№ 292
гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен
характер № 20215220200757 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител Р. ИЛ. П. не се явява – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание. В качеството на негов повереник се явява
адв.Р.К., надлежно упълномощена.
Подсъдимият Г. П. Л. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.В.К., надлежно
упълномощен.
Явява се свидетелят д-р Б. Хр. П. – редовно призован.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Б. Хр. П. – на 65 години, от гр.Пловдив, българин, български
1
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия по делото.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Преди започване на разпита на свидетеля д-р П. се предяви СМУ №
304/2020г.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б.П.:
СВ. П.: Аз съм издал това СМУ. При така описаната прободно-порезна
рана би следвало има кръвотечение, само че когато е дошъл пострадалият на
преглед, то е било вече спряло. Всяка рана кърви, още повече, че това е
прободно-порезна и срязването на кръвоносните съдове води до прилив на
кръв. То не е било обилно кръвотечение. Тази област е такава, че е богато
кръвоснабдена, но не е било такова голямо количество кръв. Възможно е в
рамките на 5-6 мл. кръв максимум да изтече. Петно по дрехите би трябвало да
има в следствие на отделилата се кръв. Лицето, получило нараняването, ако е
в добра кондиция и не е под влияние на алкохол или друго, би трябвало да
почувства първо пробождането и това мокрене на дрехите в тази област. Това
пробождане би трябвало да е съпроводено с болка. Един човек в кондиция,
който не е под стрес или напрежение или употреба на алкохол, би трябвало да
почувства болезненост в областта на пробождането. Ако лицето е пило 1-2
бири, е строго индивидуално за всички и не мога кажа. При изпиването на 1-2
бири зависи от човека. Ако един човек, който пие редовно алкохол, за него
това не е количество, което да притъпи сетивата му и болката. Ако в момента
на пробождането лицето не е усетило болка, след това в спокойна обстановка
би следвало да почувства болката. Тази дълбочина от 1 см. не може да се
определи за каква степен на болка става въпрос. Прагът на болка при
различни хора е различна. Един човек при най-малкото убождане ще
почувства болка и ще се отдръпне. В случая тук областта е такава, че би
трябвало да се почувства болка в тази област.
При това нараняване би трябвало в рамките на седмица до 10 дни
раната да зарасне. Много по-кратък е периодът на изпитване на болка. Би
трябвало в момента на убождането да е почувствал болка и след това да има
известна болезненост в тази област, която да премине в рамките на 2-3 дни.
Видът на нараняването е в област с жизнено важни гръдни органи. Тук се
2
намира сърцето, белият дроб, но дълбочината на нараняването сочи, че е
нанесено не с голяма сила, защото 1 см. няма прорез в гръдната кухина, не са
засегнати ребра в тази област и в случая това нараняване на води до
проникване в гръдната кухина. Конкретното нараняване не е бил
животозастрашаващо.
Лицето, което е било прободено с нож, дали ще потърси помощ -
всичко зависи от човека, от неговите интелектуални възможности, защото
един човек при такова нараняване веднага ще потърси лекарска помощ, но
има хора, които ако болезнеността и кървенето не е било изключително
голямо, може да не потърси лекарска помощ след нараняването. Всичко е
строго индивидуално.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, считам, че се доказа обвинението от
нас за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Изслушахме
показанията на свидетеля д-р П., издал медицинското удостоверение и нито
за миг не се отклони в днешното съдебно заседание за констатациите по него.
Касае се за нанесена прободно-порезна рана и синкаво кръвонасядане и
травматичен оток с размери 9х5 см. Чрез свидетелите Д. и Д., изслушани в
две поредни съдебни заседания, се установи, че тази агресия спрямо целостта
на моя доверител е извършена от подсъдимия Л.. Показанията на посочения
от него свидетел - таксиметровият шофьор, пристигнал на място на
произтеклия скандал, са в разрез с показанията на нашите свидетели, които
подкрепят и съдебномедицинските констатации. Няма съмнение за
извършено престъпление от обективна и субективна страна. За трайността на
болките свидетелят се произнесе, че са в рамките на 1-2 седмици, което е
позволило на моя доверител да изпитва болка и дискомфорт на целостта си.
3
Моля, да признаете за виновен подсъдимия за извършено престъпление
по чл.130 ал.1 от НК, както и да му наложите по Ваша преценка полагащото
се наказание, предвидено в цитираната законова разпоредба. Доколкото
претендирането ни за присъждане на неимуществени вреди, моля, да се
произнесете на максимата на чл.45 от ЗЗД за присъждане на вреди, при която
разпоредба властва законовата справедливост. Затова Ви моля да определите
размер в рамките на претендирания от нас или под него, но тези вреди
неимуществени несъмнено произхождат от извършеното престъпление.
