оперативните рани на ампутирания крайник.При такъв вид
травми последиците са за цял живот - не само по отношение на физическото здраве, но и на
психическото. След ампутацията и към момента на прегледа - 14.09.2021 г. липсва
половината от дясната подбедрица и цялото ходило. Във времето се очаква намаляване на
мускулната маса на травмирания крак, както и атрофия и скъсяване на остатъчната част от
ампутираната подбедрица, което ще налага периодична смяна на протезата. Оперативната
ампутация на ниво половината от височината на дясна подбедрица и цялото ходило е довела
до загуба на основната функция на крака и се отнася до медико-биологичния критерий
загуба на крак. Състоянието е трайно и необратимо - за цял живот.
В отговор на зададените в о.с.з. въпроси в.л. пояснява, че във времето ще се стигне до
необходимост от подмяна на протезата поради намаляването на мускулната маса в
остатъчната част на крайника; че хоспитализациите са продължили близо година, като
медицинската намеса е била с цел ограничаване на възпалителния процес и е била
изключително правилна и още от самото начало усилията са били към спасяване на
крайника. Според нея с ампутацията са ограничени по-големи вреди за крайника, като при
неизвършване на същата не е било изключено и да се стигне до смърт.
Според заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза преживяната
трудова злополука на 10.10.2019 г. има отражение върху психиката на ищеца С. С. ИЛ. като
предвид естеството на събитието това отражение е интензивно негативно. След инцидента
по данни от наличната медицинска документация /Амбулаторен лист №3200/09.09.2020 г.
,изд.от д-р Д.К.,специалисг психиатър/ ищецът е бил напрегнат и тревожен,
потиснат,разплаквал се лесно,чувствувал се непълноценен,в тежест на околните,имал
нарушения на съня.По този повод е търсил специализирана психиатрична помощ в
амбулаторни условия. Диагностицирано е разстройство в адаптацията,препоръчана е
терапия. Комплексната интерпретация на данните от делото, наличната медицинска
документация, споделеното при интервюто и проведеното изследване на И. според в.л.,
сочат за преживяна след трудовата злополука реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията,протрахирана депресивна реакция. Според заключението реакциите на тежък
стрес и разстройства в адаптацията включват разстройства, които възникват след
преживяване на изключително стресогенно житейско събитие или при значима житейска
6
промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, в прогностичен план типът и
продължителността на разстройството в адаптацията е различен, в зависимост от
конкретните личностови особености и социалната подкрепа, както и специализираната
помощ,каквото осв. е ползвал. Обичайно е с продължителност до 6 месеца, а понякога и
повече от 1 -2 години/както е при протрахираната депресивна реакция/, като симптомите,
задържайки се дълго във времето най-често се вписват в картината на Постравматичното
стресово разстройство. Към момента на освидетелстването според в.л. С. С. ИЛ. проявява
тенденция за възстановяване на емоционалната си стабилност, социалната си активност и
вегетативен баланс, но следва да се отбележи, че която и да е преживяна интензивна травма
остава трайна следа в живота и психиката на индивида. Изслушана в о.с.з. в.л. пояснява, че
ищецът все още има преживявания, които са в депресивния спектър – преживявания за
малоценност, безполезност, чувство на вина, че ще бъде обект на грижи от тук нататък, че
не би могъл да работи, основна причина за които е промяната във физическото му състояние
в резултат на трудовата злополука.
За периода от 10.10.2019 г. до м.12.2020 г. ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност. За този период от време същият е получил обезщетение от Националния
осигурителен институт в размер на 8279,97 лв. Считано от 25.11.2020 г. на същия е
отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука в размер на 350 лв. Съответно
за периода 25.11.2020 г. – април 2021 г. същият е получил като пенсия сумата 1844,44 лв.
По делото са представени фактури за закупени лекарства, медицински консумативи,
медицински услуги, консултации, избор на екип на обща стойност 3 609,81 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично
основателен и доказан. В случая са налице и трите предпоставки на чл.200 за възникване на
имуществената отговорност на работодателя - трудова злополука, настъпили травматични
увреждания, довели до болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между тях. На
10.10.2019 г. ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като през време на работа - през
работно време при изпълнение на служебните си задължения и именно в резултат на това
изпълнение е получил внезапно травматично увреждане на здравето. В резултат на това
травматично увреждане, той е изпитвал болки непосредствено след инцидента и същото е
довело да трайна загуба на част от единия му крак, като между последните и злополуката
съществува пряка причинно-следствена връзка. Следователно на осн. чл.200 от КТ
ответникът дължи обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, тъй като основно
задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците
/служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на
производствения процес.