Моля, да присъдите и присъдените разноски в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, такса - 12 лв. и 10 лв. за призоваване на свидетели или общо
в размер на 422 лв. Моля, в този смисъл за Вашия съдебен акт.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, на първо място, когато има
обвинение за извършено престъпление, по отношение на каквото и да е лице,
независимо дали от частен характер или общ характер, най-напред трябва да
се реши въпросът има ли извършено престъпление, а ако има – кога, кой, как
и защо. На първо място, ако съдим по представеното СМУ, за което днес д-р
П. изложи доводи, че да, той е издал това СМУ по повод някаква телесни
увреждания, които този пациент е отишъл и го удостоверил с това СМУ, но
къде в делото освен в тъжбата и освен в СМУ ние имаме данни кога е
извършено това престъпление. Фиксирана е датата 25.11.2020г. Откъде ние
съдим, че точно този инцидент е станал на 25.11.2020г. Ние с моя клиент се
възползвахме от възможността, която дава НПК, да дадем отговор на
депозираните в съда частна тъжба и там записахме, че не сме сигурно за
датата, на която моят доверител и таксиметровият шофьор Ц. са отишли на
адреса на Д.. Посочихме, че нито те са издали някакви документи във връзка с
ремонта, от които да съдим за датата, нито по делото пък в хода на съдебното
дирене се представиха, каквито и да е, медицински документи, освен СМУ, за
да съдим, че точно на 25.11.2020г. се е случил този инцидент. В подкрепа на
това си твърдение, че по делото не е установено кога е станало това, ще
цитирам какво е казал свидетелят Д. по повод на това кога е станало това. Той
използва израза: „Същата вечер с Р. бяхме у нас“. Коя е същата вечер - не
знаем. Свидетелят В. – нашият свидетел, който е видял, че колата с движи
казва: „Не мога да кажа дата, беше студено време, беше към края на
4
годината“. Свидетелят М.-М. пък въобще не й е задава такъв въпрос кога е
станало това. Няма в разпита й и дума кога е станал този инцидент. Можем ли
ние само на това СМУ, в което в предварителните данни именно Р. – частният
тъжител съобщава на съдебния медик датата на тази травма, която му е била
причинена, т.е. по никакъв начин не се доказа, че инкриминираната дата е
25.11.2020г., за да можем оттук натам да вържем всички факти, установени
по делото.
На следващо място, ако погледнем в това СМУ, приложено по делото,
ще видим, че в предварителните сведения, дадени на съдебния медик от Р.П.,
се вижда, че е бил бит от Г.Л. с нож и по–натам - оплаква се от болки в
тялото. Ако на Р. е нанесен един единствен удар с нож, можем ли да кажем,
че той е бил бит с нож и има болки по цялото тяло, които пък болки се пише в
тъжбата, че все още не са отзвучали. Това е в тъжбата, която е подадена на
25.05.2021г., т.е. почти 6 месеца след инкриминираната дата. Датата на
написването на тази тъжба и демонстрираната с нея воля пред съда е от
05.05.2021г. По делото е приложена и преписка, която се е водила в РП –
Пазарджик по повод този инцидент. При мен е датирана на 04.05.2021г., т.е.
към РП - Пазарджик е отправена молба за този същия инцидент, като там
обаче се сочи, че на Р. не е причинена лека телесна повреда, а че се касае за
опит за убийство. Каква е реакцията на пострадалия в цялата тази ситуация?
Ако приемем, че инкриминираната дата е 25.11.2020г., а частната тъжба и
молбата към полицията са подадени без значение на коя дата през май месец,
то са изтекли 6 месеца от тогава и се пита каква е тази спешност и защо се
занимават толкова институции с този инцидент.
На следващо място, ако приемем, че тази дата е 25-ти ноември, това е
ден сряда, когато е причинена тази телесна повреда, за която се твърди, на П..
Денят на издаването на СМУ е 27-ми ноември, т.е. ден петък. Тук логичният
въпрос, който се задава е, ако П. е бил намушкан от Л. с нож и има такава
болка, за която се твърди и която не е отшумяла 6 месеца, защо не
предприема, каквито и да е, действия да иде на следващия ден или същата
вечер, за да му се окаже медицинска помощ и на следващия ден да извади той
това СМУ и при положение, че той е на мнение, че се касае за опит за
убийство да сигнализира веднага органите чрез обаждане на тел.112. Другият
въпрос, който няма как да не се зададе, е изключително лаконичното
съдържание на тъжбата, която се депозира в РС - Пазарджик, както и тази
5
молба, която е отправена до РП - Пазарджик. На фона на тази лаконична
тъжба и молба до РП - Пазарджик свидетелят Д. в своя разпит дава толкова
много подробности, даже учудващо имам чувството, че знае повече от самия
пострадал, което е казал в обясненията си, които са приложени към
преписката, така и в подадена частна тъжба. Нещо повече – аз тук ще кажа
това с уговорката колко на всички ни е ясно в тази зала, че предварителната
проверка, извършена по повод преписка в РП, няма доказателствена стойност,
но са някаква индиция и дават данни за това какво се е случило от тогава.
Погледнете обясненията му там. Там се говори за сгъваем нож. Никой никъде
в разпитите не говори за сгъваем нож, а за нож с 15 см. острие и т.н. Другият
въпрос, който поставям, след като Д., който обстоятелствено даде показания в
залата и заяви пред нас, че са големи приятели с П. и всичко си споделят, на
моя въпрос дали знае за осъжданията му, казва, че знае за трафик на хора,
управление на МПС след употреба на алкохол и т..н и в същото време този
негов приятел, който седи на метър два от Р., не предприема, каквото и да е,
действие, включително да вдигне телефона и да се обади на тел.112 да поиска
помощ при положение, че неговият приятел е бил подпрян от Г.Л. до оградата
и едва ли не бил в безизходно положение.
Изключително важен момент за мен е разпитът на таксиметровия
шофьор Ц., който е единственият незаинтересован свидетел от изход на
делото. Вие чухте, защото е важно, когато пред Вас се разпита чрез неговите
жестове, интонация, учудване и неговото поведение, дори езика на тялото да
разберете, че този човек е безкрайно учуден, че по този повод се води такова
дело. Той казва, че е била на един два метра колата спряна от тях двамата, че
двамата са били профил към него и няма как да не забележи, че има такова
агресивно поведение от Л., е ли пробождане с нож. Даже той не можа да се
сети дали въпросната вечер Л. е бил с чантичка, за да извади ножа, а да си
извадил подобна мъжка чантичка и ако ножът е сгъваем, както Р. казва, колко
време за реакция е необходима на Л. да извади нож, да го разгърне, да
изправи П. до стената, да го сбута и прободе с този нож и представете си там
има двама мъже - единият приятел, а другият в колата и наблюдават това и
при двама мъже никой не реагира, при положение, че се вади нож. За мен
това е необяснимо. Свидетелят Ц. казва категорично, че такъв нож въобще не
е имало.
6
Както вече казах, нормалната ситуация е веднага да се обадят на тел.112
и да дойде полиция. Нищо от това не е направено. Съдебният лекар ни каза,
че той при това пробождане, независимо от интензитета, всеки случай е
индивидуален - да така е, един има по-висок праг на болка, а друг по-нисък.
Когато се порежем казваме „ох“. Да те прободат с нож и по то думите на
всички при такава агресивна обстановка по никой начин никой не е разбрал,
че той изпитва такава болка. Дори чрез свидетелските показания на Д. и М.-
М. той не е демонстрирал, когато се качил в дома на Д., каквато и да е, болка
и забележете е трябвало да се прибере от дома на Д. до дома му, където се
грижил за болния си баща по думите му и на М.-М. да се прибере пеша.
Възможно ли е това да си наръган с нож и по никакъв начин да не
предприемеш, каквото и да е - някой да ти помогне, независимо дали ще
бъдат полицейски органи, медицински, приятел, приятелка или който и да е.
Тъй като адв.К. казва, че обвинението е доказано по безспорен начин и
техните свидетели и така и така. Забележете какво правят те. Аз съм си
извадила всички противоречия между свидетелите. Най-напред
противоречията са между Д. и М.-М., които живеят заедно и имат и дете. Той
казва: „Употребили сме алкохол, пих доста бира“. Тя – „Преди да слязла долу
не бяха пили бира“. По-натам Д. за след случката казва: „Р. поседя малко в
дома ми известно време“. М.-М. – „Тръгна си веднага“. Д. – „Като се качихме
горе и споделихме с М.-М. какво се е случило“. М.-М. – „Веднага след случая
Р. не се оплака от нищо, но на следващия ден беше казал на Митко, че
човекът го е мушнал с нож“. Какво показва това – че за едно пробождане с
нож М.-М. едва на следващия ден била разбрала от мъжа си, че Р. е намушкан
с нож, което е невероятно. Връщам се малко назад, където М.-М. казва, че
ноември месец, на 25-ти ноември, в началото на зимата тя била отворило леко
прозореца и чула забележете единствено думите: „Ще те наръгам, ще те
наръгам“, а пък Д. в неговия разпит казва, че е чул: „Аз защо не взема един
нож“. В очната ставка между него и Ц. той казва: „Защо не взема да те
заколя“. Въпросът – какви думи е чула М.-М. и как така ги чу точно и
избирателно. Тя отворила прозореца и чува: „Ще те наръгам“ и само това.
Изключително много противоречия има в цялата тази история.