Твърдението на ответника, че ищецът е действал с груба небрежност и така е причинил
7
инцидента, поради което на основание чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя
следва да се намали, съдът намира за неоснователно. Ищецът действително може и да не е
бил на най-безопасното място и има данни, че е направил крачка към работната зона на
камиона, но в случая не се касае за груба небрежност. Основание за този извод дава фактът,
че всички предходни дни той е работил на това място, че при инструктажа и разпределянето
на местата за работа никой от отговорните за трудовия процес лица не му е посочвал друго,
както и това, че причина за фаталната крачка е била създадената в резултат на работния
процес пушилка. Всичко това води до извод за недобра организация на работата на
ответника, а не за някаква форма на вина на ищеца.
Твърдението на ответника, че ампутацията на крака е резултат от неправилно лечение се
опровергава от съдебно медицинската експертиза, която е категорична, че още от самото
начало ампутацията е била вероятна и цялото лечение е било насочено към избягване на
същата.
Преценявайки причинените на ищеца неимуществени вреди по време на инцидента,
непосредствено след него и по време на медицинските манипулации, както и
обстоятелството, че липсата на крайник е необратима увреда, съдът счита, че
обезщетението, което ответникът следва да му заплати е в размер на 170 000 лв. При
определяне на това обезщетение съдът взе предвид това, че в продължение на цяла година
ищецът е преживял девет операции, множество хоспитализации и изключителни болки и
страдания, че продължително време е бил на легло, че и към настоящия момент е зависим от
грижите на близките си, както и това, че възможностите му за пълноценен трудов, личен и
социален живот през оставащата част от живота му са значително намалени в резултат на
инцидента. При преценката дали поисканата от ищеца сума не е прекомерна съдът взе
предвид, че средната продължителност на живота за мъжете в Област Разград според НСИ
за периода 2018-2020 г. е 68,8 г., което означава прогноза, че ищецът ще живее по този
начин приблизително 24,8 м., респ. 9052 дена. При това положение претендираната от него
сума означава обезщетение по 18,78 лв. на ден. Като има предвид, че всеки от тези дни той
ще е без крак, Съдът счита, че претендираната сума е справедлива.
Предвид разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ от така определената сума следва да се
приспадне сумата 352,10 лв., платена като застрахователно обезщетение. Така искът следва
да бъде уважен до размера на 169 647,90 лв. и тази сума следва да бъде присъдена, така
както е поискана - със законната от датата, следваща датата на трудовата злополука –
11.10.2019 г.
Основателен и доказан е и искът за заплащане на сумата 3 609,81 лв. имуществени вреди,
представляващи реално извършени разходи от ищеца и неговото семейство във връзка с
лечението му.
Разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ сочи, че работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, но тъй като в случая
не се претендира пропусната полза, съдът счита, че не следва да приложи това намаление.
8
Смисълът на тази разпоредба е, че когато се претендира пропусната полза, т.е. липсващото
трудово възнаграждение в резултат на невъзможността да се полага труд, от нея следва да се
извадят тези вземания, които я заместват – обезщетението за временна нетрудоспособност и
пенсията. Това е така, защото тези два вида вземания всъщност целят да заместят
липсващото трудово възнаграждение, а не да обезщетят неимуществените вреди, респ.
имуществените вреди, пряко свързани с трудовата злополука /лекарства, медицински
консумативи и др./.
Сумата 3 609,81 лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 23.04.2021 г.
Направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, е основателно, тъй като
същият е представлявал ищеца безплатно. Това възнаграждение следва да бъде в размера,
посочен в чл.7, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 4 995 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по смета на РС Разград и
всички дължащи се такси и разноски по делото. Държавната такса следва да бъде
определена върху размера на уважената част от иска в съответствие с чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В настоящия случай дължимата
държавна такса е 6930,30 лв., а направените разноски от бюджета на съда са 775 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пътно строителство“АД , ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Княз Борис“, №120, п.к.7200 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. ИЛ., ЕГН **********
сумата 169 647,90 лв. /сто шестдесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет стотинки / обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на претърпяна трудова злополука на 10.10.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.10.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му
част до първоначално предявения размер от 170 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Пътно строителство“АД , ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Княз Борис“, №120, п.к.7200 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. ИЛ., ЕГН **********
сумата 3 609,81 лв. /три хиляди шестстотин и девет лева и осемдесет и една стотинки /
обезщетение за имуществени вреди – разходи, свързани с лечение, вследствие на претърпяна
трудова злополука на 10.10.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Пътно строителство“АД , ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Княз Борис“, №120, п.к.7200 ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.К. от АК – Русе с
адрес гр.Разград, ул.“Цар Асен“, №10, ет.1, оф.1 сумата 4 995 лв. /четири хиляди
9
деветстотин деветдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Пътно строителство“АД , ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Княз Борис“, №120, п.к.7200 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград, сумата
6930,30 лв. /шест хиляди деветстотин и тридесет лева и тридесет стотинки/ държавна такса
върху уважената част от иска и сумата 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението е постановено с участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като трето
лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10