Аз считам, че единственият незаинтересован свидетел е Ц. и трябва да
му дадем абсолютна вяра на показанията, които даде пред Вас в съдебно
7
заседание. Нещото, което би могло да се противопостави на всичко, което
казвам, е представеното по делото СМУ. Значи ли това обаче, че при
наличието на това СМУ ние трябва да приемем, че се касае за едно
убедително доказателство, че именно Л. е причинил това увреждане. На
всички в залата ни направи впечатление едно – в такива случаи, както каза д-р
П., трябва да се потърси медицинска помощ и да се вземат мерки.
Забележете, че П. даже не е направи елементарното. На следващия ден не
отива на лекар, а на работа и отива със същата дреха, с която е бил вечерта и
показал, по думите на Д., кръвта по тениската си и показал раната си.
Елементарното нещо не е направено в тази връзка – нито обаждане на
полиция, нито на спешна помощ, нито каквото и да е действие. В този смисъл
аз считам, че обвинението не е доказано по никакъв начин и ще Ви моля да
оправдаете Г.Л. по повдигнатото срещу него обвинение, да възложите
разноските на частния тъжител, както повелява чл.190 от НПК и в този
смисъл моля за Вашата присъда.
РЕПЛИКА АДВ. К.: С цялото ми уважение към колежката К. и борбата
да оправдае доверителя си това не стана според мен успешно. Основният
въпрос имало ли е скандал вечерта, имало ли е посегателство се доказа по
безспорен начин. По време на тълкуване на тъжбата и отговора и в съдебната
зала г-н Л. не отрече датата 25-ти ноември. Колкото до безспорната критика,
прекалена бих казала, към нашите свидетели искам да кажа, че съдът е
достатъчно компетентен и опитен да заключи, че всички хора имат различни
представи за правосъдие, за търсене на права и ако има неточности, то те са в
тъчовата линия страничната, но остава основаният въпрос, че скандал е имало
и той е провокиран от Л. и увреждането е нанесено от него. Не може да се
укорява, че не е потърсил медицинска помощ. Лекарят каза, че не е потърсил,
защото става дума не за голям разрез, необилно течение на кръв, дори в СМУ
е написал, че става дума за сълзяща рана. Това значи, че голям кръвоизлив не
е имало и за щастие не е имало. Колкото до показанията на свидетелите Д.и,
те не могат да бъдат поставени под съмнение. Едва ли не М.-М. е обвинена,
че е стояла. Тя е малка с бебе, чува скандал и отваря да чува скандала. Какво
нередно има в това? Това, че Р. не е потърсил помощ е въпрос на неговата
психика, несъобразителност и страх. Всички дефекти на нашата работа, която
се поднесоха на съда и тежко разкритикувана от ответната страна, не се
8
стигна само до едно да кажат, че едва ли не Р. се е самонаранил с нож. Моля,
да приемете, че престъплението е доказано и да извършите всички
последващи действия. В този смисъл разчитаме на справедливост от закона.
ДУПЛИКА АДВ.К.: Ние не сме отричали, че е възникнал някакъв
скандал. Скандалът ясно, че е бил по повод колата, която Л. е дал за ремонт в
сервиза на Д.. Въпросът тук е имало ли е нараняване от нож от страна на Л..
Това е въпросът. Аз не видях, какъвто и да е, анализ подробен на
доказателствата. Защо да приемем, че Л. е наранил с нож? Къде е анализът на
доказателствата, а че някой е казал, че той е наранил с нож? По никакъв
начин не е доказано това. Претендира се по делото граждански иск предявен
и е приет за съвместно разглеждане в размер от 3000 лв. Някой да доказа тези
болки и страдания в рамките на тези 6 месеца, за които се говори, а съдебният
медик говори, че 2-3 дни и т.н. Каза се, че раната е със сълзене. Тъй като е
било след два дни, кръвотечението е спряно и раната сълзяща. Защо някой
като те наръгва и тече кръвта не казваш на никой, че имаш този проблем? Ако
си се прибрал вкъщи и тогава си видял, защото си бил пиян, но пък никой не
видя този нож. Защо не се извика полиция да изземе този нож, като се твърди,
че има опит за убийство? Жизнено важни органи били. Аз и моят клиент
разчитаме на справедливост.
РЕПЛИКА АДВ. К.: Кой измисли това наръгване и това удостоверение?
Аз смятам, че всички трябва да спрем на точката на приличието.
ДУПЛИКА АДВ. К.: Ние не оспорваме, че може би има някакво
увреждане, посочено в издадения медицински документ. Въпросът е кой го е
причини. Аз си задавам въпроса не ли е възможно това да бъде причинено от
лежане под автомобили и техните уреди, с които работят и в крайна сметка 6
месеца след това да се намери удобното лице, което да изкупва нещо.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Л.: Присъединявам се
към защитната реч на адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Л.: Невинен съм и искам да бъда
9
оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за
обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.24 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10